Г-н Манчев, какъв ще бъде фокусът на предстоящата конференция на

Г-н Манчев, какъв ще бъде фокусът на идната конференция на „ Булатом “?

Фокусът ще бъде върху това, че е стартирала публично процедурата за избор на стратегически вложител или вложители за създаване на АЕЦ „ Белене “. И не на последно място: грешката, която се позволява от доста държавни управления, в това число в Европейската общественост, за неангажираността им, по отношение на построяването на нуклеарната енергетика като безалтернативно за решение на енергийните потребности на хората. Правителствата постоянно се пробват да решат някакъв въпрос за пазарен механизъм, което не е правилно. Пазарният механизъм се променя доста, когато един план има живот 60 години. По някакъв метод тези модели, които до момента работят те са за централи, за модели, на които се разчита да работят 30 години.
Ненапразно в международен мащаб като контрапункт на това, което споделям и поддържам е, че страните би трябвало да имат ясни модели за създаване на атомни централи и язовири. Именно язовирите в света са единствено на страните, тъй като там се прави воден запас на съответната страна и възвръщаемостта на парите е с интервал 30 – 40 години. И нормално страната има опция да влага и поддържа, построи сходен план и по този начин да се реши въпроса.

Това значи ли, че ние не може да вършим язовири?

Това значи ли, че на този принцип няма да пием вода? Няма логичност. И тази неточност, която се насажда по някаква логичност през банкери и не знам си кой си.

Тоест в случай че не работи на свободен пазар не би трябвало да се прави? Това ли е логиката на вложителите?

Неотдавна излезе отчет на Световната енергийна асоциация, която е основана в Париж, а тя е като главен контрапункт на ОПЕК - това са потребителите на петрол, а не производителите. И в отчета им ясно е написано, че построяването на атомните централи е наложително и то с присъединяване на страните. Тоест в съответните страни, директно да вземат участие – да поддържат плановете си, с цел да могат да решат алтернативата за извличане на сила в дълготраен проект. Така ще може да се развиват и възобновимите енергийни източници, които, в случай че не са подкрепени от някаква базова чиста сила то няма по какъв начин да се развият.

Всички метаморфози, които вършим от произвеждане на сила от слънце, вятър, биомаса и даже вода, в случай че желаете в това число, и другите способи, по който ние да я депонираме някъде силата, излизат отвън понятието „ пазарен механизъм “. Няма доста такива благоприятни условия в света - за създаване на големи акумулатори, или да се трансформира силата в някакъв различен енергиен източник: да вземем за пример от силата да произвеждаме водород, пък той да бъде изгарян. Разбирате ли, като се направи промяна наложително тя излиза отвън рамките на понятието пазарен механизъм. И тук е ролята на страната да каже по какъв метод ще поддържа нещо, което излиза отвън рамките на пазарен механизъм, само че е ясно, че в дълготраен проект то е позитивно.

Ядрената енергетика не излиза отвън рамките на пазарния механизъм и все пак от страховете, които се насаждат по един или различен метод, хората се притесняват, опасяват се. Вместо ясно да се коментира и да се упражнява оптимален напън върху нуклеарното общество да ги прави по-безопасни и по-безопасни.

В момента нуклеарните централи са достигнали доста високо: по-безопасни от техногенна позиция нуклеарни уреди няма сега.

Какви са идващите стъпки за АЕЦ „ Белене “ в този момент, след оповестяването на процедурата за избор на вложител?

Сега ще чакаме до еди-кой си август да се върнат писма за задължения, като въз основата на тях, фирмите се ангажират да дават някакво комерсиално предложение те ще подпишат NDA съглашение. След сключване на писмото за ангажимент и за конфиденциалност вложителите ще бъдат позволени до по този начин наречената „ стая на данните “, в която да могат да си готвят техните оферти. Те ще имат купища въпроси към съответния възложител - Минстерството на енергетиката и НЕК.

Може ли да чакаме, че могат да се получат разминавания и страната да изиска в един миг да се ангажира повече с плана?

