Музеят „Анастас“ се превръща в храм на мистериите СНИМКИ
Галерия „ Анастас “ в сърцето на Стария Пловдив, един от огромните креативен планове на известния български художник Анастас Константинов (1956 - 2017 г.), отвори порти като музей с негови творбй. Майка му споделяше: „ Не го мисли Анастас - той си има къща на небето ”, отбелязва неговата муза и дългогодишна спътница в живота Емилия Константинова. Земният му дом обаче към този момент е музей на художника. По думите й галерията е благосъстояние за Пловдив и би трябвало да бъде живо мяТук ще се организират и по-специални събития. Работното време е от 10 до 18 часа, като е желателно да се вършат предварителни поръчки за визити на уеб страницата или по телефона.
Допреди две години мистериозната постройка се посещаваше само от многочислените другари на художника и защити колекционери от целия свят. Бялата къща е виждала както изтънчени ценители на изобразителното изкуство, по този начин и високопоставени особи.
„ Преди влизането на България в Европейски Съюз у нас пристигна гръцкият министър председател Костас Симитис с огромна делегация. На потегляне сподели: „ Г-н Константинов, Вие променихте цялото ми отношение към България. Ще гласоподавам с две ръце за участието на вашата страна в Европейски Съюз ”, спомня си Емилия. Съкровищата на изложба „ Анастас ” с възхита е разглеждал и някогашният ръководител на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо. През дома на художника са минали и значително други политици и държавници при визитите си под тепетата.
Константинов бе един от най-ярките и самобитни създатели в града на художниците, както обичат да назовават Пловдив. „ Анастас смяташе, че българският художник е притежател на тракийския ген. Наследил е тяхното отношение към живота и изкуството. Колкото и да се вършим на съвременни и технологиите да са навлезли в живота ни, ние интуитивно носим в себе си тракийския дух ”, безапелационна е Емилия.
Наситеното с негови картини и мозайки по стените и подовете място носи особена харизма. Като доказателство на долния етаж на галерията ни посрещат две гущерчета, като че ли оживели от неговите картини. Гущерчетата пролазват зад античната мраморна надгробна плоча, открита в основите на дома, която вероятно в миналото е била донесена от античния храм на Аполон в подножието на Бунарджика.
По думите на неговата брачна половинка, индивидът на изкуството има свръхспособности - той умее да разчупва границите. Константинов за малко живее в разнообразни градове в Европа и Америка, които намират отражение в творчеството му. За люксембургския му интервал да вземем за пример е особено, че всяка картина е в разнообразни нюанси - розово, алено, зелено и жълто. В Щатите той стартира да рисува нов тип хора - като човечета, сложени в контражур.
„ Най-комфортно се усещаше в Пловдив - тук е коренът, от който извличаше мощ и ентусиазъм ”, изяснява Емилия. Масата под лозницата с превъзходната панорама към Джумаята и Сахат тепе е събирала непрестанно бохемски компании. Много хора възприемали галерията като храм и носели блага, все едно влизат в черква. От подаръците постоянно Анастас успявал да измайстори разнообразни съоръжения и други произведения.
„ Интересното е, че колкото избухлив беше като човек, толкоз гальовен беше в рисунките ”, добавя Емилия. - Анастас беше освен огромен създател, само че и добър комуникатор, и презентатор, и душата на компанията, и даже търговец, и строител. Невероятен талант, Господ му беше дал доста ”, въздъхва тя.
Рисунките му са обсипани с редица загадъчни религиозни тематики и знаци - той черпи с цялостни шепи от наследството на тракийските мистерии, християнството, прабългарските шамани, които непроменяемо вплита в своя саморасъл авторски жанр.
Тя добавя, че никой от посетителите не остава непокътнат от мистериозната сила, която кипи тук. Ефектът е като прекосяване в друго измерение. Докато преглеждат картините, хората стигат до прочувствени крайности - някои стартират истерично да плачат, други не могат да понесат излъчването на платната и излизат на открито, трети се смеят, четвърти остават мощно замислени.
