Призракът на опасна финансова криза броди из Европа
Фондовите тържища на Стария континент “изгориха ” до четвъртък над 600 милиарда евро
Банковият бранш пред липса на ликвидност поради ограниченията за битка с инфлацията
Заплаха от систематичен финансов риск на фона на възходящите лихвени проценти
Глътката пресен въздух, който европейските фондови тържища поеха във вторник след нагълтания в понеделник отровен дим от изгарянето на 291 милиарда евро, наподобява ще се окаже последна най-малко за обозримото бъдеще. Защото в сряда пазарите на скъпи бумаги отново се простиха с близо 300 милиарда евро капитализация, като “шампион ” бе тържището в Цюрих, което завърши деня с най-лошата в историята си сесия - минус 24,24%! Жестокият удар бе нанесен на първо място от изправянето пред пастта на банкрута на фамозната швейцарска банка “Креди Сюис ”, само че значителен “принос ” имаха и продължаващите турболенции в американската банкова система. Които пък се оказаха решаващи за сриването на борсовите показатели на всички останали огромни фондови пазари в Европейския съюз. Така да вземем за пример в Париж “Сас 40 ” загуби 3,58%, във Франкфурт “Dax 30 ” - 3,25%, “Ftse 100 ” в Лондон - 3,81%, в Мадрид “Ibex 35 ” - 4,31% и т. н. “Черната овца ” както и в понеделник бе фондовата борса в Милано със срив от 4,61% или изпарили се крепко пушек 27 милиарда евро. Като най-губещата банка на Апенините се оказа “Уникредит ”, чиито акции олекнаха с 9,06%, т.е. капитализацията ѝ понижа с към 2,5 милиарда евро.
Така че нито напъните и милиардите, хвърлени в Съединени американски щати за ограничение на пагубното влияние върху кредитната система от банкрута на калифорнийската SVB и на няколко нейни “посестрими ”, нито ведрите заявления на политическите водачи от Европейския съюз за подобаваща отбрана на банките на Стария континент, се оказаха задоволителни за усмиряване на фондовите пазари. Ами вложителите се стъписаха след банкрутите Отвъд Океана, осъзнаха появилата се опасност за капиталите им и стопираха да пазарят акции, след което икономическите анализатори в огромните столици на страните от Европейски Съюз заговориха за заплаха от нова огромна и рискова финансова рецесия. И изправен пред бруталните сривове на борсовите показатели, на човек не му е доста мъчно да си напомни с паника огромната финансова рецесия от 2008 година, която бе провокирана от банкрута на американската кредитна институция “Lehman Brothers ”. Като след загатна за въпросната рецесия неизбежно се появява същият като тогава боязън от така наречен систематичен риск, от повсеместен паричен застой, който би лишил страните, фирмите и семействата от средства да се финансират. Защото систематичният риск е рискът банковата система да бъде парализирана и никой да не дава повече заеми на никого, парите да не циркулират, т.е. да се изпадне в същата злокобна обстановка като през 2008 - 2009 година А тази обстановка се споделя липса на ликвидност или рецесия на ликвидността, която в този момент се обрисува още веднъж пред банковият бранш на първо място вследствие на покачването на лихвените проценти от всички централни банки в Европейски Съюз за битка с инфлацията. Която взе да помпа мускули заради стопанските проблеми в Европа, почнали с Covid-пандемията и увеличени в геометрична градация от войната в Украйна. Точно пък тези вдигнати лихвени проценти доведоха до свършването на парите в SVB, до опашките от втурналите се да теглят депозитите си инвеститори и в края на краищата до банкрута ѝ.
