Все повече са хората, бесни на ГЕРБ и премиера
- Г-н Кръстев, неотдавна издадохте най-новата си книга „ Имитация и народна власт “ в съавторство със Стивън Холмс, а в нея като един от главните проблеми поставяте демографската рецесия в световен мащаб.
- Книгата излезе на британски през ноември предходната година със заглавие The Light that Failed. Планираме тя да излезе напролет и на български език. Един от въпросите, на които се опитахме да отговорим със Стивън Холмс, е по какъв начин световната демократична гражданска война от 1989 година се трансформира в световна контрареволюция. Защо глобализацията се трансформира в мръсна дума и какво може да чакаме от бъдещето. Книгата има четири глави: за Източна Европа, за Русия, за САЩ и за Китай.
Днес е признато да се мисли, че популистката вълна в Източна Европа е резултат на провалени стопански политики и на обстоятелството, че множеството страни в района имат мощни властнически обичаи. Преходът създаде задоволително количество хора, които се претърпяват като изгубили от него; те дълго време чакаха животът им да се промени и през днешния ден 30 години след края на комунизма, те са изгубили очакванията си и гласоподават за популистки партии и популистки водачи. В очите на мнозина мобилизацията на изгубилите от промените изяснява успеха на антилиберални партии в Унгария и в Полша, тя изяснява настроенията против Европейския съюз.
Това икономическо пояснение за рецесията на либерализма съгласно нас е правилно, само че не е задоволително. То обяснява електоралната гражданска война в Унгария на изборите през 2010 година, само че не изяснява политическата динамичност в Полша. За последните 30 години Брутният вътрешен продукт на Полша се е нараснал 3 пъти, а страната не познава криза от 1992 година. Над 70% от поляците настояват, че са удовлетворени от живота си. През последните 10 години неравенството там не пораства, а понижава. И въпросът е за какво следим растеж на популистки настроения в стопански сполучлива страна. Затова си казахме, че икономическото пояснение не е задоволително, с цел да разберем какво се случи в Източна Европа. Нещо повече. Нашият мотив е, че световната финансова рецесия от 2008-2009 г. имаше мощен дестабилизиращ резултат даже в страните, които не бяха директно наранени от рецесията, тъй като тя сложи под подозрение западния стопански модел. Икономическите триумфи на Китай накараха мнозина да се питат демократичната народна власт ли е бъдещето на един свят, в който държавните управления са изгубили властта да контролират пазарите и в който не огромните хрумвания, а огромните данни дефинират държавните политики. В някакъв смисъл източноевропейските общества се почувстваха като човек, който в последния миг е дошъл на гарата, в последната секунда е съумял да хване стремежи трен и внезапно е налегнат от смут, че се е качил на неверен трен.
Опитът да се търси пояснение на популистката вълна в Източна Европа в дългата история на района също има своите учредения. В Източна Европа множеството държави имат къса демократична история (с изключение на Чехия), те непрекъснато се пробват да догонят Западна Европа, само че все не съумяват и политическото им развиване е белязано от тези несполучливи догонвания.
В книгата си с Холмс ние предлагаме две спомагателни пояснения за антилибералната контрареволюция в района. Едната е демографската тревога на обществата от района, а втората е протестът против ролята им на имитатори на непознати модели. Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е най-бързо демографски свиващият се район в света, през последните 30 години той е изгубил 18 млн. души. Това е изключително трагично в страни като България и Румъния. В този район в действителност се застъпват основно два фактора - ниска раждаемост, която е присъща за Европа като цяло, и второ, всеобща емиграция на относително младежи. Именно контузията от загуба на население кара общества, които претърпяват стопански напредък и надлежно живеят по-добре, да са песимистични във връзка с бъдещето.
- Какво е ситуацията в България?
- България е в доста по-лоша демографска обстановка от множеството страни в района. Ако прогнозите на Организация на обединените нации са правилни, през 2050 година в България ще живеят съвсем 40% по-малко хора, в сравнение с през 1990 година, до момента в който Чехия ще загуби единствено 3 процента от популацията си. И е значимо да се знае, че в случай че емиграцията е резултат от отварянето на границите след 1989 година, нещо, които всички искахме, ниската раждаемост и изобщо демографските проблеми на България стартират още от 70-те години и всички опити на комунистическото държавно управление да обърне отрицателната динамичност се провалят.
