Чалга легендата Петра сбъдна своя дългогодишна мечта
Фолк легендата Петра, която остава в историята на лекия род с шлагера " Хищна хиена “, съумя да сбъдне своя огромна фантазия. Оказва се, че музиката напълно не е единственият ѝ гений.
Изпълнителката има и други креативен способности, най-голямата измежду които е умеенето да рисува картини. С майсторлъка си тя съумява да изобрази невероятни и напълно действителни истории.
Петя Атанасова , както е същинското име на звездата, е родена на 8 октомври 1963 година в Хасково в фамилията на гръцки емигранти. Завършва съветска лингвистика в Санкт Петербург, където работи с съветски музиканти. След дипломирането си работи като учителка в Хасково, където основава и музикална група.
Кариерата ѝ се развива в " Пайнер “ в интервала от 1998 до 2002 година, а през 2003-та тя се трансферира в " Съни Мюзик “. Впоследствие отпътува за Кипър, а в родината си се завръща назад през 2009-та, когато пуска още няколко части, към този момент като самопродуциращ се реализатор.
В персонален проект Петра несъмнено е един блажен човек – щастливо омъжена е за гръцкия предприемач Димитрис, с който живеят към този момент повече от 15 години в Кипър. Има три деца и внучка. И не е серпантина да сбъдва най-смелите си фантазии.
За своето ново занятие Петра споделя в изявление за " Блиц ":
" Това беше фантазия още от детството ми. Тъй като всички към мен рисуват, в това число и моята баба, на която съм кръстена, само че която не помня, защото тя си е отишла от този свят няколко месеца преди аз да се родя. Тя е рисувала неповторимо. Баща ми също е наследил от нея този гений. Самата аз от дете съм се вдъхновявала точно от картините на баща. Той не се занимаваше професионално с изобразяване, само че имаше такива другарски кръгове – артистът Иван Чаушев, да вземем за пример, Бог да го елементарни. Събирахме се фамилно и с него, и с други художници от Хасково, и от Варна. И по този начин, свиквайки в тези среди, и аз от напълно мъничка си мечтаех един ден да рисувам и да имам своя галерия.
Като дете ходех на уроци при най-големия художник в Южна България – Коста Форев. Моето гуру! Уникат! Думи нямам за него. Прекрасен човек. Само той вярваше в мен. Впоследствие се обърнах и към Иван Чаушев за помощ, за съвет, когато започнах да рисувам по-активно. Той в началото ме погледна много скептично. Погали ме по главата по бащински и сподели: " Абе, моето момиче, ти има още доста самун да изядеш… Наивизъм “.
Нямах визия съответно какво има поради под " наивизъм “, само че внезапно, като чух думите му, ми стана доста тежко на душата. А картината, която тогава му демонстрирах, до ден сегашен я пази щерка ми Радостина. Представлява едно село при залез слънце, с всички вероятни цъфтежи, прихлупена българска къщичка с цветя отпред… чувство за България. Сантимент.
След този миг започнах доста да работя върху разнообразни стилове изобразяване. Дълги години си мечтаех, само че по този начин и не се осмелявах. Във времето при мен и идваха и други художници, в това число към този момент и в интервала, в който бях певица в " Пайнер “. Гледаха картините ми, някои споделяха: " доста са положителни “, други: " на прав път си “. Поощряваха ме. И след толкоз години, в които в действителност не съм серпантина нито за ми да рисувам, започнах да се занимавам с разнообразни техники, както и с модерната в цяла Европа флуид арт. Така наречените живи картини, които след това нарекох " благ “, тъй като ми се случи нещо доста необичайно, когато започнах да ги рисувам “, споделя тя.
Петра към този момент е сбъднала фантазията си за своя галерия и споделя по какъв начин се е случило това огромно благополучие за нея.
" Много забавни обстановки ми се случват. Историята е обвързвана със Соня Фасулджиян и брачният партньор ѝ Емил Праматаров, които са от Бургас и след това се трансформират в страхотни мои другари. На първото ми присъединяване в Бургас, на " Златна роза ", няма да не помни по какъв начин една дама се появи със 101 златни рози, доста умна, готина жена. Впоследствие станахме доста близки приятелки. Бях ѝ споделила, че бленувам за 40-ия си рожден ден да посетя Париж, само че не просто по този начин, а да имам концерт там.
