Острите противоречия между Турция и ЕС ще продължат
Георги Димов, някогашен общоприет консул на България в Одрин в изявление за утринния блок „ Добро утро, България " по Радио „ Фокус ".
Европарламентът упорства за прекъсване на договарянията за участието на Турция в Европейския съюз поради конституционната промяна в страната, която към този момент е в ход и с която на процедура властта ще се концентрира в ръцете на президента. Ще стане ли мотив това още веднъж да се изопнат връзките сред Анкара и Брюксел и какви могат да са последствията и ролята на България в този спор? Темата разяснява някогашният общоприет консул на България в Одрин Георги Димов.
- Господин Димов, в резолюцията на Екологичен потенциал се упорства за прекъсването на финансовата поддръжка, която получава Анкара за сирийските бежанци. Да чакаме ли и ответна реакция от турската страна и ще бъде ли тя „ ще ви наводним с мигранти "?
- Първо дано да прегледам въпроса в развиване и да припомня, че на 24 ноември предходната година също Европарламентът одобри краткотрайно предложение за заледяване на договарянията с Турция и тогава обаче го нямаше референдума, просто не се беше провел, т.е. претекстовете и основанията на евродепутатите за това решение беше самия опит за прелом от 15 юли. А пък вчерашното решение то е напълно изрично и, както и вие анонсирахте, става въпрос за неотложно прекъсване на договарянията. Плюс, несъмнено, заледяване на финансовите средства, в случай че конституционната промяна остане непроменена, което едва ли ще се случи Ердоган да отстъпи от това, което беше гласувано на референдума. Също по този начин ми направи усещане, че и двете решения са взети с едно внушително болшинство. Значи предходната година са дали своят вот 479 евродепутати, а тази година 477. И също по този начин е ясно, че тези депутати, те в действителност съставляват позициите на страните, откъдето са определени. А що се касае до това, което вие формулирахте първоначално за реакциите на самата Турция, те ще бъдат същите, както бяха и до момента, нищо ново не би трябвало да се чака. Риториката на турския президент Ердоган сигурно ще остане същата, а пък самият министър-председател Бинали Йълдъръм, мисля че също през вчерашния ден беше, той оцени това гласоподаване и тази декларация и апел на Европарламента като нищо ново, в действителност действително Анкара го е очаквала.
- Въпросът е дали това ще има някакви последствия и ще остане ли още веднъж единствено резолюция и единствено желание на Брюксел, тъй като запознат съм думите ви, че Анкара не се тормози доста изключително от сходни предизвестия?
- Ами да, тя не се тормози. То има целесъобразен темперамент и с цел да влезе в деяние би трябвало Европейската комисия да вземе нужните ограничения, само че самото гласоподаване и то наново, по един и същи въпрос, основава в действителност едно такова усещане за нещо потискащо, нещо нежелано. Ако не бъде направена някаква промяна, аз се колебая, че публично Анкара ще направи нещо и действително ще продължат тези остри несъгласия сред Турция и Европейския съюз. Да кажем защо става въпрос. Турция и го удостовери с последните решения, рекомендации и ултиматуми на Съвета на национална сигурност по време на съвещанието на 31 май, това е последното съвещание, като слага към Европа четири условия. Нещо като четири в едно. Това са парите за обгрижване за мигрантите, визите, договарянията плюс възможното участие. А пък Европейският съюз, в това число с решението на Европарламента от през вчерашния ден, в действителност има напълно друга визия за Турция. Първото е възможното рационализиране на митническия съюз плюс някакво съглашение в областта на сигурността, на споделената сигурност. А дали Анкара ще го одобри това в действителност е въпрос с нараснала компликация. Аз персонално се притеснявам, че с Реджеп Ердоган това няма да стане. Но, несъмнено, неговата лидерска и незаменима роля може да бъде решена само в Турция, от самите турци, това е техен проблем.
- Само че казусът, който би могъл да възникне за нас като страна, която се намира на границата на външната граница на Европа е по какъв начин да се държим в този момент по отношение на Турция, по какъв начин да балансираме? България напоследък в действителност се опитваше да балансира сред Анкара и Брюксел и даже да бъде медиатор за стоплянето на връзките. Сега обаче от тук нататък нашата страна каква позиция би трябвало да заеме?
