Фредерик Шопен - геният на черно-белите клавиши
Фредерик Шопен е роден в извънредно интелигентно семейство и от дребен е заобиколен от сътрудниците на татко си – преподаватели по разнообразни дисциплини, част от които и на университетско равнище. Майка му е полякиня, а татко му – французин. Още преди да навърши една годинка, фамилията му се мести във Варшава, където дребният Фредерик прави първите си стъпки в музиката. Талантът му е неоспорим и той е чест посетител в полските аристократични домове. Наричат го " втори Моцарт " и ранните му композиции са обявявани за " гениални " от пресата. Развива се като виртуозен пианист, а когато е единствено на единадесет години, учителят му по пиано към този момент се усеща непотребен, тъй като Фредерик към този момент го е надминал в клавирното изкуство. В ученическите си години Шопен няма изключително увлечение към обичайна полска музика. Има допир с фолклора, само че не демонстрира значителен интерес към него. Малко след довеждане докрай на гимназия, Фредерик и непосредствен негов другар отпътуват за Виена с концепцията това да е първата спирка от едно европейско турне. Само седмица след заминаването си, обаче, до тях доближават новините за полското въстание против ръководещата в този миг Руска империя.
Шопен остава самичък във Виена в продължение на осем месеца, където го изтезават жестоки носталгични пориви, които водят до композирането на няколко мазурки. Тези пиеси са въодушевени от известния полски национален танц със същото име, само че са оригиналност в региона на класическата музика и не са предопределени за танцуване. Не без обилни компликации, Шопен съумява да стигне до Париж, където изведнъж се усеща благополучен и заобиколен от доброжелатели. Градът е цялостен с полски емигранти и неговият гений бързо е видян и оценен. Прави няколко сполучливи концерта, открива се като един от най-търсените пиано, а неговите творби стартират да се издават в няколко европейски страни.
Полското дете-чудо, развива личен метод към пианото и го предава на учениците си по един много нетрадиционен метод като вкарва първо черните клавиши на пианото, а след това белите. Смята, че формата на ръка допуска този метод, защото издадеността на черните клавиши е по-естествена за формата на ръката при свирене. Усъвършенстването на клавирната техника е несъмнено, в случай че човек овладее неговите безпределно сложни, само че и доста красиви етюди за пиано. Успешната кариера и успокоение карат композитора да мисли по-рядко за Полша. Той съумява да се прекара един месец с родителите си на отмора в Карлсбад, само че в никакъв случай не се завръща в родината си. Активният обществен живот, който води, го среща с писателката Жорж Санд в салона на Ференц Лист. Първата им среща не е изключително впечатляваща за Фредерик: " Санд е толкоз непривлекателна. Дали в реалност е жена? " Не доста по-късно, те се срещат още веднъж. Този път сред тях незабавно пламва голяма обич, която с право постоянно бива окачествявана като една от най-великите в сантименталната ера. Двамата са безспорни противоположности: тя – смела, самоуверена и мощна, а той – гальовен, внимателен, с нежно здраве. Амандин Орор Люсил Дюпен, както е същинското й име, признава, че към Шопен я е привлякъл по-скоро майчинския й инстинкт. Двамата вземат решение да прекарат няколко зимни месеца на Палма де Майорка, които се оказват безпределно тежки, заради отрицателното отношение на локалните и влошаващото се здраве на композитора. Заминаването им от острова е неотложно, защото Фредерик незабавно се нуждае от лекарска помощ. Той се възвръща и прекарва креативен плодотворни години в Париж и в имението на Жорж Санд в Ноан. Връзката им е извънредно мощна, само че издигната главно върху грижовността на писателката към болнавия композитор.
Семеен скандал с дъщерята на французойката става мотив за края на една огромна обич - покруса, която Шопен по този начин и не съумява да преживее. В края на живота му за него се грижат всичките му другари, сестра му и най-много негова богата ученичка, която обезпечава всички нужни средства за съществуването му, в това число и за изпращането му от този свят на 38-годишна възраст. Погребан е със сребърната кутийка с полска пръст, която приживе постоянно е носил със себе си.
Инфо: www.dnevnik.bg
