Гълъбовата поща познавали персите, египтяните, старите гърци и римляни. Тя

Гълъбовата поща познавали персите, египтяните, старите гърци и римляни. Тя се употребила за военни, търговски и персонални известия. Към гълъбите се прикрепвали писма, след което се пускат да отлетят към получателя. Птиците са благонадеждни куриери заради естествената си дарба за независимо навигиране.

Първият българин, който употребява гълъбова поща е Христо Бръчков. Той е роден през 1848 година в Габрово, само че още като дете се реалокира със фамилията си в Свищов, където живеят чичовците му. Работел като сапунджия, само че се отдал правдиво на освободителното дело. След като четата на Филип Тотю минала при Свищов през 1867 година, той оглавил като ръководител Тайния революционен комитет в крайдунавския град и го подкрепил с пари. Подозирали го постоянно като „ баш комита “, само че успявал да се измъкне от турската власт. Само един път му се случило да стои 45 дни в конака. Предпазлив, предвидлив, не позволил нито един път някой от комитета да бъде хванат в дома му. Там посрещал и изпращал доста апостоли, въстаници и войводи, които прекосявали Дунав.

Бръчков имал сигурни лодкари, българи и турци, които му помагали. Пренасяли селитра и барут, пушки и патрони в кошове или завити в сурови кожи. Бръчков разкрил в Свищов „ паспортно бюро “ за подправени паспорти, с тях снабдявал емигрантите. Неговите доверени хора пренасяли за Румъния цялата загадка преписка, която съдържала писма, вестници, възвания и други значими бумаги.

Когато се правел проектът за прекосяването през Дунав на Ботевата чета, Христо Бръчков бил извикан в Зимнич. Той се възпротивил четата да премине през Свищов, считал това за рисково. Захари Стоянов в книгата си за Христо Ботев (Русе, 1888 г.) написа: „ Христо П. Бръчков, един от деятелите патриоти в Свищов, позитивно твърди и упорства да признае, че той се срещнал в Зимнич с Иван Х. Димитров, внушил му тази концепция, че иначе е невероятно да се мине Дунавът, с изключение на единствено с Австрийски параход “.

На 12 април 1877 година Русия афишира война на Турция. Турските войски очаквали прекосяването на руснаците през река Дунав, само че не знаели на кое тъкмо място ще се случи това. За да заблуди врага си, съветското командване съсредоточило войските си против Никопол и Русчук. Руската защита очаквала там десанта и почнала интензивно да натрупа войските си. Водите на Дунав били бурни и дълбоки, командването отсрочило готвещия се десант.

Величко Македончето скрито в нощта против 12 юни 1877 година минал Дунав с лодка от Румънския бряг при Зимнич. Със себе си носел три гълъба. Щом дошъл в Свищов отишъл в дома на Христо Бръчков – ръководител на тайния революционен комитет. Поръчението на комитета в Зимнич и съветското командване било да заяви за броя и разположението на турския гарнизон в Свищов, Търново и Габрово. Бръчков написал писмо, навил го, пъхнал го в масурче, което превързал на крачето на единия гълъб. Още вечерта на същия ден, дружно с Тодор Събев, излезли отвън града и пуснали птицата.

Сигналът за приемане на писмото бил авансово уречен. Да бъдат запалени два огъня на брега към среднощ. Запалените светлини посочили, че писмото е получено. В него пишело: „ Бай Иванчо, най-точно и правилно Ви споделяме, по настоящему в града ни няма, с изключение на единствено към 400-500 души от последната класа бойци и градски башибозук, които желаят цялостно въоръжение на властта, само че последната няма оръжие, нито за първите дори. Редовно отначало още армия не е пристигнала и караулите са към момента радифите. На изток, вън от града, към 300 аршина от българските гробища на същата посока и от последните се създали нова табия – единствено към за 200 души пехотна армия, остарялата от най-високия зад града връх „ Барон табия “ за 5-6 топа се поправи, на север-изток край града при долната салхана, над самия дунавски бряг се намира нова табия за 4-5 топа и на високия зад скелета връх – Кале – хълм тоже нова табия за 5-6 топа. Артилерия и конница тоже няма. Това е всичко вътре и към града. И в оръжието никаква военна мощ и барикада до в този момент няма, с изключение на черкезите и башибозука, които са много разярени и доста върлуват както и в града. Сведенията за близките градове и оръдия, съгласно писмото ви, в скоро време ще ви дадем “.

С втория гълъб Бръчков изпратил сведения за турците във Велико Търново и Габрово. Властта се усъмнила в него и щом научил това, той се трансферирал в Румъния. Когато Четвърта Пехотна дивизия на ген. Михаил Ив. Драгомиров минава Дунав, взели и Христо Бръчков като локален човек. Десантът бил изработен против устието на Текир дере. Така първата гълъбова поща в България, употребена за прекосяването на Дунав от съветските войски, изпълнила военната задача.

Революционният дух на Христо Бръчков е оценен и от духовник Пафрангов. В книгата си „ Спомени от бунтовната 1876 година “ написа: „ Добре ще бъде да се поспрем малко тук, да кажем нещо за доста заслужилия Христо Бръчков, който е един същински огромен родолюбец, патриотичен българин и ятак през историческата 1876 година Той с други свои приятели трансферираха съвсем всички апостоли и поборници, които пристигаха в Свищов, с цел да спасят от турските ужасни бесилки. Бръчков с риск на живота си помагаше за освобождението на Майка България. Мнозина от емигрантите дължат нему живота си. В това време бяха огромна необичайност сходни като него същински патриоти. Ние останалите, непокътнатите от провидението напълно малцина живи борци от освободителната ера и ние повече нему изискуем живота си и се прекланяме пред светлата му памет “.

Години наред Бръчков укрива в Свищов въстаници от четите на Бенковски, Ботев, Поп Харитон, Бачо Киро, Панайот Хитов, Филип Тотю. Стамболов също минал безвредно Дунав с помощта на този патриотичен човек. От благодарност за помощта на Бръчков му подарил за спомен златен часовник с подписа си. До преди години се пазел от наследника му Любомир Бръчков в Плевен, само че къде е през днешния ден – не се знае.
Старият бунтовник Христо Бръчков бил почетен с доста ордени и медали. Дали му даже пенсия, която той отказал. Когато на остарели години изпаднал в тежко материално състояние, я получил. От неспокойствие умрял на 12 октомври 1894 година

Днес в Свищов е повдигнат негов монумент. Улица носи достойното му име на патриотичен българин.