Г-н Хаджигенов, част сте от "Отровното трио". Предлагал ли ви

Г-н Хаджигенов, част сте от "Отровното трио ". Предлагал ли ви е някой да превърнете отровата в лекарство? Ако не за друго, най-малко да съхраните силата на митинга?

Не би трябвало да берете грижи за силата на митинга. Имаме съответни хрумвания за нейното запазване, само че диалозите за това в този момент са преждевременни. Твърде преждевременни. В момента митингът има ясни цели - чисто политически и искрено непартийни. Така че ще сме на открито до момента в който не реализираме задачата. След това ще си приказваме за всичко останало.

Партийните хрумвания може да ги обсъждате с партиите на воля. Те така и така са на митинга, тъй като знаят, че идат избори.

То партията сега е единствено една.

На митинга има двайсет партии. От „ Възраждане” та до… не знам до коя. От извънредно десни до ултралеви.

В смисъл има членове и симпатизанти или измежду хората щъкат и партийни водачи?

Има и водачи.

А Мая Манолова, която и водач дори не е?

Не е, само че е с двата крайници в политиката.

Нещо като самичък левент на коня.

Да, само че придвижването й „ Изправи се.Бг” е готово да бъде преструктурирано в партийна групировка. Както и да е. Темата за партиите - виждам да я прескачам, тъй като държа митингът да е напълно цивилен. Мисля, че към този момент се оправяме с тази задача без проблем.

Как ще коментирате разтрояването на митинга? Вие - пред президентството, „ Системата ни убива” - пред Министерския съвет, блокадите - пред Софийския университет и на „ Орлов мост”.

Защо решихте, че има разделяне?

Така наподобява в профил.

Е, можем ли с Арман Бабикян и с професор Велислав Минеков да присъстваме по едно и също време на всички места? Ако това е разделяне, значи сме разграничени с Русе, с Варна, с Пловдив... с цяла България. Ама сме дружно. Не можем да огреем на всички места и не това е концепцията, тъй като митингът е на жителите. Да, ние може да сме подбудители и уредници в някаква степен, можем да оказваме помощ. Но ние да сме митингът и без нас нищо да не се случва - доста апелирам, който си мисли по този начин, тежко се е объркал.

Помните ли, по какъв начин четохте книги пред Министерския съвет?

Спомням си, да. Добре си припомням.

Кога беше това?

Май преди година и половина взехме решение да четем на Тиквата.

А вярвали ли сте, че ще докарате съпротивата до тук?

Аз не съм набожен вид.

Сигурно, само че съгласно мен това четене беше първата копка на днешния митинг.

Не. Цялата история потегли доста от дълго време. И аз, и професорът, и Арман най-малко от 10 години се борим със свинщината. По свои си способи.

Но тогава за първи път се събрахте на едно място и онлайн - в ефир.

Събрахме се преди три години. Но четенето на Тиквата в действителност бе първото ни независимо протестно деяние. Така че, в случай че обърнете внимание на случилото се след това първо четене, ще видите, че ние вървим малко по малко нагоре. И почтено да ви кажа - мащабите на това, което се случва от месец и нещо, въобще не съм си ги представял. Участвал съм в доста митинги, а през 2013 година дори бях деятелен участник, да си послужа с тази отживялост. Такова знамение като днешното обаче в никакъв случай не е било. И никой, който е с всичкия си, не може да каже, че е предвиждал тъкмо това. Аз също не съм си го представял. Да, мечтал съм си, само че за първи път в живота ми действителността надвиши фантазиите ми.

Тоест - митингът си продължава по досегашната „ процедура”, по този начин ли?

Вижте, ние еволюираме. Всеки ден вършим нови и разнообразни неща.

А в невидимия набор какво се случва?

Всеки ден учим хората по какъв начин да бъдат жители. Те към този момент вършат разлика сред население и гражданско общество. И знаят, че би трябвало да бъдат жители, че е законно и безвредно да бъдат жители. Набират храброст. Искрите, които пръскаме от 3-4 години, към този момент се носят от доста хора и полека-лека се трансформират в пламъчета. Накрая ще пламне всичко – най-сетне!

А феникс ще литне ли от пепелищата?

