Фьодор Лукянов: Русия вдига залозите, за да получи сериозно отношение
Фьодор Лукянов е основен редактор на изданието " Россия в глобальной политике " (публикувано с присъединяване на сп. Foreign Affairs) от основаването му преди 20 години. През декември 2012 година е определен за ръководител на Съвета по външна и отбранителна политика, най-старата и авторитетна съветска неправителствена организация в тази сфера. Лукянов е също по този начин член на президиума на Руския съвет по интернационалните въпроси и шеф по научните проучвания на интернационалния спорен клуб " Валдай " Ситуацията с Украйна ескалира и има опасения, че Европа е покрай война. Има ли излаз от този тупик?
Тупикът не е на руско-украинската граница. След дълги опити да разиска обстановката в кротичък ключ, Русия реши да сложи въпроса във висша степен без заобикалки. Това е въпросът на какви правила се основава системата за сигурност в Европа. И до каква степен тези правила, заложени след студената война и приети от Русия, само че неудовлетворяващи я изцяло, подлежат на изменение. Тъй като всичко се е изменило - геополитическата обстановка, социално-икономическата - Русия усети опция да сложи този въпрос и даже да реализира някакви промени в това отношение, въпреки всички предходни опити да бъде сложено на разискване недоволството на Русия биваха не просто отхвърляни, а пренебрегнати.
Сега по силата на разнообразни условия породи обстановка, която се преглежда в Москва като удобна, когато е допустимо внезапно и безкомпромисно да се сложи тематиката, да се реализиран промени. И може да се каже, че те към този момент са почнали. Предишната изразителност в жанр " Да, добре, Русия още веднъж се сърди " изчезна, наличните проблеми са обозначени, а по-нататък ще стартират и опити за придърпване на въжето към съветското поле.
Засега Съединени американски щати са подготвени да разискват дребна част от това, което предлага Русия, само че въпреки всичко са подготвени на нещо. Русия желае повече и няма да бъде както до момента - процесът стартира и срещата сред Антъни Блинкен и Сергей Лавров демонстрира, че разискванията ще продължат. Накратко - не става въпрос за Украйна, а за това може ли да бъде преразгледана схемата, според която цялата система на европейската сигурност се гради към НАТО.
Реклама Русия насочи ултиматум към Запада - Украйна не би трябвало да става член на НАТО, като в същото време регистрира, че за НАТО това искане ще се окаже неизпълнимо. Възможен ли е компромис сред Москва и Вашингтон по този въпрос?
Компромис за обвързващи гаранции за неразширяване на НАТО е неосъществим и това го разбирам и аз, схващат го и в Москва. Според мен компромисът може да бъде различен и въпреки сега да е малко евентуален, не е изключен на последващи стадии. Американците, да го кажем по-просто, са подготвени да разискват контрола над стандартното въоръжение в Източна Европа - кой какво може да разполага, какво не може. И това към този момент е огромна смяна.
Русия споделя, че е подготвена да разисква този въпрос, само че откакто бъде направен политически документ с нови положения. Принципът, залегнал в Парижката харта за нова Европа, който гласи по какъв начин всяка страна има право да взима решения за ограниченията за застраховане на своята сигурност, по мнението на Москва би трябвало да бъде преразгледан.
Защо считам, че това е допустимо - тъй като Парижката харта за нова Европа, както и Заключителният акт от Хелзинки, не са юридически обвързващи контракти. Това са политически заявления - доста огромни, само че заявления. И мога да си показва, че в случай че атмосферата на връзките се промени, то страните могат да се обединят към нова политическа декларация, която вярно и красиво формулира правилата за сплотеност и сигурност, само че в действителност отстранява това състояние (относно самостоятелността на всяка страна да взима решение за ограниченията за своята сигурност - бел. ред.).