Ефектът от демографската рецесия освен за нашата страна може да се мисли в четири разнообразни вероятности. Нека стартираме с икономическата – през 90-те години, когато хората започнаха да емигрират от страната, това се случваше в обстановка на възходяща безработицата и опцията да пътуваш и да работиш на открито изглеждаше като добра вест за всички. Парите, които емигрантите изпращаха на своите близки, значително заместиха колабиращата обществена система. В момента обаче обстановката в страната е друга. Днес казусът е не безработицата, а неналичието на работна ръка. В обстановка на липса на фрагменти сме, няма кого да вземете на работа. Изследванията демонстрират, че от позиция на непознатия вложител неналичието на квалифицирана работна ръка се оказва по-голям проблем от корупцията.
Нещо повече, казусът със загуба на популацията е и проблемът за обезлюдяването на доста райони в страната. И в случай че преди мантрата беше, че положителното обучение е начинът да се решат демографските проблеми, това, което последователно разбрахме, е, че в избран смисъл положителното обучение се трансформира във фактор за засилена емиграция. Получи се абсурд - колкото повече инвестираш в образованието, толкова повече образованите излизат на открито. Колкото и да е необичайно, само че може да се окаже, че най-големият проблем за регионалните градове са положителните учебни заведения, тъй като сега, в който децата ги завършат, отпътуват непосредствено в София или в чужбина. И тук не става дума единствено за „ приключване на мозъци “, всичко изтича. Обезлюдяването на цели региони преначертава освен икономическата карта на страната. Представете си го на равнище инфраструктура - по какъв начин едно място понижава на половина или повече, а останалите поданици устоят болница, ВиК, учебно заведение и т. н. Загубата на население води до маргинализация на хората, които живеят в тези региони.
- Има ли решение на това?
- Първо, би трябвало да разберем, че имаме този проблем. Дори и да стартират да се връщат хора в България, това няма да реши въпроса. Очакването, че автоматизацията на производствата ще компенсира загубата на работна ръка, не може да бъде единствената ни политика, тъй като със застаряващо население страната ще има потребност от доста повече заети в обществения бранш. Това, че популацията застарява и че по-възрастните хора гласоподават най-активно, прави политически доста мъчно и другото явно решение - повдигането на пенсионната възраст. Това е извънредно политически непопулярно и по тази причина всички се опасяват да го предложат. Не по-малко непопулярна е и концепцията за импорт на работна ръка извън. Ние одобряваме примерно жители на Молдова или Украйна да поработят у нас през лятото и да си се приберат. Но напълно не сме подготвени да даваме поданство, с цел да задържим хората тук, каквато е практиката в Западна Европа. Това след 10 години ще докара до още по-голям проблем. Днес в Полша да вземем за пример работят към 2 млн. украинци.
Третият значим аспект - заминаващите са не просто работна ръка, напущат гласоподаватели. Те са младежи, подготвени да поемат по-голям риск, в действителност обществото е напуснато от най-активната си част. Ако си младеж, си казваш: " Вместо да се пробвам да сменя държавното управление с дребната вяра, че ще трансформира нещо, да взема да сменя страната ". И тази загуба изяснява обстоятелството, че ние като общество не мечтаем за бъдещето, а се опасяваме от него, както прелестно написа Иван Кулеков, черна наслойка на дъното на чашата, това ни остана от бъдещето.
- Но към този момент 10 години ни управляват ГЕРБ и водачът й Бойко Борисов. И непрестанно влизаме и излизаме в рецесии в който и да е бранш...
- ГЕРБ носи своята отговорност за доста от проблемите на страната, само че концепцията, че промяната на ГЕРБ ще реши проблемите, ми наподобява на идея от научната фантастика, тъй като множеството от тези, които ще ръководят след ГЕРБ, са управлявали преди ГЕРБ. И партията на Бойко Борисов към този момент 10 години печели избори с обещанието, че ни избавя от тези предходни ръководещи. Това, което следим сега, е изтощение на настоящето ръководство макар сполучливата му макроикономическа политика и известно увеличение на приходите. Има възходящ брой хора, които са гневни на ГЕРБ и Борисов, и има възходящ брой хора, които са изтощени от ГЕРБ. Това, което няма, е убедителна алтернатива на настоящето ръководство. Целият ни диалог за политика се свежда до това, че тези на власт крадат, а обещанието на опозицията е дори не толкоз, че няма да краде, а че ще вкара сегашните крадци в пандиза.
- Защо няма опция и допустимо ли е да се появи? Или Борисов ще е „ доживотен държател “?
