Франция пред съдбовен вот. Ще отидат ли избирателите за гъби?
Франция се насочва към урните за повторно през днешния ден, с цел да гласоподава за своя предстоящ президент. Един против различен в борба за поста се изправят Еманюел Макрон - президент на страната от 14 май 2017 година насам, и Марин Льо Пен - крайнодесен политик, щерка на създателя на " Национален фронт " Жан-Мари Льо Пен.
Макрон е най-младият човек, заемал президентския пост (на 39 години), като стига до него след извънредно къса кариера във финансовия бранш и политиката.
Марин Льо Пен е евродепутат през 2004 година, избрана отново за втори мандат през 2009 година От 2011 година замества татко си като водач на политическата групировка, като по едно и също време започва кандидат-президентската си акция за президент на Франция.
Как протичат изборите във Франция?
Всеки евентуален претендент на изборите трябваше да получи 500 подписа от кметове или локални политици, които да поддържат кандидатурата му за най-високия пост във Франция. Конституционният съвет на Франция разгласява окончателния лист на претендентите на 7 март.
Официалната акция стартира на 28 март, като френските медии трябваше да се придържат към разпоредбите за даване на еднообразно ефирно време на всеки претендент. Двамата претенденти, получили най-вече гласове на първия тур на изборите на 10 април, се изправят един против различен на втория тур две седмици по-късно, защото никой от претендентите на първия тур не получи повече от 50% от гласовете.
Кой може да гласоподава на изборите във Франция?
Могат да гласоподават френските жители, които са навършили 18 години към деня на изборите. Имащите право на глас са 48,7 милиона.
Затворниците са имали право да гласоподават на предходни избори - при изискване че присъдите им не ги лишават категорично от гражданските им права - като получат позволение да гласоподават персонално или като упълномощят някого да гласоподава от тяхно име. Но заради изчерпателната документи, която се изисква за това, на президентските избори през 2017 година гласоподаваха единствено 2% от лишените от независимост.
Тази година ще бъдат първите президентски избори, на които пандизчиите ще могат да гласоподават по пощата. Затворниците имаха опция да гласоподават по пощата на европейските избори през 2019 година и смяната докара до увеличение на броя на участващите.
Колко мощен е президентът на Франция?
" Във Франция имаме президент, който ръководи републиката, който управлява държавното управление, който управлява Народното събрание, който управлява Конституционния съд. Това прави един суперпрезидент ", споделя Кристоф Шабро, старши учител по обществено право в университета " Люмиер ". Това частично се дължи на всеобщото изборно право и на опцията президентът да назначава министър-председател, който да управлява държавното управление.
Кои са някои от основните въпроси на изборите?
Инфлация и разноски за живот
Последните изследвания на публичното мнение демонстрираха, че покупателната дарба, опцията за закупуване на артикули, остава главен проблем за френските гласоподаватели, изключително на фона на рекордно високата инфлация в Европа.
През тази година инфлацията в еврозоната доближи 5,1%, подтиквана от цените на силата и огромното търсене след строгите ограничавания поради COVID-19 в доста страни.
През последните месеци и двамата претенденти дадоха обещание да защитят френските фермери и консуматори против импорт на храни и артикули от непознати страни.
Тъй като Франция сега заема ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, държавното управление на Макрон настоя за прекъсване на вноса на артикули, които не се създават при същите строги стандарти както в ЕС и отсрочи договарянията за нови търговски покупко-продажби, предизвиквайки опасения измежду локалните фермери.
Програмата на Льо Пен отива по-далеч и тя желае продуктите на френските земеделци и животновъди да бъдат изключени от всички търговски съглашения.
Пандемията от COVID-19
Последните две години политиката беше погълната от пандемията от COVID-19, в това число рестриктивните мерки в всекидневието, наложени от държавното управление.
Кандидатите за президенти подлагаха на критика метода, по който Макрон се оправя с рецесията, в това число въвеждането на имунизационен пропуск през януари, който изисква имунизация или възобновяване от COVID-19, с цел да се получи достъп до заведения за хранене и други области на публичния живот.
Преди изборите френското държавно управление прекрати действието на мярката, защото случаите на COVID-19 понижават след пика поради Омикрон през февруари.
Имиграция
Имиграцията е спорна тематика във Франция и още веднъж беше огромна тематика на предизборните диспути, изключително измежду дясноориентираните претенденти.
