Какво означава срива на лирата за турската икономика
Фундаменталните стопански индикатори на Турция в доста връзки са най-хубавите за последните няколко години. Икономисти, в това число на МВФ, предвиждат, че Брутният вътрешен продукт на страната ще се усили с 9% през тази година - един от най-бързите стойности на напредък в света.
Тези положителни резултати обаче са сложени на карта от упорството, с което турският президент Реджеп Ердоган упорства за ниски лихвените проценти макар двуцифрената инфлация и от декларациите му за " икономическа война за самостоятелност ", изпратили турската лира до следващите рекордно ниски котировки през предходната седмица. Те провокираха демонстрации на недоволни жители в множеството огромни градове на страната и апели на опозиционни политици за незабавни предварителни избори.
Опозиционният водач Кемал Киличдароглу, чиято партия завоюва борбите за Истанбул и Анкара в локалните избори през 2019-та, дефинира на 23 ноември Ердоган за " фундаментален проблем на националната сигурност на Република Турция ". И съобщи, че президентът е трансформирал турската лира в " дискредитирана валута " и е " оповестил за обмен икономическата самостоятелност на страната ". Валутни анализатори пък се питат до какви низини е податлив да пусне лирата турският президент.
Ердоган, който уволни трима ръководители на централната банка на страната от средата на 2019-а, най-сетне е намерил точния дисциплиниран човек за поста, считат наблюдаващи. Защото той ще извършва президентските поръчки за намаляване на лихвите, целящи да подтикват износа, вложенията и растежа.
Турската лира обаче е изгубила 40% от пазарната си оценка от началото на годината, 19% от които - единствено през предходната седмица. Анализатори предизвестяват, че мощните съмнения на националната валута могат да навредят съществено на бъдещия напредък. Те считат, че методът на Ердоган крие серизни опасности за здравето на финансовата система на страната и на необятната стопанска система, предвиждат растящо публично неодобрение и разпознават четири съществени сериозни пункта в тактиката на турския президент.
Единият е, че повече турски спестители ще трансферират депозитите си в щатски долари.
Турските банки разрешават на клиентите си да икономисват в лири и в задгранична валута. През последните години пораства броят на турците, които държат свободните си средства в долари и в евро, тъй като високата инфлация и ниските лихвени проценти стопяват приходите от тях. Депозитите в задгранична валута сега са 55% от всичките спестявания в банковия бранш на страната - съвсем 260 милиарда $ - по отношение на 49% през 2018-а.
Анализаторите са притесняват, че доларовите инвестиции могат да продължат да порастват, което ще окаже спомагателен напън върху лирата и ще сътвори рисков цикъл. Големите им терзания са, че хората ще изгубят доверие в турския банков бранш и ще изискат да изтеглят парите си, което към този момент се случи по време на последната валутна рецесия през лятото на 2018-а.
Масови закривания на депозити вследствие на изгубено доверие в банките бе следено за финален път в Турция през 2001-а. При сходен сюжет държавното управление може да избра да вкара финансов надзор, при който става по-трудно да се тегли твърда валута, въпреки че към този момент Анкара дава обещание да не прибягва до сходна фрапантна мярка.
Вторият витално важен въпрос е до каква степен ще набъбнат цените?
Ценовият скок към този момент заема челно място в дневния ред на турските политици. Годишната инфлация в страната доближи съвсем 20% през октомври, по данни на турския статистически институт. Хранителните артикули са поскъпнали с над 27% на годишна база през предишния месец, което се е отразило извънредно тежко на фамилиите с ниски приходи.
Зависимостта на Турция от вносни артикули, изключително от сила и от първични материали, значи, че колапсът на националната валута доста бързо се трансформира в по-високи цени на стоките. По оценка на икономисти, инфлацията в страната евентуално ще нарасне до 25-30 % през идващите един-два месеца.
Високият инфлационен риск нагнетява по-голяма уязвимост на лирата и задушава растежа, тъй като потребителите губят доверие в икономическата вероятност. А това може да намали още повече публичната поддръжка за Ердоган, чието 20-годишно ръководство се свързва с възходящ разцвет. Опозицията към този момент изиска предварителни избори, с цел да се възползва от растящото икономическо напрежение.
Изчерпващите се задгранични валутни запаси на централната банка значат, че способността й да интервенира в отбрана на националната валута са лимитирани. По време на интервалите на уязвимост на лирата, в това число през 2018-а, Турция предприе изключителни лихвени нараствания, които стопираха срутва на националните пари и овладяха инфлацията. Днес обаче, в светлината на мощната хватка на Ердоган върху централната банка и настояването му за още лихвени намаления, някои анализатори се питат дали този път нещата са разнообразни. Влиятелни институции като " Сосиете женерал " и " Голдмън Сакс " пък предвиждат покачване на лихвите през първото полугодие на 2022-ра.
