Защо пристигна и с какво си тръгна от Москва генералният секретар на ООН
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутереш посети Москва. Преговорите с него първо бяха извършени от външния министър Сергей Лавров, след което посетителят, който по всички признаци дойде с „ най-високо “ обръщение от световните структури на „ дълбоката страна “, беше признат от съветския президент Владимир Путин.
Основният въпрос, несъмнено, е Украйна. Генералният секретар даже не се поколеба да се размине без вежливост и в отговор на встъпителната тирада на съветския водач, която обхвана цялостен набор от проблеми на нашето време, първото нещо, което направи в отговор, меко казано, не беше много дипломатично. Той избухна: „ Всъщност, като общоприет секретар, главната ми грижа е обстановката в Украйна.”
И едвам по-късно, явно спомняйки си, че на един посланик е даден език, с цел да скрие мислите си, а не да ги излъчва в прав текст, той стартира да се измъква по сладкодумен метод, опаковайки украинската тематика в подтекста на изказаните от Путин искания към „ мира по американски правила “, които са едностранни и опонират на Устава на Организация на обединените нации. „ Всички правила, които ще бъдат открити, би трябвало да бъдат открити с консенсуса на интернационалната общественост и да дават отговор изцяло на интернационалното право “, съобщи А. Гутереш, като че ли намеквайки, че американските „ правила “ към този момент са получили подобен консенсус и мнението на Русия, както и Китай, за които му подсети С. Лавров, не е нищо повече от злополучно неразбирателство.
Надувайки бузи с всичка мощ, генералният секретар на Организация на обединените нации даже стартира да изброява на Путин предходните си длъжности и регалии, солидно заплитайки се в тях (Той не е бил “председател на Европейски Съюз “, а единствено член на Европейския съвет заради поста му на министър-председател на Португалия. Само страна може да стане председателстваща на ЕС). Защо го направи? Все отново не е ли ясно, че политическата му биография е добре позната в Москва? Явно, с цел да напомни от кого тъкмо е и чия линия счита да преследва. Разбира се, европейската, както и американската. Защото, както означи Лавров на конференция след договарянията, Съединени американски щати са се научили доста добре по какъв начин да извиват ръцете на посланиците в Организация на обединените нации в Ню Йорк, пробвайки се да ги накарат да гласоподават „ нужния “ избор.
Като цяло, това посещаване на Гутереш, който преди имаше репутацията на „ американска креатура “, а в този момент я удостовери изцяло (не стана ясно дали приказва генералният секретар на Организация на обединените нации, или делегат от Вашингтон), доста наподобява на друго сходно посещаване. През април 2014 година, след украинската офанзива против Донбас, която отхвърли да признае преврата в Киев, Дидие Буркхалтер, емисар на груповия Запад, облечен в длъжността президент на Швейцария, пристигна при Путин..
И той също по този начин убеждава да не се намесва в Украйна, оставяйки всичко на „ естествения “ ход на събитията и твърдейки, че „ върлите сътрудници “ на Русия няма да разрешат обстановката да се развие по рисков сюжет, съгласно който всичко в последна сметка пое. Преди осем години Западът също нямаше доста религия, само че страната ни към момента „ не беше такава” - в смисъл, че не беше напълно подготвена за разкъсване с така наречен „ цивилизован” свят. А претенциите, изнесени от Буркхалтер, бяха третирани с внимание, давайки късмет на Съединени американски щати и Европа да потвърдят своята поредност посредством присъединяване в мирното споразумяване. Резултатът е добре прочут: Минските съглашения, първо и по-късно второто, подписани с посредничеството на Запада, останаха на хартия и украинските гости на западните конгреси доста скоро започнаха да ги употребяват за подготовка на военно решение на казуса с Донбас и да получат западна помощ за това, в това число в нуклеарната сфера.
