Емилиян Станев и фейлетоните на Алеко аут от учебниците
Фейлетоните на Алеко Константинов и всичко от Емилиян Станев ще бъдат изхвърлени от учебниците по български език и литература. Това излиза наяве от новите образователни стратегии, които Министерството на образованието и науката разгласява за разискване.
Промените касаят главно 11-и и 12-и клас.
Вместо публицистиката на Щастливеца, в 11-и клас ще се учи неговият “Бай Ганьо на гости”, а Емилиян Станев изпада като наложителен създател въобще от просветителната стратегия за междинните учебни заведения. Запазва се, както до момента, проучването в последните две години в клас единствено на български създатели.
Някои от досегашните текстове са орязани за сметка на нови творби на модерни създатели като Виктор Пасков и Борис Христов.
Съществена разлика с досегашните стратегии е изоставянето на хронологичния принцип на проучване на творбите. Те са групирани на тематичен принцип: обич, религия и вяра, труд, природа, гибел, жанр и родно, памет, власт, принуждение и други
Тази смяна се постанова поради новия закон и въвеждането на втори гимназиален стадий, обясниха от просветното ведомство, представени от "Труд ".
Поемата “Септември” на Гео Милев към този момент няма да се учи, както до момента в 12-и клас, а в 10-и. В 11-и клас пък като чужд създател се вкара Никола Фурнаджиев със “Сватба”. Причината е да се обслужи тематичният принцип при подбора на създатели и творби.
Пълният лист с създатели и техните творби, които ще учат учениците в 11-и клас , в случай че програмата бъде призната без промени, включва:
“Железният светилник” – Димитър Талев;
“Криворазбраната цивилизация” – Добри Войников;
“При Рилския манастир, “Новото гробище над Сливница” и “Паисий” от “Епопея на забравените” – Иван Вазов;
“Спи езерото” от цикъла “Сън за щастие” – Пенчо Славейков;
“Градушка” и “Нощ” – Яворов;
“До моето първо либе” и “Борба”- Христо Ботев;
“Сватба” – Никола Фурнаджиев;
“Андрешко” – Елин Пелин;
“Приказка за стълбата” – Христо Смирненски;
“История” – Никола Вапцаров;
“Бай Ганьо на гости” – Алеко Константинов.
Ето и описът с творби за 12-и клас:
“Аз желая да те помня все така” – Димчо Дебелянов;
“Колко си хубава” – Христо Фотев;
“Любов”, “Молитва” – Атанас Далчев;
“Спасова могила” и “Ветрената мелница” – Елин Пелин;
“Вяра” – Никола Вапцаров;
“Песента на колелетата” – Йордан Йовков;
“Балада за Георг Хених” – Виктор Пасков;
“Две души” – Пейо Яворов;
“Потомка” – Елисавета Багряна;
“Честен кръст” – Борис Христов.
От Министерството на образованието показаха, че с цел да няма реакции против отпадането на създатели и творби, учителите ще имат право сами да сортират спомагателни текстове.Преподавателите обаче са на мнение, че и в този момент часовете не стигат за всичко, още повече за спомагателна литература. Освен това те са на мнение, че новият принцип на проучване – тематичен вместо последователен, ще затрудни и обърка учениците.
Промяната сега е обект на полемики в МОН.
Според специалисти на ведомството новият принцип е бил единомислещо признат от всички участвали на изработването на метод и асортимент на проби.
Преподаватели от СУ „ Св. Климент Охридски”:
Тематичният принцип е по-добрият вид Тематичният принцип е по-добрият вид от хронологичния принцип, считат преподаватели по педагогика от университетските среди. Подредбата в тематичния предпоставя отнасянето на разнообразни творби към една тематика. Така погледът в просветителния развой е в по-мащабен, а учениците ще могат да обзет процеси освен от българската литература, само че и от европейската.
“Преди години се направи опит тематичното проблематично образуване да бъде наложено в кандидат-студентския изпит с към 15 тематични ядра. Така в продължение на три години кандидат-студентската идея по български език и литература беше проведена по тематики, само че защото в учебните заведения не се работеше по този метод, бъдещите първокурсници бяха затруднени”, обясниха пред “Труд” преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски”.
