Ако се помогне на домакинствата, те ще помогнат на икономиката
Георги Ангелов, старши икономист в " Отворено общество ", разяснява в " Неделя 150 " по БНР с какви ограничения може да бъде обезщетена инфлацията, като обърна внимание на концепциите на Българска социалистическа партия за таван на цените на някои артикули.
По принцип зависи за кои артикули става дума. Енергийните артикули се контролират от държавната комисия, тъй че те са под контрола на страната. Но да се поставя таван на артикули, които са интернационално търгуеми и могат да се продадат и на други пазари, може да има противоположен резултат. България въпреки всичко е част от интернационалната стопанска система и както изнася артикули, по този начин и внася. Ако цената тук е друга от интернационалната, можем да се окажем с изкуствено основан недостиг.
Много би трябвало да се внимава с хрумвания за таван на цените или със възбрана за експорт. България изнася доста зърно. Ако забраним износа, ние няма какво да вършим с това зърно. То действително ще се скапе по складовете, компаниите ще банкрутират и следващата година никой няма да засее. Съответно ще си създадем продоволствена рецесия, без да има някаква причина.
Така че с тези ограничения би трябвало доста да се внимава, с цел да няма по-голям негатив, в сравнение с е позитивът от тях. Аз си мисля, че по-добрият вид е да се употребяват позитивните резултати, да кажем, от това, че България създава доста електричество и го изнася на скъпа цена на интернационалните пазари. Това носи повече доходи, повече облаги в държавните енергийни компании, тези облаги влизат по-късно в бюджета. Така че този позитивен милиарден запас може да бъде ориентиран към компенсиране на семействата.
Германия стартира със незабавни еднократни помощи за семействата, краткотрайни. Там концепцията е, че всеки работещ получава 300 евро на месец за 3 месеца, като концепцията е, че в случай че войната в Украйна свърши бързо, нещата ще се възстановяват след няколко седмици. Проблемът е, че това не наподобява доста реалистично сега, не се вижда светлина в тунела, затова инфлацията ще продължи по-дълго време.
Затова другият вид е да се подходи с по-дългосрочни ограничения. Примерно - вместо да се дават еднократни добавки, да се индексират пенсиите с по-голям % от средата на годината, както е планувано, и това да покрие цялата инфлация, вместо всеки месец да се чудим дали да даваме някакви добавки.
При заплатите е допустимо с данъчни облекчения и тласъци от страна на страната да се подтикват работодателите да вдигнат заплатите над инфлацията, тъй че и приходите на семействата да запазят покупателната си дарба. Това за мен е най-хубавият вид - просто бюджетът да събере ресурсите от това, че има по-висока инфлация и експорт на скъпи артикули сега, и да ги пренасочи към семействата, с цел да могат те да запазят покупателната си дарба.
Освен инфлацията другият проблем е предстоящият по-бавен стопански напредък. Всички прогнози за международната, за европейската и за българската стопанска система демонстрират по-бавен стопански напредък, само че не става дума към момента за криза. Това е разковничето - такива ограничения да предложим за компенсиране на инфлацията, които да запазят и опциите за икономическия напредък, тъй че да пораства разполагаемият приход на семействата, тъй като единствено от икономическия напредък може да пристигна по-голямо произвеждане и по-големи приходи. Ако се помогне на семействата, те ще оказват помощ на стопанската система. Няма да се потисне растежът на потреблението и оттова ще се осъществят и позитивните резултати от това, че към този момент отпаднаха всички ограничения поради ковид.
От тази позиция има капацитет за напредък, въпросът е да не го смачкаме с вътрешни, прекомерно рестриктивни политики. Ако инфлацията е доста висока и в това време имаме спад на стопанската система, може да се случи стагфлация.
Ние имаме фискална политика. Знаете, че има хрумвания да затегнем бюджета, да не харчим нищо, единствено да събираме пари и да трупаме остатъци - и по този начин да борим инфлацията. Въпросът е, че в случай че ние го създадем това, естествено ние не можем да преборим интернационалните цени, единственото, което можем да създадем, в случай че пренатегнем фискалната политика, да вкараме личната си стопанска система в стагфлация.
Ако бюджетът печели от инфлацията, а той печели, тъй като има по-големи доходи от Данък добавена стойност и директни и косвени налози, този спомагателен доход съгласно мен е напълно разумно да се върне назад в семействата. По този метод няма сами да създадем криза там, където още я няма.
Идеята на рационалната икономическа политика е в положителните времена да се натрупат остатъци, с цел да има буфери, които да се употребяват, когато дойдат неприятни времена.
Една от концепциите е да се вкара необлагаем най-малко за плоския налог. Така най-бедните данъкоплатци ще бъдат подкрепени най-вече. Аз не съм последовател на смяна на данъчните ставки. Парите могат да се върнат на семействата и през осигуровките. Заплатите в рецесия е добре да се поддържат по-високи от инфлацията.