Позицията все още е добре. Тя по какъв начин ще се промени и дали страната ще се ангажира повече ще се взема решение по време на преговорния развой.

Как ви се вижда структурата все още за предлагането за вложителите за включване в плана като държавно присъединяване и капитал, който е вложен?

Държавното присъединяване сега се базира на присъединяване на НЕК, с изхарчените досега пари по плана. Това на пръв взор наподобява добре, само че на втори не е. Аз считам, че страната би трябвало да бъде мажоритарен притежател на плана и да ръководи този развой. Аз персонално бих предложил страната да бъде 100% притежател на тази централа. Видно е, че няма какво да правиш в идващите 30 година, с изключение на да произвеждаш базова сила от някой сигурен източник с всичките условия, които би трябвало да направиш към източника – т.е. централата да може да взе участие в регулирането, да бъде благосъстоятелност на страната, тъй като се явява част от националната сигурност да вземем за пример. Не е допустимо страната да абдикира от националната си сигурност. От всичко може да абдикира, само че тъкмо от това – не. Всъщност това е страната – нейните 7 милиона хора. Другото е територия.

Знаете, че Неправителствени организации екологичните организации са срещу плана и не престават да изясняват, че няма по какъв начин да балансираме системата с толкоз огромни количества базова нощна сила или къде ще депонираме нуклеарните боклуци? Тази полемика по какъв начин ще продължи?

Тези организации са зелени, не тъй като пазят природата, тъй като са зелени. Просто би трябвало да пораснат малко. Те не престават да разсъждават, че ние ще горим въглища. Наскоро прегледах един разбор на Световната енергийна асоциация и него е записано кой каква сила създава. Ние сме единствената страна, която си е нараснала каузи на производството на електрическа енергия от въглища. Страни като Полша и Германия са си понижили производството с някакъв %. При нас е противоположното.

И казусът със зелените е следният: те споделят – ние сме за това да си цапаме атмосферата, т.е. да горим въглища. Защото вложенията за изчистване на въглеродните излъчвания, в това число и при газовите централи, са скъпи мероприятия. И казусът, когато се разсъждава в международен мащаб е, че когато огромни страни си разрешават лукса да цапат атмосферата, само че не заплащат – като китайците или американците. А Европейската общественост, която е една от най-дисциплинираните, декларира, че ще си заплаща за това. И оттова се получава огромното разминаване в остойностяването на продукта и какъв брой той в действителност коства. Ядрената промишленост си заплаща за съхранението на нуклеарните боклуци. Термичните централи заплащат отчасти като погребват част от сгурията на въглищата, само че не заплащат всички излъчвания, които изпускат. ТЕЦ-овете се пробват да чистят серните окиси, само че не заплащат за въглеродния диоксид, живака и азотния окис. Газовите централи също, а към този момент в Европейската общественост би трябвало да се заплаща.

И в последна сметка защо приказваме ние – да поддържаме мръсното произвеждане, да не вършим чисто произвеждане, тъй като НПО-тата не са наясно по какъв начин се случва процеса. Ядрената енергетика е един от дребното бизнеси, който е решил въпроса с нуклеарните боклуци за стотици години напред като отработено гориво и боклуци. Ние не споделяме, че този развой е елементарен или на ниска цена, само че той е доста по-евтин, в сравнение с милионите кубични метра сгурия и CO2, което се отделя при горенето.

Нормално ли е по нашите земи по този начин да се опълчват технологиите – въглищна против атомна централа?

Нямам нищо срещу да се опълчват, само че когато има решение, само че такова сега няма. Ние даже имахме министри на служебни държавни управления, които обясняваха по какъв начин ние имаме доста огромна конфигурирана мощ. Знаете обаче, че в избрани моменти на годината ние имаме недостиг, тъй като тази конфигурирана мощ влиза в спор една с друга или не работи. Така да вземем за пример през зимата пада сняг, дните са дребни и не постоянно духа вятър. И тази сила би трябвало да я балансираш някъде с нещо си.

