Пълноценен древен ретровирус в човешката ДНК
Генетици откриха фрагменти 19 ретровируса в геномите на няколко хиляди души. Те са попаднали в нашата ДНК преди милиони години, само че с изключение на тях учените са намерили и един пълностоен геном на вирус, съхранил се в генетичния код в първичния си тип, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. PNAS.
Този ендогенен ретровирус наподобява по този начин, че той безусловно може да се изреже и трансформира в инфектиран патоген, споделя Джон Кофин от университета Тъфтс в Медфорд (САЩ). „ Такъв опит би бил извънредно забавен за нас, защото той би разрешил а се изучат следи от епидемии, поразили човечеството в далечното минало “, добавя той.
Ендогенните ретровируси са един тип генетични паразити, които могат да усилват своя брой копия в генома и да ги вграждат на нови еста в ДНК на гостоприемника, което води както до потребни, по този начин и до нездравословни разновидности. Гените на тези вируси сформират към 8% от човешкия геном и се явяват част от некодиращата ДНК, която не съдържа „ указания “ за произвеждане на белтъци.
Кофин и сътрудниците му сравнили и анализирали структурата на геномите на към 2500 души от разнообразни страни по света.
Сред тях били и поданици на Африка, чиито предшественици в никакъв случай не са напускали „ люлката на човечеството “ и не са се смесвали с неандерталци или денисовци. Учените са изяснили, че човешката ДНК в действителност съдържа много повече следи от ретровируси, в сравнение с се е считало по-рано.
Сравнението на геномите на разнообразни хора помогнало на учените да открият тези ретровируси, които участват в ДНК единствено на някои елементи от човечеството.
Техният брой се оказал извънредно огромен – общо екипът на Кофин разкрил 19 фрагмента от незнайни по-рано ендогенни ретровируси от фамилията HERV-K, както и един пълностоен вирус в женската Х-хромозома.
- Вирусите – невидимите невъзпети герои
Учените към този момент не знаят какво са правили вирусите, оставили тези следи, защото фрагментите от техните геноми са мощно повредени и съдържат прекомерно доста копия, с цел да се разкрият функционалностите на техните гени и ДНК.
От друга страна, вграденият вирус Xq21.33 има всички нужни съставни елементи за размножаване – гените, виновни за синтеза на белтъци в неговата обвивка, вграждане в ДНК на жертвата и самокопиране.
Той се явява едвам вторият сходен образец за „ жив “ вирус в нашата ДНК – различен подобен образец се явява провирусът K113, присъстващ в генома на към една четвърт от хората на планетата.
Изучаването на тези вируси, както се надяват учените, ще помогне да се разбере, от какво са боледували нашите предшественици, по какъв начин са успявали да победят тези вируси и по какъв начин може да се употребяват тези „ уроци “ за битка с ХИВ и други модерни ретровируси.
РИА Новости
