Степан Ерамян, издател, медиен експерт: Марица трябва да о...
- Г-н Ерамян, каква е Вашата равносметка на тези 30 години от възраждането на новия вестник „ Марица”?
- Като почтено медийно наличие - напряко връх. Щастлив съм - не допусках, че ще живеем толкоз дълго. В началото бяхме нежни, не разчитахме на големи пари, пристигнали отнякъде. Започнахме, водени от една концепция. Смятам, че сред първата „ Марица” на Христо Г. Данов и нашата „ Марица” има някаква кармична връзка - и остарелият, и новият вестник се появяват и се утвърждават във времена на динамични промени. След Освобождението през 1878 година големи мозъци, мощни персони са списвали „ Марица” в името на обединяването на българските земи. На нас пък през 1990 година ни се наложи да вършим вестник, до момента в който се раждаше демокрацията.
- Бурните години на смяната ли Ви накараха да извършите частен вестник в зората на демокрацията?
- Ако не бяха се отворили светът и животът към нас, нямахме никакъв късмет да сътворяваме вестник. Промяната ме завари на върха на кариерата ми, със стабилен професионален опит, още относително млад. Преподавах публицистика в Софийския университет. Отстоявах журналистическия интерес в построяването на ИПК " Родина " - най-модерния издателски комплекс на Балканите тогава. Имах контакти със западната публицистика, изучавах детайлно опита на водещи европейски медии.
Стигнах до Япония - бях посетител на авторитетния вестник „ Асахи шимбун”.
Благодарение на насъбрания опит осъзнах, че районната медия има голям капацитет и във всички случаи ще бъде по-дълголетна от редица опити да се направи мощна централна, национална медия. Така и стана у нас - от 14-15 национални всекидневника при започване на демокрацията в този момент има 3-4.
А районните медии са мощни не тъй като вършат огромни тиражи и са стопански печеливши, а тъй като
обществото има нужда от тях.
Проектът „ Марица” беше първи - премислен, изкусен като тактика и осъществяване. Това е естествено - любовта към родния град е непреодолима.
След това пристигнаха " Струма” и редица други опити за районни медии.
- Лесно ли избрахте името „ Марица”?
- Много елементарно, макар че имаше опити да се прокарат други имена.
Аз обаче бях безапелационен, тъй като " Марица " е изконна българска топография, провокира патриотична тръпка. А и към това име има доста история - като се стартира от Христо Г. Данов, та до наши дни. Тв водещата Нери Терзиева, която се пробвах да привлека в екипа ни, също поддържа името " Марица ".
- Кой беше критерият за асортимент на екипа?
Държахме на професионализма. Така от нулата
изградихме мощен екип от публицисти - престижи в своите сфери.
Вестникът оказа помощ в израстването на редица имена, които в този момент са с блестящо наличие в публичния и културния живот на града.
Изключително значима роля за триумфа на вестника имат Спас Василев - съучастник и основен редактор, както и Иван Коджабашев, чиято заслуга е модерната графика на " Марица ".
- Как успяхте да опазите вестника самостоятелен, да не позволите да обслужва частни и корпоративни ползи?
- Беше сложна борба. Да създадем по-силен вестник сякаш беше най-лесно. По едно време въртяхме над 40 000 копия и бяхме непроменяемо в десетката на България. Бяхме ухажвани и в интернационален проект - имаше интерес към нас от Франция, Германия. Дори малко преди ВАЦ да изоставен България, бяхме влезнали в много интензивни диалози за приобщаването на „ Марица” в групата. Впечатлени от работата на екипа бяха даже издатели от Щатите, които ни гостуваха.
Но задачата ми беше ревностно да не отстъпвам правото на професионална независимост. Журналистите в „ Марица” имаха добра отбрана. Имал съм доста тежки диалози с президенти, с министър-председатели, с шефове на правосъдни институции по отношение на наши остри, сериозни изявления.
Имахме грубо лято по времето на Иван Костов,
когато голяма група данъчни ревизори от София се настаниха в редакцията в продължение на месец. А и оттова насетне какъв брой правосъдни каузи ни се наложи да водим и да печелим в годините.
Натискът върху нас беше мощен, само че ни помагаше престижът на доста мощна медия, с построен престиж в обществото. Знаеше се, че когато „ Марица” пусне обява, тя е доста съществено тествана и изпипана.
- Кои са идеите и достиженията, с които се гордеете?
- Не мога да изброя всички. Но ще посоча, че „ Марица” е един от основателите на Икономическата зона на Пловдив, която е неоспорим триумф, национална горделивост. Създадохме Сдружение за Пловдив, събрахме група пловдивчани, които имаха упоритост за съвременно развиване на града.
