Фестивалът Киномания започва във Варна с френско-български филм-концерт
Френско-български филм-концерт ще бъде откриващото събитие на фестивала Киномания във Варна. Утре вечер в зала 1 на фестивалния и конгресен център ще бъде показан немия филм от 1924 година “Лодката на влюбените ”. По-интересното е, че по време на прожекцията, хорът ”Големите български гласове ” и френското джаз трио на Франсоа Рюлан ще показват онлайн музиката, която преди 10 години са композирали особено за кино лентата.
Варна
Европейския джаз от 60-те и 70-те години е доста друг от американския. В него са вплетени ритми и мелодии от музиката на разнообразни етнически общности, а българската национална музика е извор на ентусиазъм за доста джазмени, споделя Франсоа Рюлан.
Франсоа Рюлан, пианист: “Аз чувам такава музика още от 60-те, 70-те години, когато излезе първия диск на българските гласове, компилацията, която е “Мистерията на българските гласове ”. Това е нещо, което в действителност ни потресе, впечатли ни извънредно доста. ”
Рюлан признава, че дълги години е мечтал да работи с хора “Големите български гласове ”, по тази причина и когато опцията се появила през 2007 година, се впуснал в плана без съмнение. В началото българските музиканти не са били сигурни дали е допустимо да намерят подобаващ музикален език, който да сплоти родния фолклор с френската джаз просвета.
Илия Михайлов, диригент на ”Големите български гласове ”: “Покани ни един италиански фестивал, който се занимава единствено с това – да се даде втори живот на тези неми филми, защото техните послания са годни и до през днешния ден и да се направи музика ”
Противно на първичните им упования, музикантите съумяват за по-малко от седмица работа дружно, да приготвят подобаваща музика към кино лентата. И тъй като българските национални песни са доста експресивни, хорът се включва в най-емоционалните моменти от лентата. За другата част Рюлан е написал джаз композиции, които интерпретират български мелодии.
Варна
Европейския джаз от 60-те и 70-те години е доста друг от американския. В него са вплетени ритми и мелодии от музиката на разнообразни етнически общности, а българската национална музика е извор на ентусиазъм за доста джазмени, споделя Франсоа Рюлан.
Франсоа Рюлан, пианист: “Аз чувам такава музика още от 60-те, 70-те години, когато излезе първия диск на българските гласове, компилацията, която е “Мистерията на българските гласове ”. Това е нещо, което в действителност ни потресе, впечатли ни извънредно доста. ”
Рюлан признава, че дълги години е мечтал да работи с хора “Големите български гласове ”, по тази причина и когато опцията се появила през 2007 година, се впуснал в плана без съмнение. В началото българските музиканти не са били сигурни дали е допустимо да намерят подобаващ музикален език, който да сплоти родния фолклор с френската джаз просвета.
Илия Михайлов, диригент на ”Големите български гласове ”: “Покани ни един италиански фестивал, който се занимава единствено с това – да се даде втори живот на тези неми филми, защото техните послания са годни и до през днешния ден и да се направи музика ”
Противно на първичните им упования, музикантите съумяват за по-малко от седмица работа дружно, да приготвят подобаваща музика към кино лентата. И тъй като българските национални песни са доста експресивни, хорът се включва в най-емоционалните моменти от лентата. За другата част Рюлан е написал джаз композиции, които интерпретират български мелодии.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