- Алтернатива постоянно се появява. Демокрацията е политическа система, при която държавното управление може да изгуби изборите. Навсякъде по света властта на народа е властта му да сменя тези, които ръководят. Хората имат потребност от смяна или даже от илюзията за смяна. Но една от главните аргументи за неналичието на опция е, че 30 години у нас можеше да спечелиш избори просто бидейки съпротива, мобилизирайки протестен избор. Опозицията загуби предпочитание да построява каквато и да е положителна еднаквост за себе си. Не казваш какво ще правиш, в случай че вземеш властта, нито по какъв начин ще го постигнеш, а чакаш да ти пристигна времето да дойдеш на власт.
В момента има две трендове в нашата политика, които ми се виждат рискови. Едната е, че политическата конкуренция е сведена до това партии да пишат сигнали до прокуратурата и всички значими публични проблеми да се вземат решение като полицейски проблеми. Прокуратурата може да упрекна и съдът може да реши кой е отговорен за едно или друго решение, само че те не могат и не би трябвало да вземат решение какво да се прави във водния или енергийния бранш.
Кризата на медиите, която е световен проблем, е друга причина демокрацията да е в окаяно положение. Кризата с водата в Перник да вземем за пример щеше да е невъзможна в сегашната си форма, в случай че имаше естествени печатни медии, и то основно локални. Проблемът не можеше да бъде прикрит. Днес огромният шанс на ГЕРБ е, че изгубиха изборите в Перник. Представете си, в случай че беше спечелил претендент на ГЕРБ?! Щеше да бъде справедливо обвинен, че е спечелил, тъй като е скрил казуса с водата. Сега щяхме да имаме рецесия от различен порядък.
- Обрисувайте фигурата на мощен, харизматичен, различен водач...
- Социологическите изследвания, както видяхме на последните президентски избори, могат да очертаят профила на претендент, който може да завоюва, само че харизматичните водачи не можеш авансово да ги обрисуваш, тъй като те съчетават позиции, които през днешния ден ни наподобяват несъвместими.
Цитати:
В избран смисъл положителното обучение се трансформира във фактор за засилена емиграция. Получи се абсурд - колкото повече инвестираш в образованието, толкова повече образованите излизат на открито.
Целият ни диалог за политика се свежда до това, че тези на власт крадат, а обещанието на опозицията е дори не толкоз, че няма да краде, а че ще вкара сегашните крадци в пандиза.
- Книгата излезе на британски през ноември предходната година със заглавие The Light that Failed. Планираме тя да излезе напролет и на български език. Един от въпросите, на които се опитахме да отговорим със Стивън Холмс, е по какъв начин световната демократична гражданска война от 1989 година се трансформира в световна контрареволюция. Защо глобализацията се трансформира в мръсна дума и какво може да чакаме от бъдещето. Книгата има четири глави: за Източна Европа, за Русия, за САЩ и за Китай.
Днес е признато да се мисли, че популистката вълна в Източна Европа е резултат на провалени стопански политики и на обстоятелството, че множеството страни в района имат мощни властнически обичаи. Преходът създаде задоволително количество хора, които се претърпяват като изгубили от него; те дълго време чакаха животът им да се промени и през днешния ден 30 години след края на комунизма, те са изгубили очакванията си и гласоподават за популистки партии и популистки водачи. В очите на мнозина мобилизацията на изгубилите от промените изяснява успеха на антилиберални партии в Унгария и в Полша, тя изяснява настроенията против Европейския съюз.
Това икономическо пояснение за рецесията на либерализма съгласно нас е правилно, само че не е задоволително. То обяснява електоралната гражданска война в Унгария на изборите през 2010 година, само че не изяснява политическата динамичност в Полша. За последните 30 години Брутният вътрешен продукт на Полша се е нараснал 3 пъти, а страната не познава криза от 1992 година. Над 70% от поляците настояват, че са удовлетворени от живота си. През последните 10 години неравенството там не пораства, а понижава. И въпросът е за какво следим растеж на популистки настроения в стопански сполучлива страна. Затова си казахме, че икономическото пояснение не е задоволително, с цел да разберем какво се случи в Източна Европа. Нещо повече. Нашият мотив е, че световната финансова рецесия от 2008-2009 г. имаше мощен дестабилизиращ резултат даже в страните, които не бяха директно наранени от рецесията, тъй като тя сложи под подозрение западния стопански модел. Икономическите триумфи на Китай накараха мнозина да се питат демократичната народна власт ли е бъдещето на един свят, в който държавните управления са изгубили властта да контролират пазарите и в който не огромните хрумвания, а огромните данни дефинират държавните политики. В някакъв смисъл източноевропейските общества се почувстваха като човек, който в последния миг е дошъл на гарата, в последната секунда е съумял да хване стремежи трен и внезапно е налегнат от смут, че се е качил на неверен трен.
