Футболистът на Славия Дарко Тасевски гостува в предаването Код Спорт“

Футболистът на Славия Дарко Тасевски гостува в предаването „ Код Спорт “ по RING. Роденият в Северна Македония плеймейкър на 38 години играе последния си сезон във футбола. Той направи солидна кариера зад граница, като игра в Украйна, Израел и Тайланд. В българския шампионат, с изключение на за „ белите “, се състезава и за Левски. Предлагаме акценти от изявлението с Дарко Тасевски:

Как се чувстваш в Славия? Намери ли точното място за финала на кариерата си? 
- Да, сигурно това ще ми е последният тим в моята кариера. Чувствам се в действителност добре. Много добре съм признат от президента, от треньора. Усещам се на мястото си. Не си го представях, като се върна обратно към годините в Левски, че един ден ще играя за Славия и тук ще приключа кариерата си. Но в действителност не скърбя. Щастлив съм, че одобрих тази оферта и тук ще свърша с футбола.
Славия унищожи Левски на " Герена ", " сините " още веднъж на колене пред " белите "
Как се работи с екстравагантен футболен президент като Венцеслав Стефанов и в същото време непоколебим и класен треньор като Златомир Загорчич? Как се разбираш с тях, имал ли си проблеми?  
- Проблеми, не, дори мога да кажа, че имам едни другарски връзки. Със Загорчич сме в другарски връзки, не като сред треньор и футболист, доста постоянно си приказваме, несъмнено с огромно почитание от моя страна към него, въпреки всичко ми е и треньор. Може би това е повода да се задържа толкоз време в тима на Славия. Въпреки че не играя постоянно, само че за мен на първо място на тези години е значимо отношението. Такъв съм като човек – желая почтеност и прямост, да сме откровени. Има го това от негова страна и това ме задържа към този момент толкоз години в Славия. От друга страна, с господин Стефанов има една напълно друга картина от този Венци Стефанов, който е по медиите и този, който е в един естествен диалог. В страхотни връзки съм с него. За мен има учудващо огромно почитание от негова страна. Мога да дам образец – една година, откакто подписах в Славия, отидохме на лагер в Турция и скъсах кръстни връзки на коляното. Казах си – край, няма смисъл, спирам дотук, няма за къде повече, на 36 години бях тогава. Президентът беше в хотела. Викам: „ Шефе, по този начин и по този начин, дотук съм, благодаря ти за всичко! “ Той надали не подскочи и сподели: „ Не, няма такова нещо! Искам те и да куцаш, и на един крайник да си, ще стоиш при мен в съблекалнята! Знаеш какъв брой си ми значим! “ След този диалог и при мен се върна желанието, като виждам, че хората ми имат вяра и ме харесват да се върна след тази тежка травма и доста сериозна интервенция.
Венци Стефанов: Левски го бутат съдиите, само че отново го бием! Трябват кафези за тази паплач
Най-хубавите ти мемоари от престоя на „ Герена “? 
- Няма по какъв начин да си изкривявам душата, най-хубаво беше спечелването на купата през 2008/09. Винаги ще си го припомням. Свърши нашият мач, играхме у дома с Миньор (Перник), направихме 1:1. Изпуснахме сума ти положения, Миньор с едно минаване на центъра – бам и ни вкара гол. Викам си в този момент какво ще стане тук? Обаче стана по този начин, че Мъри отново би ЦСКА с Литекс с 2:0. Нашият мач свърши 1:1 и чакахме да свърши срещата в Ловеч. Като разбрахме, че е 2:0 за Литекс, към този момент почнаха празненствата. Този миг постоянно ще ми остане в съзнанието.

Има ли някаква засегнатост или оскърбление в връзките ти с Левски през годините? Например в тежки моменти за клуба не те поканиха да се върнеш. Апропо, би ли се съгласил да играеш за „ сините “ на алегорични пари? 
- Има една история, която може би би трябвало да кажа. Бях още на 33 години и ми изтичаше договорът в Тайланд. Минаха четири години, към този момент се изморихме с Ромина, две деца, сами, не е елементарно. Викам: „ Дай, ще се прибираме в България. “ В Левски постоянно ми беше първата концепция. Все отново 33 години, още хубава възраст. Сега, като виждам, че съм на 38 и още играя, имах още какво да дам. Все отново и българското състезание не е от най-силните. Обадих се, тогава Топузаков беше треньор, само че не си припомням кой беше притежател. Обадих му се, естествен диалог. Казах му – свършва ми договорът тук, имате ли предпочитание? Даже им предложих, колкото взимат юношите, не желая пари, колкото е най-малката заплата, дано бъде за мен. Желанието ми е да се върна в Левски. Все отново имал съм хубави моменти. Искам там да си приключа кариерата. Но по този начин и свърши този диалог. Да, Дарко, окей, ще ти се обадим. Така и не получих никакво назад позвъняване. Все отново имам горделивост и не се обадих повече. Просто изчаках прочут интервал, чаках един месец, даже отказвах офертата от Тайланд, единствено и единствено да получа един sms „ Идвай “, само че не се получи и продължих още две години в Тайланд.

Влияят ли реферите на развоя на дуелите и надлежно на шампионата? 
- За страдание, въздействат. ВАР, макар че е тук да оказва помощ, имам възприятието, че на моменти не оказва помощ. Създава се някаква блъсканица, позвънявания от горната страна, преглеждат обстановките. Пък ръка е, не е ръка, фаул е, не е и става тотално комплициране. Имам възприятието, че съдиите колкото и да не желаят да сбъркат, те вършат повече неточности и се получава по този начин, че оказват помощ на този или оня тим. И Славия имаше един мач против Арда като посетител, в случай че не беше този ВАР, дузпата беше на 100%. Съдията беше 100% сигурен, има допиране – дузпа. Отива, преглежда обстановката пет минути – но леко е, нямало, имало и хайде няма дузпа. След мача комисията споделя, че имало дузпа. Съжаляваме, Славия. Не е методът това. Съжаляват, а си изгубил три точки.
Освиркаха химна на България в Скопие, хули " бугари-татари " и " роми " за националите ни
Как одобри освиркванията на българския химн на стадиона в Скопие? Въобще по какъв начин се отнасяш към напрежението сред двете страни? 
- Отношението и към мен в България, към този момент съм дълги години тук, е ужасно. Ако не беше по този начин, в случай че я нямаше тази непосредственост на народите, нямаше да съм тук. Ако някъде не си мечтан, си тръгваш. Но в противен случай – чувствам се добре. Имам много другари и познати македонци, които живеят в България и българи, които пътуват в Македония, напълно не е това картината, която се получи тогава на самия мач. И тогава споделих, че съм отчаян от всичко, което се случва. Щях да съм отчаян и от българите, в случай че реагираха по този метод, само че не го направиха. Гледах мача и в Разград – никой не освиркваше химна на Македония. Жалко е, че се получи по този начин, само че всичко идва от обществените мрежи съгласно мен. Защото в действителния живот връзките сред българите и македонците не са такива, както беше на този мач. Надявам се да минем през тези разминавания, народите са в действителност близки и заслужават да са в положителни връзки, а не както е сега.