Най-новите филми от 2023 г., които критиците препоръчват да гледаме
Филмовите критици на BBC Никълъс Барбър и Карин Джеймс селектират най-интересните филми за 2023 г, които към този момент са на огромен екран и бързо са завладяли вниманието на киноманите.
Сред заглавията са: John Wick: Chapter 4, Close, EO, Infinity Pool.
1. Saint Omer
Сърцераздирателната драма за раса, класа и майчинство беше френското предложение за миналогодишната конкуренция за " Оскар ", само че по този начин и не получи номинация.
Алис Диоп употребява опита си в основаването на документални филми, защото базира историята на действителния случай на млада сенегалка във Франция, упрекната, че е изоставила бебето си на плажа.
Диоп измисля облика на Рама - бременна писателка, която отива в градчето Сен Омер, с цел да стане очевидец на процеса, фокусиращ се върху личните ѝ подозрения и страхове.
В ролята на Лоранс, съдената майка, Гуслаги Маланда е неестествено спокойна, съвсем застинала в примирие. Кайе Кагаме в ролята на Рама разрешава да видите по какъв начин мозъкът ѝ бушува, а сърцето ѝ бие неспокойно, до момента в който следи подсъдимата, макар че лицето ѝ е безстрастно.
Сюжетът основава вълнуващ филм с две мощни персони, пресъздаващи дълбоки и ярки женски облици на екрана.
2. Close
Деликатна, само че прочувствено разтърсваща драма за съзряването, която е толкоз натуралистична, че може да я възприемете като документален филм.
Героите са Лео (Еден Дамбрин) и Реми (Густав де Ваеле), 13-годишни момчета, които се радват на интимно другарство в Белгия. Но когато се записват в ново учебно заведение, натискът от страна на връстниците им изостря връзките им до краен лимит.
Свръхчовешки, сензитивен към болките на тийнейджърките, без непотребна свирепост и принуждение, филмът ще накара младежите да се замислят за болката, която могат да причинят. Случайните въпроси на съучениците на момчетата са задоволителни, с цел да ги трансформират вечно.
3. John Wick: Chapter 4
Последната част на екшън поредицата с Киану Рийвс няма конкуренция за най-хубав комерсиален филм на годината до момента. Уик се трансформира в истински Джеймс Бонд, обикаляйки света през Париж, Берлин и Осака, пробвайки се да избегне да бъде погубен.
Този филм е по-зрелищен от предходните елементи на Джон Уик, а режисьорът Чад Стахелски го прави образно замайващ и занимателен, с екшън, изпълнен с бойни изкуства, оръжия и мечове.
Киану Рийвс ни оказва помощ да се привържем към героя, който от дълго време е изгубил броя на труповете, оставил след себе си.
4. Holy Spider
Базиран е на същинската история на строителя Мехди Баджестани, който през 2000 и 2001 година убива 16 секс робини в свещения град Машхад в Иран.
Зар Амир Ебрахими (носителка на премията за най-хубава актриса в Кан) влиза в ролята на решителна журналистка, проверяваща закононарушенията.
На пръв взор, лентата може да ви наподобява на " Мълчанието на агнетата " и други драми за серийни убийци от огромния екран.
Провокативният поврат се състои в това, че някои жители и политици виждат в килъра локален воин, тръгнал на честен кръстоносен поход.
5. The Worst Ones
Сериозна, само че и лековата игрална история за деца и юноши от сиромашки квартал в Северна Франция.
Замисълът на драмата се състои в това, че действителни възпитаници са наети да изиграят на екрана измислени разновидности на личните си истории. Точно този развой употребяват режисьорите Лиза Акока и Роман Гере, някогашни кастинг шефове.
Двете деца и двамата младежи, които вземат участие, са пленителни, с построено екранно наличие, до момента в който се оправят и се смеят на бездушния мъж на междинна възраст, който ги режисира.
Носител на огромната премия в категорията " Особен взор " в Кан предходната година, филмът се отличава с непретенциозна лекост, само че дава изчерпателен взор върху употребата и воайорството при снимането на действителния живот.