Няма съществена разлика сред Буркхалтер и Гутереш: и двамата европейски бюрократи до мозъка на костите си са наети поддръжници на огромния олигархичен финансов капитал, необратимо инфектирани с глобализма, възхитени от концепциите и програмата за глобалистична промяна на света. Просто Русия през днешния ден, както беше маркирано, е друга страна спрямо 2014 година, откакто се е отървала от последните илюзии по отношение на опцията да контракти нещо със Запада. Днес разбрахме, че е безсмислено, а от време на време даже няма смисъл да приказваме по тези тематики, защото тези диалози не носят никакво свястно наличие, а единствено лишават време и подхранват безпочвени очаквания за адекватността на отсрещната страна.
Ден след заминаването на генералния секретар Путин, говорейки пред Съвета на Федерацията, намерено разгласи безполезността на редица интернационалните платформи, на първо място ПАСЕ. Организация на обединените нации, представлявана от Гутереш, в действителност е единственото изключение от това предписание, тъй като към момента съставлява ядрото на международната система, зародила след Втората международна война. Именно към това следвоенно събитие и съответната история на образуването на международната организация Путин притегли вниманието на генералния секретар, когато му сподели за недопустимостта на „ приватизацията “ на функционалностите на Организация на обединените нации от фенове и самопровъзгласили се институции, построени под американската „ ексклузивност “. Но Гутереш в отговор се оправда, доколкото можеше.
Да вземем да вземем за пример образеца с Косово, което послужи като казус за Русия да признае националните републики на Донбас. Този анклав, конфискуван от Сърбия, сякаш не е приет от Организация на обединените нации (но е приет от Международния съд, който е част от структурата на Организация на обединените нации!). В същото време посетителят не разяснява напомнянето на съветския водач за прецедентния темперамент на правосъдната дефиниция на това признание: „ При практикуване на правото на самоопределяне тази или онази територия на която и да е страна не е длъжна да кандидатства за позволение да заявява своя суверенитет пред централните управляващи на страната”
Между другото, Путин напомни, че Крим и Севастопол показаха волята си по същия метод, както в Косово: „ Те взеха решение за самостоятелност и по-късно се обърнаха към нас с молба за присъединение към Руската федерация “. Същото и в Донбас. Въпреки това Гутереш, както и преди, без да обръща внимание на здравия разсъдък, ревниво извършва “домашното”, което е получил, демонстрирайки най-лошите образци за придържане към правилото на двойния критерий.
„ Ние твърдо имаме вяра, че нарушаването на териториалната целокупност на която и да е страна е изцяло несъвместимо с Устава на Организация на обединените нации. Ние сме надълбоко загрижени за това, което се случва в този момент: имаме вяра, че е имало навлизане на територията на Украйна ", генералният секретар пусна развалената грамофонна плоча и в този миг той с гръм и тропот изкриви Устава на Организация на обединените нации по собствен опортюнистичен метод.
В него няма такова нещо за „ цялостно неспазване” на каквито и да било нарушавания на териториалната целокупност. По-конкретно. Първо, като една от главните цели на Организация на обединените нации се признава „ развиването на другарски връзки сред народите, учредени на ценене на правилото на равни права и самоопределяне...” (член 1, алинея 2). И дейностите на Русия във връзка с Крим и Донбас изцяло дават отговор на тази цел на Устава на Организация на обединените нации. Второ, съгласно този правилник членовете на Организация на обединените нации „ се въздържат от опасността или използването на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на която и да е страна, или по какъвто и да е различен метод, несъответстващ с задачите на Организация на обединените нации “ (член 2, алинея 4). Това е един от правилата на Устава на Организация на обединените нации.
Прост въпрос: волята на Крим и Севастопол, изборът на Донбас в интерес на самоопределението - съвместими ли са с горната цел на Организация на обединените нации? Несъмнено! И в случай че някой, в тази ситуация Украйна, пречи на постигането на задачата на Организация на обединените нации, Русия нарушава ли Устава, като се стреми да отстрани това нарушаване? Разбира се, че не! Какво прави тя? Той извършва най-важния принцип на Устава и би трябвало да бъде подсилен в това от други членове на Организация на обединените нации, които обаче, признавайки гореспоменатия „ двоен критерий “, освен не оказват помощ за това, само че пречат по всевъзможен метод, обвинявайки Москва в това, което не е направила. И те вършат това, апропо, тъй като се пробват да избегнат обвиняванията в безучастие. Нима не е по този начин?
