Бинка Желязкова вдъхнови Наталия Йорданова за първата й изложба
Филмите на първата жена режисьор в българското кино Бинка Желязкова въодушевиха младата фотографка и художничка Наталия Йорданова за първата й независима галерия в България. Изключително забавната и необикновена експозиция е озаглавена " Реалност на надълбоко съновидение: Откриваща сцена ". Изложбата беше открита при огромен интерес на 21 февруари в Софийска градска художествена изложба (СГХГ) и може да се прегледа до 26 март 2023 година
В своя план Наталия Йорданова основава аудио-визуална апаратура, която изследва концепцията за мита в киното, паметта и капацитета на изкуствения разсъдък и софтуерното въображение в процеса на една историческа последователност. В основата на плана и негов главен мотор са филмите на Бинка Желязкова (1923-2011), а креативната идея е основана върху интердисциплинарния метод на реализирането му.
Изложбата на Наталия Йорданова беше открита от шефа на Софийскийска градска художествена изложба Аделина Филева и от режисьорката Иглика Трифонова
В този развой, надарената художничка изследва опцията за разговор сред поколенията чрез потреблението на нови медии.
Наталия Йорданова е интердисциплинарна визуалнa художничка, която работи сред Амстердам и София. Родена е в София през 1991 година Завършва Фотография в НАТФИЗ, след което следва Изящни изкуства в Кралската академия по изкуствата в Хага, специализира и в Лондон и още веднъж в Холандия. През последните 10 години нейни произведения са показвани на интернационалната сцена в градове като Лондон, Амстердам, Берлин.
Във видео апаратура Наталия показва филми, които са основани посредством тренирането на модели на изкуствен интелект с откриващи подиуми от филмите на Бинка Желязкова. Алгоритъмът се е научил от тях и ни разкрива нова софтуерна вероятност като израз на респект и почитание към паметта и творчеството на именитата режисьорка.
Макар приносът на Бинка Желязкова за българското кино да е забележителен и тя да е приета за първата жена режисьор на пълнометражни филми в България, филмите ѝ не са били подминати от цензурата на тоталитарния режима.
Въпреки това, тя е траяла да основава светове, които предизвикат и търсят смяна в заобикалящата действителност. Емблематични остават и до през днешния ден нейните филми " Животът си тече тихо… ”, " А бяхме млади ”, „ Привързаният балон ” „ Последната дума ”, ”Басейнът ”, „ Голямото нощно къпане ”, „ Нощем по покривите ”.
Бинка Желязкова е първата жена режисьор в българското кино. Тази година се навършват 100 години от рождението й
" Срещнах се с творчеството на Бинка Желязкова още в ранните си 20 години, когато учех снимка в НАТФИЗ. Разбира се, знаех за нея и за нейните филми, само че тогава не се срещнахме прочувствено толкоз мощно. Преди две години някак си я преоткрих и погледнах на нейните филми през друга призма.
Това е обвързвано и с обстоятелството, че сега в света има доста повече диалози за това по какъв начин дами отсъстват от историята, от историческия разказ. Не се приказва задоволително за дамите създатели. А в този момент има възобновление на този вид разкази. Може би повлияна от тази наклонност аз преоткрих Бинка Желязкова ", описа пред Lupa.bg Наталия Йорданова.
Кадър от кино лентата на Бинка Желязкова " Привързаният балон "
" Имах доста мощно чувство и потребност да проучвам нейната работа, да виждам нейните филми, да мисля за нея, за работата й, за живота й, за нелеката й орис. Знаем, че и през ранния, и през късния комунизъм, нейните филми, пропити с нейния свободомислещ темперамент и дух, не са били показвани. Това е тежко за един създател, защото той основава своите произведения. Но в тази ситуация в това уравнение има и един значим трети детайл - публиката, до която тези произведения доближават.
И в действителност моето чувство и мощно предпочитание беше да се свържа с нея посредством филмите й и с инструментите, с които аз разполагам, с концепциите, които имам, да се свържа с нея по един или различен метод, с цел да можем да приказваме за нея, да споменем нейното име, да рефлектираме, върху това, което тя прави и да направя творби, които по някакъв метод се свързват с нея ", изясни концепцията си даровитата художничка.
