Филмът Бесленските булки разказва за живота на три жени от

Филмът " Бесленските булки " споделя за живота на три дами от село Беслен. Беслен е малко пирински село, което се намира на границата на България с Гърция. Там живеят близо 600 души - българи, изповядващи ислям.

Селото е запазило остаряла сватбена традиция. Булките не носят бяла сватбена рокля, а са облечени в пъстри облекла. Лицата им са нарисувани, а всяка шарка има своя прикрит смисъл и наричане. Затова в тази част на страната те са наричани още " писани невести ".

Традицията е известна в България с помощта на село Рибново, където към момента е жива. Това обаче не е единственото място, където сватбеният обред се е изпълнявал. Едно младо момче от село Беслен се е заело да събере спомените на възрастните дами, да запази носиите от региона и да съобщи знанията за локалните традиции на младите, избрали да основат фамилии в селото.

Авторите на кино лентата Радиана Божикова и операторът Добромир Иванов следват спомените на трите бесленски дами по пътя им от влюбването, през сватбения ден до фамилния живот и старостта. " Бесленските булки " описват за това, което чака една млада жена, откакто встъпи брак. Всяка една от дамите във кино лентата пресъздава друг облик - на брачна половинка, майка и жена.

Влюбването

" Ние се харесахме с моя мъж, оти бяхме в една махала и се познавахме. Моите родители не знаеха. Той отиде да служи за една година като боец и ние започнахме с писма да се занимаваме, без нашите родители да знаят ", споделя Ифаде Солакова, писана младоженка от с. Беслен.

" Ние се виждахме единствено при вечер, тъй като нашите не даваха. Целувки ли? Какви ти целувки - нашите ще ни изпотрепят ", споделя Джамиле Синанова, писана младоженка от с. Беслен.

" Как си го избрах ли – ами гледах да сме сами – да не вършим къща, с цел да не се тормозим. Но и обич имаше. По обич се взехме ", спомня си Фериде Башева, писана младоженка от с. Беслен.

Сватбеният ден - Ден 1

Сватбеният ден трае три ден. Местните назовават първия ден " калесване ". Тогава двете фамилии обикалят с барабан и музика селото, с цел да оповестят, че ще има женитба и да поканят съседите. Всяко едно семейство от селото отделя орехи, фасул - кой каквото има, с цел да подари и помогне на бъдещето семейство.

Булките няма да облекат бяла рокля. Родитлеите на младоженецът избират най-красивите платове, с цел да ушият на бъдещета си снаха сватбените одежди.

Важна част от подготовката е т.нар " нишан " - това са подаръците, които фамилията на младоженецът е подготвило за булката. Бъдещата снаха се приготвя, тъй като на втория ден от сватбата лицето ѝ ще бъде изписано. Тя ще се трансформира в " писана невяста ".

" Това беше най-хубавият ми ден. Имам фотоси оттогава и като ги виждам си бленувам. За мен аз бях най-хубавата младоженка. Цялото село игра на нашата женитба. Аз бях с бяла блуза с такова, което лъщи и мрачно на цветя. Свекърът и свекървата ми ги избраха ", споделя Фериде Башева.

Традицията

" За тази традиция съм разпитвал, проучвал доста години. Никой не знае от кой момент е, от кое място е тъкмо. Знае се, че я е имало на всички места. Най-вече в мюсюлманските села, помашките села към Гоце Делчев. До ден сегашен тя се е запазила единствено в село Рибново. Аз се пробвам да я запазя и в нашето село Беслен. Знам, че традицията няма да се върне, само че се пробвам младите да знаят повече за нея – кое по какъв начин се е предписание. Успяхме да научим всички млади на тази традиция. Тя е помашка, мюсюлманска традиция, само че не е от Корана. Не е от религията. Тя не идва от Турция или от Арабския свят. Тя си е заложена на българските помаци, които живеят в България. Всеки би трябвало да прави разлика сред етнос, народност и изповедание. По изповедание ние сме мюсюлмани. По етнос ние сме помаци, само че по народност ние сме българи. Ние приказваме български език. Живеем в България. Мачкаме българска земя. И аз си мисля, че тази традиция си е тъкмо един тип българска ", споделя Мехмед Синанов, началник на Самодеен състав за достоверен фолклор.

От години Мехмед събира остарели носии, с цел да ги запази. Казва, че вдъхновението му идва от фотосите, които намира в старите фамилни албуми. Вярва, че това е задачата му - да преведе към бъдещето нематериалното и материалното културно завещание на селото си.