“В Европа американската болест е лимитирана до фондовите пазари, към момента не сме видели обилни тегления на депозити от европейските банки и нямам доверие, че ще се стигне до това ” - вдъхва вяра шефът на отдел “Кредитни изследвания ” на банковия бранш на немския осигурителен колос “Алианц ” Саймън Оутин. - “Европейските банки са по-регулирани от американските и културата на държание на вложителите в Европа благоприятстват стабилността на депозитите ” - изяснява още специалистът. Но съгласно него повишението на лихвените проценти води до рисковия риск от пренасочване на банковите депозити към вложения, които са станали по-доходоносни, но в това време са много ненадеждни и могат да имат противоположен неподходящ резултат върху доверието в кредитните институции. Очертава се също по този начин риск от закъснение на кредитирането изключително на недвижими парцели, а търговията с тях е един от главните икономически стълбове. И е напълно естествено откакто секторът претърпи предстоящите корекции, свързани с повишението на лихвите, той да бъде ударен много съществено от намаляването на клиенти. Та без значение от обстоятелството, че банките познават добре този пазар и знаят по какъв начин да реагират при възможен стопански спад, при нежелано стичане на събитията към бизнеса с недвижими парцели техните устои отново могат да бъдат разтърсени крепко.
В тази не напълно ведра икономическа конюнктура мнозина анализатори си задават въпроса какво да се прави? Дали да бъде спряно повишението на лихвените проценти за париране на заплахата от блокиране на банковия бранш и надлежно инфлацията да запрепуска? Или пък да продължи повдигането на лихвите и инфлацията да бъде обуздавана, само че примирявайки се с вероятността от систематичен риск? Ето за какво задачата на ръководителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и екипа ѝ е от комплицирана, по-сложна, защото те камандват банковия церемониал на Стария континент. А се знае, че цел номер едно на общоевропейската кредитна институция, както и на всички централни банки, не е ценовата непоклатимост, а финансовата. Но когато хората желаят първото, само че не се отхвърлят от второто, т.е. бленуват инфлацията да не препуска и парите им да бъдат паркирани в сигурни банки, за жалост удовлетворяването и на двете щения в случай че не невероятно, е доста, доста мъчно.
В четвъртък ЕЦБ трябваше да избере съответен отговор на горните въпроси и умните банкерски глави там взеха решение да вдигнат лихвата с 0,5%. Анализаторите незабавно квалифицираха този акт като “умерен метод ”, защото цифрата можеше да бъде и двойно по-голяма. В мотивировката си за повдигането на главния лихвен % хората от ЕЦБ показаха, че избират да борят инфлацията и уверени, че банките в Европа са постоянни, дадоха обещание да ги поддържа все такива с колкото си изискат пари. А за надвисналата заплаха от финансова рецесия с американски корени - не обелиха нито дума.
Банковият бранш пред липса на ликвидност поради ограниченията за битка с инфлацията
Заплаха от систематичен финансов риск на фона на възходящите лихвени проценти
Глътката пресен въздух, който европейските фондови тържища поеха във вторник след нагълтания в понеделник отровен дим от изгарянето на 291 милиарда евро, наподобява ще се окаже последна най-малко за обозримото бъдеще. Защото в сряда пазарите на скъпи бумаги отново се простиха с близо 300 милиарда евро капитализация, като “шампион ” бе тържището в Цюрих, което завърши деня с най-лошата в историята си сесия - минус 24,24%! Жестокият удар бе нанесен на първо място от изправянето пред пастта на банкрута на фамозната швейцарска банка “Креди Сюис ”, само че значителен “принос ” имаха и продължаващите турболенции в американската банкова система. Които пък се оказаха решаващи за сриването на борсовите показатели на всички останали огромни фондови пазари в Европейския съюз. Така да вземем за пример в Париж “Сас 40 ” загуби 3,58%, във Франкфурт “Dax 30 ” - 3,25%, “Ftse 100 ” в Лондон - 3,81%, в Мадрид “Ibex 35 ” - 4,31% и т. н. “Черната овца ” както и в понеделник бе фондовата борса в Милано със срив от 4,61% или изпарили се крепко пушек 27 милиарда евро. Като най-губещата банка на Апенините се оказа “Уникредит ”, чиито акции олекнаха с 9,06%, т.е. капитализацията ѝ понижа с към 2,5 милиарда евро.
