ERM II е шанс да постигнем стандарта в Западна Европа
Г-н Ангелов, министър председателят Бойко Борисов още веднъж тласна страната ни към участие в ERM II и Банковия съюз, откакто единствено преди няколко месеца натисна спирачките в търсене на публичен консенсус. Как си обяснявате актуалното спешаване на курса?
- През януари имаше една много ирационална акция, подбудена от незабавното внасяне на ремонти в закона за Българска народна банка. Всякакви спекулации чухме, теории на конспирациите и шокови сюжети, само че нищо от това не се осъществя. И нямаше по какъв начин да се осъществя. Валутният ръб в България е постоянен и безпочвените спекулации не могат да го помръднат. Политиците се уплашиха първоначално и по тази причина отложиха кандидатстването, което съгласно мен не беше целесъобразно. Добре е, че осъзнаха грешката си.
Виждате ли евентуални проблеми с последната стъпка към изпълняването на условията за участие - нарастването на капитала на една от банките, при които ЕЦБ откри нужда от спомагателни буфери?
- Доколкото разбрахме от финансовия министър преди няколко седмици, процесът е приключен на 70%. Останалите ограничения, които бяха контрактувани с финансовите министри на еврогрупата, бяха изпълнени напълно още предходната година. Не би трябвало последните няколко щриха да са проблем за осъществяване откакто има ангажимент на Българска народна банка и ясни периоди. А другояче, натрупването на спомагателни буфери е позитивно за всички банки, тъй като това ще разреши на системата по-лесно да премине през тежкия интервал на ковид и в това време могат да се създадат отстъпки и отсрочване на заемите за засегнатите от рецесията.
Как кандидатурата на България въобще ще се вмести в дневния ред на европейските институции в тази обстановка с короновируса?
- Това евентуално ще е най-големият проблем. Да не забравяме, че предходната международна рецесия през 2008-2009 година докара до затръшване на вратата за ERM II за повече от десетилетие, до момента в който Европа се занимаваше с рецесията и вътрешните си проблеми.Може да се окаже, че в този момент е финален късмет преди следващо затръшване на вратата за дълъг интервал от време. България има преимущество, тъй като е извървяла съвсем целия път. Но други страни от района – като Румъния – няма да имат никакъв късмет да влязат в обозрим интервал от време.
Ясно е, че страната ни не може да се възползва от инструментите на ЕЦБ. Но виждате ли нужда от подписване на съглашение сред Българска народна банка и ЕЦБ за суапова валутна линия?
- Суап линиите са публикувани от десетилетия сред централните банки на развитите страни. Особено през последната международна финансова рецесия те бяха всеобщо употребявани като общият размер на действително употребяваните валутни суапи надмина 10 трилиона $. Всяка страна, която има опция, подписва суап с огромна международна централна банка – даже страни като Канада, Нова Зеландия, Сингапур, които нямат потребност сега, също го вършат. Защото това е един тип застраховка, категоричен достъп до валутен запас при потребност и най-много, това е израз на доверие от страна на огромните централни банки. Самият факт, че една страна получава суап от международна централна банка е мощен позитивен сигнал към пазарите. Затова всички желаят суап, даже да нямат потребност и да не го употребяват на процедура.
Много разрастващи се страни желаят да получат валутен суап – да вземем за пример, Турция от месец се пробва, само че не получава. Все още суап линиите са главно за развитите страни, като Дания, Швеция, Австралия, Норвегия и така нататък Причината е, че даването на валутен суап изисква доверие в макроикономическата и финансовата политика на съответната страна. Всяка страна, която успее да получи суап от огромна централна банка влиза в една извънредна мрежа и се разграничава от тези, които нямат достъп и сами би трябвало да се оправят в рецесията.
Какви съгласно вас са рисковете от участието на България в ERM II и в Европейския банков съюз?