6. EO
Когато полски цирк е закрит, един от неговите актьори – магаре, е изпратено да живее в конна база. Но то не остава там за дълго.
Дългоухият воин прекосява цяла Европа, преминавайки през поредност от епизоди в разнообразни жанрове, като че ли гостува в други филми.
Това, което сплотява приключенията му, е тъгата от нечовешкото отношение на индивида към индивида и на индивида към магарето.
84-годишният режисьор Йежи Сколимовски в никакъв случай не е бил по-ангажиран и деятелен. Тази година няма да забележим различен филм, който да е толкоз екстравагантно чудноват, само че и толкоз благ, любящ и своеволен.
7. Return to Seoul
Фреди, корейка в средата на 20-те си години, осиновена като бебе и отгледана във Франция, пътува до Сеул и насилствено търси биологичните си родители.
В хода на действието, историята прескача две, след това пет години напред и показва изменящото се възприятие за еднаквост на Фреди в непредвидени, изцяло безапелационни обрати.
Французойка или корейка? Гръндж студентка или блестяща бизнесдама? Иска или не да откри майка си?
Пак Джи-Мин ни държи в напрежение в ролята на Фреди, а режисьорът Чоу предлага пресен и реформаторски жанр. Той разполага историята в елементарни пространства - тесни улички, офиси, заведения за хранене.
8. Infinity Pool
Най-новото попълнение в процъфтяващия поджанр " богати хора си прекарват зле на остров ", Infinity Pool свети в отраженията на Triangle of Sadness, Menu и Glass Onion, макар че е по-мрачен и отровен от всеки от тях.
Александър Скарсгард е в ролята на борещ се с проблемите си публицист, който посещава извънреден плажен курорт със своята богата брачна половинка. Той открива прекомерно късно, че в страната се ползва политика на незабавна екзекуция за избрани закононарушения и от този миг нататък почивката му става все по-кървава и по-странна.
Вярно е, че и героят, и филмът губят пътя си, само че този въртоп на рисковото кино потвърждава, че звездата му Миа Гот е една от най-необикновените актриси на своето потомство, а сценаристът-режисьор Брандън Кроненбърг е задоволително надарен самичък по себе си, без да го съпоставяме с татко му Дейвид Кроненбърг.
Сред заглавията са: John Wick: Chapter 4, Close, EO, Infinity Pool.
1. Saint Omer
Сърцераздирателната драма за раса, класа и майчинство беше френското предложение за миналогодишната конкуренция за " Оскар ", само че по този начин и не получи номинация.
Алис Диоп употребява опита си в основаването на документални филми, защото базира историята на действителния случай на млада сенегалка във Франция, упрекната, че е изоставила бебето си на плажа.
Диоп измисля облика на Рама - бременна писателка, която отива в градчето Сен Омер, с цел да стане очевидец на процеса, фокусиращ се върху личните ѝ подозрения и страхове.
В ролята на Лоранс, съдената майка, Гуслаги Маланда е неестествено спокойна, съвсем застинала в примирие. Кайе Кагаме в ролята на Рама разрешава да видите по какъв начин мозъкът ѝ бушува, а сърцето ѝ бие неспокойно, до момента в който следи подсъдимата, макар че лицето ѝ е безстрастно.
Сюжетът основава вълнуващ филм с две мощни персони, пресъздаващи дълбоки и ярки женски облици на екрана.
2. Close
Деликатна, само че прочувствено разтърсваща драма за съзряването, която е толкоз натуралистична, че може да я възприемете като документален филм.
Героите са Лео (Еден Дамбрин) и Реми (Густав де Ваеле), 13-годишни момчета, които се радват на интимно другарство в Белгия. Но когато се записват в ново учебно заведение, натискът от страна на връстниците им изостря връзките им до краен лимит.
Свръхчовешки, сензитивен към болките на тийнейджърките, без непотребна свирепост и принуждение, филмът ще накара младежите да се замислят за болката, която могат да причинят. Случайните въпроси на съучениците на момчетата са задоволителни, с цел да ги трансформират вечно.