- Ами вижте резултатите от тази посредническа задача през вчерашния ден се видяха какви са. Резултатът е нулев, да не кажа негативен. Така, това е първото. А пък другояче, несъмнено, че ние, както постоянно до момента, и в бъдеще би трябвало да се стремим да поддържаме с нашата югоизточна съседка едни естествени и добросъседски връзки най-общо казано. А пък това дали те ще бъдат в това време другарски, доверителни, съюзнически, партньорски и по този начин нататък към този момент зависи извънредно единствено от Анкара, не от нас. Другото, което е наложително, ние би трябвало да градим връзките си с Турция точно като отборен състезател в границите на Европейския съюз. Всякакви такива солови осъществявания при всички случаи ще ни изиграят доста неприятна смешка. Нека да го кажа по този начин най-меко. Имаме мотив отново да се върнем на визитата на нашия министър председател на 13 юни мисля, че беше в Турция и да създадем една параленост, нещо като степен на сходство на това, което е било реализирано тогава, и вчерашното решение на Европейския парламент. Задължително аз върша един паралел и с гръцката връзка. Знаете че след неговата аудиенция турският министър-председател Бинали Йълдъръм посети Атина, мисля десетина дни по-късно, и несъмнено, по време на това посещаване остави по този начин едно усещане за гръцката страна за държавност, за достолепие, за европейско мислене и за предвидливост. Понеже визитата на Бинали Йълдъръм в Гърция имаше две елементи - публична и неофициална. По време на неофициалната той отиде да се срещне с по този начин нареченото „ турско малцинство " в Северна Гърция, до момента в който нашата аудиенция беше напълно публична и нашият министър председател участва, знаете, на ифтар в Истанбул в наличието на Бинали Йълдъръм. А пък настрана от това да не приказваме, че на самата среща с Ердоган, или по този начин наречената среща „ на четири очи ", тя в действителност се оказа, че е била на шест очи, а пък дори по-късно по този начин се удостовери, че е била на осем очи. Значи с изключение на двамата е участвал и ръководителят на парламентарната Комисия по просвета господин Вежди Рашидов плюс турска преводачка. Сега сетете се от тези осем очи, две очи сигурно не знаят бъкел турски, другите две очи, български очи, мощно се колебая доколко владеят турски език, просто си представете какъв е бил разговорът.
- Aко би трябвало да обобщим това, което казахте, ще се обтягат ли още повече връзките сред Анкара и Брюксел и би трябвало ли да мисли България за смяна?
- При всички положения. Тук желая единствено да допълня нещо по тази доста значима тематика, това е последният отчет на Швеция за характера на опита за прелом от 15 юни предходната година. Всъщност там се сподели в прав текст, че това е следен опит за прелом в Турция. То беше ясно и преди, само че към този момент с документи и обстоятелства. Вероятно пък това също е оказало въздействие на евродепутатите да вземат това решение по този безапелационен метод.
Европарламентът упорства за прекъсване на договарянията за участието на Турция в Европейския съюз поради конституционната промяна в страната, която към този момент е в ход и с която на процедура властта ще се концентрира в ръцете на президента. Ще стане ли мотив това още веднъж да се изопнат връзките сред Анкара и Брюксел и какви могат да са последствията и ролята на България в този спор? Темата разяснява някогашният общоприет консул на България в Одрин Георги Димов.
- Господин Димов, в резолюцията на Екологичен потенциал се упорства за прекъсването на финансовата поддръжка, която получава Анкара за сирийските бежанци. Да чакаме ли и ответна реакция от турската страна и ще бъде ли тя „ ще ви наводним с мигранти "?
- Първо дано да прегледам въпроса в развиване и да припомня, че на 24 ноември предходната година също Европарламентът одобри краткотрайно предложение за заледяване на договарянията с Турция и тогава обаче го нямаше референдума, просто не се беше провел, т.е. претекстовете и основанията на евродепутатите за това решение беше самия опит за прелом от 15 юли. А пък вчерашното решение то е напълно изрично и, както и вие анонсирахте, става въпрос за неотложно прекъсване на договарянията. Плюс, несъмнено, заледяване на финансовите средства, в случай че конституционната промяна остане непроменена, което едва ли ще се случи Ердоган да отстъпи от това, което беше гласувано на референдума. Също по този начин ми направи усещане, че и двете решения са взети с едно внушително болшинство. Значи предходната година са дали своят вот 479 евродепутати, а тази година 477. И също по този начин е ясно, че тези депутати, те в действителност съставляват позициите на страните, откъдето са определени. А що се касае до това, което вие формулирахте първоначално за реакциите на самата Турция, те ще бъдат същите, както бяха и до момента, нищо ново не би трябвало да се чака. Риториката на турския президент Ердоган сигурно ще остане същата, а пък самият министър-председател Бинали Йълдъръм, мисля че също през вчерашния ден беше, той оцени това гласоподаване и тази декларация и апел на Европарламента като нищо ново, в действителност действително Анкара го е очаквала.
- Въпросът е дали това ще има някакви последствия и ще остане ли още веднъж единствено резолюция и единствено желание на Брюксел, тъй като запознат съм думите ви, че Анкара не се тормози доста изключително от сходни предизвестия?