Да приемем, че ние в България ще произвеждаме 80% сила от ВЕИ. Как тъкмо ще я разпределим тази мощ за 24 ч? Готови ли сме да си плащаме цената на това, което се създава. Колкото и да е поевтиняла силата от ВЕИ тя е по-скъпа от тази на атомните централи. В момента, в случай че балансирането на зелената сила коства по 9-10 лева./мвтч, то с нарастването на ВЕИ-тата балансирането ще стане 30-40 или даже 50 лева То е съизмеримо с цената на създаваната електрическа енергия. И не е неприятно това да се знае от хората. Можем да вършим страхотни акумулатори, ще горим водород и ще имаме напълно чиста и беземисионна енергетика. Напомням единствено, че задачата на Европейски Съюз е до 2050 година да има беземисионна стопанска система, а не енергетика – това са две доста разнообразни неща. Именно беземисионната стопанска система сега върви към електрификация съвсем на всичко. Просто друго не е измислено. Тук несъмнено не не помня и водородните технологии, само че друго просто не сме измислили.

Във въпросния разбор е записано, че неправилното държание на страните към атомната енергетика в околните 30 година ще коства към трилион и половина евро повече, в сравнение с в случай че страните навреме се ангажират в построяването на нуклеарни централи.

Наскоро от Института по енергиен мениджмънт показаха своето проучване и разбори какъв брой би коствало прекъсването на въглищните централи и прекосяването към газови централи. Следващият стадий в декарбонизация на България се оказва, че ще коства 58 милиарда лева на България. И те оферират да се търсят разновидности за развиване на въглищните централи и на нуклеарните мощности.

Кои са те? Трябва да ограничим въглищните централи. След като бъде издигната АЕЦ „ Белене “ и конфигурираната нуклеарна мощ стане 4000 мвт, и трите централи в региона на „ Марица Изток “ ще би трябвало да бъдат лимитирани. Въглищните централи тогава, които са с към 3000 мвт конфигурирана мощ ще би трябвало да създават не към 20 млн. мвтч електрическа енергия, а на половина. Така незабавно ще бъдат понижени двойно излъчванията от CO2 единствено от товар. А останалата част, като пари за производството, ще разреши да се резервира днешната цена на тези 20 милиарда Просто самите въглеродни квоти са двойно по-скъпи и съизмерими с производството на електрическа енергия. Ако към днешна дата харчиш за производството на тази електрическа енергия 100 единици, намалявайки два пъти производството ще се запазят тези 100 единици, с цел да си плащаш излъчванията. Така ще бъде непокътнат и паричния поток, а не правиш чиста сила.
И надлежно би трябвало да се създадат калкулации какъв брой миньори би трябвало да бъдат съкратени.

Не е ли допустимо тези миньори да бъдат преквалифицирани като строители и монтажници да вземем за пример по други обекти?

Ако не се стартира това, то в никакъв случай няма да се случи.

Как очаквате да се развие процедурата за АЕЦ „ Белене “ след август? Ще има ли задоволително претенденти, които да имат интерес към плана? Вече знаем за китайската и съветската компания.

Те са задоволителни тези двете. България нали също ще взе участие.

Може да има интерес от едрия бизнес за сключване на дълготрайни контракти?

Това с дълготрайните контракти не взема решение въпроса с това кой е притежател. Тези контракти са за компании, които желаят да бъдат off taker-и.
Участието на страни от района в плана „ Белене “ аз също го виждам като off taker-и, а не като акционери. Аз най-малко по този начин ги виждам. Дефиницията на off take е сключване на дълготраен контракт за бъдещо изкупуване на електрическата енергия на пазарни цени. PPA договорите не се позволяват от Европейската общественост. Въпросът е дали off take договорите устройват вложителя.

Причината този тип контракти да са позволени е, че в случай че аз съм да вземем за пример огромен вложител и мога да оказвам политически напън върху съответната страна, България да вземем за пример, то аз мога да направя инвестицията ми вместо 10 да коства 12 милиарда И да кажа, че цената на електрическата енергия ми ще бъде не 60, а 70 евро/мвтч. Тези 10 евро/мвтч, които съм надписал аз авансово ще съм си прибрал много огромна част от така наречен инвестиция. Особено в случай че съм и акционер. Най-общо казано това е погрешно и прикрито поддържане и взимане на пари.