3. John Wick: Chapter 4
Последната част на екшън поредицата с Киану Рийвс няма конкуренция за най-хубав комерсиален филм на годината до момента. Уик се трансформира в истински Джеймс Бонд, обикаляйки света през Париж, Берлин и Осака, пробвайки се да избегне да бъде погубен.
Този филм е по-зрелищен от предходните елементи на Джон Уик, а режисьорът Чад Стахелски го прави образно замайващ и занимателен, с екшън, изпълнен с бойни изкуства, оръжия и мечове.
Киану Рийвс ни оказва помощ да се привържем към героя, който от дълго време е изгубил броя на труповете, оставил след себе си.
4. Holy Spider
Базиран е на същинската история на строителя Мехди Баджестани, който през 2000 и 2001 година убива 16 секс робини в свещения град Машхад в Иран.
Зар Амир Ебрахими (носителка на премията за най-хубава актриса в Кан) влиза в ролята на решителна журналистка, проверяваща закононарушенията.
На пръв взор, лентата може да ви наподобява на " Мълчанието на агнетата " и други драми за серийни убийци от огромния екран.
Провокативният поврат се състои в това, че някои жители и политици виждат в килъра локален воин, тръгнал на честен кръстоносен поход.
5. The Worst Ones
Сериозна, само че и лековата игрална история за деца и юноши от сиромашки квартал в Северна Франция.
Замисълът на драмата се състои в това, че действителни възпитаници са наети да изиграят на екрана измислени разновидности на личните си истории. Точно този развой употребяват режисьорите Лиза Акока и Роман Гере, някогашни кастинг шефове.
Двете деца и двамата младежи, които вземат участие, са пленителни, с построено екранно наличие, до момента в който се оправят и се смеят на бездушния мъж на междинна възраст, който ги режисира.
Носител на огромната премия в категорията " Особен взор " в Кан предходната година, филмът се отличава с непретенциозна лекост, само че дава изчерпателен взор върху употребата и воайорството при снимането на действителния живот.
6. EO
Когато полски цирк е закрит, един от неговите актьори – магаре, е изпратено да живее в конна база. Но то не остава там за дълго.
Дългоухият воин прекосява цяла Европа, преминавайки през поредност от епизоди в разнообразни жанрове, като че ли гостува в други филми.
Това, което сплотява приключенията му, е тъгата от нечовешкото отношение на индивида към индивида и на индивида към магарето.
84-годишният режисьор Йежи Сколимовски в никакъв случай не е бил по-ангажиран и деятелен. Тази година няма да забележим различен филм, който да е толкоз екстравагантно чудноват, само че и толкоз благ, любящ и своеволен.
7. Return to Seoul
Фреди, корейка в средата на 20-те си години, осиновена като бебе и отгледана във Франция, пътува до Сеул и насилствено търси биологичните си родители.
В хода на действието, историята прескача две, след това пет години напред и показва изменящото се възприятие за еднаквост на Фреди в непредвидени, изцяло безапелационни обрати.
Французойка или корейка? Гръндж студентка или блестяща бизнесдама? Иска или не да откри майка си?
Пак Джи-Мин ни държи в напрежение в ролята на Фреди, а режисьорът Чоу предлага пресен и реформаторски жанр. Той разполага историята в елементарни пространства - тесни улички, офиси, заведения за хранене.
8. Infinity Pool
Най-новото попълнение в процъфтяващия поджанр " богати хора си прекарват зле на остров ", Infinity Pool свети в отраженията на Triangle of Sadness, Menu и Glass Onion, макар че е по-мрачен и отровен от всеки от тях.
Александър Скарсгард е в ролята на борещ се с проблемите си публицист, който посещава извънреден плажен курорт със своята богата брачна половинка. Той открива прекомерно късно, че в страната се ползва политика на незабавна екзекуция за избрани закононарушения и от този миг нататък почивката му става все по-кървава и по-странна.
Вярно е, че и героят, и филмът губят пътя си, само че този въртоп на рисковото кино потвърждава, че звездата му Миа Гот е една от най-необикновените актриси на своето потомство, а сценаристът-режисьор Брандън Кроненбърг е задоволително надарен самичък по себе си, без да го съпоставяме с татко му Дейвид Кроненбърг.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