Така се роди концепцията за икономическа зона, която по-късно беше осъществена.
„ Марица” постоянно е пособия за реализиране на плана, трансформирал региона на Пловдив в индустриално сърце на България.
- Кои са най-силните оръжия на вестника, трансформирали го в знак на качествена публицистика?
- Това да сме самостоятелна медия. Никога никой не е успявал да надмогне ползите на медията като цяло. Усещах по какъв начин всеки сътрудник от екипа тръпнеше, когато се задаваше опасност отнякъде. Това незабавно активираше дейности, в които всички бяхме дружно като екип. Никога не съм се чувствал като необут, който се разпорежда и чака покорно послушание, както постоянно става при огромните медии. Напротив, за мен беше наслаждение да съм дружно с екипа. А в един миг бяхме над 100 души.
Представлявахме комплекс от действия - имахме даже социологически звено, което вършеше добра работа.
Неслучайно хора от Съюза на издателите идваха да видят какво и по какъв начин сме постигнали - „ Марица” се трансформира в модел, който, за жалост, не беше още един в районния медиен бранш на страната.
В народен проект може би „ 24 часа” не престават да поддържат образа, който получиха по времето на ВАЦ.
- Кой е най-важният урок, който получихте, до момента в който развивахте вестника?
- Трябва да се вършат взаимни отстъпки, само че не и в професионализма.
Политици, с които съм вдигал наздравици, са получавали мощни плесници от „ Марица”
Възмущаваха се: " Как може да пуснеш подобен материал, не можа ли да премълчиш, нали си ми другар!? ".Не, не можех да премълча тествана информация, подписана от публицист на „ Марица”.
Познавам историята на първата " Марица ", където след разгорещени разногласия редактори са разгласили остри текстове, засягащи самия притежател Христо Г. Данов. И той е преглъщал основателните рецензии. Учил съм се от този популярен човек. Неслучайно респектът към онази „ Марица” е бил толкоз мощен, хората са вярвали в обективността и силата на " българския Таймс ".
И при мен имаше създатели, които искрено подлагаха на критика мои решения отвън редакцията.
Нямах право да спирам тези материали, те излизаха. Острите публицистични рубрики в новата " Марица " сътвориха самочувствие у публицистите, че са свободни в избора на позиция.
- Каква е рецептата Ви за триумф на вестника в цифровата джунгла при агресивното настъпление на обществените медии?
- Задачата е извънредно комплицирана. Но бъдещето на „ Марица” е в това да резервира своята позиция на самостоятелна, остра, авторитетна медия. А това не става с премълчаване. Ако вестникът в този момент е жив, това е с помощта на тази линия, която поддържа, посредством и на получената закваска.
Шанс на „ Марица” е и тази 30-годишна богата история. Вестникът не би трябвало да излиза от съзнанието на пловдивчани, би трябвало да си остане трайно там.
Това се случва, само че в случай че приказваме за бъдеще, то е и в това вестникът да бъде уредник, мотор на начинания и събития с основно значение, формиращи бъдещето на града и района в бизнеса, науката, културата.
Пловдив има голям запас във всички съществени сфери, теренът за работа е голям
Така вестникът ще влезе естествено и ще стане неизменима част от живота на хората. В това „ Марица” има мощни обичаи, а обществените мрежи мъчно могат да я конкурират.
- Какво пожелавате на юбиляря и на екипа му?
- Вярвам в бъдещето на „ Марица”. Вестникът, към този момент в мощен тандем с добре структуриран уебсайт, удостоверява прогнозата ми отпреди 30 години, че това може да бъде дълговечна медия, доста нужна на пловдивчани. Това е бъдещето на „ Марица” - да е незаместим сателит, макар целия информативен отпадък, който ни залива, да бъде естрада за отзиви, за тествана информация.
И да продължи да ражда престижи в публицистиката!
Степан Ерамян е кореняк пловдивчанин. Завършил е публицистика в Софийския университет. Дългогодишен учител по графично оформление в Журналистическия факултет на СУ.
През 1991 година стартира издаването на новия вестник " Марица ", правоприемник на традициите на изданието на Христо Г. Данов, дружно с публицистите Спас Василев, Стоян Вълев и Атанас Спасов.
Освен на плана " Марица " Ерамян е основател и на районните " Струма ", " Хасковска Марица ", " Пазарджишка Марица ", както и на националните " Българският Куриер ", на първия вестник за разгласи в България " Куриер 5 ", на " Новинар ", " Дебати ".