„ Често пъти, до момента в който рисува, художникът не знае какво тъкмо изобразява - интуитивно подрежда нещата, и след това си изяснява резултатите. След това схваща, че има странни попадения, за които даже не е квалифициран ”, изяснява Емилия Константинова.
Допреди две години мистериозната постройка се посещаваше само от многочислените другари на художника и защити колекционери от целия свят. Бялата къща е виждала както изтънчени ценители на изобразителното изкуство, по този начин и високопоставени особи.
„ Преди влизането на България в Европейски Съюз у нас пристигна гръцкият министър председател Костас Симитис с огромна делегация. На потегляне сподели: „ Г-н Константинов, Вие променихте цялото ми отношение към България. Ще гласоподавам с две ръце за участието на вашата страна в Европейски Съюз ”, спомня си Емилия. Съкровищата на изложба „ Анастас ” с възхита е разглеждал и някогашният ръководител на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо. През дома на художника са минали и значително други политици и държавници при визитите си под тепетата.
Константинов бе един от най-ярките и самобитни създатели в града на художниците, както обичат да назовават Пловдив. „ Анастас смяташе, че българският художник е притежател на тракийския ген. Наследил е тяхното отношение към живота и изкуството. Колкото и да се вършим на съвременни и технологиите да са навлезли в живота ни, ние интуитивно носим в себе си тракийския дух ”, безапелационна е Емилия.
Наситеното с негови картини и мозайки по стените и подовете място носи особена харизма. Като доказателство на долния етаж на галерията ни посрещат две гущерчета, като че ли оживели от неговите картини. Гущерчетата пролазват зад античната мраморна надгробна плоча, открита в основите на дома, която вероятно в миналото е била донесена от античния храм на Аполон в подножието на Бунарджика.
По думите на неговата брачна половинка, индивидът на изкуството има свръхспособности - той умее да разчупва границите. Константинов за малко живее в разнообразни градове в Европа и Америка, които намират отражение в творчеството му. За люксембургския му интервал да вземем за пример е особено, че всяка картина е в разнообразни нюанси - розово, алено, зелено и жълто. В Щатите той стартира да рисува нов тип хора - като човечета, сложени в контражур.
„ Най-комфортно се усещаше в Пловдив - тук е коренът, от който извличаше мощ и ентусиазъм ”, изяснява Емилия. Масата под лозницата с превъзходната панорама към Джумаята и Сахат тепе е събирала непрестанно бохемски компании. Много хора възприемали галерията като храм и носели блага, все едно влизат в черква. От подаръците постоянно Анастас успявал да измайстори разнообразни съоръжения и други произведения.
„ Интересното е, че колкото избухлив беше като човек, толкоз гальовен беше в рисунките ”, добавя Емилия. - Анастас беше освен огромен създател, само че и добър комуникатор, и презентатор, и душата на компанията, и даже търговец, и строител. Невероятен талант, Господ му беше дал доста ”, въздъхва тя.
Рисунките му са обсипани с редица загадъчни религиозни тематики и знаци - той черпи с цялостни шепи от наследството на тракийските мистерии, християнството, прабългарските шамани, които непроменяемо вплита в своя саморасъл авторски жанр.
Тя добавя, че никой от посетителите не остава непокътнат от мистериозната сила, която кипи тук. Ефектът е като прекосяване в друго измерение. Докато преглеждат картините, хората стигат до прочувствени крайности - някои стартират истерично да плачат, други не могат да понесат излъчването на платната и излизат на открито, трети се смеят, четвърти остават мощно замислени.
„ Често пъти, до момента в който рисува, художникът не знае какво тъкмо изобразява - интуитивно подрежда нещата, и след това си изяснява резултатите. След това схваща, че има странни попадения, за които даже не е квалифициран ”, изяснява Емилия Константинова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