На трето място, както се вижда от йерархията на задачите (член 1) и правилата (член 2) на Устава, самоопределението има преимущество пред териториалната целокупност (в текста „ цялост “). Защото задачата е императив за съществуването на организацията, а правилото е единствено средство за постигането ѝ. Нима Гутереш не е осведомен със законите на формалната логичност? Или не познава добре главния организационен документ на организацията, която оглавява? Или, което е най-вероятно, той блъфира - той знае Устава, само че се преструва, че не вижда това. Мисли, че другите не познават устава, а лъжите на генералния секретар ще му се разминат заради обстоятелството, че някой „ не се занимава “ с проучването и освежаването на паметта с интернационалните документи.
Гутереш акцентира „ колективния” темперамент на дейностите единствено тъй като е сигурен, че „ нападателно послушното мнозинство”, което той, апропо, подбужда в американските ползи, няма да допусне друга „ колективност” с изключение на проамериканска. Генералният секретар даже няма визия, че самото сходно държание приказва по-добре от всевъзможни други причини за най-дълбоката рецесия на Организация на обединените нации и вярността на подозренията, които Съюз на съветските социалистически републики е изпитал още по време на своето основаване, с право вярвайки, че това е инструмент за външна интервенция във вътрешните работи. Неохотно, само че отстъпвайки пред западните съдружници, надявайки се да забави унищожаването на следвоенния свят от тях.
Вторият най-съществен въпрос, издигнат от съветската страна пред Гутереш по време на договарянията, са разделящите дейности на редица западни страни. Отмина времето на учтивостта и „ толерантните “ двусмислици. На конференция съветският министър непосредствено сподели, че е обърнал вниманието на събеседника към „ опитите на нашите западни сътрудници да изведат разискването на основни въпроси отвън рамките на универсалните формати под егидата на Организация на обединените нации и нейната система, с цел да „ произведат " разнообразни партньорства, които се показват като " клуб на напредналите и определените "
„ В същия дух “, акцентира Лавров, „ самодейността, която Франция и Германия оферират, е Алиансът на многостранните “. Какво е това, в случай че не конкуренция с Организация на обединените нации? Или самодейността на Съединените щати, които организираха „ Среща на демократичните страни “ през 2021 година, където насочиха поканите сами, без да се съветват с никого.
Разбирайки добре задачите, които Западът си слага за поощряване на промяната на Организация на обединените нации, съветската страна, дружно с Китай, се опълчва на изоставянето на следвоенните правила на образуване на Съвета за сигурност и правото на несъгласие. Междувременно разискването му тези дни се постанова мощно от ръцете на Лихтенщайн, който приготви проекторезолюция, съгласно която всяко потребление на ветото в действителност би трябвало да бъде утвърдено от Общото заседание, главният инструмент на гореспоменатото „ нападателно чинно болшинство “.
„ Правото на несъгласие няма да си хода. Мога отговорно да ви потвърдя това “, отсече остро съветският министър, като посочи, че „ правото на несъгласие е един от опорните стълбове на Организация на обединените нации. Без него организацията ще се обърка. Великите сили, непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, разчитат на първо място на правилото на единогласие, който се съдържа в Устава и разрешава да се избегнат остри конфликти сред тях.
Какъв е изводът на тази остра дискусия, която се развихри неотдавна в Москва сред съветския водач и първи посланик от една страна, и пратеника на елитите на груповия Запад, облечен в тогата на Генералния секретар на Организация на обединените нации, от друга? Първо и най-важно: Гутереш пристигна в Москва, неслучайно от Истанбул, за съдбоносен напън върху Русия от престижа на Организация на обединените нации. Дори във формата и безапелационния звук на диалога, които той си разреши, се вижда извънредно неспокойствие.
Защо груповият Запад е толкоз гневен? Разбира се, не поради Украйна, която Западът от дълго време е отписал и счита за таран и запас за опълчване на Русия, колкото повече жертви и опустошения, толкоз по-добре, на първо място от позиция на пропагандата, както и от позиция на разноските за следвоенно възобновяване.