" В процеса на развиване на концепцията това се случи през основаването на тази апаратура, на тази аудиовизуална среда, която аз назовавам кинематографична обстановка. Тоест аз я виждам като кино, като концепция за филм в пространството. За мен кино връзката е доста значима, тъй като киното и въобще реалноста на филмите имат дарба да се движат във времето. Те компресират времето, връщат се във времето, от време на време ни придвижват в бъдещето.
Има доста разнообразни измерения на фактора " време ". Както и времето участва като миг, който феновете претърпяват инсталацията. На тях им би трябвало време да се движат през пространството, да се свържат с работите, да ги следят, защото творбите се развиват във времето ", описа още Наталия Йорданова пред Lupa.bg.
" В този развой аз работих с моя непосредствен другар и сътрудник Давид Рау, който е компютърен академик и работи с логаритми и кодове. С него тренирахме логаритми, така наречен модели за образование с откриващите подиуми на седемте игрални кино лентата на Бинка Желязкова.
Алгоритъмът проучва тези откриващи подиуми, разчленява ги на съставните им фрагменти и се учи от тях и по малко необяснима технология, която е малко като черна кутия, се учи и основава ново изображение. И то има някакви деликатни корелации с тези начални фрагменти на филмите на Бинка Желязкова като " Басейнът " или " Привързаният балон ". В същото тези образни референции са абстрахирани от тази начална точка и са напълно нови ", изясни фотографката.
" Хората, които се занимават с кино, знаят какъв брой е значима откриващата сцена в един филм - тя ни показва главните персонажи, атмосферата, историята. Именно откриващите подиуми от филмите на Бинка Желязкова бяха този материал, тази информация, които използвахме да упражняваме компютърните логаритми.
Аз си зададох и въпроса какво би направила Бинка Желязкова, в случай че живееше във времето тези технологии съществуваха. Така се и развиха тези филми. Целият развой беше обвързван с гледане на нейните филми и с доста проби ", показа Наталия Йорданова.
Друг значим воин за описа е магарето, което е и протагонист в " Привързаният балон " на Бинка Желязкова.
" Аз съм огромен почитател на този филм поради неговия халюцинационен темперамент. Той е самобитен коментар върху общественото, индивида, върху взаимоотношенията, върху концепцията за другия и за другост и носи в себе си една забавна магия с този неосъществил се полет на българското общество ", разяснява фотографката.
Сънуване за 14`09 " (След като се научих от " Привързаният балон " (1967 г.)
" Давах си сметка, че моята връзка с този план е субективна и е подчинена на друга индивидуалност - субективността на технологията и на конктретния инструмент, който употребявам. И в този миг ми се прииска да разширя тази взаимовръзка и да включа още един вид индивидуалност, която не е човешка, не е софтуерна, не е тази дехуманизирана машина, а е животинска.
Известно време си мислех какво да е това животно и по какъв начин да се случи този развой. И в един миг, гледайки още веднъж филмите на Бинка Желязкова, се хванах за небезизвестното магаре от " Привързаният балон ". Според историята, когато филмът е сниман през 1967 година, някой е подшушнал на Тодор Живков, че надали не той е окарикатурен посредством магарето.
Има някаква доза комизъм, въпреки и с тъжни последици, защото за жалост филмът е неразрешен. Чрез един репортаж, който гледах, разбрах за съществуването на магарешка плантация до село Селиминово до Сливен. Така се свързах с хората от фермата и това беше трогателен миг ", описа още Наталия Йорданова.
Тя провежда прожекция на филми на Бинка Желязкова в магарешка плантация. В същото време екипът снима по какъв начин магаретата гледат филмите и по-късно този филм се връща в пространството.
" Един сходен жест - превръщането на сходен вид фикция н действителност разрешава на тази действителност да съществува. Това е като основаване на тази действителност. Цялото прекарване беше доста сюрреалистично - по какъв начин магаретата гледат филмите. Те имат напълно други сетива и присъстваше човешката концепция, че те гледат филм ", показа Наталия Йорданова пред Lupa.bg.
" Магаретата ми бяха забавни и с това, че в нашия човешки свят, тези животни са свързани с доста стандарти. Смята се, че те са инатливи и глупави, което напълно не е по този начин. Те са доста благи, чувствителни животни, имат сетива, които са оттатък човешките ", счита художничката.
" Със заглавието на изложбата " Реалност на надълбоко съновидение: Откриваща сцена " се пробвам да загатна, че действителността, в която като фенове се намираме, освен свързва минало и настояще, ами някак си предлага нещо, което е обвързвано с миг в бъдещето - какво е бъдещето на кинопрактиките, които обвързват нов вид технологии.
Вярвам, че би трябвало да помним имената на създатели, които са били значими в предишното, с цел да разбираме какво е времето, в което те са живели от вероятността на днешния ден, с цел да може да ги оценяваме от сегашния миг ", коментира още Наталия Йорданова.
Тя се радва, че нейната галерия, въодушевена от филмите на Бинка Желязкова съответствува със 100-годишнината от рождението на огромната режисьорка, която ще бъде маркирана през юли 2023 година
Изложбата " Реалност на надълбоко съновидение: Откриваща сцена " повдига въпроса за същността и бъдещето на киното и мястото на индивида в разговора му с технологиите. Като контрапункт на кино лентата, основан в колаборация с машина, Наталия избира за създател на музиката Пенка Кунева, една от деветте жени-композитори на кино музика в Холивуд.
Тази настройка сред детайлите разрешава инсталацията да съществува като хибридна система, която включва архива като исторически артефакт, компютърния логаритъм като изобретателен инструмент, музиката като човешка интервенция и животното като различна позиция. Преживяването е впечатляващо и включва движещи се облици, звуци, изображения и обекти. А движейки се в залите, където е подредена изложбата, човек като че ли се движи в баснословен магичен свят.
Дни след откриването на изложбата, на 25 февруари в кино „ Влайкова “ по самодейност на Наталия Йорданова бе прожектиран филмът на Бинка Желязкова по сюжет на Йордан Радичков " Привързаният балон ", както и документалния филм за именитата режисьорка „ Да разкажеш приказка за мълчанието “, основан от Елка Николова.
В своя план Наталия Йорданова основава аудио-визуална апаратура, която изследва концепцията за мита в киното, паметта и капацитета на изкуствения разсъдък и софтуерното въображение в процеса на една историческа последователност. В основата на плана и негов главен мотор са филмите на Бинка Желязкова (1923-2011), а креативната идея е основана върху интердисциплинарния метод на реализирането му.
Изложбата на Наталия Йорданова беше открита от шефа на Софийскийска градска художествена изложба Аделина Филева и от режисьорката Иглика Трифонова
В този развой, надарената художничка изследва опцията за разговор сред поколенията чрез потреблението на нови медии.
Наталия Йорданова е интердисциплинарна визуалнa художничка, която работи сред Амстердам и София. Родена е в София през 1991 година Завършва Фотография в НАТФИЗ, след което следва Изящни изкуства в Кралската академия по изкуствата в Хага, специализира и в Лондон и още веднъж в Холандия. През последните 10 години нейни произведения са показвани на интернационалната сцена в градове като Лондон, Амстердам, Берлин.
Във видео апаратура Наталия показва филми, които са основани посредством тренирането на модели на изкуствен интелект с откриващи подиуми от филмите на Бинка Желязкова. Алгоритъмът се е научил от тях и ни разкрива нова софтуерна вероятност като израз на респект и почитание към паметта и творчеството на именитата режисьорка.
Макар приносът на Бинка Желязкова за българското кино да е забележителен и тя да е приета за първата жена режисьор на пълнометражни филми в България, филмите ѝ не са били подминати от цензурата на тоталитарния режима.
Въпреки това, тя е траяла да основава светове, които предизвикат и търсят смяна в заобикалящата действителност. Емблематични остават и до през днешния ден нейните филми " Животът си тече тихо… ”, " А бяхме млади ”, „ Привързаният балон ” „ Последната дума ”, ”Басейнът ”, „ Голямото нощно къпане ”, „ Нощем по покривите ”.