Льо Пен и Земур приканиха за орязване на обществените помощи за чужденци и опазване на тези помощи за френските жители. Те също по този начин приканиха за ограничение на влизането на лица, търсещи леговище.
Френският министър на вътрешните работи Жералд Дерманен съобщи, че концепцията на Льо Пен за " нулева миграция " е механически невъзможна за осъществяване, а действителното прекъсване на мигрантския поток е " нежелателно " за бъдещето на Франция.
" Ако госпожа Льо Пен в миналото заеме поста президент, ще настъпи национална свада, а по-късно и революция ", съобщи френският вътрешен министър пред вестник Journal du Dimanche.
Пенсионната промяна
Пенсиите и пенсионната система се оказаха друга ябълка на раздора сред претендентите: Макрон защитаваше непопулярното си решение да анулира възрастта за пенсиониране, а Льо Пен се стремеше да се показа като бранител на френския служащ.
Във Франция всички служащи получават държавна пенсия, което значи, че определянето на възрастта за пенсиониране има голямо въздействие върху държавния бюджет. Макрон желае да върне законовата възраст за пенсиониране до 64 или 65 години, в случай че бъде избран отново. Льо Пен желае да я резервира сред 60 и 62 години.
С по-щедра пенсионна система водачът на крайната десница се пробва да притегли гласоподаватели, доста от които стартират кариерата си млади и работят в сложни специалности. Възрастта за пенсиониране е крайъгълен камък на платформата на акцията на Льо Пен, която се концентрира върху проблемите на благосъстоянието и разноските за живот вместо нормалните тематики за имиграция и сигурност. От партията й също се надяват, че ще привлекат крайнолевите гласоподаватели, за които пенсиите са значим въпрос.
Пенсиите са парещ картоф и за Макрон, който се пробва да притегли леви гласоподаватели преди втория тур. „ Никога не обяснявате по какъв начин бихте финансирали пенсиите… не сте почтена с хората “, сподели той. „ Така че несъмнено укривате налози и застрашавате салдото на нашата пенсионна система “.
Климат
И в региона на климата двамата претенденти сблъскаха позициите си. Макрон упрекна съперника си, че е „ скептичка във връзка с климата “, а Льо Пен му отвърна, че той е „ двуличник в региона на климата “.
Льо Пен не е срещу зеления преход, само че съгласно нея той " би трябвало да бъде въведен по-бързо “ и упрекна „ икономическия модел, учреден на интернационалната свободна търговия “ за „ по-голямата част “ от излъчванията на парникови газове.
Макрон пък предлага повече зелени хрумвания и приспособява плана си след първия тур на президентските избори в опит да притегли леви и неуверени гласоподаватели.
По време на кандидат-президентския спор и двамата претенденти реализираха единодушие по една тематика: за създаването на нови нуклеарни енергийни реактори за понижаване на зависимостта на страната от импорт на сила.
Околната среда продължава да бъде съществена грижа за французите, като съгласно последните изследвания тя е третият по значителност въпрос за гласоподавателите.
Кандидат-президентски спор
На дълго чаканият ефирен спор в сряда френският президент упрекна водача на " Национален фронт ", че е „ подвластна от Владимир Путин “ и неспособна да „ отбрани френските ползи “ заради партийни заеми, взети от съветска банка, близка до Кремъл. Връзките на Льо Пен с Русия бяха съществена причина за рецензии към нея въпреки обстоятелството, че тя осъди съветската инвазия в Украйна и се опита да се дистанцира от свои минали проруски изказвания.
По време на дебата Льо Пен изрази своята „ безспорна взаимност и съчувствие “ с Украйна и жигосах съветската експанзия като „ неприемлива “. Льо Пен поддържа също " стратегическото доближаване " сред НАТО и Русия. Марин Льо Пен съобщи още, че в случай че завоюва президентския избор, има намерение да изтегли Франция от обединеното военно командване на НАТО. Освен това съперничката на Макрон посочи, че не желае излизането на страната от Европейски Съюз, а ще се стреми да го реформира от вътрешната страна.
Смяната в нейната реторика пък даде добър късмет на Макрон да я упрекна, че е трансформирала позицията си обратно на „ историческите разбирания “ на нейната партия за Русия. Президентът стигна до такава степен, че направи връзка сред отхвърли на Льо Пен да осъди анексирането на Крим през 2014 година и триумфа й в приемането на съветски заем през 2015 година
Льо Пен контраатакува и упрекна Макрон, че е " ухажвал " съветския водач и го е поканил във Франция по време на мандата му, само че Путин не пристигнал. Льо Пен упрекна Макрон, че въплъщава модела за свободна търговия на Европейски Съюз.