Основното съгласно нас е, че съветската военна интервенция провали тайните световни проекти на западните концептуални елити, маскирани като „ коронавирус “, „ цифровизация “ и „ зелен преход “. Спомнете си избягалия Чубайс с неговите заклинания и заплашванията, че „ ще плащаме въглероден налог на Европа, в случай че не го въведем вкъщи! “ Няма да го създадем по две аргументи. Първо, с сходна санкционна непримиримост цялата двустранна търговия ще се спусне към нула доста скоро. Второ - внимание! Няма да платим и тъй като, обръщайки международната осведомителна картина Русия събори целия план на " зелената машинация ".
Много пъти е казано: с тематиката за идеологията на „ екологизма “ те са се привързали към нас точно тъй като без нас нейното световно използване е невероятно – няма запаси, под които да бъде въведена. А без импорт на сила в Европа - това се вижда от дебата на тематика " газ - рубла " - целият " зелен " план просто умира. В същата Европа през днешния ден никога вкарват възобновимите енергийни източници, а съживяват въглищната сила, без която тази зима ще е студена! Заедно със „ зелената “ тематика умира и целият план на „ огромното нулиране “, построен върху „ стабилно развиване “.
Още един път: като започва военна интервенция за демилитаризиране и денацификация на Украйна (и в действителност Запада зад нея), Русия за момент на око, за един ден, „ излекува “ Запада от ковид, в която се стремеше да задвижи цялото човечество. И също така даде на интернационалната общественост доста съществени причини в поддръжка на версията за неестествен генезис на пандемията от центрове на Запад, чиито клонове са биолабораториите в Украйна и в други елементи на постсъветското пространство.
На фона на това, най-важното, всевъзможни военни разноски са второстепенни за Запада, изключително тези, които не се поемат от самия него, а от други в негови ползи, с чиито ръце Западът се бори. За Съединените щати и НАТО военните интервенции в Украйна вземат решение доста проблеми, в това число обвързване на спътниците, прекъсване на опозицията в редиците им, както и заличаване на остарели оръжия, военна техника и, най-важното, муниции, наследени от Студена война. И замяната им с нови, строго натовски, под внимателен американски контрол.
И последното. В своето московско пътешестване самият общоприет секретар на Организация на обединените нации със личните си ръце обезсили всички очаквания за минималната обективност на организацията, която стои зад него, в която той е „ първо лице “ единствено номинално, тъй като от дълго време и твърдо е в джоба на тези, които с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики си представяха, че са хванали Бога за шлифера. Традиционно, от началото на 80-те години на предишния век, от времето на Кърт Валдхайм, Организация на обединените нации се управлява от незападни представители от Азия, Африка и Латинска Америка.
Гутереш е изключение, подбудено от сегашния стадий от реализирането на западния план. С него завършиха всички игри на „ народна власт “ и пълноценно „ национално “ посланичество и Вашингтон като общоприет секретар към този момент нямаше потребност от „ представителна “ марионетка, а от изцяло следен европеец. Такъв, който е подготвен да извърши инструкциите, които получава не „ по подразбиране”, а от органичен неотменната принадлежност към ползите на онази цивилизация, която се показва за стопанин на човечеството и съдия на неговите ориси.
Ето за какво Лавров сподели, че в случай че приказваме за промяна на Организация на обединените нации, то на първо място посредством обезпечаване на посланичество на разрастващите се страни от континентите, които не са показани в Съвета за сигурност, както и на най-големите страни от някогашния " трети свят ", да вземем за пример Индия и Бразилия. В последна сметка през днешния ден, бързо изпреварвайки водещите сили на Запада, те се обрисуват като нови международни водачи. И още един път: правото на несъгласие е непоклатимо! По-точно, в случай че някой се опита да се отърве от него с някакви трикове, развързвайки ръцете на силите на експанзията и неонацисткия реванш, Организация на обединените нации ще свърши дотук и всеки от районите на бързо деглобализиращия се свят ще получи своя интернационален система, в чиито рамки да работи.
