Филмовото лято на 2018 г. има своя крал. Лицето и

Новата „Мисия“ на Том Круз е най-вълнуващата му досега

Филмовото лято на 2018 година има своя крал. Лицето и името му са познати на всички ни, подвизите му са също толкоз добре известни.

Екшън легендата с най-опасните каскади в киното

Том Круз още веднъж е на върха, в по-добра форма от всеки път.

А същото може да се каже и за поредицата му, „ Мисията невъзможна “. Шестата част, озаглавена „ Разпад “, е най-съвършено направеният комерсиален филм за тази година от техническа позиция и един от най-дръзко и новаторско сниманите екшън филми в историята на жанра и на седмото изкуство.

Забравете за зелени екрани, компютърно генерирани изображения и прочие образни маскировки на действителността – новата „ Мисия “ на Том Круз ще ви изкачи на 7500 метра в небето, ще ви преведе през катакомби, реки, нощни клубове и централни улици в няколко мегаполиса, и няма да пропусне да спре дъха ви с гонене с хеликоптери в планинския район Кашмир в Северна Индия.

Всяка една сцена е снимана в действителни условия и на действителни местоположения.

Бюджетът на продукцията възлиза на към 180 милиона $ и всеки цент е използван вярно в името на основаването на оптимално достоверно прекарване за фена. Заслугата за съвършения резултат явно би трябвало да бъде разпределена сред доста хора, само че всеки филм е крайният артистичен артикул на напъните на своя режисьор.

Затова и няма по какъв начин да не стартираме от Кристофър МакКуари. Трудно е да се повярва, само че „ Разпад “ е едвам четвъртият му режисьорски план. Самият той е притежател на „ Оскар “ за автентичен сюжет за работата си по „ Обичайните обвинени “, само че от техническата експертиза, засвидетелствана в новия му филм, проличава, че е прекомерно евентуално скоро да получи премия и за режисьорските си умения.

МакКуари намира излаз от невъзможни механически обстановки, като това да снима скок от аероплан на височина от 7500 метра в първо лице и да покаже битка сред хеликоптери измежду действителни планински зъбери от няколко вероятни гледни точки. Всичките му екшън подиуми са кадрирани до съвършенство, съвсем като географска карта, центърът на вниманието е постоянно явен, ударите очевидно попадат на верните места, фрагментите са с подобаваща и равномерна дълготрайност.

За да реализира всички тези образни фокуси, целият операторски екип на МакКуари също заслужава изключителна хвалба, само че без звездата и продуцент на кино лентата Том Круз да имаше желанието да извърши всички тези каскади персонално, задачата на всички щеше да се усложни многократно. Самият той извършва функционалностите и на оператор при скока от аероплан, с прикрепена миникамера към костюма му, с цел да се уловят оптимално достоверни и спиращи дъха фрагменти.

Встрани от това, Круз не стопира да тича, да скача и да остава на ръба на екранното самоубийство при всевъзможни инфарктни обстановки. Но всичко това към този момент е задоволително добре документирано и известно на всички. Това, на което аз би трябвало да обърна повече внимание на уважаемия четец в качеството си на кино критик, а не на физиотерапевт, е актьорската игра на Круз и сюжета на самия филм.

Неговият воин Итън Хънт доближава до апогея на своите тествания –

както във кино лентата, по този начин и в съществуването си като екшън икона на киното. До шестия филм от всяка друга поредност, отдадена на приключенията на екшън воин, въпросният персонаж е достигнал нереалистична, смехотворна степен на екранна неуязвимост.

Джон МакКлейн едвам оцелява прекарванията си в небостъргача „ Накатоми “ в истинския „ Умирай мъчно “, а в „ Първа кръв “ Джон Рамбо е изрично драматичен персонаж от Виетнамската война, а не просто машина за ликвидиране на врагове. Три кино лентата по-късно, МакКлейн влезе в Чернобил по потник, а Рамбо ликвидира към половин войска в Бирма със стационарна картечница и един нож.

При Итън Хънт процесът е инверсиран и тъкмо това прави персонажа елементарно наличен, непосредствен до аудиторията и изрично човешки. Круз илюстрира Хънт като все по-физически и прочувствено уязвим с всяка своя последваща поява в ролята.

Противниците му стават все по-силни, раните му се усилват на брой, а той самият се осланя от ден на ден на помощта на сътрудниците си. Приятелствата му, някои от които стартирани още с първия филм от поредицата, са се трансформирали в най-важното нещо в живота му, наедно само с верността му към брачната половинка му Джулия, изиграна и в този филм от Мишел Монаган.

Това трансформира Итън Хънт в антипода на Джеймс Бонд –

изключително на студенокръвната му версия, изиграна от Даниел Крейг в последните филми за сътрудник 007. Враговете на английския разузнавач си остават на едно и също ниво и с едни и същи цели, до момента в който дамите в живота му и сътрудниците се сменят през 1-2 кино лентата.

При Хънт е тъкмо противоположното – всяка негова връзка придобива още повече тежест с всеки минал филм, с което се покачва и трагичният заряд на персонажа, а тестванията пред него еволюират и стават все по-трудни. С „ Разпад “ основният воин е отправен до лимита на качествата си и не бих се наел да налучквам какво ще би трябвало да се случи в възможна седма част, с цел да се окаже предизвикването пред него още по-голямо.

Но в случай че някой е кадърен да напише отговарящ сюжет при такива условия, това сигурно още веднъж ще е Крис МакКуари. Сюжетът на „ Разпад “ прави препратки към всяка една от предходните пет елементи от поредицата, уловими единствено за най-големите почитатели, и все пак е изцяло понятен и за новите фенове. Напрежението в хода на действието не стопира да пораства, а кулминационната точка не е нищо по-малко от класическа и незабравима.

Този текст от дълго време излезе отвън стандарните размери на журналистическа обява, само че няма по какъв начин и да приключи, без да отлича най-малко двама от членовете на поддържащия състав.

Всеки един от изпълнителите прави работата си умело, само че опитният Винг Реймс припомня на аудиторията за какво е част от поредицата още от първия филм насам и за какво е много по-добър артист, в сравнение с множеството му функции му разрешават да покаже, със пагубен монолог преди заключението на сюжета, който значително капсулира цялото развиване на основния воин до момента и подвига неимоверно прочувствения залог преди края.