Именно това е повода и концепцията на кандидат-студентския изпит да се върне на изходна позиция – водената от хронологичния принцип. Опасенията, които експертите изпитват, са свързани с акомодацията на учителите по новия препоръчан от МОН способ.
Мотивите са, че доста от учителите са привикнали на един вид на образование и новият може да докара в началото до комплициране “Фейлетоните постоянно са се приемали доста мъчно в учебно заведение. Учениците изпитват компликации при четенето и разбирането им, само че считаме, че те са нужни от позиция на това да се онагледи авторовата сериозна позиция към обществото.
Хубаво е всяко общество да има сходно сериозен глас, а това в тази ситуация е публицистичният глас на фейлетониста”, упорстват експертите, само че прецизират, че ролята на учителя сега е извънредно забележителна.
В 11-и клас 40% за нови познания и извършения В образователната стратегия, препоръчана от МОН, часовете по български език и литература в 11-и клас са 108: 54 часа за български език и 54 часа за литература.
От министерството показват за целесъобразно учителите да разпределят часовете си по този начин, че близо 40% от занятията да са отдадени на нови познания и упражнение, а останалите за преговор, резюме, контролни и класни работи. По отношение на оценяването срочните и годишните оценки на учениците ще са образувани от по 20% от контролни работи и работа в клас.
Текущите оценки, устните и писмени изпитвания ще носят 60% за годишните училищен бележки. В 12-и клас МОН разпределя по равно часовете по БЕЛ В образователната стратегия за 2018/2019 година Министерството на образованието и науката предлага в 12-и клас да са заложени 93 часа по БЕЛ (български език и литература). От тях 46,5 ще са ориентирани за занятия по български език и също толкоз по литература.
Препоръчителното систематизиране на часовете по литература е сходно на подялбата в 11-и клас, а точно: близо 40% от тях да са заделени за нови познания и за извършения. Оценяването на бъдещите зрелостници в клас е огледално на единадесетокласниците, при което оценката се образува основно от настоящите оценки от устни и писмени изпитвания (60%), а по 20% за оценки от контролни и класни работи, както и от работа в часовете.
Промените касаят главно 11-и и 12-и клас.
Вместо публицистиката на Щастливеца, в 11-и клас ще се учи неговият “Бай Ганьо на гости”, а Емилиян Станев изпада като наложителен създател въобще от просветителната стратегия за междинните учебни заведения. Запазва се, както до момента, проучването в последните две години в клас единствено на български създатели.
Някои от досегашните текстове са орязани за сметка на нови творби на модерни създатели като Виктор Пасков и Борис Христов.
Съществена разлика с досегашните стратегии е изоставянето на хронологичния принцип на проучване на творбите. Те са групирани на тематичен принцип: обич, религия и вяра, труд, природа, гибел, жанр и родно, памет, власт, принуждение и други
Тази смяна се постанова поради новия закон и въвеждането на втори гимназиален стадий, обясниха от просветното ведомство, представени от "Труд ".
Поемата “Септември” на Гео Милев към този момент няма да се учи, както до момента в 12-и клас, а в 10-и. В 11-и клас пък като чужд създател се вкара Никола Фурнаджиев със “Сватба”. Причината е да се обслужи тематичният принцип при подбора на създатели и творби.
Пълният лист с създатели и техните творби, които ще учат учениците в 11-и клас , в случай че програмата бъде призната без промени, включва:
“Железният светилник” – Димитър Талев;
“Криворазбраната цивилизация” – Добри Войников;
“При Рилския манастир, “Новото гробище над Сливница” и “Паисий” от “Епопея на забравените” – Иван Вазов;
“Спи езерото” от цикъла “Сън за щастие” – Пенчо Славейков;
“Градушка” и “Нощ” – Яворов;
“До моето първо либе” и “Борба”- Христо Ботев;
“Сватба” – Никола Фурнаджиев;
“Андрешко” – Елин Пелин;
“Приказка за стълбата” – Христо Смирненски;
“История” – Никола Вапцаров;
“Бай Ганьо на гости” – Алеко Константинов.