Степан Ерамян е съосновател на Съюза на издателите.
- Като почтено медийно наличие - напряко връх. Щастлив съм - не допусках, че ще живеем толкоз дълго. В началото бяхме нежни, не разчитахме на големи пари, пристигнали отнякъде. Започнахме, водени от една концепция. Смятам, че сред първата „ Марица” на Христо Г. Данов и нашата „ Марица” има някаква кармична връзка - и остарелият, и новият вестник се появяват и се утвърждават във времена на динамични промени. След Освобождението през 1878 година големи мозъци, мощни персони са списвали „ Марица” в името на обединяването на българските земи. На нас пък през 1990 година ни се наложи да вършим вестник, до момента в който се раждаше демокрацията.
- Бурните години на смяната ли Ви накараха да извършите частен вестник в зората на демокрацията?
- Ако не бяха се отворили светът и животът към нас, нямахме никакъв късмет да сътворяваме вестник. Промяната ме завари на върха на кариерата ми, със стабилен професионален опит, още относително млад. Преподавах публицистика в Софийския университет. Отстоявах журналистическия интерес в построяването на ИПК " Родина " - най-модерния издателски комплекс на Балканите тогава. Имах контакти със западната публицистика, изучавах детайлно опита на водещи европейски медии.
Стигнах до Япония - бях посетител на авторитетния вестник „ Асахи шимбун”.
Благодарение на насъбрания опит осъзнах, че районната медия има голям капацитет и във всички случаи ще бъде по-дълголетна от редица опити да се направи мощна централна, национална медия. Така и стана у нас - от 14-15 национални всекидневника при започване на демокрацията в този момент има 3-4.
А районните медии са мощни не тъй като вършат огромни тиражи и са стопански печеливши, а тъй като
обществото има нужда от тях.
Проектът „ Марица” беше първи - премислен, изкусен като тактика и осъществяване. Това е естествено - любовта към родния град е непреодолима.
След това пристигнаха " Струма” и редица други опити за районни медии.
- Лесно ли избрахте името „ Марица”?
- Много елементарно, макар че имаше опити да се прокарат други имена.
Аз обаче бях безапелационен, тъй като " Марица " е изконна българска топография, провокира патриотична тръпка. А и към това име има доста история - като се стартира от Христо Г. Данов, та до наши дни. Тв водещата Нери Терзиева, която се пробвах да привлека в екипа ни, също поддържа името " Марица ".
- Кой беше критерият за асортимент на екипа?
Държахме на професионализма. Така от нулата
изградихме мощен екип от публицисти - престижи в своите сфери.
Вестникът оказа помощ в израстването на редица имена, които в този момент са с блестящо наличие в публичния и културния живот на града.
Изключително значима роля за триумфа на вестника имат Спас Василев - съучастник и основен редактор, както и Иван Коджабашев, чиято заслуга е модерната графика на " Марица ".
- Как успяхте да опазите вестника самостоятелен, да не позволите да обслужва частни и корпоративни ползи?
- Беше сложна борба. Да създадем по-силен вестник сякаш беше най-лесно. По едно време въртяхме над 40 000 копия и бяхме непроменяемо в десетката на България. Бяхме ухажвани и в интернационален проект - имаше интерес към нас от Франция, Германия. Дори малко преди ВАЦ да изоставен България, бяхме влезнали в много интензивни диалози за приобщаването на „ Марица” в групата. Впечатлени от работата на екипа бяха даже издатели от Щатите, които ни гостуваха.
Но задачата ми беше ревностно да не отстъпвам правото на професионална независимост. Журналистите в „ Марица” имаха добра отбрана. Имал съм доста тежки диалози с президенти, с министър-председатели, с шефове на правосъдни институции по отношение на наши остри, сериозни изявления.
Имахме грубо лято по времето на Иван Костов,
когато голяма група данъчни ревизори от София се настаниха в редакцията в продължение на месец. А и оттова насетне какъв брой правосъдни каузи ни се наложи да водим и да печелим в годините.
Натискът върху нас беше мощен, само че ни помагаше престижът на доста мощна медия, с построен престиж в обществото. Знаеше се, че когато „ Марица” пусне обява, тя е доста съществено тествана и изпипана.
- Кои са идеите и достиженията, с които се гордеете?
- Не мога да изброя всички. Но ще посоча, че „ Марица” е един от основателите на Икономическата зона на Пловдив, която е неоспорим триумф, национална горделивост. Създадохме Сдружение за Пловдив, събрахме група пловдивчани, които имаха упоритост за съвременно развиване на града.
