Димитър Чобанов: Политиката на Петков увеличава инфлацията и бюджетния дефицит
Фискалната политика на държавното управление на Кирил Петков има принос за повишаване на инфлацията. То усилва разноските без да се грижи за приходите.
Фактът, че сега има по-високи доходи поради по-високата инфлация е нещо, което е удобно за бюджета. Текущата актуализация, която се чака да се случи през идващите дни в допълнение ще усили разноските повече от приходите и надлежно бюджетният недостиг в допълнение ще се увеличи. Това на собствен ред ще значи, че ще имаме нов тласък от страна на фискалната политика към темпа на инфлацията.
През идващите няколко месеца, чисто сезонно може да се чака утешение на темпа на инфлацията, тъй като през лятото излиза новата годишна продукция, имаме леко понижение на цените на някои хранителни артикули, само че през есента инфлацията още веднъж ще тръгне нагоре.
При цените на енергийните запаси не виждаме наклонност те да стартират да понижават леко, въпреки че имаме някакво утешение. Там повишаването сега се усеща по-леко, само че за жалост то продължава. Политиката на изкуствено задържане на контролираните цени на тока, парното, природния газ рано или късно ще би трябвало да се приключи. Ще има повишение на цените на тези енергийни запаси, което ще докара до нов подтик на инфлацията. До края на годината не чакам изключително оптимистично развиване в тази тенденция.
Едва ли можем да се съгласим с изказванието на вицепремиера и финансов министър Асен Василев, че сме изпоконсумирали високата инфлация. От него сме чували много приказки. В началото на годината той твърдеше, че и бедността е преборена с новия бюджет. Това, за жалост, не го виждаме. В момента се дават доста пари на разнообразни групи от обществото. Стремежът е надали не на всеки да се даде, само че в действителност политиката би трябвало да бъде доста по-добре фокусирана. Трябва да се види кои са най-силно засегнатите групи, които едвам свързват двата края. За тях увеличението на цените ще съставлява забележителна компликация да се изхранват и да си заплащат ежедневните разноски. На тези хора страната би трябвало да помогне доста. Не може да се счита, че на всеки би трябвало да се даде нещо от бюджета, тъй като този бюджет се цялостни от същите тези хора.
Няма смисъл с едната ръка да се взимат парите на хората, а с другата по-късно да се преразпределят. Трябва да се види кои са най-уязвимите групи – хора с ниски приходи, пенсионери – само че никога не би трябвало да се подхваща такова огромно увеличение на всички пенсии, тъй като това е безусловно ненужно в сегашния миг.
Трябва да се намерения и за реформиране на помощите за бизнеса. Не виждам явен резултат от тях. Парите се дават, само че все пак цените вървят все по-нагоре и по-нагоре. Не се изисква никакъв ангажимент бизнесът да задържа повишаването на цените, тъй като получава дотации за електрическа енергия. Трябва да се вкара някакъв вид изискване тези пари да отиват за вложения. В момента един от огромните проблеми на българската стопанска система е, че по този начин нареченото бруто формиране на българския капитал понижава по време на рецесията. За да върви стопанската система нагоре, тя има потребност от вложения. Тези пари, които се раздават, би трябвало да се употребяват за тази цел, а не за ползване и по този метод в допълнение да укрепват инфлационния напън.
Правителството е заложило един значителен размер на бюджетния недостиг за тази година. С актуализацията на бюджета се планува този недостиг да се усили. Той би трябвало да бъде 4,1% от Брутният вътрешен продукт, само че с актуализацията се усилва и прогнозният размер на Брутният вътрешен продукт, а дружно с това се усилва и прогнозният размер на недостига. Той би трябвало да бъде финансиран по някакъв метод и това най-вероятно ще бъде посредством емисия на държавен дълг, което значи, че държавното управление ще би трябвало да излезе и на интернационалните пазари, тъй като българският пазар няма ресурса да обезпечи толкоз доста пари за държавното управление. На последните аукционни се вижда, че лихвите и на българския пазар се покачват и даже не доста огромни излъчвания не могат да бъдат задоволени от страна на пазарните участници. Няма толкоз огромен интерес те да дадат пари на държавното управление.
Излизането на интернационалните пазари е съвсем несъмнено, само че в тази несигурна политическа среда не е ясно какви ще са резултатите. Възможно е държавното управление да бъде изправено пред много съществени усложнения при една такава емисия от позиция на това, че вложителите на интернационалните пазари изискват политическа непоклатимост. Те не биха дали парите си на държавно управление, което може да има извънредно къс небосвод на ръководство.
Политиката, която се води сега, ще докара до повдигане на налозите. Повишаването на отговорностите изисква повишение на разноските за обслужване на тези отговорности. Рано или късно това води до повишение на директните налози и осигурителната тежест. С актуалната актуализация се случва в допълнение дебалансиране на пенсионната система. Не се плануват спомагателни доходи от осигуровки, само че се планува много огромно повишаване на разноските за пенсии. Все по-голяма част от пенсиите ще се финансират с други източници на бюджета, т.е. с налозите от бюджета. Това значи, че тези доходи ще би трябвало да бъдат увеличени по някакъв метод. Сега инфлацията работи позитивно, само че след една или две години, когато този ритъм на инфлацията ще се успокои и няма да има този тласък за доходи, тогава ще се покачат и данъчните ставки. /БГНЕС
Димитър Чобанов, откривател в Института по стопанска система и политики в УНСС. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
Фактът, че сега има по-високи доходи поради по-високата инфлация е нещо, което е удобно за бюджета. Текущата актуализация, която се чака да се случи през идващите дни в допълнение ще усили разноските повече от приходите и надлежно бюджетният недостиг в допълнение ще се увеличи. Това на собствен ред ще значи, че ще имаме нов тласък от страна на фискалната политика към темпа на инфлацията.