- Ами да, тя не се тормози. То има целесъобразен темперамент и с цел да влезе в деяние би трябвало Европейската комисия да вземе нужните ограничения, само че самото гласоподаване и то наново, по един и същи въпрос, основава в действителност едно такова усещане за нещо потискащо, нещо нежелано. Ако не бъде направена някаква промяна, аз се колебая, че публично Анкара ще направи нещо и действително ще продължат тези остри несъгласия сред Турция и Европейския съюз. Да кажем защо става въпрос. Турция и го удостовери с последните решения, рекомендации и ултиматуми на Съвета на национална сигурност по време на съвещанието на 31 май, това е последното съвещание, като слага към Европа четири условия. Нещо като четири в едно. Това са парите за обгрижване за мигрантите, визите, договарянията плюс възможното участие. А пък Европейският съюз, в това число с решението на Европарламента от през вчерашния ден, в действителност има напълно друга визия за Турция. Първото е възможното рационализиране на митническия съюз плюс някакво съглашение в областта на сигурността, на споделената сигурност. А дали Анкара ще го одобри това в действителност е въпрос с нараснала компликация. Аз персонално се притеснявам, че с Реджеп Ердоган това няма да стане. Но, несъмнено, неговата лидерска и незаменима роля може да бъде решена само в Турция, от самите турци, това е техен проблем.
- Само че казусът, който би могъл да възникне за нас като страна, която се намира на границата на външната граница на Европа е по какъв начин да се държим в този момент по отношение на Турция, по какъв начин да балансираме? България напоследък в действителност се опитваше да балансира сред Анкара и Брюксел и даже да бъде медиатор за стоплянето на връзките. Сега обаче от тук нататък нашата страна каква позиция би трябвало да заеме?
- Ами вижте резултатите от тази посредническа задача през вчерашния ден се видяха какви са. Резултатът е нулев, да не кажа негативен. Така, това е първото. А пък другояче, несъмнено, че ние, както постоянно до момента, и в бъдеще би трябвало да се стремим да поддържаме с нашата югоизточна съседка едни естествени и добросъседски връзки най-общо казано. А пък това дали те ще бъдат в това време другарски, доверителни, съюзнически, партньорски и по този начин нататък към този момент зависи извънредно единствено от Анкара, не от нас. Другото, което е наложително, ние би трябвало да градим връзките си с Турция точно като отборен състезател в границите на Европейския съюз. Всякакви такива солови осъществявания при всички случаи ще ни изиграят доста неприятна смешка. Нека да го кажа по този начин най-меко. Имаме мотив отново да се върнем на визитата на нашия министър председател на 13 юни мисля, че беше в Турция и да създадем една параленост, нещо като степен на сходство на това, което е било реализирано тогава, и вчерашното решение на Европейския парламент. Задължително аз върша един паралел и с гръцката връзка. Знаете че след неговата аудиенция турският министър-председател Бинали Йълдъръм посети Атина, мисля десетина дни по-късно, и несъмнено, по време на това посещаване остави по този начин едно усещане за гръцката страна за държавност, за достолепие, за европейско мислене и за предвидливост. Понеже визитата на Бинали Йълдъръм в Гърция имаше две елементи - публична и неофициална. По време на неофициалната той отиде да се срещне с по този начин нареченото „ турско малцинство " в Северна Гърция, до момента в който нашата аудиенция беше напълно публична и нашият министър председател участва, знаете, на ифтар в Истанбул в наличието на Бинали Йълдъръм. А пък настрана от това да не приказваме, че на самата среща с Ердоган, или по този начин наречената среща „ на четири очи ", тя в действителност се оказа, че е била на шест очи, а пък дори по-късно по този начин се удостовери, че е била на осем очи. Значи с изключение на двамата е участвал и ръководителят на парламентарната Комисия по просвета господин Вежди Рашидов плюс турска преводачка. Сега сетете се от тези осем очи, две очи сигурно не знаят бъкел турски, другите две очи, български очи, мощно се колебая доколко владеят турски език, просто си представете какъв е бил разговорът.
- Aко би трябвало да обобщим това, което казахте, ще се обтягат ли още повече връзките сред Анкара и Брюксел и би трябвало ли да мисли България за смяна?
- При всички положения. Тук желая единствено да допълня нещо по тази доста значима тематика, това е последният отчет на Швеция за характера на опита за прелом от 15 юни предходната година. Всъщност там се сподели в прав текст, че това е следен опит за прелом в Турция. То беше ясно и преди, само че към този момент с документи и обстоятелства. Вероятно пък това също е оказало въздействие на евродепутатите да вземат това решение по този безапелационен метод.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