Диктатът на Запада, от позицията на който Гутереш дойде в Москва няма да мине!
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Основният въпрос, несъмнено, е Украйна. Генералният секретар даже не се поколеба да се размине без вежливост и в отговор на встъпителната тирада на съветския водач, която обхвана цялостен набор от проблеми на нашето време, първото нещо, което направи в отговор, меко казано, не беше много дипломатично. Той избухна: „ Всъщност, като общоприет секретар, главната ми грижа е обстановката в Украйна.”
И едвам по-късно, явно спомняйки си, че на един посланик е даден език, с цел да скрие мислите си, а не да ги излъчва в прав текст, той стартира да се измъква по сладкодумен метод, опаковайки украинската тематика в подтекста на изказаните от Путин искания към „ мира по американски правила “, които са едностранни и опонират на Устава на Организация на обединените нации. „ Всички правила, които ще бъдат открити, би трябвало да бъдат открити с консенсуса на интернационалната общественост и да дават отговор изцяло на интернационалното право “, съобщи А. Гутереш, като че ли намеквайки, че американските „ правила “ към този момент са получили подобен консенсус и мнението на Русия, както и Китай, за които му подсети С. Лавров, не е нищо повече от злополучно неразбирателство.
Надувайки бузи с всичка мощ, генералният секретар на Организация на обединените нации даже стартира да изброява на Путин предходните си длъжности и регалии, солидно заплитайки се в тях (Той не е бил “председател на Европейски Съюз “, а единствено член на Европейския съвет заради поста му на министър-председател на Португалия. Само страна може да стане председателстваща на ЕС). Защо го направи? Все отново не е ли ясно, че политическата му биография е добре позната в Москва? Явно, с цел да напомни от кого тъкмо е и чия линия счита да преследва. Разбира се, европейската, както и американската. Защото, както означи Лавров на конференция след договарянията, Съединени американски щати са се научили доста добре по какъв начин да извиват ръцете на посланиците в Организация на обединените нации в Ню Йорк, пробвайки се да ги накарат да гласоподават „ нужния “ избор.
Като цяло, това посещаване на Гутереш, който преди имаше репутацията на „ американска креатура “, а в този момент я удостовери изцяло (не стана ясно дали приказва генералният секретар на Организация на обединените нации, или делегат от Вашингтон), доста наподобява на друго сходно посещаване. През април 2014 година, след украинската офанзива против Донбас, която отхвърли да признае преврата в Киев, Дидие Буркхалтер, емисар на груповия Запад, облечен в длъжността президент на Швейцария, пристигна при Путин..
И той също по този начин убеждава да не се намесва в Украйна, оставяйки всичко на „ естествения “ ход на събитията и твърдейки, че „ върлите сътрудници “ на Русия няма да разрешат обстановката да се развие по рисков сюжет, съгласно който всичко в последна сметка пое. Преди осем години Западът също нямаше доста религия, само че страната ни към момента „ не беше такава” - в смисъл, че не беше напълно подготвена за разкъсване с така наречен „ цивилизован” свят. А претенциите, изнесени от Буркхалтер, бяха третирани с внимание, давайки късмет на Съединени американски щати и Европа да потвърдят своята поредност посредством присъединяване в мирното споразумяване. Резултатът е добре прочут: Минските съглашения, първо и по-късно второто, подписани с посредничеството на Запада, останаха на хартия и украинските гости на западните конгреси доста скоро започнаха да ги употребяват за подготовка на военно решение на казуса с Донбас и да получат западна помощ за това, в това число в нуклеарната сфера.
Няма съществена разлика сред Буркхалтер и Гутереш: и двамата европейски бюрократи до мозъка на костите си са наети поддръжници на огромния олигархичен финансов капитал, необратимо инфектирани с глобализма, възхитени от концепциите и програмата за глобалистична промяна на света. Просто Русия през днешния ден, както беше маркирано, е друга страна спрямо 2014 година, откакто се е отървала от последните илюзии по отношение на опцията да контракти нещо със Запада. Днес разбрахме, че е безсмислено, а от време на време даже няма смисъл да приказваме по тези тематики, защото тези диалози не носят никакво свястно наличие, а единствено лишават време и подхранват безпочвени очаквания за адекватността на отсрещната страна.