Сватбеният ден - Ден 2

" Втората вечер се прави къна, къносва се булката. Ние назоваваме довечера " канагеджези ". Вместо лак, слагаме на ноктите къна. За хубост я слагаме ", споделя Фериде Башева.

" Красотата е освен в това да се облечеш. Душата ти би трябвало да е красива. Трябва да носиш това в себе си. Да се отнавсяш по-меко. Да обичаш повече непознатото семейство, в което отиваш, отлкото своето. Да почита ", споделя Ифаде Солакова.

Сватбеният ден - Ден 3 

Третият ден е най-важният ден. В ранното утро на третия ден младото момиче отива в центъра на селото, където към този момент се събират всички дами, с цел да се извие огромно сватбено хоро. Тя танцува до 10 ч., а по-късно стартира нейната подготовка. Две възрастни дами ще изпишат лицето ѝ. Ще го покрият с шарени мъниста и наричания. Това е моментът, в който момичето се трансформира в жена.

За традицията

" Аз имах достойнството да пребивавам с моята пра баба, която умря на 96 години. Тя доста постоянно ми споделяше, че това е един тип маска, която защищава булката в нейния брачен ден. В нея има скрити знаци, които един тип ще оказват помощ на невястата в новия ѝ живот. Като да вземем за пример аления цвят – доста постоянно хората споделят, че аленият цвят е знак на богинята майка и на плодородието. Колкото по-наситено алено, толкоз по-плодородно ще е момичето, ще роди повече деца, тъй като по това време момичето е трябвало да има 5-6 деца и да са здрави и да са читави, с цел да е читава и тя в обществото. Ако не са здрави и читави, не е можело дамата да роди, без значение по какви проблеми, хората я гледат по друг метод по това време. Когато невястата затвори очите и като върви в нищото - тя минава от един свят в различен. Тя се сбогува в бащината къща, тъй като става непозната за този дом. Не е като в този момент, в случай че стане проблем в фамилията, родителите да си я приберат. Тогава е нямало такова нещо – ти си избрал този дом, ти си избрал този брачен партньор, този жанр – ти ще стоиш там все пак. И тя върви този път със затворени очи, с цел да може да осъзнае това нещо. Да осъзнае, че пътят ѝ се трансформира, че към този момент тя би трябвало да е както майка, по този начин ѝ съпруга, по този начин и господарка на дома ", споделя Мехмед Синанов.

" Спомням си, че имаше бял кон. Качват ме и от двете страни ме държат две дами. С коня ме карат у момчето. Когато момчето ме посрещне, той вади портфейла от джоба си и чука с него по главата ми, тъй като в него има пари. След това дружно влизаме в коридора. Идват свекъра и свекървата. Слагат ми самун под мишниците. Взимат масло и мажат врата на стаята, в която ще бъдем. След това всички излизат. Оставаме единствено аз и момчето. Това е първата брачна нощ. Той смъква всички шарки от лицето му, а по-късно ми дава леген с вода, с цел да се измия. На другият ден всички чакат пред вратата, с цел да се види почтена ли е булката. Ако не си празнува, свекърът излиза, взима три тикли и ги обръща наобратно ", споделя Ифаде Солакова.

Семейният живот

Семейният живот за дамите от село Беслен е бил сложен. И трите са оставили персоналните си фантазии на назад във времето, с цел да изпълнят дълга си като майки и съпруги.

Джамиле Синанова е живяла в огромно семейство от 12 души. Мъжът ѝ по през целия ден бил на полето. И тя била паралелно с него, само че до обяд. След това се прибира и стартира да се грижи за дома. Вечер, когато всички са на масата, тя е длъжна да се погрижи за потребностите на всички. Понякога не остава храна за нея.

" Какво да ти кажа, чадо – доста ми се промени животът след сватбата. Забременях. Първото дете ми умря. Другата година забременях, отново ми умря и другото. И след още една година с мъжа ми отидохме при баба Ванга. Моите деца са кръстени от баба Ванга. Те носят имената на мен и брачна половинка ми. Тя по този начин сподели. Да си брачна половинка, все едно да си аргатин в другото семество. Моята свекърва още да беше жива, щях да бъда радостна с нея, само че имах един свекар – той беше като пепеляна. Ако малко му прегрешиш, вдигаше те във въздуха. Но мъжете са вънкашни лица - ще закара мулето, по през целия ден го няма. Ще си пристигна единствено привечер и сутринта отново излиза, а пък свекървата си през целия ден с нея. Със свекървата е по-важно да се разбираш.Това е най-важното разбирателството и мълчане – цип на устата. Ще си го налагаш. Аз, в случай че съм знаела, че подобен живот ще мина, никогаш през живота нямаше да се омъжа ", споделя Джамиле Синанова.