Ще.

А не се ли притеснявате, че може да се случи варненският казус от 2013 година?

Не. Не се тормозя, защото този митинг - към този момент умерено мога да го кажа - е радикално друг от всичко познато досега у нас. И в не дребна степен заслугата е наша.

Мисълта ми е, че тогава - четири месеца след всеобщите митинги във Варна, след самозапалването на Пламен - варненци си избраха кмет от ГЕРБ.

Значи „ избраха” е сериозен минус. Съмнявам се, че варненци избраха кмета от ГЕРБ. Защо в този момент ГЕРБ изпадат в нервност при мисълта, че няма да управляват изборни развой? Защото другояче никой в никакъв случай няма да избере ГЕРБ. Това е повода!

Сигурно, само че това не трансформира фактът, че най-малко половината от жителите на Варна бяха по улиците, само че на локалните избори гласоподаваха към една четвърт от гласоподавателите.

Факт, само че кой брои изборните резултати?

Ако бяха дали своят вот 80 %, дали вотът щеше да бъде манипулиран толкоз очевидно?

Резултатът щеше да е същият. Вижте какво се случи в Беларус! Там отидоха до урните и гласоподаваха всички. И внезапно резултатът се промени - от 80% против Лукашенко, стана 80% за Лукашенко.

У нас е същото. Бойко Борисов е спечелил един-единствен път избори – през 2009 година, когато за първи път вкара ГЕРБ в Народното събрание. Никога повече той не е печелил избори действително. Помним депутатите, които носеха чувалите, помним персоналното преброяване на Мишо Константинов, помним по какъв начин даже Върховният административен съд отхвърли да брои. Ето го резултатът!

Добре, в случай че на следващия ден държавното управление падне, ще вършим изключителните избори по настоящия кодекс, който обслужва тях. Каква е изгодата?

От край време ние артикулираме две неща: първо - електронно гласоподаване, второ - "хартиено " гласоподаване по пощата, трето - оптимално обществен избирателен развой.

Пощата е тяхна.

Да, пощата е тяхна. Но пуснете един милион пликове, апелирам ви се! И още нещо, за което приказваме от доста време и което законът не го не разрешава: всеки, който желае, си купува хубава камера, заплаща си интернета, снима и качва линка в обществените мрежи. Ако би трябвало, ние ще създадем специфичен уебсайт с безграничен достъп. Елементарно е. Не е неразрешено по закон, тъй че обезпечаването на оптимално почтени и транспарантни избори не би трябвало да ни е проблем.

Значи има метод да бъде обезпечен транспарантен избор.

Категорично да. Защото срокът за въвеждане на машинното гласоподаване най-вероятно няма да бъде спазен. Доколкото разбрах от експерти, публичната поръчка ще отнеме девет месеца. И в случай че тръгнат да я жалят, през идната петилетка също няма да има машинно гласоподаване. То обаче визира единствено България. Какво вършим с един милион гласоподаватели в чужбина? Тоест - там наложително ни би трябвало гласоподаване по пощата и електронно гласоподаване.

Отбиването на номера със задграничните секции е пъклен тъп.

Тъп е. Примерно - в Щатите има три секции, макар че единствено в Чикаго има 300 000 българи. В Англия ситуацията е още по-зле. В Германия също имат две-три секции. Това е безумство.

Добре, митингът побеждава. И какво вършим с Точка № 2 от дневния ред - правосъдната система?

Започваме с нея. Не на вятъра споделяме - събаряне на държавното управление.

С ремонт на конституцията или посредством елементарни законодателни промени?

Няма подобен вид. В момента, в който свалим държавното управление, се местим пред Съдебната палата. Гешев си отпътува. В идеалния вид ни би трябвало нова конституция, а в неидеалния - съществено ремонтирана. Големите проблеми са два: мястото на обвиняването и недосегаемостта на основния прокурор. Според мен мястото на прокуратурата не е в правосъдната, а в изпълнителната власт. Категорично. През 1991 година обаче бяха направени доста взаимни отстъпки - кой от кой по-отвратителни!

Г-н Хаджигенов, за какво съгласно вас магистратите са толкоз инертни? Страх ли ги е, или си мълчат по съвест?

