Тарантино, транс и кино: филмовата лудост се отприщи в Кан
Филмовата полуда се отприщи в Кан – часове преди прожекцията на най-очакваното събитие „ Имало едно време... в Холивуд “ улиците пред Двореца бяха безусловно задръстени от хора, устремени безредно към салоните с безспорната увереност да видят последния Тарантино. Отчаяни киномани едвам си пробиваха път и подвигаха високо саморъчно написани табели с текст „ Моля, покана! Мерси! “. Борбата на публицистите за влизане в салона беше свирепа. Необходим беше най-малко час престой на опашка, с цел да си гарантираш на косъм влизане в залата.
Напрежението се нагнети още от сутринта, когато режисьорът на получилия преди 25 години „ Златна палма “ „ Криминале “ изненадващо пусна през Туитър Отворено писмо до фестивалците и всички, които видят кино лентата му в Кан, с молба да не разкриват наличието, с цел да не попречат на „ свежото усещане “ на публиката. Това извънредно послание беше прочетено и пред препълнения салон. То много обърка и смути публиката, която реагира бурно и несигурно. Дали това е театрална тресчица и боязън или обмислен рекламен ход? На другия ден списание „ Льо Филм франсе “, един от ежедневниците на фестивала, не даде „ звездички “ в класацията си и остави празен реда на „ Имало едно време в... Холивуд “. Френските публицисти се съобразиха с молбата на Тарантино. Така ще създадем и ние. Ще приказваме за кино лентата, само че без да детайлности.
На конференцията, траяла единствено 30 минути, Тарантино, Брад Пит, Леонардо Дикаприо и очарователната австралийка Марго Роби въпреки всичко дадоха отговор на въпроси, само че сдържано и по този начин обтекаемо, че да не разкриват нищо съответно. На обичайна фотосесия, пред най-многобройното скупчване на фотографи и оператори, Тарантино направи няколко от своите номера, пародирайки артисти от старите филми, които многозначително потриват джука и свиват вежди в символ на размисъл. Така изпрати скришен и специфичен привет на киноманите по целия свят. Брад Пит беше с брада-катинарче, черни ретро-очила, каскет и тъмна, небрежно-елегантна спортна риза, Дикаприо - по-строг, с костюм и зализана обратно прическа. Двамата с очевидно наслаждение позираха пред обективите от всевъзможни калибри за наслада на своите почитателки.
Какво в действителност се знае за кино лентата и което не издава конкретности от сюжета?
Годината е 1969, хипи-епохата е в разцвета си. Действието се развива в Холивуд и виждаме всичките му скрити механизми и зависимости. Това е преломно време, настава „ новата епоха “ на Холивуд, от която основните герои - прочут артист от уестърни и телевизионни сериали (Леонардо Дикаприо) и неговият дубльор (Брад Пит) усещат, че изпадат. Те са другари в специалността и живота. В действието се вплита нещастието, случила се с Шарън Тейт , жена на Роман Полански , нашумял с „ Бебето на Розмари “. Добре прочут факт е, че Тейт е убита от сектата на Чарлс Менсън и това провокира голям отзив в своето време.
Посланието на кино лентата от късата конференцията най-добре заключи Леонардо Дикаприо - „ любовно писмо към филмовата промишленост “ . Сподели още, че доста малко хора познават по този начин от близко киното и малкия екран и че когато приказваш с Тарантино, е все едно „ че приказваш с база данни “... Напомни, че с Брад са от едно потомство, дружно са почнали кариерите си и са се чувствали доста добре във кино лентата. Двамата чаровници си размениха похвали и споделиха още, че извънредно са се забавлявали на снимачната площадка и че техните два персонажа са двете страни на един и същи човек. Пит загатна за загубата на непорочност във времето на свободната обич и „ новите хрумвания “. Говори се и за тъмната страна на човешката природа, за това, че Шарън Тейт (Марго Роби) „ e като лъч светлина “ във кино лентата. А самата Роби непретенциозно призна, че с играта си е желала просто да „ обслужи своята героиня “...