- Влизането е късмет за страната, късмет за по-бърза рационализация, по-бързо настигане на стандарта на живот в Западна Европа и нараснала конкурентоспособност. Рискът е да изпуснем този късмет. Това се видя да вземем за пример с участието в Европейския съюз – страните, които не можаха да се класират и да влязат, изостанаха доста и са надалеч по-назад от тези, които влязоха. Достатъчно е да погледнем страни като Молдова, Украйна, Албания, Македония, Босна и така нататък и ще забележим трагично закъснение по отношение на прилежащи страни, които съумяха да влязат в Европейски Съюз.
България не е привикнала да е първопроходец. Ние постоянно сме се движили с закъснение по отношение на водещите страни – последни въведохме валутен ръб, последни направихме макроикономическа стабилизация и така нататък Сега сме в обстановка да сме първи – първи да влезем в ERM II и банковия съюз по едно и също време. Това е предизвикателство, не е елементарно да си първи, само че пък и не можем да сме постоянно последни. Трудно ще настигнем, в случай че все чакаме да сме последни и да вървим по утъпкан път.
Правителството споделя, че изгодите са извънредно повече. Съгласен ли сте с сходни тези?
- По-скоро да. Разбира се, зависи и по какъв начин ще си изиграем картите. Но в случай че погледнем другите страни от района, които влязоха в ERMII, няма нито един неприятен образец. Дори тези, които престояха дълго време в чакалнята са отличници по стопански индикатори – да вземем за пример, балтийските страни Естония и Литва. Словакия също е превъзходен образец за бързи темпове на развиване. При предходната рецесия също страните, които бяха в ERM II много по-бързо излязоха от рецесията и бързо се възвърнаха, за разлика от периферията.
Да не приказваме за Дания, която 21 години е в ERM II – действително, посредством участието си в чакалнята Дания черпи огромна част от изгодите на еврото без да е в еврозоната. Ако нямаше изгода, Дания не би стояла в ERM II. Но ето, стои си. Значи, изгода има. Само загатвам, че Дания получи в този момент в рецесията 24 милиарда евро суапова линия от ЕЦБ.
Отделно са другите начинания, които са заложени в идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз – обособен бюджет за еврозоната, в това число за страните от ERM II, както и нови финансови принадлежности за страните от ERM II, за подкрепяне на промените и развиването. Те ще са изключително потребни за България и Хърватия, които имат потребност от запаси за ускорение на промените и за ускорение на развиването.
Стандартният път от ERM II до въвеждането на еврото е две-три години. Смятате ли, че страната ни ще го извърви в този период или очаквате по дългогодишен престой в така наречен чакалня?
- Две години е минималният период, само че при последните страни, признати в еврозоната, действителният престой в ERM II е много по-дълъг. Балтийските страни, да вземем за пример, престояха приблизително към едно десетилетие в чакалнята. Проблемът е, че преди се одобряваха неподготвени страни в еврозоната – като Гърция или Италия – и това докара до съществени проблеми по-късно. Еврозоната си взе поучения от тези неточности и към този момент не позволява неподготвени страни. Затова престоят е все по-дълъг, с цел да може да всяка страна да се приготви. Но, въпреки всичко има разлики – Естония, да вземем за пример, съумя да се приготви за 5-6 години, макар тежката рецесия през 2009-2010. На Литва й лиши повече от 10 години. Така че съответният период зависи от това какъв брой бързо една страна се приготвя, какъв брой бързо забогатява и настига западния стандарт на живот.
Краен образец е Дания, която към този момент 21 години е в ERM II и продължава да стои вътре, макар че на този стадий не възнамерява да вкарва еврото. Просто тъй като да бъдеш в ERM II е потребно и единствено по себе си, даже да не води до участие в еврото.
Ще ни изпревари ли Хърватия по пътя към въвеждането на еврото, откакто имахме към година преднина в процеса?
- Винаги са вероятни политически решения, само че все пак се колебая. По всички финансови и макроикономически индикатори България превъзхожда Хърватия. Нещо повече, България има потвърден и сполучлив валутен ръб, корав валутен курс и рекордно високи валутни запаси. Хърватия не може да се похвали с това и за по-малко от месец изразходва над 2.2 милиарда евро валутни запаси, с цел да интервенира на валутните пазари за поддържане на цената на валутата – и все пак валутата поевтиня. ERM II е механизъм за непоклатимост на валутните курсове, тъй че тези разлики имат огромно значение.
- През януари имаше една много ирационална акция, подбудена от незабавното внасяне на ремонти в закона за Българска народна банка. Всякакви спекулации чухме, теории на конспирациите и шокови сюжети, само че нищо от това не се осъществя. И нямаше по какъв начин да се осъществя. Валутният ръб в България е постоянен и безпочвените спекулации не могат да го помръднат. Политиците се уплашиха първоначално и по тази причина отложиха кандидатстването, което съгласно мен не беше целесъобразно. Добре е, че осъзнаха грешката си.
Виждате ли евентуални проблеми с последната стъпка към изпълняването на условията за участие - нарастването на капитала на една от банките, при които ЕЦБ откри нужда от спомагателни буфери?
- Доколкото разбрахме от финансовия министър преди няколко седмици, процесът е приключен на 70%. Останалите ограничения, които бяха контрактувани с финансовите министри на еврогрупата, бяха изпълнени напълно още предходната година. Не би трябвало последните няколко щриха да са проблем за осъществяване откакто има ангажимент на Българска народна банка и ясни периоди. А другояче, натрупването на спомагателни буфери е позитивно за всички банки, тъй като това ще разреши на системата по-лесно да премине през тежкия интервал на ковид и в това време могат да се създадат отстъпки и отсрочване на заемите за засегнатите от рецесията.
Как кандидатурата на България въобще ще се вмести в дневния ред на европейските институции в тази обстановка с короновируса?
- Това евентуално ще е най-големият проблем. Да не забравяме, че предходната международна рецесия през 2008-2009 година докара до затръшване на вратата за ERM II за повече от десетилетие, до момента в който Европа се занимаваше с рецесията и вътрешните си проблеми.Може да се окаже, че в този момент е финален късмет преди следващо затръшване на вратата за дълъг интервал от време. България има преимущество, тъй като е извървяла съвсем целия път. Но други страни от района – като Румъния – няма да имат никакъв късмет да влязат в обозрим интервал от време.
Ясно е, че страната ни не може да се възползва от инструментите на ЕЦБ. Но виждате ли нужда от подписване на съглашение сред Българска народна банка и ЕЦБ за суапова валутна линия?
- Суап линиите са публикувани от десетилетия сред централните банки на развитите страни. Особено през последната международна финансова рецесия те бяха всеобщо употребявани като общият размер на действително употребяваните валутни суапи надмина 10 трилиона $. Всяка страна, която има опция, подписва суап с огромна международна централна банка – даже страни като Канада, Нова Зеландия, Сингапур, които нямат потребност сега, също го вършат. Защото това е един тип застраховка, категоричен достъп до валутен запас при потребност и най-много, това е израз на доверие от страна на огромните централни банки. Самият факт, че една страна получава суап от международна централна банка е мощен позитивен сигнал към пазарите. Затова всички желаят суап, даже да нямат потребност и да не го употребяват на процедура.
Много разрастващи се страни желаят да получат валутен суап – да вземем за пример, Турция от месец се пробва, само че не получава. Все още суап линиите са главно за развитите страни, като Дания, Швеция, Австралия, Норвегия и така нататък Причината е, че даването на валутен суап изисква доверие в макроикономическата и финансовата политика на съответната страна. Всяка страна, която успее да получи суап от огромна централна банка влиза в една извънредна мрежа и се разграничава от тези, които нямат достъп и сами би трябвало да се оправят в рецесията.
Какви съгласно вас са рисковете от участието на България в ERM II и в Европейския банков съюз?
- Влизането е късмет за страната, късмет за по-бърза рационализация, по-бързо настигане на стандарта на живот в Западна Европа и нараснала конкурентоспособност. Рискът е да изпуснем този късмет. Това се видя да вземем за пример с участието в Европейския съюз – страните, които не можаха да се класират и да влязат, изостанаха доста и са надалеч по-назад от тези, които влязоха. Достатъчно е да погледнем страни като Молдова, Украйна, Албания, Македония, Босна и така нататък и ще забележим трагично закъснение по отношение на прилежащи страни, които съумяха да влязат в Европейски Съюз.
