Фейсбук > Всичко ще бъде наред!, пише на плаката, опънат от

Фейсбук > " Всичко ще бъде наред! ", написа на плаката, обтегнат от Свилена Панова (вляво) и сътрудниците йСвилена Панова е на 47 години, живее в Италия. От 10 години е здравна сестра в психиатрична болница край Парма, а от 4  - дава наряди и на телефон 118, еквивалент на нашата Спешна помощ. От първия ден на епидемията на Ботуша тя е на най-предния фронт – непрекъснато контактува със инфектирани с ковид пациенти. Преди месец Панова беседва със " Сега ", изглеждаше спокойна. Днес борбеност и безсилие се смесват, а думите й пресъздават ужаса с неговата първичност и необяснимост.

- Какво тъкмо се случи през този месец, къде се объркаха нещата?

- Не знам къде се объркаха. Аз и доста други експерти твърдяхме, че протичащото се не е по-страшно от една малко по-силна грипна зараза. Но не е по този начин. Може би всичко стартира от мача на " Аталанта ", където се бяха събрали повече от 30 000 души. При скупчването на толкоз доста хора – заболели или със признаци измежду тях, се е провокирал взрив в Бергамо и Ломбардия. Всичко това го настояват специалистите (има поради дуела " Аталанта " – " Валенсия " на 19 февруари в Милано – б.а.).

 

- А вие и сътрудниците ви – редовите лекари и сестри, какво обсъждате?

- Говорим си, че започваме да имаме големи подозрения за информацията, която ни се дава. Дезинфекцираме даже облеклата си по време на промяна, откритите места по тялото - също. Предпазните костюми се обличат на място при започване на промяната и най-после се хвърлят за пране. Просто не сме сигурни, че няма да пренесем нещо в фамилиите си. Имам сътрудници от болничното заведение, чийто родители са в реанимация, интубирани.

- В България има хора, които не имат вяра, че ситуацията в Италия е в действителност е доста тежко. Учени, измежду тях и професори, оповестяват данни, че в предходни години е имало много повече умряли от други типове грип. Истина ли е това съгласно вашите наблюдения, било ли е по-зле минали години?

- Отделенията, където се третират пациенти с covid-19, наподобяват на най-страшните филми. Военна конюнктура - количките с медикаменти и инструментите са в коридорите, стаите са засипани с белина. Не ми наподобява въобще смешно, изключително когато в колата за спешна помощ натоваря някого. Трудно съумявам да видя лицето на пациента, а и той моето - с маски сме. Виждаме си единствено очите. Виждам очи, жадни за О2. Знаете ли какво е?! Така че не мисля, че нещо се надценява или подценява в Италия. Напротив, признателна съм, че в Северна Италия съумяваме по добър метод да отговорим на този заплашителен вирус.

- Да уточним въпреки всичко - такава обстановка в лечебните заведения виждала ли сте до момента?

- Не, не, не е било! В момента по-малките лечебни заведения са изпразнени, всички кревати са ориентирани към огромните центрове, където има интензивна терапия и са доставени машини за изкуствено дишане. Други заведения от района одобряват пациенти с covid-19 във фаза на излекуване. В нашата болница, без значение че е психиатрия, също имаме хора в изолираност. В момента опитваме да пратим по къщите тези, които оздравяват, с цел да се освободи личен състав за потребностите на системата.

- Най-възрастните ли поразява най-вече вирусът, както се твърди?

- Хората над 65 години са най-рисковата категория. Но както тъжно се майтапи брачният партньор ми, много либерален е този вирус –  поразява и богати, и небогати, млади и остарели. Имах за пациент 14-годишно момче, както и ужасно доста хора на 40-50 година Бяха в тежко положение в болничното заведение. За доста малко от тях имам информация след това. Практически, в случай че не ти е персонален другар, мъчно може да го проследиш. Вчера позитивен излезе тестът и на сътрудник от болничното заведение, 24-годишен. За 2-3 дни изгубих другари. Единият бе на 65 години, той имаше още здравословни проблеми. Но другите двама – на 54 и 47 години, бяха здрави хора, спортни натури. И тримата работеха със Спешна помощ. Много са тези случаи, освен край мен.

- Преди месец италианските лекари тестваха за covid-19 посредством тампони, т.е. взимане на секрет. Все още такава ли е технологията?