Ще издадем единствено, че Тарантино е правилен на себе си, само че тук и изненадва. Роден през 1963, той няма наблюдения върху духа и атмосферата от 60-те, само че е безспорен киноман и умира да интерпретира герои и жанрове от това време. Пародира ги или от време на време ги довежда гротескно до вероятния лимит, ползвайки агресивно-експресивен жанр, именуван на киномански диалект „ тарантинизъм “ и постоянно безкрило подправен.
Много млади са отявлени „ тарантинисти “, други са анти-Тарантино, само че никой не може да го пренебрегва, тъй като след 90-те Тарантино е незаобиколим. Да напомним, че това е третото му присъединяване в състезанието в Кан. В новия си 159-минутен филм, който още със заглавието си отпраща към „ Имало едно време на Запад “ и „ Имало едно време в Америка “ на Серджо Леоне, той потъва в комплицирана и софистицирана игра сред доста типове нереалност и действителност, в която включва легенди, фамозни паметни фигури от киното и малкия екран, реклами от епохата, разтапящи шлагери и употребява виртуозно митичния статут на живите митове Брад Пит и Леонардо ди Каприо. Ще създадем въпреки всичко една внимателна прогноза – доста е допустимо двете първи момчета на американското кино да отнесат дружно премията за мъжка роля... Това няма да е казус – по този начин се случи с актрисите от „ Синьото е най-топлият цвят “, дружно които получиха „ Златна палма “...
Разбира се, „ Имало едно време... в Холивуд “ разчита и на съответстващия на постановъчния му обсег боксофис. След злощастния Харви Уейнстийн, някогашният му дълготраен продуцент, в този момент Тарантино е под крилото на Сони Пикчърс. Международният президент на компанията Стивън ОʹДел споделя в изявление, че за Сони Пикчърс това е „ историческа година “. В деня на премиерата в Кан Тарантино персонално е показал на дистрибутори немонтирани 8-минутни фрагменти и последния извънреден тийзър на кино лентата. На специфична колекция са били поканени и френските притежатели на салони. Няма подозрение – на Тарантино му е ясна „ службата “. Той схваща киното радикално - като изкуство, само че и като промишленост. Стар митоман, той знае по какъв начин се основават митологии и ажиотаж. Когато забележим кино лентата в България, ще приказваме умерено за наличието и качествата му.
Напрежението се нагнети още от сутринта, когато режисьорът на получилия преди 25 години „ Златна палма “ „ Криминале “ изненадващо пусна през Туитър Отворено писмо до фестивалците и всички, които видят кино лентата му в Кан, с молба да не разкриват наличието, с цел да не попречат на „ свежото усещане “ на публиката. Това извънредно послание беше прочетено и пред препълнения салон. То много обърка и смути публиката, която реагира бурно и несигурно. Дали това е театрална тресчица и боязън или обмислен рекламен ход? На другия ден списание „ Льо Филм франсе “, един от ежедневниците на фестивала, не даде „ звездички “ в класацията си и остави празен реда на „ Имало едно време в... Холивуд “. Френските публицисти се съобразиха с молбата на Тарантино. Така ще създадем и ние. Ще приказваме за кино лентата, само че без да детайлности.
На конференцията, траяла единствено 30 минути, Тарантино, Брад Пит, Леонардо Дикаприо и очарователната австралийка Марго Роби въпреки всичко дадоха отговор на въпроси, само че сдържано и по този начин обтекаемо, че да не разкриват нищо съответно. На обичайна фотосесия, пред най-многобройното скупчване на фотографи и оператори, Тарантино направи няколко от своите номера, пародирайки артисти от старите филми, които многозначително потриват джука и свиват вежди в символ на размисъл. Така изпрати скришен и специфичен привет на киноманите по целия свят. Брад Пит беше с брада-катинарче, черни ретро-очила, каскет и тъмна, небрежно-елегантна спортна риза, Дикаприо - по-строг, с костюм и зализана обратно прическа. Двамата с очевидно наслаждение позираха пред обективите от всевъзможни калибри за наслада на своите почитателки.
