Бети Блу: 37,2° сутринта / 37°2 le matin
Французите са най-смешните хора на света и техните комплексарски искания за значителност в един англосаксонски свят, доминиран и от съответния език, постоянно са ме карали да се забавлявам незлобливо, да ги осмивам и разясня саркастично. Това не значи, че нямам обичан актуален (за класиците ясно – Юго и Дюма) френски публицист: Филип Джиан, заместен (но не и изместен) неотдавна от Мишел Уелбек (чакам превод на последната му книга, в която президентът на републиката е... мюсюлманин). Тези дни си пуснах тричасовата киноверсия (без секунда непотребна или скучна) на паметния разказ на Джиан “37,2° сутринта ”, режисирана от Жан-Жак Бенекс (споменавам единствено явлението “Луна в канавката ”, “Дива ” и “Mortel transfert ”) – какъв потрес беше на една ранна Киномания, с номинации за “Оскар ”, " Златен глобус " и БАФТА (чуждоезични), както и за осем " Сезара " (как пък не му дадоха една премия жабарите с изключение на за... плакат), и оценка 7,4 в IMDB.
Зорг (Жан-Юг Англад, уязвимост ми е) е интелигентен, безредно самоук и грамотен лентяй, обществен парий без специалност, харизматичен и приветлив, добре комплициран, волна душа, мразещ спокойния и организиран застоял живот, работещ обща неквалифицирана работа за остроумен и подъл авантаджия на френската Ривиера за заслон, храна и джобни. Него го удовлетворява, няма упоритости, цели и проекти, пуснал се е по течението... Една вечер се среща с Бети Блу (Боже, каква жена е Беатрис Дал!), обилна, знойна, заоблена хубавица с рошава коса, чип нос, очи като на котка, неустоима усмивка, трапчинки и зъби с триъгълна междина в средата (един от минусите, които, наред с лекото кривогледство, възбуждат мъжа), своенравна и вироглава. Такава обич (напомня ми “Диво сърце ” на Линч) се случва веднъж в живота (и то в случай че имаш късмет) – моментална, напълно завладяваща, взаимна, дива, без взаимни отстъпки.
Бети намира ръкописа на първата (и за в този момент единствена) книга на Зорг, възхитена и очарована е от нея, кара го да я изпрати на издатели и стартира тяхната авантюра (другите хора нямат кой знае какво значение за тях, те са като омагьосани един от друг). След скандал със Шефа (Бети му боядисва ситроена с блажна багра и го бута от верандата), двамата за малко са в Париж при нейната другарка Лиза (Консуело де Хавиланд) – грозновата, само че великодушна, великодушна и откровена, и колегата ѝ, шумния, приказлив, обаятелен купонджия и правилен приятел Еди (Жерар Дармон), притежател на пицария (помня едно време по какъв начин се шокирах, че французите пият кафе в купички и си топят в него кроасаните). После се настаняват в къщата в провинцията на умрялата майка на Еди и стартират да продават... пиана (междувременно Бети е насякла с... гребен лицето на надменен и безочлив издател, отхвърлил книгата на Зорг, и е набола с вилица клиентка в пицарията, надменна кавгаджийка). Там пък попадат на бакалина албинос Боб (Жак Мату), слабоволев добросърдечен шушумига под чехъл, и незадоволената му и развратна, обичаща свадите брачна половинка Ани (Клементин Селари).На моменти се усъмняваме в психологичното здраве на Бети (пие тайнствени хапчета, избухва без причина, постоянно е нападателна – провокирано или не – " гранично биполярно разстройство " би обяснило много неща), не може да има деца, само че афишира, че е бременна... Зорг е гласът на разсъдъка в тази налудничава връзка – деликатно, солидно и твърдо стъпил на земята, мил, диалогичен и разумен. На него друго не му би трябвало (дори и сполучлива писателска кариера, която иронично най-после печели), само че за нея " светът е стеснен ", тя не понася условности, двуличие и дребнавост, желае всичко и по доста, душата ѝ стене и скимти за цялостно благополучие, за абсолюта, за изживения без излишък живот, за многолюдно семейство, за уют. А това не всеки път води до положително, иде ти да си извадиш окото с лъжица от изтощение и сляпа гняв...