- Основната е такава. Но не бих споделила, че се вършат доста тампони. За диагностика се употребява и компютърната томография. Който е виждал, твърди, че на нея се следи съвършено по какъв начин белите дробове са изцяло обхванати от вируса - обликът е с цвят на мътно стъкло. Ние от колата за спешна помощ също ревизираме за covid-19. Действа се по този начин: когато пациент заяви признаците на тел. 118, потегля линейка; единият от екипа облича костюм, а самата кола за спешна помощ е празна, качват се единствено дефибрилатор, маска и бутилки с кислород; на място ревизираме наличието на О2 в периферната кръвоносна система на индивида. Съдържанието понижава с възрастта, само че в случай че си здрав, не си прекарвал пневмонии, нормално то е над 95%. При covid-19 слиза под 86, човекът не може да диша. Но случаите са разнообразни. Виждала съм хора с 98% О2, т.е. всичко е обикновено... - закараш го в болничното заведение, създадат му компютърна томография, става известно, че 50% от дробовете са обхванати... Така че по-добре да го закараш в болничното заведение, с цел да не се усложни.

- Правилно ли разбирам, че Спешна помощ на място се пробва посредством наличието на О2 в кръвта да ревизира covid-19 ли е?

- Първо това, след това и по други признаци - температура, болки в гърлото, диария, повръщане, главоболие...

- Но всички те може да не са породени от covid-19, а друго?

- Възможно е да е елементарен грип. Аз повеждам болестта като вероятен covid-19. В болничното заведение се потвърждава или не с проучвания.

- А допустимо ли е някои от смъртните случаи да се регистрират като породени от covid-19, e на практика да не са?

- Казват, че само 12% от оповестените са действително умряли от covid-19. Другите са позитивни за covid-19, само че евентуалната причина е затруднение на някое от болесттите преди този момент - диабет, сърце, рак...

- Излиза, че лечебните заведения са цялостни както в никакъв случай до момента, само че не всички оповестени са умряли от ковид?

- Да. Всички планувани действия в лечебните заведения са анулирани. Отделения, считани за маловажни, са затворени и трансформирани за лекувания на covid-19. Дори затворени зони са напълнени с кревати, с цел да се усили приемът на заболели. Вече споделих за смъртните случаи - съгласно формалната иформация не се прави разлика сред умрял от covid-19 и умрял с covid-19.

- А кръвни проби вършат ли се?

- Доколкото знам - не. Бавни са (очевидно не приказва за известните у нас бързи тестове). Но и тампоните са мудни, резултатите излизат след 2-3 дни. Лабораториите са ужасно натоварени, в моя район Емилия-Романя упълномощените са единствено две - в Парма и  Болоня. В съвсем всички райони са по две.

- Трудно мога да си показва по какъв начин вие хората, които сте на първа линия в епицентъра на международния смут, преживявате нещата в чисто човешки проект...

- Всеки реагира съгласно темперамент, подготовка, фамилна среда... Виждала съм хора с здравно обучение, които носят двоен чифт ръкавици. Но вместо да смъкват горния слой, с цел да остане чистия, мият ръкавиците със сапун и вода. Виждала съм и хора, които през тези двадесетина дни се отхвърлиха да пият кафе, с цел да не смъкват маската. И други, които са станали истерични, параноични, не може да се приказва с тях, без значение че са лекари или сестри. Но за благополучие са налице и като мен, освен това задоволително доста, които карат двойни смени на по две места. Щастлива съм, че възпламених и други хора. Снощи две колежки от болничното заведение ме попитаха дали могат да дежурят и в Спешна помощ. Каква по-добра вест? Каква по-добра и от тази, че неотдавна при търсенето на 300 медици откликнаха 5000 души. Хора искат да оказват помощ, не броят нощите и дните.

- Самата вие по какъв начин издържате в прочувствен проект?

- Страшно е. На моменти се обезверявам. Опитваш се да даваш всичко. Караш пациенти, държиш ги за ръката в колата за спешна помощ, виждаш нещастието в очите им... Много от тях плачат, знаят каква е обстановката. Държат те за ръката, усещаш, че споделят: " Отивам да загивам! ". Но какво мога да им кажа?! Държа ги за ръката и рева дружно с тях. И от време на време, откакто се прибера пребита от отмалялост, обезверена, влизам във " Facebook ", пиша, преглеждам – да изкарам някак от себе си всичко това. На идната заран се разсънвам, запретвам ръкави, отивам и се боря. Не знам докога ще продължи. Надявам са да не е доста и да издържим!