Третият значим въпрос е ще запазят ли банките достъпа си до задгранично финансиране?
Турските кредитни институции са тежко подвластни от задгранични заеми, с цел да финансират кредитирането вкъщи. Досега, при предходни епизоди на рисков валутен стрес, сходен на този през 2018-а, задграничните средства продължаваха да се вливат стабилно в Турция. Което не подсигурява, че неочаквана смяна на доверието и настройките на задграничните вложители няма да подложи на напън националната финансова система.
От началото на годината турските банки сполучливо възобновяват синкидираните си заеми от чужбина и имат обилни ликвидни буфери в задгранични валути, с цел да покриват внезапни пазарни обрати и даже краткотрайно затваряне на пазара.
Турската централна банка има подписани суапови съглашения с други страни като източник на твърда валута за струпване на запаси и поддръжка на лирата. Институцията има такива контракти с Китай в размер на 6 милиарда $, с Катар - за 15 милиарда $, и с Южна Корея - за 2 милиарда $, което прави общо 23 милиарда $. На 24 ноември пък Обединените арабски емирства и Турция подписаха съглашения за вложения в сила и технологии, оценени на жестоко 10 милиарда $.
На четвърто място идват подозренията ще може ли Анкара да заплаща задълженията си?
По време на валутната криза от 2018-а, когато турската лира падна с 18.5% единствено в границите на един ден, една от огромните паники беше до каква степен кадърен е мощно задлъжнелият корпоративен бранш на страната да изплаща заемите в долари и евро.
Днес, три години по-късно, турските компании са в по-добра форма и са редуцирали външните си отговорности със 74 милиарда щ. $, по данни на " Барклейз ". Част от този чуждестранен дълг е трансфериран на обществения бранш откакто финансовото министерство стартира да емитира деноминирани в задгранична валута държавни облигации под надзора на някогашния финансов министър Берат Албайрак. В резултат задграничният дял на заемите на централното държавно управление доближи 60% от общия през октомври против 39% през 2017-а. А това значи, че при обезценяване на националната валута обслужването им от финансовото министерство се оскъпява.
Съотношението на турския дълг към Брутният вътрешен продукт към момента е ниско спрямо другите разрастващи се пазари - към 40% от Брутният вътрешен продукт. Анализатори обаче показват, че растящата цена за обслужването му може да ограничи фискалните благоприятни условия на кабинета тъкмо когато той възнамерява да развърже кесията преди идните избори.
Тези положителни резултати обаче са сложени на карта от упорството, с което турският президент Реджеп Ердоган упорства за ниски лихвените проценти макар двуцифрената инфлация и от декларациите му за " икономическа война за самостоятелност ", изпратили турската лира до следващите рекордно ниски котировки през предходната седмица. Те провокираха демонстрации на недоволни жители в множеството огромни градове на страната и апели на опозиционни политици за незабавни предварителни избори.
Опозиционният водач Кемал Киличдароглу, чиято партия завоюва борбите за Истанбул и Анкара в локалните избори през 2019-та, дефинира на 23 ноември Ердоган за " фундаментален проблем на националната сигурност на Република Турция ". И съобщи, че президентът е трансформирал турската лира в " дискредитирана валута " и е " оповестил за обмен икономическата самостоятелност на страната ". Валутни анализатори пък се питат до какви низини е податлив да пусне лирата турският президент.
Ердоган, който уволни трима ръководители на централната банка на страната от средата на 2019-а, най-сетне е намерил точния дисциплиниран човек за поста, считат наблюдаващи. Защото той ще извършва президентските поръчки за намаляване на лихвите, целящи да подтикват износа, вложенията и растежа.
Турската лира обаче е изгубила 40% от пазарната си оценка от началото на годината, 19% от които - единствено през предходната седмица. Анализатори предизвестяват, че мощните съмнения на националната валута могат да навредят съществено на бъдещия напредък. Те считат, че методът на Ердоган крие серизни опасности за здравето на финансовата система на страната и на необятната стопанска система, предвиждат растящо публично неодобрение и разпознават четири съществени сериозни пункта в тактиката на турския президент.
Единият е, че повече турски спестители ще трансферират депозитите си в щатски долари.
Турските банки разрешават на клиентите си да икономисват в лири и в задгранична валута. През последните години пораства броят на турците, които държат свободните си средства в долари и в евро, тъй като високата инфлация и ниските лихвени проценти стопяват приходите от тях. Депозитите в задгранична валута сега са 55% от всичките спестявания в банковия бранш на страната - съвсем 260 милиарда $ - по отношение на 49% през 2018-а.