Разбира се, това е доста мъчно, само че е допустимо. Това би било самопризнание на равнище огромна политическа декларация, че обстановката в Европа е напълно друга по отношение на тази преди 30 години и по-късно към този момент ще е допустимо да се разисква това, което желаят да слагат на разискване американците във връзка разполагането на системи за въоръжаване. Теоретично можем да си представим сходна скица и тя вероятно би устройвала Москва.
Реклама Правят се паралели със сегашната обстановка и карибската рецесия, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се озовават на ръба на войната. Има ли прилики с тогава?
Тези паралели са много условни. Карибската рецесия е резултат на безотговорна политика от двете страни и сподели лимита на тази политика. Днес има концепция, че сходна рецесия би трябвало да бъде предизвикана, защото единствено по този метод западните събеседници ще стартират съществено да приказват по същинските тематики. В това има доза истина, защото досега никой не желаеше даже да изслуша съветските оферти. Не мисля, че е допустима нова карибска рецесия, само че ми се коства неизбежно до началото на идващия рунд съществени договаряния да има някаква демонстративна ескалация. Не зная дали ще бъдат огромни маневри или някакво друго разбъркване на нападателни системи наоколо. Това напълно не е наложително да бъде обвързвано с Украйна. На Запад всички са се втренчили в Украйна, само че в действителност не става въпрос за нея. Трудно ми е да си показва, че без още една демонстративна ескалация този диалог ще продължи като без спънки.
Движението на войски към Украйна прави ли работа в това отношение?
Определено работи. Струпването на войски докара до диалозите в Женева и продължава да прави работа и в този момент.
Какво желае да получи Путин с това нажежаване на обстановката и стигане до границата на спора?
Това е прочут от историята способ - повдигане на залозите по пътя на ескалацията и психическо нагнетяване за влизане в договаряния с колегата и приемане на съществено отношение от негова страна. Доскоро всички претенции и възражения на Русия просто биваха пренебрегнати. Сега им се обърна внимание. Това към този момент е резултат.
Няма ли опасения по отношение на опасността от наказания против Русия?
Заплахата от наказания е бутонът за ескалацията от другата страна. Всичко е изцяло взаимно.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Здравеопазване 3 Икономика 1 Свят 2 Имена 3 Земеделие 1 Икономика 2 Свят 3 Свят Реклама Какво е мястото на Европа в договарянията Русия - Съединени американски щати? Все отново става въпрос на първо място за европейската сигурност.
Европа не желае да се нарежда като огромен състезател. Тя на практика непринудено се отхвърля да взе участие в договарянията. Миналата седмица да вземем за пример с изключение на формалните изявления на Жозеп Борел нямаше друго, европейските водачи не споделиха нищо за договарянията в Женева. Струва ми се, че те умишлено желаят да се дистанцират и делегират всичко на американците. Нека огромните чичковци вземат решение и Европа се усеща удобно и прелестно с това, като че ли не става въпрос за нея. И това даже не е обстановката от студената война, тъй като тогава европейските страни от време на време играеха доста независима роля. При това изключително в Източна Европа пораства някакво неприятно възприятие, че американците може да се отдръпват, в случай че преценяват, че това е в техен интерес. С изключение на обособени смутители като прибалтийските страни и Полша, които желаят ценене на техните ползи, огромните страни в Европа мълчат. И това е изумително.
В тази обстановка добре ли е за Русия, че в Белия дом е Джо Байдън, а не Доналд Тръмп?
