Разкриването на прoф. Джеймс Мориарти
Гений и мъдрец, с „ мозък от първо качество “, професор Джеймс Мориарти е най-опасният нарушител, пред който Шерлок Холмс в миналото се е изправял. С течение на годините за няколко същински индивида се допуска, че са ентусиазъм за „ паяка в центъра на мрежата “ на сър Артър Конан Дойл. Но в случай че в действителност има един човек, който е употребен като основа за героя, любимецът би трябвало да е авторитетният американски астроном и математик, професор Саймън Нюкомб.
Професор Саймън Нюкомб
В „ Последен случай “ Холмс споделя на Уотсън, че „ Наполеонът на закононарушенията “ е талант и най-малко на някакъв стадий е бил академични професор:
Саймън Нюкомб е дете-чудо и на 19-годишна възраст написва непубликувана книга „ Нова проява на биномиалната теорема “. Завършва Харвард и става професор по математика във Военноморски сили на Съединени американски щати през 1861 година и в Университета Джон Хопкинс през 1884 година като по-късни подава оставка от него. През цялата си кариера Нюкомб продължава да се занимава с биномиалната теорема и постоянно я включва в учебниците си.
В по-голямата част от света Мориарти беше почитан академик и член на обществото, факт, за който Холмс предизвестява Уотсън в „ Долината на страха “:
Саймън Нюкомб разгласява „ Метод в динамичността “ през 1858 година и най-малко две публикации за метеоритите, в това число „ Елементи и ефемериди на 45-ия метеорит “ (1858 г.) и „ За вариациите и връзките на орбитите на метеоритите “ (1860 г.).
Освен това и Дойл, и Нюкомб демонстрират интерес към затъмненията. Нюкомб персонално следи някои от тях, като „ се причислява или води експедиции за наблюдаване на затъмнения до Де Мойн, Айова през 1860 година, Гибралтар през 1870 година и Сепарейшън, Уайоминг през 1878 година “
Произведенията на Дойл също по този начин са изпълнени и с още астрономия, което показва най-малкото интерес към науката. Например, в „ Ритуалът на рода Мъсгрейв “ Холмс открива местоположението на от дълго време заровената корона като прави калкулации по отношение на ситуацията на слънцето:
В здравната си процедура Дойл среща и става добър другар с мъж от Кралското астрономическо сдружение – Алфред Уилкс Дрейсън. Драйсън е разгласил няколко научни труда, в това число „ Чести гледки в небесата “ (1862 г.) и „ Причината за хипотетичното вярно придвижване на неподвижните звезди и пояснение на забележимото ускоряване на междинното придвижване на Луната “ (1874 г.). Той разгласява и публикация, озаглавена „ Вариацията в отклонението на затъмненията “ през 1875 година
Въпреки че няма никакви доказателства за каквато и да е среща сред Дрейсън и Нюкомб, има причини, че въпреки всичко са били в контакт – въпреки всичко и двамата принадлежат към Кралското астрономическо сдружение, а Нюкомб даже получава златен орден през 1874г.
Дали с цел да получи тази премия или за медала Копли на Кралското общество през 1890 година или пък по други аргументи, Нюкомб е бил в Англия, в това число в Гринуич, четири пъти по времето, когато Дрейсън също е бил там.
Освен астрономията, тримата мъже споделят интерес към психологичните феномени и езотериката. Драйсън за първи път вкарва Дойл в теософията и двамата даже организират сеанси дружно. В Америка, Нюкомб е бил толкоз заинтригуван от „ систематичното проучване на малко известните психологични феномени “, че става президент на Американското сдружение за психологични проучвания през 1885 година В своите бележки там през 1886 година Нюкомб изяснява по какъв начин стартира да има вяра в психическите сили:
