Комунизмът пред погледа на неговите жертви
Георги Папакочев, 01 февруари 2024 година
Съществуват някои невидими на пръв взор граници на публичното възпитание, които не следва да се прекрачват. Днешният 1 февруари 2024 година, разгласен за Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим, се оказа
събитието поругано по най-перфиден метод,
освен това пред погледите на някогашен президент, ръководител на Народно събрание, посланици, евродепутати, духовници и насълзените към момента очи на неколцината към момента живи жертви на репресиите в занданите на Държавна сигурност и концлагерите на комунистическия режим.
Просто един от най-пищните венци, поднесени помпозно на мемориалната стена в парка пред НДК, беше от…новия кмет на София Терзиев! Същият този кмет, чиито татко Александър Терзиев е бил офицер от Първо основно ръководство на Държавна сигурност, дядо му Васил Терзиев, на който е кръстен, е бил партизанин, а след това - военачалник от Държавна сигурност и дълготраен шеф на нейното Трето ръководство (военно контраразузнаване), чичо му Павел Терзиев е офицер от VI ръководство на Държавна сигурност, а братът на дядо му - Тодор Терзиев, е шеф на IV ръководство на Държавна сигурност (научно-техническо направление)? Естествено никой от присъстващите не обърна внимание на тази „ дребна “ детайлност, както и на модифицирания от Димитър Методиев и Георги Джагаров, най-приближените до Тодор Живков „ придворни комунистически поети “, текст на националния химн, който беше изпълнен на церемонията и който всички слушаха изпънати и безмълвно! При това без даже да подозират по какъв начин границите на приличието и историческата памет се подминават протоколно и незабележимо.
И още нещо – прочулото се със своята проруска и антиевропейска пропагандна политика БНР с неговата стратегия „ Хоризонт “, бяха решили, /уж инцидентно, де!/че таман на 1 февруари 2024, денят в който така наречен „ Народен съд “ през 1945 година е осъдил на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници, чиито присъди са били изпълнени още на същия ден, водещ на скандалното предаване „ 12+3 “ би трябвало да е не различен, а таман щатния публицист на БНР с съветски псевдоним, който единствено преди година беше оповестил във ФБ, че е „ задоволително е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд “. Естествено днешният български съд оправда ответника Петър Петров Георгиев / в действителност Петър Волгин/ в делото, заведено от 102-годишна жена, репресирана и преследвана от същата комунистическа Държавна сигурност с претекста, че журналистът от Българското национално радио Петър Волгин „ е прекрачил границите на журналистическата нравственос, както и на свободата на словото с изявлението си, възхваляващо Народния съд, само че той не е предизвикал с думите си щета на жена, която е жертва на комунистическия режим, само че не и на самия Народен съд “! Това реши съдът в края на ноември 2023 година и през днешния ден, на 1 февруари 2024 година, в деня на респект към жертвите на комунизма,
предаването на Волгин още веднъж бликаше от подигравка и искрено пренебрежение към Европа, НАТО, Съединени американски щати и Украйна,
естествено.
Всичко това се случи в един единствен ден, през който следваше да бъде изразена признателността към тези хиляди убити, десетки хиляди изселени и стотици хиляди жертви на комунизма и неговите репресивни органи като Народния съд и Държавна сигурност. Същите, които де факто бяха прикрито „ оправдани “ от новия кмет на София и от водещия на стратегия „ Хоризонт “ на държавното БНР.
Ден, в който като че ли комунизма се беше върнал в България след малко неявяване.
Съществуват някои невидими на пръв взор граници на публичното възпитание, които не следва да се прекрачват. Днешният 1 февруари 2024 година, разгласен за Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим, се оказа
събитието поругано по най-перфиден метод,
освен това пред погледите на някогашен президент, ръководител на Народно събрание, посланици, евродепутати, духовници и насълзените към момента очи на неколцината към момента живи жертви на репресиите в занданите на Държавна сигурност и концлагерите на комунистическия режим.
Просто един от най-пищните венци, поднесени помпозно на мемориалната стена в парка пред НДК, беше от…новия кмет на София Терзиев! Същият този кмет, чиито татко Александър Терзиев е бил офицер от Първо основно ръководство на Държавна сигурност, дядо му Васил Терзиев, на който е кръстен, е бил партизанин, а след това - военачалник от Държавна сигурност и дълготраен шеф на нейното Трето ръководство (военно контраразузнаване), чичо му Павел Терзиев е офицер от VI ръководство на Държавна сигурност, а братът на дядо му - Тодор Терзиев, е шеф на IV ръководство на Държавна сигурност (научно-техническо направление)? Естествено никой от присъстващите не обърна внимание на тази „ дребна “ детайлност, както и на модифицирания от Димитър Методиев и Георги Джагаров, най-приближените до Тодор Живков „ придворни комунистически поети “, текст на националния химн, който беше изпълнен на церемонията и който всички слушаха изпънати и безмълвно! При това без даже да подозират по какъв начин границите на приличието и историческата памет се подминават протоколно и незабележимо.
И още нещо – прочулото се със своята проруска и антиевропейска пропагандна политика БНР с неговата стратегия „ Хоризонт “, бяха решили, /уж инцидентно, де!/че таман на 1 февруари 2024, денят в който така наречен „ Народен съд “ през 1945 година е осъдил на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници, чиито присъди са били изпълнени още на същия ден, водещ на скандалното предаване „ 12+3 “ би трябвало да е не различен, а таман щатния публицист на БНР с съветски псевдоним, който единствено преди година беше оповестил във ФБ, че е „ задоволително е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд “. Естествено днешният български съд оправда ответника Петър Петров Георгиев / в действителност Петър Волгин/ в делото, заведено от 102-годишна жена, репресирана и преследвана от същата комунистическа Държавна сигурност с претекста, че журналистът от Българското национално радио Петър Волгин „ е прекрачил границите на журналистическата нравственос, както и на свободата на словото с изявлението си, възхваляващо Народния съд, само че той не е предизвикал с думите си щета на жена, която е жертва на комунистическия режим, само че не и на самия Народен съд “! Това реши съдът в края на ноември 2023 година и през днешния ден, на 1 февруари 2024 година, в деня на респект към жертвите на комунизма,
предаването на Волгин още веднъж бликаше от подигравка и искрено пренебрежение към Европа, НАТО, Съединени американски щати и Украйна,
естествено.
Всичко това се случи в един единствен ден, през който следваше да бъде изразена признателността към тези хиляди убити, десетки хиляди изселени и стотици хиляди жертви на комунизма и неговите репресивни органи като Народния съд и Държавна сигурност. Същите, които де факто бяха прикрито „ оправдани “ от новия кмет на София и от водещия на стратегия „ Хоризонт “ на държавното БНР.
Ден, в който като че ли комунизма се беше върнал в България след малко неявяване.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