Разбира се, в случай че беше Тръмп, нямаше да има никакво развиване. Тръмп беше извънредно скептично надъхан във връзка с Украйна и не би тръгнал да прави сделки, а и не можеше. В неговия случай даже и най-малкият опит да направи някаква крачка във връзка с Русия би била торпилирана от всички в близост. В случая с Байдън, в случай че се стигне до някакви договорености, също ще му бъде мъчно във вътрешен проект. Но Байдън въпреки всичко се опира на демократите, които като цяло са задоволително лоялни. При това преимуществото на Байдън е, че той в прочут смисъл самичък вижда себе си като президент за един мандат по справедливи аргументи. И в по-малка степен е обвързван с тази безконечна нужда да се бори за преизбиране. В някакъв смисъл той е по-дееспособен като договарящ и освен това не е " куцо пате ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Тема Свят
Тупикът не е на руско-украинската граница. След дълги опити да разиска обстановката в кротичък ключ, Русия реши да сложи въпроса във висша степен без заобикалки. Това е въпросът на какви правила се основава системата за сигурност в Европа. И до каква степен тези правила, заложени след студената война и приети от Русия, само че неудовлетворяващи я изцяло, подлежат на изменение. Тъй като всичко се е изменило - геополитическата обстановка, социално-икономическата - Русия усети опция да сложи този въпрос и даже да реализира някакви промени в това отношение, въпреки всички предходни опити да бъде сложено на разискване недоволството на Русия биваха не просто отхвърляни, а пренебрегнати.
Сега по силата на разнообразни условия породи обстановка, която се преглежда в Москва като удобна, когато е допустимо внезапно и безкомпромисно да се сложи тематиката, да се реализиран промени. И може да се каже, че те към този момент са почнали. Предишната изразителност в жанр " Да, добре, Русия още веднъж се сърди " изчезна, наличните проблеми са обозначени, а по-нататък ще стартират и опити за придърпване на въжето към съветското поле.
Засега Съединени американски щати са подготвени да разискват дребна част от това, което предлага Русия, само че въпреки всичко са подготвени на нещо. Русия желае повече и няма да бъде както до момента - процесът стартира и срещата сред Антъни Блинкен и Сергей Лавров демонстрира, че разискванията ще продължат. Накратко - не става въпрос за Украйна, а за това може ли да бъде преразгледана схемата, според която цялата система на европейската сигурност се гради към НАТО.
Реклама Русия насочи ултиматум към Запада - Украйна не би трябвало да става член на НАТО, като в същото време регистрира, че за НАТО това искане ще се окаже неизпълнимо. Възможен ли е компромис сред Москва и Вашингтон по този въпрос?
Компромис за обвързващи гаранции за неразширяване на НАТО е неосъществим и това го разбирам и аз, схващат го и в Москва. Според мен компромисът може да бъде различен и въпреки сега да е малко евентуален, не е изключен на последващи стадии. Американците, да го кажем по-просто, са подготвени да разискват контрола над стандартното въоръжение в Източна Европа - кой какво може да разполага, какво не може. И това към този момент е огромна смяна.
Русия споделя, че е подготвена да разисква този въпрос, само че откакто бъде направен политически документ с нови положения. Принципът, залегнал в Парижката харта за нова Европа, който гласи по какъв начин всяка страна има право да взима решения за ограниченията за застраховане на своята сигурност, по мнението на Москва би трябвало да бъде преразгледан.
Защо считам, че това е допустимо - тъй като Парижката харта за нова Европа, както и Заключителният акт от Хелзинки, не са юридически обвързващи контракти. Това са политически заявления - доста огромни, само че заявления. И мога да си показва, че в случай че атмосферата на връзките се промени, то страните могат да се обединят към нова политическа декларация, която вярно и красиво формулира правилата за сплотеност и сигурност, само че в действителност отстранява това състояние (относно самостоятелността на всяка страна да взима решение за ограниченията за своята сигурност - бел. ред.).
Разбира се, това е доста мъчно, само че е допустимо. Това би било самопризнание на равнище огромна политическа декларация, че обстановката в Европа е напълно друга по отношение на тази преди 30 години и по-късно към този момент ще е допустимо да се разисква това, което желаят да слагат на разискване американците във връзка разполагането на системи за въоръжаване. Теоретично можем да си представим сходна скица и тя вероятно би устройвала Москва.