За да не се стига до такива проблеми и разногласия с страната вложителите ще се стремят да получат позволение за контракт за разлика. Въпросът е каква ще бъде закрепената цена, тъй като фантазията на всички в този момент е това да е 60 евро/мвтч. Но до момента в който бъде въведена в употреба централата ще реализира тази цена от единствено себе си.

Другото, за което се спори сега, с моделиерите на финансовия модел е да не се поставя сконтов % от 5 или 7%, с цел да смачкат паричния поток и да ускорят връщането на парите на притежателя. Именно при притежателя при 3% сконто и за 60 година работа на централа, той би си върнал няколко пъти вложените пари. По този метод по-бързо ще се върнат средствата на банките и планът става по-привлекателен за тях.
При изработката на по-малък сконтов % и се усили самоучастието на 30 на 100 да вземем за пример, тогава вложителите се ангажират доста директно в плана. И с цел да се случи това, единственото присъединяване на страната в плана ще е посредством въпроса дали да има контракт за разлика и каква да бъде закрепената цена.
За информация, сега избраната цена за Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ за идващия регулаторен интервал е 132 лева./мвтч. Това са 67 евро/мвтч. При такива стойности за АЕЦ „ Белене “ не е нужно да се изисква контракт за разлика, а просто да продават на пазарна цена.

Така излиза, че всички ще желаят да купуват ток единствено от АЕЦ „ Козлодуй “ и АЕЦ „ Белене “.

Точно по този начин е и един от проблемите е конкуренцията сред двете централи. На новата централа себестойността ще е доста по-висока, до момента в който при АЕЦ „ Козлодуй “ разноските за производството са ниски и централата е изплатила към този момент инвестицията си. В АЕЦ „ Козлодуй “ единствено против 400 млн. евро ще има работещи 2000 мвт. в идващите 30 година Другото са директните разноски, които прави централата, те би трябвало да се понижат. Но това значи да се уволнят 2500 индивида. В момента в централата работят към 4000 индивида, само че 2500 души там са извънредно непотребни.

Може да ги трансферират към новата АЕЦ?

Част от хората може да се трансферират, да. Колкото и да е неприятно огромна част от хората не са нужни на обекта. Голяма част от дейностите в АЕЦ „ Козлодуй “ би трябвало да бъдат аутсорсвани – инженерна поддръжка, ремонтна поддръжка, част от лабораториите да вземем за пример.
Ние сега с двете огромни централи – АЕЦ „ Козлодуй “ и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ прави обществена политика, която е безсдмислена. Тези обекти са превърнати в пенсионни фондове.

Наскоро енергийният министър Теменужка Петкова напомни желанието на страната да откри вложител, който да построи централата за до 9 милиарда евро. Това допустимо ли е съгласно вас?

Да, беше записано до 9 милиарда евро като в границите на тези средства влизат и изхарчените досега. Това е изцяло допустимо да се случи. Ще има много тежки договаряния при доставката на турбините да вземем за пример. В момента притежателят, който ще сътвори плановата компания ще си договаря обособените възли. EPC контрактора няма да е turn key, а ще бъде „ преобразен ключ “ – т.е. той ще има задължението да събере централата и тя да работи. Да, част от плана сигурно ше се препроектира – образецът с турбините. Според Закон за устройство на територията това е разрешено като не се трансформира лиценза за нуклеарния остров и за нуклеарната площадка. Но възложителят споделя, че желае вторичната част да е друга. И тъй като това има отношение към общоблочните отбрани, то проектантът би трябвало да препроектира тази част. И евентуално 20-30% от сумата за плана ще се изхарчат повторно за препроектиране. Решението за това ще бъде на притежателя.

От прилежащите страни ще би трябвало ли да се търси позволение за строителството на централата?