Опитът да се търси пояснение на популистката вълна в Източна Европа в дългата история на района също има своите учредения. В Източна Европа множеството държави имат къса демократична история (с изключение на Чехия), те непрекъснато се пробват да догонят Западна Европа, само че все не съумяват и политическото им развиване е белязано от тези несполучливи догонвания.
В книгата си с Холмс ние предлагаме две спомагателни пояснения за антилибералната контрареволюция в района. Едната е демографската тревога на обществата от района, а втората е протестът против ролята им на имитатори на непознати модели. Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е най-бързо демографски свиващият се район в света, през последните 30 години той е изгубил 18 млн. души. Това е изключително трагично в страни като България и Румъния. В този район в действителност се застъпват основно два фактора - ниска раждаемост, която е присъща за Европа като цяло, и второ, всеобща емиграция на относително младежи. Именно контузията от загуба на население кара общества, които претърпяват стопански напредък и надлежно живеят по-добре, да са песимистични във връзка с бъдещето.
- Какво е ситуацията в България?
- България е в доста по-лоша демографска обстановка от множеството страни в района. Ако прогнозите на Организация на обединените нации са правилни, през 2050 година в България ще живеят съвсем 40% по-малко хора, в сравнение с през 1990 година, до момента в който Чехия ще загуби единствено 3 процента от популацията си. И е значимо да се знае, че в случай че емиграцията е резултат от отварянето на границите след 1989 година, нещо, които всички искахме, ниската раждаемост и изобщо демографските проблеми на България стартират още от 70-те години и всички опити на комунистическото държавно управление да обърне отрицателната динамичност се провалят.
Ефектът от демографската рецесия освен за нашата страна може да се мисли в четири разнообразни вероятности. Нека стартираме с икономическата – през 90-те години, когато хората започнаха да емигрират от страната, това се случваше в обстановка на възходяща безработицата и опцията да пътуваш и да работиш на открито изглеждаше като добра вест за всички. Парите, които емигрантите изпращаха на своите близки, значително заместиха колабиращата обществена система. В момента обаче обстановката в страната е друга. Днес казусът е не безработицата, а неналичието на работна ръка. В обстановка на липса на фрагменти сме, няма кого да вземете на работа. Изследванията демонстрират, че от позиция на непознатия вложител неналичието на квалифицирана работна ръка се оказва по-голям проблем от корупцията.
Нещо повече, казусът със загуба на популацията е и проблемът за обезлюдяването на доста райони в страната. И в случай че преди мантрата беше, че положителното обучение е начинът да се решат демографските проблеми, това, което последователно разбрахме, е, че в избран смисъл положителното обучение се трансформира във фактор за засилена емиграция. Получи се абсурд - колкото повече инвестираш в образованието, толкова повече образованите излизат на открито. Колкото и да е необичайно, само че може да се окаже, че най-големият проблем за регионалните градове са положителните учебни заведения, тъй като сега, в който децата ги завършат, отпътуват непосредствено в София или в чужбина. И тук не става дума единствено за „ приключване на мозъци “, всичко изтича. Обезлюдяването на цели региони преначертава освен икономическата карта на страната. Представете си го на равнище инфраструктура - по какъв начин едно място понижава на половина или повече, а останалите поданици устоят болница, ВиК, учебно заведение и т. н. Загубата на население води до маргинализация на хората, които живеят в тези региони.
- Има ли решение на това?
- Първо, би трябвало да разберем, че имаме този проблем. Дори и да стартират да се връщат хора в България, това няма да реши въпроса. Очакването, че автоматизацията на производствата ще компенсира загубата на работна ръка, не може да бъде единствената ни политика, тъй като със застаряващо население страната ще има потребност от доста повече заети в обществения бранш. Това, че популацията застарява и че по-възрастните хора гласоподават най-активно, прави политически доста мъчно и другото явно решение - повдигането на пенсионната възраст. Това е извънредно политически непопулярно и по тази причина всички се опасяват да го предложат. Не по-малко непопулярна е и концепцията за импорт на работна ръка извън. Ние одобряваме примерно жители на Молдова или Украйна да поработят у нас през лятото и да си се приберат. Но напълно не сме подготвени да даваме поданство, с цел да задържим хората тук, каквато е практиката в Западна Европа. Това след 10 години ще докара до още по-голям проблем. Днес в Полша да вземем за пример работят към 2 млн. украинци.