Изборни прогнози
Според анализатори процентът на въздържалите се от гласоподаване може да доближи 25-30%, изключително измежду левите гласоподаватели, които са недоволни от про-бизнес програмата на Макрон и проектите му да изтегли възрастта за пенсиониране от 62 на 65 години. През този уикенд огромна част от страната ще бъде в разгара на пролетната почивка, което усилва възможностите доста гласоподаватели да не гласоподават - и ще способства за спомагателен риск за крайния резултат.
Избирателната интензивност на първия тур беше едвам 74%, което значи, че един от всеки четирима имащи право на глас е останал у дома - група, която и двамата претенденти се стремят да стимулират.
Крайнодесният водач Жан-Люк Меленшон, който на първия тур на 10 април приключи на трето място, изрично отхвърли да призове милионите си почитатели да блокират Льо Пен, като гласоподават за някогашния капиталов банкер.
Лидерите на Германия, Португалия и Испания обаче приканиха жителите на Франция да поддържат центристкия президент.
Дебатът сред двамата противници в сряда наподобява няма да промени инерцията им в социологическите изследвания, като съгласно множеството от тях желанията да гласоподават за Макрон са 53-56% против 44-47% за Льо Пен. Това би бил доста по-близък резултат от този през 2017 година, когато същите претенденти се изправиха един против различен, само че Макрон завоюва с 66% против 34% - знак за анализаторите, че напъните на Льо Пен да смекчи и " демонизира " имиджа на партията си са се отплатили измежду огромна част от гласоподавателите.
Но на гласоподавателите се чака да повлияят последните събития към Льо Пен. Органът на Европейски Съюз за битка с измамите ОЛАФ упрекна френската крайнодясна лидерка и нейни сътрудници, че са присвоили към 600 000 евро по време мандата си като евродепутати. Според отчета Льо Пен персонално е присвоила обществени средства на стойност към 137 000 евро от Народното събрание в Страсбург, когато е била евродепутат сред 2004 и 2017 година
Ако завоюва, Макрон ще бъде първият френски президент, който ще бъде избран отново след Жак Ширак през 2002 година, когато бащата на Марин льо Пен, Жан-Мари, раздруса политическата върхушка, достигайки до втория тур.
/Марица/
Макрон е най-младият човек, заемал президентския пост (на 39 години), като стига до него след извънредно къса кариера във финансовия бранш и политиката.
Марин Льо Пен е евродепутат през 2004 година, избрана отново за втори мандат през 2009 година От 2011 година замества татко си като водач на политическата групировка, като по едно и също време започва кандидат-президентската си акция за президент на Франция.
Как протичат изборите във Франция?
Всеки евентуален претендент на изборите трябваше да получи 500 подписа от кметове или локални политици, които да поддържат кандидатурата му за най-високия пост във Франция. Конституционният съвет на Франция разгласява окончателния лист на претендентите на 7 март.
Официалната акция стартира на 28 март, като френските медии трябваше да се придържат към разпоредбите за даване на еднообразно ефирно време на всеки претендент. Двамата претенденти, получили най-вече гласове на първия тур на изборите на 10 април, се изправят един против различен на втория тур две седмици по-късно, защото никой от претендентите на първия тур не получи повече от 50% от гласовете.
Кой може да гласоподава на изборите във Франция?
Могат да гласоподават френските жители, които са навършили 18 години към деня на изборите. Имащите право на глас са 48,7 милиона.
Затворниците са имали право да гласоподават на предходни избори - при изискване че присъдите им не ги лишават категорично от гражданските им права - като получат позволение да гласоподават персонално или като упълномощят някого да гласоподава от тяхно име. Но заради изчерпателната документи, която се изисква за това, на президентските избори през 2017 година гласоподаваха единствено 2% от лишените от независимост.
Тази година ще бъдат първите президентски избори, на които пандизчиите ще могат да гласоподават по пощата. Затворниците имаха опция да гласоподават по пощата на европейските избори през 2019 година и смяната докара до увеличение на броя на участващите.
Колко мощен е президентът на Франция?
" Във Франция имаме президент, който ръководи републиката, който управлява държавното управление, който управлява Народното събрание, който управлява Конституционния съд. Това прави един суперпрезидент ", споделя Кристоф Шабро, старши учител по обществено право в университета " Люмиер ". Това частично се дължи на всеобщото изборно право и на опцията президентът да назначава министър-председател, който да управлява държавното управление.
Кои са някои от основните въпроси на изборите?
Инфлация и разноски за живот
Последните изследвания на публичното мнение демонстрираха, че покупателната дарба, опцията за закупуване на артикули, остава главен проблем за френските гласоподаватели, изключително на фона на рекордно високата инфлация в Европа.
През тази година инфлацията в еврозоната доближи 5,1%, подтиквана от цените на силата и огромното търсене след строгите ограничавания поради COVID-19 в доста страни.
През последните месеци и двамата претенденти дадоха обещание да защитят френските фермери и консуматори против импорт на храни и артикули от непознати страни.
Тъй като Франция сега заема ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, държавното управление на Макрон настоя за прекъсване на вноса на артикули, които не се създават при същите строги стандарти както в ЕС и отсрочи договарянията за нови търговски покупко-продажби, предизвиквайки опасения измежду локалните фермери.
Програмата на Льо Пен отива по-далеч и тя желае продуктите на френските земеделци и животновъди да бъдат изключени от всички търговски съглашения.
Пандемията от COVID-19
Последните две години политиката беше погълната от пандемията от COVID-19, в това число рестриктивните мерки в всекидневието, наложени от държавното управление.
Кандидатите за президенти подлагаха на критика метода, по който Макрон се оправя с рецесията, в това число въвеждането на имунизационен пропуск през януари, който изисква имунизация или възобновяване от COVID-19, с цел да се получи достъп до заведения за хранене и други области на публичния живот.
Преди изборите френското държавно управление прекрати действието на мярката, защото случаите на COVID-19 понижават след пика поради Омикрон през февруари.
Имиграция
Имиграцията е спорна тематика във Франция и още веднъж беше огромна тематика на предизборните диспути, изключително измежду дясноориентираните претенденти.
Льо Пен и Земур приканиха за орязване на обществените помощи за чужденци и опазване на тези помощи за френските жители. Те също по този начин приканиха за ограничение на влизането на лица, търсещи леговище.
Френският министър на вътрешните работи Жералд Дерманен съобщи, че концепцията на Льо Пен за " нулева миграция " е механически невъзможна за осъществяване, а действителното прекъсване на мигрантския поток е " нежелателно " за бъдещето на Франция.
" Ако госпожа Льо Пен в миналото заеме поста президент, ще настъпи национална свада, а по-късно и революция ", съобщи френският вътрешен министър пред вестник Journal du Dimanche.
Пенсионната промяна
Пенсиите и пенсионната система се оказаха друга ябълка на раздора сред претендентите: Макрон защитаваше непопулярното си решение да анулира възрастта за пенсиониране, а Льо Пен се стремеше да се показа като бранител на френския служащ.
Във Франция всички служащи получават държавна пенсия, което значи, че определянето на възрастта за пенсиониране има голямо въздействие върху държавния бюджет. Макрон желае да върне законовата възраст за пенсиониране до 64 или 65 години, в случай че бъде избран отново. Льо Пен желае да я резервира сред 60 и 62 години.
С по-щедра пенсионна система водачът на крайната десница се пробва да притегли гласоподаватели, доста от които стартират кариерата си млади и работят в сложни специалности. Възрастта за пенсиониране е крайъгълен камък на платформата на акцията на Льо Пен, която се концентрира върху проблемите на благосъстоянието и разноските за живот вместо нормалните тематики за имиграция и сигурност. От партията й също се надяват, че ще привлекат крайнолевите гласоподаватели, за които пенсиите са значим въпрос.
Пенсиите са парещ картоф и за Макрон, който се пробва да притегли леви гласоподаватели преди втория тур. „ Никога не обяснявате по какъв начин бихте финансирали пенсиите… не сте почтена с хората “, сподели той. „ Така че несъмнено укривате налози и застрашавате салдото на нашата пенсионна система “.
Климат
И в региона на климата двамата претенденти сблъскаха позициите си. Макрон упрекна съперника си, че е „ скептичка във връзка с климата “, а Льо Пен му отвърна, че той е „ двуличник в региона на климата “.
Льо Пен не е срещу зеления преход, само че съгласно нея той " би трябвало да бъде въведен по-бързо “ и упрекна „ икономическия модел, учреден на интернационалната свободна търговия “ за „ по-голямата част “ от излъчванията на парникови газове.