И ги е боязън! Съдебната система е безобразно консервативна. Времето там е спряло преди към 200 години. Но... полека-лека черупката стартира да се пропуква. Всеки ден на митингите виждам съдии от всевъзможни рангове, виждам прокурори, виждам и служители на реда, които не са на работа.

Значи можем да доживеем денят, в който съдиите ще се разпалват и ще излязат на митинг в отбрана на независимостта си. Всъщност, те за какво към момента не са излезли на митинг?

Говорим за прослойка, която до преди две-три години отговаряше еднопосочно на всяка рецензия: „ Ние приказваме единствено с актовете си!” Наистина времето е спряло преди 200 години. Съдът не е някакво необичайно животно, което живее в личен свят или във вакуум.

И с прокуратурата не би трябвало да е по този начин.

Прокуратурата не я разясняваме. Защото мястото ѝ е сбъркано явно. Всичко в прокуратурата е сбъркано.

Значи и хората са сбъркани – всички или "само " половината?

Когато мястото е сбъркано, какви хора отиват там? Отиват такива, които са подобаващи, т.е. такива, които влизат в калъпчето. Когато калъпчето е триъгълник, там отиват триъгълничета.

Триъгълничетата би трябвало да бъдат разтурени още от университетите...

От години приказвам, че главният проблем у нас е учебен. Ние издаваме дипломи на кг. Само който не е поискал да си има тапия, единствено той си няма. От висшите учебни заведения излизат, в случай че не цялостни идиоти, то най-малко задоволително необразовани човеци. Хора, които нямат обикновена визия от наличието на дипломите им. Затова би трябвало да изградим правосъдната система по нов метод, с нови хора и по нови правила. Промените би трябвало да са фрапантни, с цел да може системата да проработи както би трябвало.

Представяте ли си - реформираш съда като го разтоварваш от каузи. Как по този начин съдът ще се разтоварва от каузи, откакто това му е работата - да взема решение разногласия? Това си е чист отвод от правораздаване. Също като повдигането на таксите! Трябвало да се устоя съдът. Това да не е комерсиална компания?

Ние, жителите, посредством налозите си би трябвало да устояваме правораздаването, а не да му плащаме в брой. В Щатите против 200 $ можеш да съдиш който искаш и за колкото милиона пожелаеш - пет, 10, 100... Това е образец за правораздаване, а не нашето.

Четири % на първа инстанция.

Да…

После - по още два % за всяка последваща инстанция и си стават цели осем процента…

Така е! Ако делото е за 100 000 лева, първата държавна такса е 4000 лв.. Въобще не стигаме до адвокатски възнаграждения, тъй като множеството хора към този момент са избягали с писъци. Затова имаме банкови лобита, застрахователни лобита, колекторски лобита, имаме и не знам какви си монополи - тъй като хората нямат пари да ги съдят.

Затова и половината от гражданските каузи се вземат решение през наказателна принуда, тъй като наказателното правосъдие е гратис.

Това е различен тип недостатък, въпреки процентът да не е чак толкоз огромен.

Защо тогава прокурорите - при 120 000 регистрирани закононарушения годишно - имат 300 000 преписки?

Защото всяко държавно управление учи жителите да "мятат " проблемите си на прокуратурата, пък тя да се оправя както откри за добре. Това е цялостна нелепост. Прокуратурата би трябвало да се занимава единствено и само с закононарушения.

Според вас при Филчев, при Цацаров или в този момент ситуацията в прокуратурата е най-тегаво? Все си мисля, че Филчев е неосъществим в някои връзки.

В дивотията си, в простотията си - може би да. Но пък Гешев, съгласно мен, във всеки миг ще го прескочи, в случай че не го е прескочил към този момент. На Филчев не може да му се оспори едно: имаше някакъв мозък в главата си. Да, сгрешен – само че мозък.

Докато при Гешев – в главата му има бръмбари. Това е според мен. Аз го познавам от следовател – там нещата са трагични. Така че това, което стартира Филчев в миналото - аз съм Бог и над мен няма никой, Гешев го докара до парадокс. Между другото, при Цацаров беше същото, само че той беше задоволително интелигентен да не си отваря толкоз доста устата.