Бинка Желязкова е първата жена режисьор в българското кино. Тази година се навършват 100 години от рождението й
" Срещнах се с творчеството на Бинка Желязкова още в ранните си 20 години, когато учех снимка в НАТФИЗ. Разбира се, знаех за нея и за нейните филми, само че тогава не се срещнахме прочувствено толкоз мощно. Преди две години някак си я преоткрих и погледнах на нейните филми през друга призма.
Това е обвързвано и с обстоятелството, че сега в света има доста повече диалози за това по какъв начин дами отсъстват от историята, от историческия разказ. Не се приказва задоволително за дамите създатели. А в този момент има възобновление на този вид разкази. Може би повлияна от тази наклонност аз преоткрих Бинка Желязкова ", описа пред Lupa.bg Наталия Йорданова.
Кадър от кино лентата на Бинка Желязкова " Привързаният балон "
" Имах доста мощно чувство и потребност да проучвам нейната работа, да виждам нейните филми, да мисля за нея, за работата й, за живота й, за нелеката й орис. Знаем, че и през ранния, и през късния комунизъм, нейните филми, пропити с нейния свободомислещ темперамент и дух, не са били показвани. Това е тежко за един създател, защото той основава своите произведения. Но в тази ситуация в това уравнение има и един значим трети детайл - публиката, до която тези произведения доближават.
И в действителност моето чувство и мощно предпочитание беше да се свържа с нея посредством филмите й и с инструментите, с които аз разполагам, с концепциите, които имам, да се свържа с нея по един или различен метод, с цел да можем да приказваме за нея, да споменем нейното име, да рефлектираме, върху това, което тя прави и да направя творби, които по някакъв метод се свързват с нея ", изясни концепцията си даровитата художничка.
" В процеса на развиване на концепцията това се случи през основаването на тази апаратура, на тази аудиовизуална среда, която аз назовавам кинематографична обстановка. Тоест аз я виждам като кино, като концепция за филм в пространството. За мен кино връзката е доста значима, тъй като киното и въобще реалноста на филмите имат дарба да се движат във времето. Те компресират времето, връщат се във времето, от време на време ни придвижват в бъдещето.
Има доста разнообразни измерения на фактора " време ". Както и времето участва като миг, който феновете претърпяват инсталацията. На тях им би трябвало време да се движат през пространството, да се свържат с работите, да ги следят, защото творбите се развиват във времето ", описа още Наталия Йорданова пред Lupa.bg.
" В този развой аз работих с моя непосредствен другар и сътрудник Давид Рау, който е компютърен академик и работи с логаритми и кодове. С него тренирахме логаритми, така наречен модели за образование с откриващите подиуми на седемте игрални кино лентата на Бинка Желязкова.
Алгоритъмът проучва тези откриващи подиуми, разчленява ги на съставните им фрагменти и се учи от тях и по малко необяснима технология, която е малко като черна кутия, се учи и основава ново изображение. И то има някакви деликатни корелации с тези начални фрагменти на филмите на Бинка Желязкова като " Басейнът " или " Привързаният балон ". В същото тези образни референции са абстрахирани от тази начална точка и са напълно нови ", изясни фотографката.
" Хората, които се занимават с кино, знаят какъв брой е значима откриващата сцена в един филм - тя ни показва главните персонажи, атмосферата, историята. Именно откриващите подиуми от филмите на Бинка Желязкова бяха този материал, тази информация, които използвахме да упражняваме компютърните логаритми.
Аз си зададох и въпроса какво би направила Бинка Желязкова, в случай че живееше във времето тези технологии съществуваха. Така се и развиха тези филми. Целият развой беше обвързван с гледане на нейните филми и с доста проби ", показа Наталия Йорданова.
Друг значим воин за описа е магарето, което е и протагонист в " Привързаният балон " на Бинка Желязкова.