Така се роди концепцията за икономическа зона, която по-късно беше осъществена.
„ Марица” постоянно е пособия за реализиране на плана, трансформирал региона на Пловдив в индустриално сърце на България.
- Кои са най-силните оръжия на вестника, трансформирали го в знак на качествена публицистика?
- Това да сме самостоятелна медия. Никога никой не е успявал да надмогне ползите на медията като цяло. Усещах по какъв начин всеки сътрудник от екипа тръпнеше, когато се задаваше опасност отнякъде. Това незабавно активираше дейности, в които всички бяхме дружно като екип. Никога не съм се чувствал като необут, който се разпорежда и чака покорно послушание, както постоянно става при огромните медии. Напротив, за мен беше наслаждение да съм дружно с екипа. А в един миг бяхме над 100 души.
Представлявахме комплекс от действия - имахме даже социологически звено, което вършеше добра работа.
Неслучайно хора от Съюза на издателите идваха да видят какво и по какъв начин сме постигнали - „ Марица” се трансформира в модел, който, за жалост, не беше още един в районния медиен бранш на страната.
В народен проект може би „ 24 часа” не престават да поддържат образа, който получиха по времето на ВАЦ.
- Кой е най-важният урок, който получихте, до момента в който развивахте вестника?
- Трябва да се вършат взаимни отстъпки, само че не и в професионализма.
Политици, с които съм вдигал наздравици, са получавали мощни плесници от „ Марица”
Възмущаваха се: " Как може да пуснеш подобен материал, не можа ли да премълчиш, нали си ми другар!? ".Не, не можех да премълча тествана информация, подписана от публицист на „ Марица”.
Познавам историята на първата " Марица ", където след разгорещени разногласия редактори са разгласили остри текстове, засягащи самия притежател Христо Г. Данов. И той е преглъщал основателните рецензии. Учил съм се от този популярен човек. Неслучайно респектът към онази „ Марица” е бил толкоз мощен, хората са вярвали в обективността и силата на " българския Таймс ".
И при мен имаше създатели, които искрено подлагаха на критика мои решения отвън редакцията.
Нямах право да спирам тези материали, те излизаха. Острите публицистични рубрики в новата " Марица " сътвориха самочувствие у публицистите, че са свободни в избора на позиция.
- Каква е рецептата Ви за триумф на вестника в цифровата джунгла при агресивното настъпление на обществените медии?
- Задачата е извънредно комплицирана. Но бъдещето на „ Марица” е в това да резервира своята позиция на самостоятелна, остра, авторитетна медия. А това не става с премълчаване. Ако вестникът в този момент е жив, това е с помощта на тази линия, която поддържа, посредством и на получената закваска.
Шанс на „ Марица” е и тази 30-годишна богата история. Вестникът не би трябвало да излиза от съзнанието на пловдивчани, би трябвало да си остане трайно там.
Това се случва, само че в случай че приказваме за бъдеще, то е и в това вестникът да бъде уредник, мотор на начинания и събития с основно значение, формиращи бъдещето на града и района в бизнеса, науката, културата.
Пловдив има голям запас във всички съществени сфери, теренът за работа е голям
Така вестникът ще влезе естествено и ще стане неизменима част от живота на хората. В това „ Марица” има мощни обичаи, а обществените мрежи мъчно могат да я конкурират.
- Какво пожелавате на юбиляря и на екипа му?
- Вярвам в бъдещето на „ Марица”. Вестникът, към този момент в мощен тандем с добре структуриран уебсайт, удостоверява прогнозата ми отпреди 30 години, че това може да бъде дълговечна медия, доста нужна на пловдивчани. Това е бъдещето на „ Марица” - да е незаместим сателит, макар целия информативен отпадък, който ни залива, да бъде естрада за отзиви, за тествана информация.
И да продължи да ражда престижи в публицистиката!
Степан Ерамян е кореняк пловдивчанин. Завършил е публицистика в Софийския университет. Дългогодишен учител по графично оформление в Журналистическия факултет на СУ.
През 1991 година стартира издаването на новия вестник " Марица ", правоприемник на традициите на изданието на Христо Г. Данов, дружно с публицистите Спас Василев, Стоян Вълев и Атанас Спасов.
Освен на плана " Марица " Ерамян е основател и на районните " Струма ", " Хасковска Марица ", " Пазарджишка Марица ", както и на националните " Българският Куриер ", на първия вестник за разгласи в България " Куриер 5 ", на " Новинар ", " Дебати ".
Степан Ерамян е съосновател на Съюза на издателите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