Според мен Цацаров е най-умният от всичките.

Не мога да преценява, тъй като аз не го познавам.

Съдейки по обществените му изяви. Освен това той съумя да прекара някои от концепциите си през Конституционния съд и Върховен касационен съд и на процедура бетонира статуквото.

Публичните му изяви бяха безобразни, само че артикулирани една концепция по-възпитано и по-смислено от тези на Гешев. Всъщност, аз дълго време мислех, че в случай че Цацаров е мозъкът зад Гешев – тъй като основният прокурор сега има потребност от мозък. Напоследък обаче слушам, че може би Цацаров не е този мозък. Чудех се за какво Цацаров отиде в КОНПИ, откакто няма никаква причина да отиде тъкмо там. Чак оня ден, като излязоха данните за повдигането на запорите на БТК, разбрах за какво е отишъл в КОНПИ. Но това ме наведе на други едни мисли. Може би Гешев към този момент не се нуждае от Цацаров? Може би му се обаждат от Дубай? Де да знам, чудя се...

От Дубай?

Да! Защо не от Дубай? Може и от "Росенец ", несъмнено, само че е по-вероятно да е от Дубай. Ако би трябвало да обмислям по-активно - евентуално от Дубай.

Човекът с пурите или индивидът с цигарите?

Този с пурите евентуално е Божков, а Пеевски не знам дали пуши. По-скоро не е Божков. Съдейки от стоте обвинявания, които има, не е Божков. Другият ще да е. Този с буквите „ десет”.

Как смятате, добре ли "седите " в медийното пространство?

От ден втори, от ден трети освен нашите медии са на площада, а и международните. Всички огромни немски медии са тук. Най-големите френски медии са тук. Най-големите испански медии са тук. Може би от ден девети, десети влязохме в „ Ню Йорк Таймс”, „ Файненшъл таймс” и „ Уолстрийт джърнъл”. Днес сме в „ Сан Франциско Кроникъл”. Така че не можем да се оплачем от липса на медийно внимание.

Има ли смисъл от непрекъснато отразяване на митингите? Това ще помогне ли, или ще банализира събитието?

Определено има смисъл. Кафявите медии нали употребяват агитация, т.е. настояват избрани лъжи? Когато има непрекъснато отразяване, всеки човек - даже и с два мг мозък в главата си - ще може да направи разлика. Вярно ли е това, което настояват кафявите медии, или не е. Така че да - има потребност и това се случва.

В последна сметка, докарали сме го до стадий "Война на безсилие ". Продължаваме да учим жителите - какво, по какъв начин, за какво. В последна сметка ще победим, само че това ще отнеме време. Аз не на вятъра в една от речите си цитирах Джон Кенеди, който споделя: „ Ние решаваме да отидем до луната или да създадем друго нещо, не тъй като е елементарно, а тъй като е трудно”.

Това, което вършим ние сега, е мъчно. Доста по-трудно, в сравнение с да свалиш непозната жена на улицата. Свалянето на държавното управление – изключително на корумпирано с десетилетия държавно управление – е извънредно сложна задача. Тоест - концепцията, че ще стане ей по този начин - за два дни и от самосебе си - е готина, но не става. Ако бяхме Италия, Испания, Гърция или някоя друга такава страна - два дни дори са им доста. Но това значи да бяхме изкъртили тоалетни, да сме обърнали няколко коли, да сме натрошили близките витрини...

Точно това щях да попитам: за какво нашите митинги са най-мирни и тихи - тъй като сме леко плашливи или тъй като сме интелигентни и възпитани?

Глупости – ние сме много невъзпитани. Просто хората у нас още не знаят, могат да бъдат жители. Ако инцидентно знаят – не знаят по какъв начин, не знаят и за какво. Това е нещото, което ние вършим от ден първи. Обучаваме ги, водим ги за ръка. Аз за това експортирам „ правни лекции” непрестанно. За да са спокойни хората, че е законно. И към момента сме мирни. Докога - не знам. Но, като виждам накъде вървят нещата в държавното управление, какви ги прави Борисов и какви ги творят съдружните патриоти... Не съм сигурен, че митингите ще останат мирни още дълго.