Ето и описът с творби за 12-и клас:
“Аз желая да те помня все така” – Димчо Дебелянов;
“Колко си хубава” – Христо Фотев;
“Любов”, “Молитва” – Атанас Далчев;
“Спасова могила” и “Ветрената мелница” – Елин Пелин;
“Вяра” – Никола Вапцаров;
“Песента на колелетата” – Йордан Йовков;
“Балада за Георг Хених” – Виктор Пасков;
“Две души” – Пейо Яворов;
“Потомка” – Елисавета Багряна;
“Честен кръст” – Борис Христов.
От Министерството на образованието показаха, че с цел да няма реакции против отпадането на създатели и творби, учителите ще имат право сами да сортират спомагателни текстове.Преподавателите обаче са на мнение, че и в този момент часовете не стигат за всичко, още повече за спомагателна литература. Освен това те са на мнение, че новият принцип на проучване – тематичен вместо последователен, ще затрудни и обърка учениците.
Промяната сега е обект на полемики в МОН.
Според специалисти на ведомството новият принцип е бил единомислещо признат от всички участвали на изработването на метод и асортимент на проби.
Преподаватели от СУ „ Св. Климент Охридски”:
Тематичният принцип е по-добрият вид Тематичният принцип е по-добрият вид от хронологичния принцип, считат преподаватели по педагогика от университетските среди. Подредбата в тематичния предпоставя отнасянето на разнообразни творби към една тематика. Така погледът в просветителния развой е в по-мащабен, а учениците ще могат да обзет процеси освен от българската литература, само че и от европейската.
“Преди години се направи опит тематичното проблематично образуване да бъде наложено в кандидат-студентския изпит с към 15 тематични ядра. Така в продължение на три години кандидат-студентската идея по български език и литература беше проведена по тематики, само че защото в учебните заведения не се работеше по този метод, бъдещите първокурсници бяха затруднени”, обясниха пред “Труд” преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски”.
Именно това е повода и концепцията на кандидат-студентския изпит да се върне на изходна позиция – водената от хронологичния принцип. Опасенията, които експертите изпитват, са свързани с акомодацията на учителите по новия препоръчан от МОН способ.
Мотивите са, че доста от учителите са привикнали на един вид на образование и новият може да докара в началото до комплициране “Фейлетоните постоянно са се приемали доста мъчно в учебно заведение. Учениците изпитват компликации при четенето и разбирането им, само че считаме, че те са нужни от позиция на това да се онагледи авторовата сериозна позиция към обществото.
Хубаво е всяко общество да има сходно сериозен глас, а това в тази ситуация е публицистичният глас на фейлетониста”, упорстват експертите, само че прецизират, че ролята на учителя сега е извънредно забележителна.
В 11-и клас 40% за нови познания и извършения В образователната стратегия, препоръчана от МОН, часовете по български език и литература в 11-и клас са 108: 54 часа за български език и 54 часа за литература.
От министерството показват за целесъобразно учителите да разпределят часовете си по този начин, че близо 40% от занятията да са отдадени на нови познания и упражнение, а останалите за преговор, резюме, контролни и класни работи. По отношение на оценяването срочните и годишните оценки на учениците ще са образувани от по 20% от контролни работи и работа в клас.
Текущите оценки, устните и писмени изпитвания ще носят 60% за годишните училищен бележки. В 12-и клас МОН разпределя по равно часовете по БЕЛ В образователната стратегия за 2018/2019 година Министерството на образованието и науката предлага в 12-и клас да са заложени 93 часа по БЕЛ (български език и литература). От тях 46,5 ще са ориентирани за занятия по български език и също толкоз по литература.
Препоръчителното систематизиране на часовете по литература е сходно на подялбата в 11-и клас, а точно: близо 40% от тях да са заделени за нови познания и за извършения. Оценяването на бъдещите зрелостници в клас е огледално на единадесетокласниците, при което оценката се образува основно от настоящите оценки от устни и писмени изпитвания (60%), а по 20% за оценки от контролни и класни работи, както и от работа в часовете.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