Реклама Правят се паралели със сегашната обстановка и карибската рецесия, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се озовават на ръба на войната. Има ли прилики с тогава?
Тези паралели са много условни. Карибската рецесия е резултат на безотговорна политика от двете страни и сподели лимита на тази политика. Днес има концепция, че сходна рецесия би трябвало да бъде предизвикана, защото единствено по този метод западните събеседници ще стартират съществено да приказват по същинските тематики. В това има доза истина, защото досега никой не желаеше даже да изслуша съветските оферти. Не мисля, че е допустима нова карибска рецесия, само че ми се коства неизбежно до началото на идващия рунд съществени договаряния да има някаква демонстративна ескалация. Не зная дали ще бъдат огромни маневри или някакво друго разбъркване на нападателни системи наоколо. Това напълно не е наложително да бъде обвързвано с Украйна. На Запад всички са се втренчили в Украйна, само че в действителност не става въпрос за нея. Трудно ми е да си показва, че без още една демонстративна ескалация този диалог ще продължи като без спънки.
Движението на войски към Украйна прави ли работа в това отношение?
Определено работи. Струпването на войски докара до диалозите в Женева и продължава да прави работа и в този момент.
Какво желае да получи Путин с това нажежаване на обстановката и стигане до границата на спора?
Това е прочут от историята способ - повдигане на залозите по пътя на ескалацията и психическо нагнетяване за влизане в договаряния с колегата и приемане на съществено отношение от негова страна. Доскоро всички претенции и възражения на Русия просто биваха пренебрегнати. Сега им се обърна внимание. Това към този момент е резултат.
Няма ли опасения по отношение на опасността от наказания против Русия?
Заплахата от наказания е бутонът за ескалацията от другата страна. Всичко е изцяло взаимно.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Здравеопазване 3 Икономика 1 Свят 2 Имена 3 Земеделие 1 Икономика 2 Свят 3 Свят Реклама Какво е мястото на Европа в договарянията Русия - Съединени американски щати? Все отново става въпрос на първо място за европейската сигурност.
Европа не желае да се нарежда като огромен състезател. Тя на практика непринудено се отхвърля да взе участие в договарянията. Миналата седмица да вземем за пример с изключение на формалните изявления на Жозеп Борел нямаше друго, европейските водачи не споделиха нищо за договарянията в Женева. Струва ми се, че те умишлено желаят да се дистанцират и делегират всичко на американците. Нека огромните чичковци вземат решение и Европа се усеща удобно и прелестно с това, като че ли не става въпрос за нея. И това даже не е обстановката от студената война, тъй като тогава европейските страни от време на време играеха доста независима роля. При това изключително в Източна Европа пораства някакво неприятно възприятие, че американците може да се отдръпват, в случай че преценяват, че това е в техен интерес. С изключение на обособени смутители като прибалтийските страни и Полша, които желаят ценене на техните ползи, огромните страни в Европа мълчат. И това е изумително.
В тази обстановка добре ли е за Русия, че в Белия дом е Джо Байдън, а не Доналд Тръмп?
Разбира се, в случай че беше Тръмп, нямаше да има никакво развиване. Тръмп беше извънредно скептично надъхан във връзка с Украйна и не би тръгнал да прави сделки, а и не можеше. В неговия случай даже и най-малкият опит да направи някаква крачка във връзка с Русия би била торпилирана от всички в близост. В случая с Байдън, в случай че се стигне до някакви договорености, също ще му бъде мъчно във вътрешен проект. Но Байдън въпреки всичко се опира на демократите, които като цяло са задоволително лоялни. При това преимуществото на Байдън е, че той в прочут смисъл самичък вижда себе си като президент за един мандат по справедливи аргументи. И в по-малка степен е обвързван с тази безконечна нужда да се бори за преизбиране. В някакъв смисъл той е по-дееспособен като договарящ и освен това не е " куцо пате ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Тема Свят
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