Ден след заминаването на генералния секретар Путин, говорейки пред Съвета на Федерацията, намерено разгласи безполезността на редица интернационалните платформи, на първо място ПАСЕ. Организация на обединените нации, представлявана от Гутереш, в действителност е единственото изключение от това предписание, тъй като към момента съставлява ядрото на международната система, зародила след Втората международна война. Именно към това следвоенно събитие и съответната история на образуването на международната организация Путин притегли вниманието на генералния секретар, когато му сподели за недопустимостта на „ приватизацията “ на функционалностите на Организация на обединените нации от фенове и самопровъзгласили се институции, построени под американската „ ексклузивност “. Но Гутереш в отговор се оправда, доколкото можеше.
Да вземем да вземем за пример образеца с Косово, което послужи като казус за Русия да признае националните републики на Донбас. Този анклав, конфискуван от Сърбия, сякаш не е приет от Организация на обединените нации (но е приет от Международния съд, който е част от структурата на Организация на обединените нации!). В същото време посетителят не разяснява напомнянето на съветския водач за прецедентния темперамент на правосъдната дефиниция на това признание: „ При практикуване на правото на самоопределяне тази или онази територия на която и да е страна не е длъжна да кандидатства за позволение да заявява своя суверенитет пред централните управляващи на страната”
Между другото, Путин напомни, че Крим и Севастопол показаха волята си по същия метод, както в Косово: „ Те взеха решение за самостоятелност и по-късно се обърнаха към нас с молба за присъединение към Руската федерация “. Същото и в Донбас. Въпреки това Гутереш, както и преди, без да обръща внимание на здравия разсъдък, ревниво извършва “домашното”, което е получил, демонстрирайки най-лошите образци за придържане към правилото на двойния критерий.
„ Ние твърдо имаме вяра, че нарушаването на териториалната целокупност на която и да е страна е изцяло несъвместимо с Устава на Организация на обединените нации. Ние сме надълбоко загрижени за това, което се случва в този момент: имаме вяра, че е имало навлизане на територията на Украйна ", генералният секретар пусна развалената грамофонна плоча и в този миг той с гръм и тропот изкриви Устава на Организация на обединените нации по собствен опортюнистичен метод.
В него няма такова нещо за „ цялостно неспазване” на каквито и да било нарушавания на териториалната целокупност. По-конкретно. Първо, като една от главните цели на Организация на обединените нации се признава „ развиването на другарски връзки сред народите, учредени на ценене на правилото на равни права и самоопределяне...” (член 1, алинея 2). И дейностите на Русия във връзка с Крим и Донбас изцяло дават отговор на тази цел на Устава на Организация на обединените нации. Второ, съгласно този правилник членовете на Организация на обединените нации „ се въздържат от опасността или използването на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на която и да е страна, или по какъвто и да е различен метод, несъответстващ с задачите на Организация на обединените нации “ (член 2, алинея 4). Това е един от правилата на Устава на Организация на обединените нации.
Прост въпрос: волята на Крим и Севастопол, изборът на Донбас в интерес на самоопределението - съвместими ли са с горната цел на Организация на обединените нации? Несъмнено! И в случай че някой, в тази ситуация Украйна, пречи на постигането на задачата на Организация на обединените нации, Русия нарушава ли Устава, като се стреми да отстрани това нарушаване? Разбира се, че не! Какво прави тя? Той извършва най-важния принцип на Устава и би трябвало да бъде подсилен в това от други членове на Организация на обединените нации, които обаче, признавайки гореспоменатия „ двоен критерий “, освен не оказват помощ за това, само че пречат по всевъзможен метод, обвинявайки Москва в това, което не е направила. И те вършат това, апропо, тъй като се пробват да избегнат обвиняванията в безучастие. Нима не е по този начин?