Какво в действителност се знае за кино лентата и което не издава конкретности от сюжета?
Годината е 1969, хипи-епохата е в разцвета си. Действието се развива в Холивуд и виждаме всичките му скрити механизми и зависимости. Това е преломно време, настава „ новата епоха “ на Холивуд, от която основните герои - прочут артист от уестърни и телевизионни сериали (Леонардо Дикаприо) и неговият дубльор (Брад Пит) усещат, че изпадат. Те са другари в специалността и живота. В действието се вплита нещастието, случила се с Шарън Тейт , жена на Роман Полански , нашумял с „ Бебето на Розмари “. Добре прочут факт е, че Тейт е убита от сектата на Чарлс Менсън и това провокира голям отзив в своето време.
Посланието на кино лентата от късата конференцията най-добре заключи Леонардо Дикаприо - „ любовно писмо към филмовата промишленост “ . Сподели още, че доста малко хора познават по този начин от близко киното и малкия екран и че когато приказваш с Тарантино, е все едно „ че приказваш с база данни “... Напомни, че с Брад са от едно потомство, дружно са почнали кариерите си и са се чувствали доста добре във кино лентата. Двамата чаровници си размениха похвали и споделиха още, че извънредно са се забавлявали на снимачната площадка и че техните два персонажа са двете страни на един и същи човек. Пит загатна за загубата на непорочност във времето на свободната обич и „ новите хрумвания “. Говори се и за тъмната страна на човешката природа, за това, че Шарън Тейт (Марго Роби) „ e като лъч светлина “ във кино лентата. А самата Роби непретенциозно призна, че с играта си е желала просто да „ обслужи своята героиня “...
Ще издадем единствено, че Тарантино е правилен на себе си, само че тук и изненадва. Роден през 1963, той няма наблюдения върху духа и атмосферата от 60-те, само че е безспорен киноман и умира да интерпретира герои и жанрове от това време. Пародира ги или от време на време ги довежда гротескно до вероятния лимит, ползвайки агресивно-експресивен жанр, именуван на киномански диалект „ тарантинизъм “ и постоянно безкрило подправен.
Много млади са отявлени „ тарантинисти “, други са анти-Тарантино, само че никой не може да го пренебрегва, тъй като след 90-те Тарантино е незаобиколим. Да напомним, че това е третото му присъединяване в състезанието в Кан. В новия си 159-минутен филм, който още със заглавието си отпраща към „ Имало едно време на Запад “ и „ Имало едно време в Америка “ на Серджо Леоне, той потъва в комплицирана и софистицирана игра сред доста типове нереалност и действителност, в която включва легенди, фамозни паметни фигури от киното и малкия екран, реклами от епохата, разтапящи шлагери и употребява виртуозно митичния статут на живите митове Брад Пит и Леонардо ди Каприо. Ще създадем въпреки всичко една внимателна прогноза – доста е допустимо двете първи момчета на американското кино да отнесат дружно премията за мъжка роля... Това няма да е казус – по този начин се случи с актрисите от „ Синьото е най-топлият цвят “, дружно които получиха „ Златна палма “...
Разбира се, „ Имало едно време... в Холивуд “ разчита и на съответстващия на постановъчния му обсег боксофис. След злощастния Харви Уейнстийн, някогашният му дълготраен продуцент, в този момент Тарантино е под крилото на Сони Пикчърс. Международният президент на компанията Стивън ОʹДел споделя в изявление, че за Сони Пикчърс това е „ историческа година “. В деня на премиерата в Кан Тарантино персонално е показал на дистрибутори немонтирани 8-минутни фрагменти и последния извънреден тийзър на кино лентата. На специфична колекция са били поканени и френските притежатели на салони. Няма подозрение – на Тарантино му е ясна „ службата “. Той схваща киното радикално - като изкуство, само че и като промишленост. Стар митоман, той знае по какъв начин се основават митологии и ажиотаж. Когато забележим кино лентата в България, ще приказваме умерено за наличието и качествата му.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