След известно време, три дни преди рождения ми ден, тя се обажда и ми споделя: " Събирай багажа, очаквам те извън в колата, отпътуваме за София ". Питам я къде отиваме, а тя отвръща: " Ще видиш! ". Оказва се, че тя, която има френско-арменски генезис, е провела всичко в Париж, в това число концерт в голяма зала против Айфеловата кула. Видял Лувъра, за което доста мечтаех. Бяха ми споделили преди време, че колкото повече картини виждам, толкоз повече ще се изучавам. Соня реализира фантазията ми да пея в Париж, пред българска и френска аудитория, беше необикновено.
И не стига това, ами двамата ми оферират да отворят един магазин в Le Parfum De L’ART и аз да изложа свои картини вътре. Не можех да повярвам… Казвам им: Да не сте някои ангели бе, хора! Как по този начин ми четете мислите и ми сбъдвате по този начин фантазиите една по една??!
Още на другия ден към този момент го направиха и желаеха да изпратя няколко картини, сред които имаше и няколко на моята щерка Аделина, която рисува неповторимо, с огромен финес. Така в този магазин с неповторими парфюми и полускъпоценни бижута, се появиха и моите картини, в това число и сапунените цветя и буките, които създавам. Благодаря на Бог, че ми е изсипал в ръцете толкоз гений.
Отдавна имах концепция да направя галерия и особено, с цел да оказа помощ на Коронавирус отделения в София и в Хасково – още, когато беше огромната вълна на пандемията у нас, само че тогава началникът на болничното заведение в Хасково ми сподели, че към този момент няма потребност. Поуспокоих се като че ли, само че се зарекох един ден да направя нещо в тази посока. И още веднъж Соня Фасулджиян ми сподели – " Абе, Петя, искаш ли да създадем нещо за някого, за някое дете? “ И аз незабавно се съгласих. Да потърсим идея, ще обрисувам картини и парите от тях ще отидат за детето – и да вършим това от време на време “.
Изпълнителката има и други креативен способности, най-голямата измежду които е умеенето да рисува картини. С майсторлъка си тя съумява да изобрази невероятни и напълно действителни истории.
Петя Атанасова , както е същинското име на звездата, е родена на 8 октомври 1963 година в Хасково в фамилията на гръцки емигранти. Завършва съветска лингвистика в Санкт Петербург, където работи с съветски музиканти. След дипломирането си работи като учителка в Хасково, където основава и музикална група.
Кариерата ѝ се развива в " Пайнер “ в интервала от 1998 до 2002 година, а през 2003-та тя се трансферира в " Съни Мюзик “. Впоследствие отпътува за Кипър, а в родината си се завръща назад през 2009-та, когато пуска още няколко части, към този момент като самопродуциращ се реализатор.
В персонален проект Петра несъмнено е един блажен човек – щастливо омъжена е за гръцкия предприемач Димитрис, с който живеят към този момент повече от 15 години в Кипър. Има три деца и внучка. И не е серпантина да сбъдва най-смелите си фантазии.
За своето ново занятие Петра споделя в изявление за " Блиц ":
" Това беше фантазия още от детството ми. Тъй като всички към мен рисуват, в това число и моята баба, на която съм кръстена, само че която не помня, защото тя си е отишла от този свят няколко месеца преди аз да се родя. Тя е рисувала неповторимо. Баща ми също е наследил от нея този гений. Самата аз от дете съм се вдъхновявала точно от картините на баща. Той не се занимаваше професионално с изобразяване, само че имаше такива другарски кръгове – артистът Иван Чаушев, да вземем за пример, Бог да го елементарни. Събирахме се фамилно и с него, и с други художници от Хасково, и от Варна. И по този начин, свиквайки в тези среди, и аз от напълно мъничка си мечтаех един ден да рисувам и да имам своя галерия.