На трето място, както се вижда от йерархията на задачите (член 1) и правилата (член 2) на Устава, самоопределението има преимущество пред териториалната целокупност (в текста „ цялост “). Защото задачата е императив за съществуването на организацията, а правилото е единствено средство за постигането ѝ. Нима Гутереш не е осведомен със законите на формалната логичност? Или не познава добре главния организационен документ на организацията, която оглавява? Или, което е най-вероятно, той блъфира - той знае Устава, само че се преструва, че не вижда това. Мисли, че другите не познават устава, а лъжите на генералния секретар ще му се разминат заради обстоятелството, че някой „ не се занимава “ с проучването и освежаването на паметта с интернационалните документи.
Гутереш акцентира „ колективния” темперамент на дейностите единствено тъй като е сигурен, че „ нападателно послушното мнозинство”, което той, апропо, подбужда в американските ползи, няма да допусне друга „ колективност” с изключение на проамериканска. Генералният секретар даже няма визия, че самото сходно държание приказва по-добре от всевъзможни други причини за най-дълбоката рецесия на Организация на обединените нации и вярността на подозренията, които Съюз на съветските социалистически републики е изпитал още по време на своето основаване, с право вярвайки, че това е инструмент за външна интервенция във вътрешните работи. Неохотно, само че отстъпвайки пред западните съдружници, надявайки се да забави унищожаването на следвоенния свят от тях.
Вторият най-съществен въпрос, издигнат от съветската страна пред Гутереш по време на договарянията, са разделящите дейности на редица западни страни. Отмина времето на учтивостта и „ толерантните “ двусмислици. На конференция съветският министър непосредствено сподели, че е обърнал вниманието на събеседника към „ опитите на нашите западни сътрудници да изведат разискването на основни въпроси отвън рамките на универсалните формати под егидата на Организация на обединените нации и нейната система, с цел да „ произведат " разнообразни партньорства, които се показват като " клуб на напредналите и определените "
„ В същия дух “, акцентира Лавров, „ самодейността, която Франция и Германия оферират, е Алиансът на многостранните “. Какво е това, в случай че не конкуренция с Организация на обединените нации? Или самодейността на Съединените щати, които организираха „ Среща на демократичните страни “ през 2021 година, където насочиха поканите сами, без да се съветват с никого.
Разбирайки добре задачите, които Западът си слага за поощряване на промяната на Организация на обединените нации, съветската страна, дружно с Китай, се опълчва на изоставянето на следвоенните правила на образуване на Съвета за сигурност и правото на несъгласие. Междувременно разискването му тези дни се постанова мощно от ръцете на Лихтенщайн, който приготви проекторезолюция, съгласно която всяко потребление на ветото в действителност би трябвало да бъде утвърдено от Общото заседание, главният инструмент на гореспоменатото „ нападателно чинно болшинство “.
„ Правото на несъгласие няма да си хода. Мога отговорно да ви потвърдя това “, отсече остро съветският министър, като посочи, че „ правото на несъгласие е един от опорните стълбове на Организация на обединените нации. Без него организацията ще се обърка. Великите сили, непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, разчитат на първо място на правилото на единогласие, който се съдържа в Устава и разрешава да се избегнат остри конфликти сред тях.
Какъв е изводът на тази остра дискусия, която се развихри неотдавна в Москва сред съветския водач и първи посланик от една страна, и пратеника на елитите на груповия Запад, облечен в тогата на Генералния секретар на Организация на обединените нации, от друга? Първо и най-важно: Гутереш пристигна в Москва, неслучайно от Истанбул, за съдбоносен напън върху Русия от престижа на Организация на обединените нации. Дори във формата и безапелационния звук на диалога, които той си разреши, се вижда извънредно неспокойствие.
Защо груповият Запад е толкоз гневен? Разбира се, не поради Украйна, която Западът от дълго време е отписал и счита за таран и запас за опълчване на Русия, колкото повече жертви и опустошения, толкоз по-добре, на първо място от позиция на пропагандата, както и от позиция на разноските за следвоенно възобновяване.
