Лъжиците на „Позитано“ 20 ръждясаха!
Г-н Вацев, да се опитаме да съставим един портрет на по този начин нашумялата българската олигархия. Има ли българска специфичност в този термин, който към този момент се използва с мотив и без мотив?
Да си призная, аз нося някаква отговорност за безконтролната приложимост у нас на този термин. Иначе това е научна подготовка, въведена от Платон. За страдание, през днешния ден в България думата е хула.
И се лепи на всеки, който има повечко пари.
Когато една дума стартира да значи всичко, тя стартира да значи нищо. Разбира се, че имаме олигархия и това беше неизбежно. За мен процесът, който съставлява интерес са последните 15 години преди Десети ноември и първите 15 години след него. От тази позиция, събитията на самия 10 ноември 1989 година са малък акт. Помня по какъв начин Тодор Живков назначи щерка си на висок държавен пост при започване на 70-те години, акт с който стартира новата българска феодализация. Ние живеем в неофеодално общество, където публичността и частния бранш са недотам разграничени – частното непрестанно излиза като обществено, а общественото непрекъснато се трансформира в частно. Всъщност разликата сред частно и обществено е гръбнакът на всяко развито гражданско общество. Това е духът на модерността. Феодализмът завършва, когато общественото и частното се разграничават. Така късният социализъм се трансформира в ранен пишман капитализъм.
Такъв ли беше проектът на номенклатурата или това се случи непринудено?
План имаше, без подозрение. На висшата държавна и партийна номенклатура. Познавам персонално тези хора, тъй като и аз числя се към тази каста. Имаха две съществени цели. Едната - да станем притежатели, смятаха те. И това значително се реализира. С някои иронични изключения. Много хора, които бяха големи притежатели при започване на процеса, след това се оказаха без пари даже за храна. Така беше и в Русия: военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стана собственик на 200 млн. $ за една нощ, а след три години го видяхме със скъсани гащи. Между другото, нямам доверие във съдбовната роля на службите – военачалник от Държавна сигурност ми е плакал на рамото. Виждали ли сте насълзен офицер от службите?
Много поетична сцена – сурови мъжки сълзи... Въпреки или с помощта на тях се разви проектът на номенклатурата?
Първата цел беше реализирана безусловно. Но втората не се получи. Тя беше да станат класа – децата учат в „ Харвард “, дамите пазарят в „ Лафайет “, ние живеем в големи вили на Лазурния бряг и откъдето всяка седмица дохвърчаме с частните си самолети до България, с цел да нагледаме бизнеса си. Тази идилия се оказа отречена исторически. Буржоазията е прогресивна класа, когато развива производителните си сили и утвърждава нови способи на произвеждане.
Толкова незряло ли беше обществото, че не прозря тези планове?
Не. Но и до през днешния ден в провинцията 60 % от хората на власт са от партийната номенклатура на Българска комунистическа партия. В столицата са сред 45 и 50 %.
Каква сянка хвърлят описаните от Вас събития върху съответното положение на нещата в този момент?
Това е началото на олигархията. За мен е забавен интервалът от последното десетилетие, появяването на ГЕРБ. Тази партия е кардинално друга освен от Българска социалистическа партия, само че и от Съюз на демократичните сили и техните разпадни артикули. Съюз на демократичните сили живееха с приватизацията. ГЕРБ са извънредно недоволни, че към този момент съвсем няма какво да се приватизира. Доходът на ГЕРБ е напълно различен.
Най-големите приватизационни покупко-продажби в действителност станаха при Царя.
Царя беше нещо като ауфтакт. Всички приватизационни покупко-продажби бяха завършени скоростно. А той беше споделил категорично, че е за малко и единствено минава от тук. Последната част от новата ни история стартира с феномена ГЕРБ. Ако не бяха те, щеше да се появи нещо сходно. Ако не беше Борисов, щеше да е негов другар. И, в случай че на първия стадий властта беше превърната в благосъстоятелност, в този момент на власт са децата на номенклатурните първопроходци.
Нов средновековен детайл - унаследяване.
Кои са братя Бобокови? Другарят Бобоков беше член на Централен комитет и началник на доста значима комисия там. Ами Румен Овчаров, който приказва с пренебрежение за „ алените барони “? Говори по този начин, тъй като не е барон, а по-горна каста - маркиз. Спомняте ли си номенклатурната фамилия Овчаров от социализма?
Както споделя народа „ От маймуна орех не се взима “.
Така се унаследява новият български феодализъм. Във втория стадий собствеността се трансформира във власт. Още Платон написа, че за олигарсите и дамите им няма закони.
Този механизъм случи ли се в други някогашни соц. републики?
В Съветския съюз. И малко в Румъния.