България не е привикнала да е първопроходец. Ние постоянно сме се движили с закъснение по отношение на водещите страни – последни въведохме валутен ръб, последни направихме макроикономическа стабилизация и така нататък Сега сме в обстановка да сме първи – първи да влезем в ERM II и банковия съюз по едно и също време. Това е предизвикателство, не е елементарно да си първи, само че пък и не можем да сме постоянно последни. Трудно ще настигнем, в случай че все чакаме да сме последни и да вървим по утъпкан път.
Правителството споделя, че изгодите са извънредно повече. Съгласен ли сте с сходни тези?
- По-скоро да. Разбира се, зависи и по какъв начин ще си изиграем картите. Но в случай че погледнем другите страни от района, които влязоха в ERMII, няма нито един неприятен образец. Дори тези, които престояха дълго време в чакалнята са отличници по стопански индикатори – да вземем за пример, балтийските страни Естония и Литва. Словакия също е превъзходен образец за бързи темпове на развиване. При предходната рецесия също страните, които бяха в ERM II много по-бързо излязоха от рецесията и бързо се възвърнаха, за разлика от периферията.
Да не приказваме за Дания, която 21 години е в ERM II – действително, посредством участието си в чакалнята Дания черпи огромна част от изгодите на еврото без да е в еврозоната. Ако нямаше изгода, Дания не би стояла в ERM II. Но ето, стои си. Значи, изгода има. Само загатвам, че Дания получи в този момент в рецесията 24 милиарда евро суапова линия от ЕЦБ.
Отделно са другите начинания, които са заложени в идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз – обособен бюджет за еврозоната, в това число за страните от ERM II, както и нови финансови принадлежности за страните от ERM II, за подкрепяне на промените и развиването. Те ще са изключително потребни за България и Хърватия, които имат потребност от запаси за ускорение на промените и за ускорение на развиването.
Стандартният път от ERM II до въвеждането на еврото е две-три години. Смятате ли, че страната ни ще го извърви в този период или очаквате по дългогодишен престой в така наречен чакалня?
- Две години е минималният период, само че при последните страни, признати в еврозоната, действителният престой в ERM II е много по-дълъг. Балтийските страни, да вземем за пример, престояха приблизително към едно десетилетие в чакалнята. Проблемът е, че преди се одобряваха неподготвени страни в еврозоната – като Гърция или Италия – и това докара до съществени проблеми по-късно. Еврозоната си взе поучения от тези неточности и към този момент не позволява неподготвени страни. Затова престоят е все по-дълъг, с цел да може да всяка страна да се приготви. Но, въпреки всичко има разлики – Естония, да вземем за пример, съумя да се приготви за 5-6 години, макар тежката рецесия през 2009-2010. На Литва й лиши повече от 10 години. Така че съответният период зависи от това какъв брой бързо една страна се приготвя, какъв брой бързо забогатява и настига западния стандарт на живот.
Краен образец е Дания, която към този момент 21 години е в ERM II и продължава да стои вътре, макар че на този стадий не възнамерява да вкарва еврото. Просто тъй като да бъдеш в ERM II е потребно и единствено по себе си, даже да не води до участие в еврото.
Ще ни изпревари ли Хърватия по пътя към въвеждането на еврото, откакто имахме към година преднина в процеса?
- Винаги са вероятни политически решения, само че все пак се колебая. По всички финансови и макроикономически индикатори България превъзхожда Хърватия. Нещо повече, България има потвърден и сполучлив валутен ръб, корав валутен курс и рекордно високи валутни запаси. Хърватия не може да се похвали с това и за по-малко от месец изразходва над 2.2 милиарда евро валутни запаси, с цел да интервенира на валутните пазари за поддържане на цената на валутата – и все пак валутата поевтиня. ERM II е механизъм за непоклатимост на валутните курсове, тъй че тези разлики имат огромно значение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