Като дете ходех на уроци при най-големия художник в Южна България – Коста Форев. Моето гуру! Уникат! Думи нямам за него. Прекрасен човек. Само той вярваше в мен. Впоследствие се обърнах и към Иван Чаушев за помощ, за съвет, когато започнах да рисувам по-активно. Той в началото ме погледна много скептично. Погали ме по главата по бащински и сподели: " Абе, моето момиче, ти има още доста самун да изядеш… Наивизъм “.
Нямах визия съответно какво има поради под " наивизъм “, само че внезапно, като чух думите му, ми стана доста тежко на душата. А картината, която тогава му демонстрирах, до ден сегашен я пази щерка ми Радостина. Представлява едно село при залез слънце, с всички вероятни цъфтежи, прихлупена българска къщичка с цветя отпред… чувство за България. Сантимент.
След този миг започнах доста да работя върху разнообразни стилове изобразяване. Дълги години си мечтаех, само че по този начин и не се осмелявах. Във времето при мен и идваха и други художници, в това число към този момент и в интервала, в който бях певица в " Пайнер “. Гледаха картините ми, някои споделяха: " доста са положителни “, други: " на прав път си “. Поощряваха ме. И след толкоз години, в които в действителност не съм серпантина нито за ми да рисувам, започнах да се занимавам с разнообразни техники, както и с модерната в цяла Европа флуид арт. Така наречените живи картини, които след това нарекох " благ “, тъй като ми се случи нещо доста необичайно, когато започнах да ги рисувам “, споделя тя.
Петра към този момент е сбъднала фантазията си за своя галерия и споделя по какъв начин се е случило това огромно благополучие за нея.
" Много забавни обстановки ми се случват. Историята е обвързвана със Соня Фасулджиян и брачният партньор ѝ Емил Праматаров, които са от Бургас и след това се трансформират в страхотни мои другари. На първото ми присъединяване в Бургас, на " Златна роза ", няма да не помни по какъв начин една дама се появи със 101 златни рози, доста умна, готина жена. Впоследствие станахме доста близки приятелки. Бях ѝ споделила, че бленувам за 40-ия си рожден ден да посетя Париж, само че не просто по този начин, а да имам концерт там.
След известно време, три дни преди рождения ми ден, тя се обажда и ми споделя: " Събирай багажа, очаквам те извън в колата, отпътуваме за София ". Питам я къде отиваме, а тя отвръща: " Ще видиш! ". Оказва се, че тя, която има френско-арменски генезис, е провела всичко в Париж, в това число концерт в голяма зала против Айфеловата кула. Видял Лувъра, за което доста мечтаех. Бяха ми споделили преди време, че колкото повече картини виждам, толкоз повече ще се изучавам. Соня реализира фантазията ми да пея в Париж, пред българска и френска аудитория, беше необикновено.
И не стига това, ами двамата ми оферират да отворят един магазин в Le Parfum De L’ART и аз да изложа свои картини вътре. Не можех да повярвам… Казвам им: Да не сте някои ангели бе, хора! Как по този начин ми четете мислите и ми сбъдвате по този начин фантазиите една по една??!
Още на другия ден към този момент го направиха и желаеха да изпратя няколко картини, сред които имаше и няколко на моята щерка Аделина, която рисува неповторимо, с огромен финес. Така в този магазин с неповторими парфюми и полускъпоценни бижута, се появиха и моите картини, в това число и сапунените цветя и буките, които създавам. Благодаря на Бог, че ми е изсипал в ръцете толкоз гений.
Отдавна имах концепция да направя галерия и особено, с цел да оказа помощ на Коронавирус отделения в София и в Хасково – още, когато беше огромната вълна на пандемията у нас, само че тогава началникът на болничното заведение в Хасково ми сподели, че към този момент няма потребност. Поуспокоих се като че ли, само че се зарекох един ден да направя нещо в тази посока. И още веднъж Соня Фасулджиян ми сподели – " Абе, Петя, искаш ли да създадем нещо за някого, за някое дете? “ И аз незабавно се съгласих. Да потърсим идея, ще обрисувам картини и парите от тях ще отидат за детето – и да вършим това от време на време “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