Но господин Борисов не принадлежи към описаната феодално-номенклатурна конструкция.
Как да не принадлежи! Не е нужно да е военачалник като Любен Гоцев – произходът му е съвършен: майка учебен служащ, татко офицер от Народната милиция.
Не е ли ниско това ниво?
Не. И няма да приказвам жестоко за него, тъй като доста пъти ме е веселил с безкрайните конференции, в които езикът му не го слуша. Тайната на българската власт не е в Бойко Борисов - той е медиатор сред разнообразни финансови кръгове и е отговорник за мира сред тях. В случая - сред Домусчиев и Божков. Когато икономическата основа на една власт е олигархията, най-важното е запазването на мира сред обособените сегменти. В момента Борисов изпусна мира и би трябвало час по-скоро да го възвърне.
А какво ще кажат бароните и маркизите?
Между тях и олигархията няма бездна, те са еднородни кръгове. В момента в Българска социалистическа партия основният проблем е не Корнелия Нинова, а по какъв начин да с направи коалиция с ГЕРБ. Лъжиците в Българска социалистическа партия ръждясаха. Ако се върнем отново на Платон, олигархиите са нервни режими и в никакъв случай не не престават дълго – не повече от 10-15 години. След това минават или в народна власт, или в тирания. Демокрацията е допустима, в случай че има най-малко две партии – лява и дясна. Има ли в България достоверна лява партия?
Да, ГЕРБ. Тръгват към национализации, хората се майтапят, че може да се възроди и държавният „ Винпром “. Българска социалистическа партия пък с битката против плоския налог окупира дясното пространство.
ГЕРБ не е партия, а страната. Това е държавното чиновничество, плюс балдъзите, плюс родата, плюс защитата, юрисконсултите и експертите по подкастряне на кучета.
При втория излаз от олигархията – диктатурата?
Борисов изрично не може да бъде деспот. Той е човек, който подвига кръвното от една проява под прозореца му. Такива хора диктатори не стават. Диктаторът не прави двучасови конференции, той приказва седем минути.
Подценен от властта ли беше Васил Божков, или надценен от медиите?
„ Великият княз “ Божков не желае да остарее в чужбина и не гори всички мостове с Бойко Борисов. Борисов също не желае да ги гори. Текат договаряния посредством знаци. Но цената на мира е главата на Горанов, който е блажен и двойно облагодетелстван от друго място.
Разговора води Емил Янев
Доц. Валентин Вацев е учител по геополитика в Европейск лицей по стопанска система и мениджмънт и в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
Да си призная, аз нося някаква отговорност за безконтролната приложимост у нас на този термин. Иначе това е научна подготовка, въведена от Платон. За страдание, през днешния ден в България думата е хула.
И се лепи на всеки, който има повечко пари.
Когато една дума стартира да значи всичко, тя стартира да значи нищо. Разбира се, че имаме олигархия и това беше неизбежно. За мен процесът, който съставлява интерес са последните 15 години преди Десети ноември и първите 15 години след него. От тази позиция, събитията на самия 10 ноември 1989 година са малък акт. Помня по какъв начин Тодор Живков назначи щерка си на висок държавен пост при започване на 70-те години, акт с който стартира новата българска феодализация. Ние живеем в неофеодално общество, където публичността и частния бранш са недотам разграничени – частното непрестанно излиза като обществено, а общественото непрекъснато се трансформира в частно. Всъщност разликата сред частно и обществено е гръбнакът на всяко развито гражданско общество. Това е духът на модерността. Феодализмът завършва, когато общественото и частното се разграничават. Така късният социализъм се трансформира в ранен пишман капитализъм.
Такъв ли беше проектът на номенклатурата или това се случи непринудено?
План имаше, без подозрение. На висшата държавна и партийна номенклатура. Познавам персонално тези хора, тъй като и аз числя се към тази каста. Имаха две съществени цели. Едната - да станем притежатели, смятаха те. И това значително се реализира. С някои иронични изключения. Много хора, които бяха големи притежатели при започване на процеса, след това се оказаха без пари даже за храна. Така беше и в Русия: военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стана собственик на 200 млн. $ за една нощ, а след три години го видяхме със скъсани гащи. Между другото, нямам доверие във съдбовната роля на службите – военачалник от Държавна сигурност ми е плакал на рамото. Виждали ли сте насълзен офицер от службите?
Много поетична сцена – сурови мъжки сълзи... Въпреки или с помощта на тях се разви проектът на номенклатурата?
Първата цел беше реализирана безусловно. Но втората не се получи. Тя беше да станат класа – децата учат в „ Харвард “, дамите пазарят в „ Лафайет “, ние живеем в големи вили на Лазурния бряг и откъдето всяка седмица дохвърчаме с частните си самолети до България, с цел да нагледаме бизнеса си. Тази идилия се оказа отречена исторически. Буржоазията е прогресивна класа, когато развива производителните си сили и утвърждава нови способи на произвеждане.