Но МВФ припомня и за структурните промени, а не просто да се харчат пари.
По принцип зависи за кои артикули става дума. Енергийните артикули се контролират от държавната комисия, тъй че те са под контрола на страната. Но да се поставя таван на артикули, които са интернационално търгуеми и могат да се продадат и на други пазари, може да има противоположен резултат. България въпреки всичко е част от интернационалната стопанска система и както изнася артикули, по този начин и внася. Ако цената тук е друга от интернационалната, можем да се окажем с изкуствено основан недостиг.
Много би трябвало да се внимава с хрумвания за таван на цените или със възбрана за експорт. България изнася доста зърно. Ако забраним износа, ние няма какво да вършим с това зърно. То действително ще се скапе по складовете, компаниите ще банкрутират и следващата година никой няма да засее. Съответно ще си създадем продоволствена рецесия, без да има някаква причина.
Така че с тези ограничения би трябвало доста да се внимава, с цел да няма по-голям негатив, в сравнение с е позитивът от тях. Аз си мисля, че по-добрият вид е да се употребяват позитивните резултати, да кажем, от това, че България създава доста електричество и го изнася на скъпа цена на интернационалните пазари. Това носи повече доходи, повече облаги в държавните енергийни компании, тези облаги влизат по-късно в бюджета. Така че този позитивен милиарден запас може да бъде ориентиран към компенсиране на семействата.
Германия стартира със незабавни еднократни помощи за семействата, краткотрайни. Там концепцията е, че всеки работещ получава 300 евро на месец за 3 месеца, като концепцията е, че в случай че войната в Украйна свърши бързо, нещата ще се възстановяват след няколко седмици. Проблемът е, че това не наподобява доста реалистично сега, не се вижда светлина в тунела, затова инфлацията ще продължи по-дълго време.
Затова другият вид е да се подходи с по-дългосрочни ограничения. Примерно - вместо да се дават еднократни добавки, да се индексират пенсиите с по-голям % от средата на годината, както е планувано, и това да покрие цялата инфлация, вместо всеки месец да се чудим дали да даваме някакви добавки.
При заплатите е допустимо с данъчни облекчения и тласъци от страна на страната да се подтикват работодателите да вдигнат заплатите над инфлацията, тъй че и приходите на семействата да запазят покупателната си дарба. Това за мен е най-хубавият вид - просто бюджетът да събере ресурсите от това, че има по-висока инфлация и експорт на скъпи артикули сега, и да ги пренасочи към семействата, с цел да могат те да запазят покупателната си дарба.
Освен инфлацията другият проблем е предстоящият по-бавен стопански напредък. Всички прогнози за международната, за европейската и за българската стопанска система демонстрират по-бавен стопански напредък, само че не става дума към момента за криза. Това е разковничето - такива ограничения да предложим за компенсиране на инфлацията, които да запазят и опциите за икономическия напредък, тъй че да пораства разполагаемият приход на семействата, тъй като единствено от икономическия напредък може да пристигна по-голямо произвеждане и по-големи приходи. Ако се помогне на семействата, те ще оказват помощ на стопанската система. Няма да се потисне растежът на потреблението и оттова ще се осъществят и позитивните резултати от това, че към този момент отпаднаха всички ограничения поради ковид.
От тази позиция има капацитет за напредък, въпросът е да не го смачкаме с вътрешни, прекомерно рестриктивни политики. Ако инфлацията е доста висока и в това време имаме спад на стопанската система, може да се случи стагфлация.
Ние имаме фискална политика. Знаете, че има хрумвания да затегнем бюджета, да не харчим нищо, единствено да събираме пари и да трупаме остатъци - и по този начин да борим инфлацията. Въпросът е, че в случай че ние го създадем това, естествено ние не можем да преборим интернационалните цени, единственото, което можем да създадем, в случай че пренатегнем фискалната политика, да вкараме личната си стопанска система в стагфлация.
Ако бюджетът печели от инфлацията, а той печели, тъй като има по-големи доходи от Данък добавена стойност и директни и косвени налози, този спомагателен доход съгласно мен е напълно разумно да се върне назад в семействата. По този метод няма сами да създадем криза там, където още я няма.
Идеята на рационалната икономическа политика е в положителните времена да се натрупат остатъци, с цел да има буфери, които да се употребяват, когато дойдат неприятни времена.
Една от концепциите е да се вкара необлагаем най-малко за плоския налог. Така най-бедните данъкоплатци ще бъдат подкрепени най-вече. Аз не съм последовател на смяна на данъчните ставки. Парите могат да се върнат на семействата и през осигуровките. Заплатите в рецесия е добре да се поддържат по-високи от инфлацията.
Но МВФ припомня и за структурните промени, а не просто да се харчат пари.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