През идващите няколко месеца, чисто сезонно може да се чака утешение на темпа на инфлацията, тъй като през лятото излиза новата годишна продукция, имаме леко понижение на цените на някои хранителни артикули, само че през есента инфлацията още веднъж ще тръгне нагоре.
При цените на енергийните запаси не виждаме наклонност те да стартират да понижават леко, въпреки че имаме някакво утешение. Там повишаването сега се усеща по-леко, само че за жалост то продължава. Политиката на изкуствено задържане на контролираните цени на тока, парното, природния газ рано или късно ще би трябвало да се приключи. Ще има повишение на цените на тези енергийни запаси, което ще докара до нов подтик на инфлацията. До края на годината не чакам изключително оптимистично развиване в тази тенденция.
Едва ли можем да се съгласим с изказванието на вицепремиера и финансов министър Асен Василев, че сме изпоконсумирали високата инфлация. От него сме чували много приказки. В началото на годината той твърдеше, че и бедността е преборена с новия бюджет. Това, за жалост, не го виждаме. В момента се дават доста пари на разнообразни групи от обществото. Стремежът е надали не на всеки да се даде, само че в действителност политиката би трябвало да бъде доста по-добре фокусирана. Трябва да се види кои са най-силно засегнатите групи, които едвам свързват двата края. За тях увеличението на цените ще съставлява забележителна компликация да се изхранват и да си заплащат ежедневните разноски. На тези хора страната би трябвало да помогне доста. Не може да се счита, че на всеки би трябвало да се даде нещо от бюджета, тъй като този бюджет се цялостни от същите тези хора.
Няма смисъл с едната ръка да се взимат парите на хората, а с другата по-късно да се преразпределят. Трябва да се види кои са най-уязвимите групи – хора с ниски приходи, пенсионери – само че никога не би трябвало да се подхваща такова огромно увеличение на всички пенсии, тъй като това е безусловно ненужно в сегашния миг.
Трябва да се намерения и за реформиране на помощите за бизнеса. Не виждам явен резултат от тях. Парите се дават, само че все пак цените вървят все по-нагоре и по-нагоре. Не се изисква никакъв ангажимент бизнесът да задържа повишаването на цените, тъй като получава дотации за електрическа енергия. Трябва да се вкара някакъв вид изискване тези пари да отиват за вложения. В момента един от огромните проблеми на българската стопанска система е, че по този начин нареченото бруто формиране на българския капитал понижава по време на рецесията. За да върви стопанската система нагоре, тя има потребност от вложения. Тези пари, които се раздават, би трябвало да се употребяват за тази цел, а не за ползване и по този метод в допълнение да укрепват инфлационния напън.
Правителството е заложило един значителен размер на бюджетния недостиг за тази година. С актуализацията на бюджета се планува този недостиг да се усили. Той би трябвало да бъде 4,1% от Брутният вътрешен продукт, само че с актуализацията се усилва и прогнозният размер на Брутният вътрешен продукт, а дружно с това се усилва и прогнозният размер на недостига. Той би трябвало да бъде финансиран по някакъв метод и това най-вероятно ще бъде посредством емисия на държавен дълг, което значи, че държавното управление ще би трябвало да излезе и на интернационалните пазари, тъй като българският пазар няма ресурса да обезпечи толкоз доста пари за държавното управление. На последните аукционни се вижда, че лихвите и на българския пазар се покачват и даже не доста огромни излъчвания не могат да бъдат задоволени от страна на пазарните участници. Няма толкоз огромен интерес те да дадат пари на държавното управление.
Излизането на интернационалните пазари е съвсем несъмнено, само че в тази несигурна политическа среда не е ясно какви ще са резултатите. Възможно е държавното управление да бъде изправено пред много съществени усложнения при една такава емисия от позиция на това, че вложителите на интернационалните пазари изискват политическа непоклатимост. Те не биха дали парите си на държавно управление, което може да има извънредно къс небосвод на ръководство.
Политиката, която се води сега, ще докара до повдигане на налозите. Повишаването на отговорностите изисква повишение на разноските за обслужване на тези отговорности. Рано или късно това води до повишение на директните налози и осигурителната тежест. С актуалната актуализация се случва в допълнение дебалансиране на пенсионната система. Не се плануват спомагателни доходи от осигуровки, само че се планува много огромно повишаване на разноските за пенсии. Все по-голяма част от пенсиите ще се финансират с други източници на бюджета, т.е. с налозите от бюджета. Това значи, че тези доходи ще би трябвало да бъдат увеличени по някакъв метод. Сега инфлацията работи позитивно, само че след една или две години, когато този ритъм на инфлацията ще се успокои и няма да има този тласък за доходи, тогава ще се покачат и данъчните ставки. /БГНЕС
Димитър Чобанов, откривател в Института по стопанска система и политики в УНСС. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