Такава любовна история и такива характери в никакъв случай повече не съм срещал, а края към този момент сме го виждали в различен филм и сме го чели в друга книга, само че какво от това... Преживяното е било толкоз интензивно (от вегетация и живуркане няма смисъл), че на оживелия ще му стигне за цялостен живот. Колцина могат да се похвалят със същото?
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в персоналния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Зорг (Жан-Юг Англад, уязвимост ми е) е интелигентен, безредно самоук и грамотен лентяй, обществен парий без специалност, харизматичен и приветлив, добре комплициран, волна душа, мразещ спокойния и организиран застоял живот, работещ обща неквалифицирана работа за остроумен и подъл авантаджия на френската Ривиера за заслон, храна и джобни. Него го удовлетворява, няма упоритости, цели и проекти, пуснал се е по течението... Една вечер се среща с Бети Блу (Боже, каква жена е Беатрис Дал!), обилна, знойна, заоблена хубавица с рошава коса, чип нос, очи като на котка, неустоима усмивка, трапчинки и зъби с триъгълна междина в средата (един от минусите, които, наред с лекото кривогледство, възбуждат мъжа), своенравна и вироглава. Такава обич (напомня ми “Диво сърце ” на Линч) се случва веднъж в живота (и то в случай че имаш късмет) – моментална, напълно завладяваща, взаимна, дива, без взаимни отстъпки.
Бети намира ръкописа на първата (и за в този момент единствена) книга на Зорг, възхитена и очарована е от нея, кара го да я изпрати на издатели и стартира тяхната авантюра (другите хора нямат кой знае какво значение за тях, те са като омагьосани един от друг). След скандал със Шефа (Бети му боядисва ситроена с блажна багра и го бута от верандата), двамата за малко са в Париж при нейната другарка Лиза (Консуело де Хавиланд) – грозновата, само че великодушна, великодушна и откровена, и колегата ѝ, шумния, приказлив, обаятелен купонджия и правилен приятел Еди (Жерар Дармон), притежател на пицария (помня едно време по какъв начин се шокирах, че французите пият кафе в купички и си топят в него кроасаните). После се настаняват в къщата в провинцията на умрялата майка на Еди и стартират да продават... пиана (междувременно Бети е насякла с... гребен лицето на надменен и безочлив издател, отхвърлил книгата на Зорг, и е набола с вилица клиентка в пицарията, надменна кавгаджийка). Там пък попадат на бакалина албинос Боб (Жак Мату), слабоволев добросърдечен шушумига под чехъл, и незадоволената му и развратна, обичаща свадите брачна половинка Ани (Клементин Селари).На моменти се усъмняваме в психологичното здраве на Бети (пие тайнствени хапчета, избухва без причина, постоянно е нападателна – провокирано или не – " гранично биполярно разстройство " би обяснило много неща), не може да има деца, само че афишира, че е бременна... Зорг е гласът на разсъдъка в тази налудничава връзка – деликатно, солидно и твърдо стъпил на земята, мил, диалогичен и разумен. На него друго не му би трябвало (дори и сполучлива писателска кариера, която иронично най-после печели), само че за нея " светът е стеснен ", тя не понася условности, двуличие и дребнавост, желае всичко и по доста, душата ѝ стене и скимти за цялостно благополучие, за абсолюта, за изживения без излишък живот, за многолюдно семейство, за уют. А това не всеки път води до положително, иде ти да си извадиш окото с лъжица от изтощение и сляпа гняв...
Такава любовна история и такива характери в никакъв случай повече не съм срещал, а края към този момент сме го виждали в различен филм и сме го чели в друга книга, само че какво от това... Преживяното е било толкоз интензивно (от вегетация и живуркане няма смисъл), че на оживелия ще му стигне за цялостен живот. Колцина могат да се похвалят със същото?
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в персоналния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