Третият значим аспект - заминаващите са не просто работна ръка, напущат гласоподаватели. Те са младежи, подготвени да поемат по-голям риск, в действителност обществото е напуснато от най-активната си част. Ако си младеж, си казваш: " Вместо да се пробвам да сменя държавното управление с дребната вяра, че ще трансформира нещо, да взема да сменя страната ". И тази загуба изяснява обстоятелството, че ние като общество не мечтаем за бъдещето, а се опасяваме от него, както прелестно написа Иван Кулеков, черна наслойка на дъното на чашата, това ни остана от бъдещето.
- Но към този момент 10 години ни управляват ГЕРБ и водачът й Бойко Борисов. И непрестанно влизаме и излизаме в рецесии в който и да е бранш...
- ГЕРБ носи своята отговорност за доста от проблемите на страната, само че концепцията, че промяната на ГЕРБ ще реши проблемите, ми наподобява на идея от научната фантастика, тъй като множеството от тези, които ще ръководят след ГЕРБ, са управлявали преди ГЕРБ. И партията на Бойко Борисов към този момент 10 години печели избори с обещанието, че ни избавя от тези предходни ръководещи. Това, което следим сега, е изтощение на настоящето ръководство макар сполучливата му макроикономическа политика и известно увеличение на приходите. Има възходящ брой хора, които са гневни на ГЕРБ и Борисов, и има възходящ брой хора, които са изтощени от ГЕРБ. Това, което няма, е убедителна алтернатива на настоящето ръководство. Целият ни диалог за политика се свежда до това, че тези на власт крадат, а обещанието на опозицията е дори не толкоз, че няма да краде, а че ще вкара сегашните крадци в пандиза.
- Защо няма опция и допустимо ли е да се появи? Или Борисов ще е „ доживотен държател “?
- Алтернатива постоянно се появява. Демокрацията е политическа система, при която държавното управление може да изгуби изборите. Навсякъде по света властта на народа е властта му да сменя тези, които ръководят. Хората имат потребност от смяна или даже от илюзията за смяна. Но една от главните аргументи за неналичието на опция е, че 30 години у нас можеше да спечелиш избори просто бидейки съпротива, мобилизирайки протестен избор. Опозицията загуби предпочитание да построява каквато и да е положителна еднаквост за себе си. Не казваш какво ще правиш, в случай че вземеш властта, нито по какъв начин ще го постигнеш, а чакаш да ти пристигна времето да дойдеш на власт.
В момента има две трендове в нашата политика, които ми се виждат рискови. Едната е, че политическата конкуренция е сведена до това партии да пишат сигнали до прокуратурата и всички значими публични проблеми да се вземат решение като полицейски проблеми. Прокуратурата може да упрекна и съдът може да реши кой е отговорен за едно или друго решение, само че те не могат и не би трябвало да вземат решение какво да се прави във водния или енергийния бранш.
Кризата на медиите, която е световен проблем, е друга причина демокрацията да е в окаяно положение. Кризата с водата в Перник да вземем за пример щеше да е невъзможна в сегашната си форма, в случай че имаше естествени печатни медии, и то основно локални. Проблемът не можеше да бъде прикрит. Днес огромният шанс на ГЕРБ е, че изгубиха изборите в Перник. Представете си, в случай че беше спечелил претендент на ГЕРБ?! Щеше да бъде справедливо обвинен, че е спечелил, тъй като е скрил казуса с водата. Сега щяхме да имаме рецесия от различен порядък.
- Обрисувайте фигурата на мощен, харизматичен, различен водач...
- Социологическите изследвания, както видяхме на последните президентски избори, могат да очертаят профила на претендент, който може да завоюва, само че харизматичните водачи не можеш авансово да ги обрисуваш, тъй като те съчетават позиции, които през днешния ден ни наподобяват несъвместими.
Цитати:
В избран смисъл положителното обучение се трансформира във фактор за засилена емиграция. Получи се абсурд - колкото повече инвестираш в образованието, толкова повече образованите излизат на открито.
Целият ни диалог за политика се свежда до това, че тези на власт крадат, а обещанието на опозицията е дори не толкоз, че няма да краде, а че ще вкара сегашните крадци в пандиза.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