Така че нито напъните и милиардите, хвърлени в Съединени американски щати за ограничение на пагубното влияние върху кредитната система от банкрута на калифорнийската SVB и на няколко нейни “посестрими ”, нито ведрите заявления на политическите водачи от Европейския съюз за подобаваща отбрана на банките на Стария континент, се оказаха задоволителни за усмиряване на фондовите пазари. Ами вложителите се стъписаха след банкрутите Отвъд Океана, осъзнаха появилата се опасност за капиталите им и стопираха да пазарят акции, след което икономическите анализатори в огромните столици на страните от Европейски Съюз заговориха за заплаха от нова огромна и рискова финансова рецесия. И изправен пред бруталните сривове на борсовите показатели, на човек не му е доста мъчно да си напомни с паника огромната финансова рецесия от 2008 година, която бе провокирана от банкрута на американската кредитна институция “Lehman Brothers ”. Като след загатна за въпросната рецесия неизбежно се появява същият като тогава боязън от така наречен систематичен риск, от повсеместен паричен застой, който би лишил страните, фирмите и семействата от средства да се финансират. Защото систематичният риск е рискът банковата система да бъде парализирана и никой да не дава повече заеми на никого, парите да не циркулират, т.е. да се изпадне в същата злокобна обстановка като през 2008 - 2009 година А тази обстановка се споделя липса на ликвидност или рецесия на ликвидността, която в този момент се обрисува още веднъж пред банковият бранш на първо място вследствие на покачването на лихвените проценти от всички централни банки в Европейски Съюз за битка с инфлацията. Която взе да помпа мускули заради стопанските проблеми в Европа, почнали с Covid-пандемията и увеличени в геометрична градация от войната в Украйна. Точно пък тези вдигнати лихвени проценти доведоха до свършването на парите в SVB, до опашките от втурналите се да теглят депозитите си инвеститори и в края на краищата до банкрута ѝ.
“В Европа американската болест е лимитирана до фондовите пазари, към момента не сме видели обилни тегления на депозити от европейските банки и нямам доверие, че ще се стигне до това ” - вдъхва вяра шефът на отдел “Кредитни изследвания ” на банковия бранш на немския осигурителен колос “Алианц ” Саймън Оутин. - “Европейските банки са по-регулирани от американските и културата на държание на вложителите в Европа благоприятстват стабилността на депозитите ” - изяснява още специалистът. Но съгласно него повишението на лихвените проценти води до рисковия риск от пренасочване на банковите депозити към вложения, които са станали по-доходоносни, но в това време са много ненадеждни и могат да имат противоположен неподходящ резултат върху доверието в кредитните институции. Очертава се също по този начин риск от закъснение на кредитирането изключително на недвижими парцели, а търговията с тях е един от главните икономически стълбове. И е напълно естествено откакто секторът претърпи предстоящите корекции, свързани с повишението на лихвите, той да бъде ударен много съществено от намаляването на клиенти. Та без значение от обстоятелството, че банките познават добре този пазар и знаят по какъв начин да реагират при възможен стопански спад, при нежелано стичане на събитията към бизнеса с недвижими парцели техните устои отново могат да бъдат разтърсени крепко.
В тази не напълно ведра икономическа конюнктура мнозина анализатори си задават въпроса какво да се прави? Дали да бъде спряно повишението на лихвените проценти за париране на заплахата от блокиране на банковия бранш и надлежно инфлацията да запрепуска? Или пък да продължи повдигането на лихвите и инфлацията да бъде обуздавана, само че примирявайки се с вероятността от систематичен риск? Ето за какво задачата на ръководителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и екипа ѝ е от комплицирана, по-сложна, защото те камандват банковия церемониал на Стария континент. А се знае, че цел номер едно на общоевропейската кредитна институция, както и на всички централни банки, не е ценовата непоклатимост, а финансовата. Но когато хората желаят първото, само че не се отхвърлят от второто, т.е. бленуват инфлацията да не препуска и парите им да бъдат паркирани в сигурни банки, за жалост удовлетворяването и на двете щения в случай че не невероятно, е доста, доста мъчно.
В четвъртък ЕЦБ трябваше да избере съответен отговор на горните въпроси и умните банкерски глави там взеха решение да вдигнат лихвата с 0,5%. Анализаторите незабавно квалифицираха този акт като “умерен метод ”, защото цифрата можеше да бъде и двойно по-голяма. В мотивировката си за повдигането на главния лихвен % хората от ЕЦБ показаха, че избират да борят инфлацията и уверени, че банките в Европа са постоянни, дадоха обещание да ги поддържа все такива с колкото си изискат пари. А за надвисналата заплаха от финансова рецесия с американски корени - не обелиха нито дума.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