Не. Оценката за влияние върху околната среда е годна, би трябвало да се извади ново строително позволение, тъй като остарялото е изтекло. Трябва да се приготвят документите, които ще се изпратят до Брюксел и да се удостовери, че този план си е същия като оня, утвърждения преди време от Европейска комисия. Щом имаш позволение от Европейска комисия за лицензирана площадка за 2000 мвт с съответен тип реактор, ще се прави тъкмо това. Защото окомплектовката на съответния вид реактор и системите му за сигурност, демонстрира какви изхвърляния ще има в околната среда.
Европейската общественост се интересува от две неща: мощността, която ще бъде конфигурирана, а нейната доходност е проблем на притежателя. Другото са изхвърлянията в околната среда, които касаят и трети страни. Ние това не го променяме. Но в случай че това се промени ще би трябвало и нов Оценка на въздействието върху околната среда.
Не Европейската общественост ще са ѝ нужни няколко месеца, до момента в който прегледа плана. Но време за това има до момента в който се договорят у нас страните за сключване на контракт и стартира прехвърлянето на активите.

Тоест физическото създаване на централата може да стартира след 2,5 година?

Ами моето виждане е такова, макар че енергийния министър желае да е за 408 дни. Но това няма да е правилно. Даже мисля, че ще бъде и повече.

Не е ли редно акционерната компания за плана да бъде основана по-бързо, а не да се чакат вложителите?

В момента основаването на компанията е елементарна работа – създаваш 100% дъщерно сдружение с това, което имаш. Нали имаше подписан контракт с компания, която правеше оценка на активите? След оценката би трябвало решение на Министерски съвет и предписание на БЕХ и на НЕК да се трансферират активите и пасивите към сдружение, благосъстоятелност на НЕК. Задължително Националната електрическа компания би трябвало да взе участие, тъй като лицензът за градеж е неин и той не се трансферира.

Спомняме си по какъв начин при предходния опит за градеж немската RWE бяха определени за стратегически вложител и след това се отхвърлиха. Сега допустимо ли е това да се случи?

Всичко е допустимо, в това число и по време на преговорния развой страната да каже, че прекъсва диалога с всички. Държавата си е запазила това право в сегашната процедура. Това не носи никакви вреди за страната и по този начин е записано в процедурата.
Ако бъде определен вложител, дружно с сътрудниците си от НЕК могат да преценяват и да трансформират плана. Но това ще бъде за сметка на времето за строителството му.

Това няма ли да има отражение към известието?

Към нея не, само че в случай че се трансформира нуклеарната част ще се изгуби лиценза. Промени ли се нуклеарния остров ти правиш нова централа и за другата централа към този момент не е ясно дали можеш да използваш това съоръжение.

Кой е най-хубавият вложител от изброените до момента?

На този въпрос никой не може да отговори. Важно е кой на какви взаимни отстъпки е склонен. На доктрина е допустимо да има и консорциум сред съветската „ Росатом “ и китайската CNNC.
За мен персонално най-хубавият вид е страната да е водещата с 51% благосъстоятелност. После в случай че желае и 10 други вложители да притегли. Но тя да е водещата.

Ще бъдат ли приети за активи на плана „ Белене “ всички разноски, направени досега?

Активите на страната най-вероятно няма да бъдат приети изцяло за присъединяване в плана. Част от разноските за заплати, изхарчените за проектант – инженер и други сходни надали ще бъдат признати от вложителя. Но да кажем, че към 1,3 – 1,4 милиарда евро от изхарчените до тук ще бъдат приети.
Възможно е страната да изиска да получи бонус за привличането на вложителя, както беше при RWE. При подписването на контракта обаче страната се отхвърли от този бонус и клаузата я нямаше в контракта. И до ден сегашен не мога да си отговоря за какво това беше направено. Тогава в договореностите тогава беше написано, че за положителното име на плана НЕК трябваше да получи 300 млн. евро бонус, които трябваше да отидат в плановата компания.

Интервюто взеха Маринела Йонкова и Георги Велев