За Ифаде Солакова най-хубавият ден е този, когато схваща, че ще бъде майка. Дълги години не може да забременее. По-късно обаче Господ я подарява с три деца.

" Това ми беше най-голямата наслада в живота, като станах майка. Нямах никакъв боязън веке. Бях спокойна, че съм майка на чеда. Това е най-голямата наслада ожениш ли се. Това е ", споделя Ифаде.

Фериде Башева мечтаела да бъде доктор и да живее в града, само че времената не ѝ го разрешили. Затова пък усвоила занаята на своята майка и баба си - станала най-хубавата шивачка в селото. Повечето от сватбените одежди на дамите там са направени от нея.

Най-трудните години за жителите на село Беслен 

" Най-такива истории са останали в мен от времето на комунизма – по какъв начин сменят името на една жена, по какъв начин сменят цялото ѝ облекло. Тя си ляга една и се разсънва друга. Това доста от хората не го описват. Опитват се да го не помнят този интервал. Имало е случаи, в които дамите са били бити за това, че са носили шалвари, че са носили забрадки. Не са ги в пускали рейса, да се качат за Гоце Делчев, тук не е имало коли едно време. Те са били принудени шалварите да ги поставят под дебелите поли, само че все пак да ги носят шалварите. Моят дядо по какъв начин са го били на равнищата единствено и единствено да си смени името. Тези истории доста оставят диря в мен. Били са някак други хората. Оставали са правилни на себе си. Старата джамия е била съборена по време на комунизма. Това е бил доста печален интервал за нашето село. Селото тогава като че ли е потънало в мрак, тъй като историята на доста дами е по какъв начин са се събрали към джамията, с цел да я пазят, да не я съборят и описват по какъв начин стоят дамите и реват, и кълнат, и го дърпат, и плачат като че ли деца плачат ", споделя Мехмед Синанов.

Старостта и равносметките

" Мисля си, че крайни години са, обезверено живееш. Самата възраст те кара хубавите години да ги забравиш. Те остават обратно. Ти вървиш към неприятните години. Старостта е доста сложна. Чувстваш, че към този момент не си красива. Че плашиш младите. Чувстваш, че не си обичана - по този начин си мислиш, че не си обичана доста. Дори и да го усещаш, то е единствено на сън ", споделя Ифаде Солакова.

" Трудно ми е. Даже ми се реве. Старостта е доста грозна работа. Чувстваш, че не можеш - желаят ти се доста неща и сякаш имаш сили, само че не можеш. Искаме, само че не можем. Не скърбя обаче за младостта. Не желая още веднъж да съм млада. Младдите в този момент да са добре, да порастват. Те да са здрави ", споделя Фериде Башева.

" Сега съм най-благодарна през живота, че фамилията ми си е тук, че синът ми си откри завод и му провървя в живота. Това е най-голямата ми наслада ", споделя Джамиле Синанова.

" Чисто прочувствено съм като че ли малко по-различен от другите хора, които са на моите години. Емоциите. Емоционалният живот. Емоционалният ми свят – това си построих в моето селце. Това да се отнасям с почетени към всичко що е по-голямо от мен. Да оценявам и да почитам приятелите си, да оценявам и почитам родителите си. Никой не си избира родителите, само че те са те изгледали. Те са те изучили, те са те изгледали, колкото и да им е било мъчно. Затова чисто това да им отдаваш почитание и съвсем. Селото и обществото – моите другари, ме научиха навръх това – почитание, съгласие и да оценявам ", споделя Мехмед Синанов.

Екип на документалния филм " Бесленските булки ":

Радиана Божикова - режисьор
Добромир Иванов - оператор
Ивелин Илиев - режисьор по монтажа
Витали Варадинов - графичен дизайн
Антон Хекимян - продуцент
Музика: Андреа Крукс/www.kruxaudio.com

Със специфични благодарности към жителите на село Беслен и Самодеен състав за достоверен фолклор: