С непримиримост за литературата и обществото
Георги Н. Николов
" В кадър " е нарекла новата си творба Благовеста Касабова, дело на издателство " Захарий Стоянов ". Тя е построена от три тематично и идейно допълващи се елементи - " Критика ", " Публицистика " и " Интервюта " и носи подзаглавие " Размисли за създатели и книги, за празнодумието и словоблудството ". Книгата самоуверено може да бъде оприличена на бяла лястовица, появила се на националния книжовен декор да разсее частично изказванието, че у нас литературна рецензия не съществува.
" В кадър " носи по страниците си откровеното виждане на Блага за оценъчния креативен развой. Тя е откровена, ясна, неспестяваща пропуските и неподвластна на имена и престижи, станали такива по неразбираеми пътища и критерии.
Факт е, че след вододела на 1989 година във всички области на публичния живот у нас забележително място зае негативизмът. Този извод с цялостна мощ се отнася и за духовните процеси, за литературното творчество и книгоиздаването. Появиха се незвани влъхви, значително от тях и с университетски звания, опитващи се да преиначат значимостта на българската литература и просвета до момента. По израза на самата Касабова към тях се причисляват и " литературни инсекти ", доказващи по какъв начин преди тях не е основано нищо значимо. Разбирай - те са началото и емблемата на всичко съвременно, значимо, авангардно, което би трябвало да се цени и възхвалява. Естествено - и да се заплаща твърдо, както в действителност става посредством финансовите ясли на задгранични " другарски " фондации, пуснали пипала в модерна България. Те живеят в кули от слонова кост, занимават се с пъпосмотрителство и не се интересуват от нищо, обвързвано с живия живот. Подобно събитие е ужасно, изключително за младото потомство. Защото стойностната литература е призвана да черпи сокове - тематики, хрумвания, облици - от действителността такава, каквато е. Да я вплита в значими поетични, белетристични и други текстове по този начин, че да са налични и безапелационни за читателите от разнообразни възрасти. Да им сочат изворите на общественото и политическото зло, да громят демагогията, да бият паника от нерешаването на такива вододелни процеси, като емиграцията, демографската злополука, престъпността, бедността, неграмотността. В целия безпорядък от въпроси, битуващи в годините на прехода, който още не е приключил. " В такива моменти - споделя Блага Касабова - литературата е светлина и посока, тя е поддръжник и вяра, призвана е да възпитава възприятията и да бъде честен образец, да води към положителното и хубостта. " Това значи да се направи параленост на креативния развой в предишното и през днешния ден, да се уточни, отхвърли и жигосах непригодното, с цел да бъде храмът на писменото слово чист, ярък и лицеприятен. Ще загатна някои заглавия от сериозния и публицистичния раздели като знакови, въпреки че ми се ще да посоча всички: " Невесели мисли за актуалната българска литература ", " Вакуум на рецензията ", " Книга за безотговорността ", " За паметта, цинизма и остарялата рутина на писателя ", " Откакто има литература, има и рецензия ", а още: " България към момента не е Танганайка ", " Кой ще отвори очите на нашите деца? ", " За " дребните огромни " недомислия ", " Тенденциозно, манипулативно, безконтролно ", " За писателя и прехода ", " За литературните инсекти и телевизионните калинки " и така нататък Мъдрост и изчерпателен житейски опит носи и последната част на книгата - " Интервюта ": " Имаме творби, с които всяка литература би се гордяла! ", " Открай време всички, които се занимават с литература и изкуство, се стремят да създадат индивида по-добър, по-духовен ", " Мътилката се оттича, идва времето на златната вода ", " По пътищата на паметта "...
Още доста може да се приказва за достолепията, прозрените и споделени нравствени полезности, за интелектуалния оптимизъм и спецификата на креативния развой в новата книга на Благовеста Касабова " В кадър ", само че тя безусловно би трябвало да бъде прочетена. От всеки, на който е блага българската литература в развиване, за нейните върхове, а в случай че щете - и с битките на достойните й показа с рутината, забравата и отрицанието на всичко свято, съхранено в нейните летописи. За бъдещето й, отредено да издига духовно новите генерации за и в името на културното ни бъдеще. Разбира се, времето е най-хубавият съдник за това кое е стойностно и кое не. Кое е благословено с величие и кое - обречено на давност още с появяването си. За мен тази книга е водител в съкровените кътчета на креативната лаборатория като знак и в търсенията на създателите - наши духовни първенци. Тя е громяща, градивна и оптимистична, публично значима. Отдавна чакана като глътка жива вода в общия развой на основаване на добра, човешка, човечна литература. С нея Касабова надгражда и основаното от самата нея до момента, което е премия за всеки стойностен създател...
" В кадър " е нарекла новата си творба Благовеста Касабова, дело на издателство " Захарий Стоянов ". Тя е построена от три тематично и идейно допълващи се елементи - " Критика ", " Публицистика " и " Интервюта " и носи подзаглавие " Размисли за създатели и книги, за празнодумието и словоблудството ". Книгата самоуверено може да бъде оприличена на бяла лястовица, появила се на националния книжовен декор да разсее частично изказванието, че у нас литературна рецензия не съществува.
" В кадър " носи по страниците си откровеното виждане на Блага за оценъчния креативен развой. Тя е откровена, ясна, неспестяваща пропуските и неподвластна на имена и престижи, станали такива по неразбираеми пътища и критерии.
Факт е, че след вододела на 1989 година във всички области на публичния живот у нас забележително място зае негативизмът. Този извод с цялостна мощ се отнася и за духовните процеси, за литературното творчество и книгоиздаването. Появиха се незвани влъхви, значително от тях и с университетски звания, опитващи се да преиначат значимостта на българската литература и просвета до момента. По израза на самата Касабова към тях се причисляват и " литературни инсекти ", доказващи по какъв начин преди тях не е основано нищо значимо. Разбирай - те са началото и емблемата на всичко съвременно, значимо, авангардно, което би трябвало да се цени и възхвалява. Естествено - и да се заплаща твърдо, както в действителност става посредством финансовите ясли на задгранични " другарски " фондации, пуснали пипала в модерна България. Те живеят в кули от слонова кост, занимават се с пъпосмотрителство и не се интересуват от нищо, обвързвано с живия живот. Подобно събитие е ужасно, изключително за младото потомство. Защото стойностната литература е призвана да черпи сокове - тематики, хрумвания, облици - от действителността такава, каквато е. Да я вплита в значими поетични, белетристични и други текстове по този начин, че да са налични и безапелационни за читателите от разнообразни възрасти. Да им сочат изворите на общественото и политическото зло, да громят демагогията, да бият паника от нерешаването на такива вододелни процеси, като емиграцията, демографската злополука, престъпността, бедността, неграмотността. В целия безпорядък от въпроси, битуващи в годините на прехода, който още не е приключил. " В такива моменти - споделя Блага Касабова - литературата е светлина и посока, тя е поддръжник и вяра, призвана е да възпитава възприятията и да бъде честен образец, да води към положителното и хубостта. " Това значи да се направи параленост на креативния развой в предишното и през днешния ден, да се уточни, отхвърли и жигосах непригодното, с цел да бъде храмът на писменото слово чист, ярък и лицеприятен. Ще загатна някои заглавия от сериозния и публицистичния раздели като знакови, въпреки че ми се ще да посоча всички: " Невесели мисли за актуалната българска литература ", " Вакуум на рецензията ", " Книга за безотговорността ", " За паметта, цинизма и остарялата рутина на писателя ", " Откакто има литература, има и рецензия ", а още: " България към момента не е Танганайка ", " Кой ще отвори очите на нашите деца? ", " За " дребните огромни " недомислия ", " Тенденциозно, манипулативно, безконтролно ", " За писателя и прехода ", " За литературните инсекти и телевизионните калинки " и така нататък Мъдрост и изчерпателен житейски опит носи и последната част на книгата - " Интервюта ": " Имаме творби, с които всяка литература би се гордяла! ", " Открай време всички, които се занимават с литература и изкуство, се стремят да създадат индивида по-добър, по-духовен ", " Мътилката се оттича, идва времето на златната вода ", " По пътищата на паметта "...
Още доста може да се приказва за достолепията, прозрените и споделени нравствени полезности, за интелектуалния оптимизъм и спецификата на креативния развой в новата книга на Благовеста Касабова " В кадър ", само че тя безусловно би трябвало да бъде прочетена. От всеки, на който е блага българската литература в развиване, за нейните върхове, а в случай че щете - и с битките на достойните й показа с рутината, забравата и отрицанието на всичко свято, съхранено в нейните летописи. За бъдещето й, отредено да издига духовно новите генерации за и в името на културното ни бъдеще. Разбира се, времето е най-хубавият съдник за това кое е стойностно и кое не. Кое е благословено с величие и кое - обречено на давност още с появяването си. За мен тази книга е водител в съкровените кътчета на креативната лаборатория като знак и в търсенията на създателите - наши духовни първенци. Тя е громяща, градивна и оптимистична, публично значима. Отдавна чакана като глътка жива вода в общия развой на основаване на добра, човешка, човечна литература. С нея Касабова надгражда и основаното от самата нея до момента, което е премия за всеки стойностен създател...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