" Аз съм огромен почитател на този филм поради неговия халюцинационен темперамент. Той е самобитен коментар върху общественото, индивида, върху взаимоотношенията, върху концепцията за другия и за другост и носи в себе си една забавна магия с този неосъществил се полет на българското общество ", разяснява фотографката.
Сънуване за 14`09 " (След като се научих от " Привързаният балон " (1967 г.)
" Давах си сметка, че моята връзка с този план е субективна и е подчинена на друга индивидуалност - субективността на технологията и на конктретния инструмент, който употребявам. И в този миг ми се прииска да разширя тази взаимовръзка и да включа още един вид индивидуалност, която не е човешка, не е софтуерна, не е тази дехуманизирана машина, а е животинска.
Известно време си мислех какво да е това животно и по какъв начин да се случи този развой. И в един миг, гледайки още веднъж филмите на Бинка Желязкова, се хванах за небезизвестното магаре от " Привързаният балон ". Според историята, когато филмът е сниман през 1967 година, някой е подшушнал на Тодор Живков, че надали не той е окарикатурен посредством магарето.
Има някаква доза комизъм, въпреки и с тъжни последици, защото за жалост филмът е неразрешен. Чрез един репортаж, който гледах, разбрах за съществуването на магарешка плантация до село Селиминово до Сливен. Така се свързах с хората от фермата и това беше трогателен миг ", описа още Наталия Йорданова.
Тя провежда прожекция на филми на Бинка Желязкова в магарешка плантация. В същото време екипът снима по какъв начин магаретата гледат филмите и по-късно този филм се връща в пространството.
" Един сходен жест - превръщането на сходен вид фикция н действителност разрешава на тази действителност да съществува. Това е като основаване на тази действителност. Цялото прекарване беше доста сюрреалистично - по какъв начин магаретата гледат филмите. Те имат напълно други сетива и присъстваше човешката концепция, че те гледат филм ", показа Наталия Йорданова пред Lupa.bg.
" Магаретата ми бяха забавни и с това, че в нашия човешки свят, тези животни са свързани с доста стандарти. Смята се, че те са инатливи и глупави, което напълно не е по този начин. Те са доста благи, чувствителни животни, имат сетива, които са оттатък човешките ", счита художничката.
" Със заглавието на изложбата " Реалност на надълбоко съновидение: Откриваща сцена " се пробвам да загатна, че действителността, в която като фенове се намираме, освен свързва минало и настояще, ами някак си предлага нещо, което е обвързвано с миг в бъдещето - какво е бъдещето на кинопрактиките, които обвързват нов вид технологии.
Вярвам, че би трябвало да помним имената на създатели, които са били значими в предишното, с цел да разбираме какво е времето, в което те са живели от вероятността на днешния ден, с цел да може да ги оценяваме от сегашния миг ", коментира още Наталия Йорданова.
Тя се радва, че нейната галерия, въодушевена от филмите на Бинка Желязкова съответствува със 100-годишнината от рождението на огромната режисьорка, която ще бъде маркирана през юли 2023 година
Изложбата " Реалност на надълбоко съновидение: Откриваща сцена " повдига въпроса за същността и бъдещето на киното и мястото на индивида в разговора му с технологиите. Като контрапункт на кино лентата, основан в колаборация с машина, Наталия избира за създател на музиката Пенка Кунева, една от деветте жени-композитори на кино музика в Холивуд.
Тази настройка сред детайлите разрешава инсталацията да съществува като хибридна система, която включва архива като исторически артефакт, компютърния логаритъм като изобретателен инструмент, музиката като човешка интервенция и животното като различна позиция. Преживяването е впечатляващо и включва движещи се облици, звуци, изображения и обекти. А движейки се в залите, където е подредена изложбата, човек като че ли се движи в баснословен магичен свят.
Дни след откриването на изложбата, на 25 февруари в кино „ Влайкова “ по самодейност на Наталия Йорданова бе прожектиран филмът на Бинка Желязкова по сюжет на Йордан Радичков " Привързаният балон ", както и документалния филм за именитата режисьорка „ Да разкажеш приказка за мълчанието “, основан от Елка Николова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