Основното съгласно нас е, че съветската военна интервенция провали тайните световни проекти на западните концептуални елити, маскирани като „ коронавирус “, „ цифровизация “ и „ зелен преход “. Спомнете си избягалия Чубайс с неговите заклинания и заплашванията, че „ ще плащаме въглероден налог на Европа, в случай че не го въведем вкъщи! “ Няма да го създадем по две аргументи. Първо, с сходна санкционна непримиримост цялата двустранна търговия ще се спусне към нула доста скоро. Второ - внимание! Няма да платим и тъй като, обръщайки международната осведомителна картина Русия събори целия план на " зелената машинация ".
Много пъти е казано: с тематиката за идеологията на „ екологизма “ те са се привързали към нас точно тъй като без нас нейното световно използване е невероятно – няма запаси, под които да бъде въведена. А без импорт на сила в Европа - това се вижда от дебата на тематика " газ - рубла " - целият " зелен " план просто умира. В същата Европа през днешния ден никога вкарват възобновимите енергийни източници, а съживяват въглищната сила, без която тази зима ще е студена! Заедно със „ зелената “ тематика умира и целият план на „ огромното нулиране “, построен върху „ стабилно развиване “.
Още един път: като започва военна интервенция за демилитаризиране и денацификация на Украйна (и в действителност Запада зад нея), Русия за момент на око, за един ден, „ излекува “ Запада от ковид, в която се стремеше да задвижи цялото човечество. И също така даде на интернационалната общественост доста съществени причини в поддръжка на версията за неестествен генезис на пандемията от центрове на Запад, чиито клонове са биолабораториите в Украйна и в други елементи на постсъветското пространство.
На фона на това, най-важното, всевъзможни военни разноски са второстепенни за Запада, изключително тези, които не се поемат от самия него, а от други в негови ползи, с чиито ръце Западът се бори. За Съединените щати и НАТО военните интервенции в Украйна вземат решение доста проблеми, в това число обвързване на спътниците, прекъсване на опозицията в редиците им, както и заличаване на остарели оръжия, военна техника и, най-важното, муниции, наследени от Студена война. И замяната им с нови, строго натовски, под внимателен американски контрол.
И последното. В своето московско пътешестване самият общоприет секретар на Организация на обединените нации със личните си ръце обезсили всички очаквания за минималната обективност на организацията, която стои зад него, в която той е „ първо лице “ единствено номинално, тъй като от дълго време и твърдо е в джоба на тези, които с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики си представяха, че са хванали Бога за шлифера. Традиционно, от началото на 80-те години на предишния век, от времето на Кърт Валдхайм, Организация на обединените нации се управлява от незападни представители от Азия, Африка и Латинска Америка.
Гутереш е изключение, подбудено от сегашния стадий от реализирането на западния план. С него завършиха всички игри на „ народна власт “ и пълноценно „ национално “ посланичество и Вашингтон като общоприет секретар към този момент нямаше потребност от „ представителна “ марионетка, а от изцяло следен европеец. Такъв, който е подготвен да извърши инструкциите, които получава не „ по подразбиране”, а от органичен неотменната принадлежност към ползите на онази цивилизация, която се показва за стопанин на човечеството и съдия на неговите ориси.
Ето за какво Лавров сподели, че в случай че приказваме за промяна на Организация на обединените нации, то на първо място посредством обезпечаване на посланичество на разрастващите се страни от континентите, които не са показани в Съвета за сигурност, както и на най-големите страни от някогашния " трети свят ", да вземем за пример Индия и Бразилия. В последна сметка през днешния ден, бързо изпреварвайки водещите сили на Запада, те се обрисуват като нови международни водачи. И още един път: правото на несъгласие е непоклатимо! По-точно, в случай че някой се опита да се отърве от него с някакви трикове, развързвайки ръцете на силите на експанзията и неонацисткия реванш, Организация на обединените нации ще свърши дотук и всеки от районите на бързо деглобализиращия се свят ще получи своя интернационален система, в чиито рамки да работи.
Диктатът на Запада, от позицията на който Гутереш дойде в Москва няма да мине!
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