Макрон пък предлага повече зелени хрумвания и приспособява плана си след първия тур на президентските избори в опит да притегли леви и неуверени гласоподаватели.
По време на кандидат-президентския спор и двамата претенденти реализираха единодушие по една тематика: за създаването на нови нуклеарни енергийни реактори за понижаване на зависимостта на страната от импорт на сила.
Околната среда продължава да бъде съществена грижа за французите, като съгласно последните изследвания тя е третият по значителност въпрос за гласоподавателите.
Кандидат-президентски спор
На дълго чаканият ефирен спор в сряда френският президент упрекна водача на " Национален фронт ", че е „ подвластна от Владимир Путин “ и неспособна да „ отбрани френските ползи “ заради партийни заеми, взети от съветска банка, близка до Кремъл. Връзките на Льо Пен с Русия бяха съществена причина за рецензии към нея въпреки обстоятелството, че тя осъди съветската инвазия в Украйна и се опита да се дистанцира от свои минали проруски изказвания.
По време на дебата Льо Пен изрази своята „ безспорна взаимност и съчувствие “ с Украйна и жигосах съветската експанзия като „ неприемлива “. Льо Пен поддържа също " стратегическото доближаване " сред НАТО и Русия. Марин Льо Пен съобщи още, че в случай че завоюва президентския избор, има намерение да изтегли Франция от обединеното военно командване на НАТО. Освен това съперничката на Макрон посочи, че не желае излизането на страната от Европейски Съюз, а ще се стреми да го реформира от вътрешната страна.
Смяната в нейната реторика пък даде добър късмет на Макрон да я упрекна, че е трансформирала позицията си обратно на „ историческите разбирания “ на нейната партия за Русия. Президентът стигна до такава степен, че направи връзка сред отхвърли на Льо Пен да осъди анексирането на Крим през 2014 година и триумфа й в приемането на съветски заем през 2015 година
Льо Пен контраатакува и упрекна Макрон, че е " ухажвал " съветския водач и го е поканил във Франция по време на мандата му, само че Путин не пристигнал. Льо Пен упрекна Макрон, че въплъщава модела за свободна търговия на Европейски Съюз.
Изборни прогнози
Според анализатори процентът на въздържалите се от гласоподаване може да доближи 25-30%, изключително измежду левите гласоподаватели, които са недоволни от про-бизнес програмата на Макрон и проектите му да изтегли възрастта за пенсиониране от 62 на 65 години. През този уикенд огромна част от страната ще бъде в разгара на пролетната почивка, което усилва възможностите доста гласоподаватели да не гласоподават - и ще способства за спомагателен риск за крайния резултат.
Избирателната интензивност на първия тур беше едвам 74%, което значи, че един от всеки четирима имащи право на глас е останал у дома - група, която и двамата претенденти се стремят да стимулират.
Крайнодесният водач Жан-Люк Меленшон, който на първия тур на 10 април приключи на трето място, изрично отхвърли да призове милионите си почитатели да блокират Льо Пен, като гласоподават за някогашния капиталов банкер.
Лидерите на Германия, Португалия и Испания обаче приканиха жителите на Франция да поддържат центристкия президент.
Дебатът сред двамата противници в сряда наподобява няма да промени инерцията им в социологическите изследвания, като съгласно множеството от тях желанията да гласоподават за Макрон са 53-56% против 44-47% за Льо Пен. Това би бил доста по-близък резултат от този през 2017 година, когато същите претенденти се изправиха един против различен, само че Макрон завоюва с 66% против 34% - знак за анализаторите, че напъните на Льо Пен да смекчи и " демонизира " имиджа на партията си са се отплатили измежду огромна част от гласоподавателите.
Но на гласоподавателите се чака да повлияят последните събития към Льо Пен. Органът на Европейски Съюз за битка с измамите ОЛАФ упрекна френската крайнодясна лидерка и нейни сътрудници, че са присвоили към 600 000 евро по време мандата си като евродепутати. Според отчета Льо Пен персонално е присвоила обществени средства на стойност към 137 000 евро от Народното събрание в Страсбург, когато е била евродепутат сред 2004 и 2017 година
Ако завоюва, Макрон ще бъде първият френски президент, който ще бъде избран отново след Жак Ширак през 2002 година, когато бащата на Марин льо Пен, Жан-Мари, раздруса политическата върхушка, достигайки до втория тур.
/Марица/
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