Анализаторите са притесняват, че доларовите инвестиции могат да продължат да порастват, което ще окаже спомагателен напън върху лирата и ще сътвори рисков цикъл. Големите им терзания са, че хората ще изгубят доверие в турския банков бранш и ще изискат да изтеглят парите си, което към този момент се случи по време на последната валутна рецесия през лятото на 2018-а.
Масови закривания на депозити вследствие на изгубено доверие в банките бе следено за финален път в Турция през 2001-а. При сходен сюжет държавното управление може да избра да вкара финансов надзор, при който става по-трудно да се тегли твърда валута, въпреки че към този момент Анкара дава обещание да не прибягва до сходна фрапантна мярка.
Вторият витално важен въпрос е до каква степен ще набъбнат цените?
Ценовият скок към този момент заема челно място в дневния ред на турските политици. Годишната инфлация в страната доближи съвсем 20% през октомври, по данни на турския статистически институт. Хранителните артикули са поскъпнали с над 27% на годишна база през предишния месец, което се е отразило извънредно тежко на фамилиите с ниски приходи.
Зависимостта на Турция от вносни артикули, изключително от сила и от първични материали, значи, че колапсът на националната валута доста бързо се трансформира в по-високи цени на стоките. По оценка на икономисти, инфлацията в страната евентуално ще нарасне до 25-30 % през идващите един-два месеца.
Високият инфлационен риск нагнетява по-голяма уязвимост на лирата и задушава растежа, тъй като потребителите губят доверие в икономическата вероятност. А това може да намали още повече публичната поддръжка за Ердоган, чието 20-годишно ръководство се свързва с възходящ разцвет. Опозицията към този момент изиска предварителни избори, с цел да се възползва от растящото икономическо напрежение.
Изчерпващите се задгранични валутни запаси на централната банка значат, че способността й да интервенира в отбрана на националната валута са лимитирани. По време на интервалите на уязвимост на лирата, в това число през 2018-а, Турция предприе изключителни лихвени нараствания, които стопираха срутва на националните пари и овладяха инфлацията. Днес обаче, в светлината на мощната хватка на Ердоган върху централната банка и настояването му за още лихвени намаления, някои анализатори се питат дали този път нещата са разнообразни. Влиятелни институции като " Сосиете женерал " и " Голдмън Сакс " пък предвиждат покачване на лихвите през първото полугодие на 2022-ра.
Третият значим въпрос е ще запазят ли банките достъпа си до задгранично финансиране?
Турските кредитни институции са тежко подвластни от задгранични заеми, с цел да финансират кредитирането вкъщи. Досега, при предходни епизоди на рисков валутен стрес, сходен на този през 2018-а, задграничните средства продължаваха да се вливат стабилно в Турция. Което не подсигурява, че неочаквана смяна на доверието и настройките на задграничните вложители няма да подложи на напън националната финансова система.
От началото на годината турските банки сполучливо възобновяват синкидираните си заеми от чужбина и имат обилни ликвидни буфери в задгранични валути, с цел да покриват внезапни пазарни обрати и даже краткотрайно затваряне на пазара.
Турската централна банка има подписани суапови съглашения с други страни като източник на твърда валута за струпване на запаси и поддръжка на лирата. Институцията има такива контракти с Китай в размер на 6 милиарда $, с Катар - за 15 милиарда $, и с Южна Корея - за 2 милиарда $, което прави общо 23 милиарда $. На 24 ноември пък Обединените арабски емирства и Турция подписаха съглашения за вложения в сила и технологии, оценени на жестоко 10 милиарда $.
На четвърто място идват подозренията ще може ли Анкара да заплаща задълженията си?
По време на валутната криза от 2018-а, когато турската лира падна с 18.5% единствено в границите на един ден, една от огромните паники беше до каква степен кадърен е мощно задлъжнелият корпоративен бранш на страната да изплаща заемите в долари и евро.
Днес, три години по-късно, турските компании са в по-добра форма и са редуцирали външните си отговорности със 74 милиарда щ. $, по данни на " Барклейз ". Част от този чуждестранен дълг е трансфериран на обществения бранш откакто финансовото министерство стартира да емитира деноминирани в задгранична валута държавни облигации под надзора на някогашния финансов министър Берат Албайрак. В резултат задграничният дял на заемите на централното държавно управление доближи 60% от общия през октомври против 39% през 2017-а. А това значи, че при обезценяване на националната валута обслужването им от финансовото министерство се оскъпява.
Съотношението на турския дълг към Брутният вътрешен продукт към момента е ниско спрямо другите разрастващи се пазари - към 40% от Брутният вътрешен продукт. Анализатори обаче показват, че растящата цена за обслужването му може да ограничи фискалните благоприятни условия на кабинета тъкмо когато той възнамерява да развърже кесията преди идните избори.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