Толкова незряло ли беше обществото, че не прозря тези планове?
Не. Но и до през днешния ден в провинцията 60 % от хората на власт са от партийната номенклатура на Българска комунистическа партия. В столицата са сред 45 и 50 %.
Каква сянка хвърлят описаните от Вас събития върху съответното положение на нещата в този момент?
Това е началото на олигархията. За мен е забавен интервалът от последното десетилетие, появяването на ГЕРБ. Тази партия е кардинално друга освен от Българска социалистическа партия, само че и от Съюз на демократичните сили и техните разпадни артикули. Съюз на демократичните сили живееха с приватизацията. ГЕРБ са извънредно недоволни, че към този момент съвсем няма какво да се приватизира. Доходът на ГЕРБ е напълно различен.
Най-големите приватизационни покупко-продажби в действителност станаха при Царя.
Царя беше нещо като ауфтакт. Всички приватизационни покупко-продажби бяха завършени скоростно. А той беше споделил категорично, че е за малко и единствено минава от тук. Последната част от новата ни история стартира с феномена ГЕРБ. Ако не бяха те, щеше да се появи нещо сходно. Ако не беше Борисов, щеше да е негов другар. И, в случай че на първия стадий властта беше превърната в благосъстоятелност, в този момент на власт са децата на номенклатурните първопроходци.
Нов средновековен детайл - унаследяване.
Кои са братя Бобокови? Другарят Бобоков беше член на Централен комитет и началник на доста значима комисия там. Ами Румен Овчаров, който приказва с пренебрежение за „ алените барони “? Говори по този начин, тъй като не е барон, а по-горна каста - маркиз. Спомняте ли си номенклатурната фамилия Овчаров от социализма?
Както споделя народа „ От маймуна орех не се взима “.
Така се унаследява новият български феодализъм. Във втория стадий собствеността се трансформира във власт. Още Платон написа, че за олигарсите и дамите им няма закони.
Този механизъм случи ли се в други някогашни соц. републики?
В Съветския съюз. И малко в Румъния.
Но господин Борисов не принадлежи към описаната феодално-номенклатурна конструкция.
Как да не принадлежи! Не е нужно да е военачалник като Любен Гоцев – произходът му е съвършен: майка учебен служащ, татко офицер от Народната милиция.
Не е ли ниско това ниво?
Не. И няма да приказвам жестоко за него, тъй като доста пъти ме е веселил с безкрайните конференции, в които езикът му не го слуша. Тайната на българската власт не е в Бойко Борисов - той е медиатор сред разнообразни финансови кръгове и е отговорник за мира сред тях. В случая - сред Домусчиев и Божков. Когато икономическата основа на една власт е олигархията, най-важното е запазването на мира сред обособените сегменти. В момента Борисов изпусна мира и би трябвало час по-скоро да го възвърне.
А какво ще кажат бароните и маркизите?
Между тях и олигархията няма бездна, те са еднородни кръгове. В момента в Българска социалистическа партия основният проблем е не Корнелия Нинова, а по какъв начин да с направи коалиция с ГЕРБ. Лъжиците в Българска социалистическа партия ръждясаха. Ако се върнем отново на Платон, олигархиите са нервни режими и в никакъв случай не не престават дълго – не повече от 10-15 години. След това минават или в народна власт, или в тирания. Демокрацията е допустима, в случай че има най-малко две партии – лява и дясна. Има ли в България достоверна лява партия?
Да, ГЕРБ. Тръгват към национализации, хората се майтапят, че може да се възроди и държавният „ Винпром “. Българска социалистическа партия пък с битката против плоския налог окупира дясното пространство.
ГЕРБ не е партия, а страната. Това е държавното чиновничество, плюс балдъзите, плюс родата, плюс защитата, юрисконсултите и експертите по подкастряне на кучета.
При втория излаз от олигархията – диктатурата?
Борисов изрично не може да бъде деспот. Той е човек, който подвига кръвното от една проява под прозореца му. Такива хора диктатори не стават. Диктаторът не прави двучасови конференции, той приказва седем минути.
Подценен от властта ли беше Васил Божков, или надценен от медиите?
„ Великият княз “ Божков не желае да остарее в чужбина и не гори всички мостове с Бойко Борисов. Борисов също не желае да ги гори. Текат договаряния посредством знаци. Но цената на мира е главата на Горанов, който е блажен и двойно облагодетелстван от друго място.
Разговора води Емил Янев
Доц. Валентин Вацев е учител по геополитика в Европейск лицей по стопанска система и мениджмънт и в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