Скритото послание на ЕК към българския банков сектор
Февруарският отчет на Европейската комисия за България може да се преглежда като въведения към мнението, което страната ни чака да получи от ЕЦБ и от Съвета на Европа след привършване през юли 2019-а на прегледа на качеството на активите на банките. От това, което написа него, излиза наяве, че всички европейски структури ще подходят извънредно консервативно към напъните на страната ни да бъде призната в Банковия съюз на Европейски Съюз и най-много в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото, прочут като ERM II.
Тук е значимо да се подчертае, че държавното управление заявява, че желае да влезе в Банковия съюз, единствено тъй като Еврогрупата и Европейската комисия недвусмислено му демонстрираха, че това е единственият път, в случай че ръководещите у нас желаят да имат въпреки и предполагаем късмет за влизане в ERM II. С други думи, европейските структури принудиха ръководещите сами да си изискат да поемат по този усложнен път към еврото. Но даже и откакто държавното управление ни сведе глава пред този напън, възможностите да успее да реализира крайната си цел не са доста огромни. Това проличава и от отчета на комисията, чийто звук е меко казано леден, а на процедура в него могат да се открият нюанси на неприязън и на заяждане. Кои са те, е въпрос на обособен разбор.
В случая е значимо друго - че без значение от общия неприятелски дух на отчета, в него, за разлика от предишни сходни документи, съвсем няма директни рецензии към банки с български акционери. Единственото изречение в тази връзка е следното: " Една от двете банки, към която бяха отправени рекомендации за попълване на финансовите буфери, реализира нужните равнища по органически път (с вътрешни ресурси), само че към момента не е привлякла външен капитал, както бе предложено да го направи до април 2017 година Привличането на нови добросъвестни вложители би могло да укрепи доверието и да усъвършенства ръководството на банката ".
Някои медии у нас незабавно побързаха да разшифроват това изречение и да уведомят обществеността, че то се отнася за " Първа капиталова банка ". Това е по този начин, само че в тази ситуация дано да забележим какво ни споделя този нищожен абзац от отчета. С него, въпреки и с крива усмивка, Европейска комисия признава, че условията за попълване на финансовите буфери са изпълнени. Забележете - за финансови буфери, а не за капитал, което априори значи, че при инспекцията на качеството на активите от 2016-а е било открито, че базовият капитал на ПИБ е бил в границите на регулаторните условия. Тогава рекомендацията бе, че ПИБ би трябвало да генерира 206 милиона лв. дoпълнитeлeн ĸaпитaлoв бyфep. И за осъществяването на тази рекомендация бяха набелязани съответни ограничения.
В осъществяване на тези ограничения в интервала от началото на 2017-а до края на 2018-а ПИБ усили личния си капитал с малко над 350 милиона лв. и задели спомагателни хранителни запаси по предоставените заеми с 503 милиона лв.. С други думи, за подсилване на стабилността си тя е вложила 850 милиона лв.. В допълнение към това банката даде на лизинг забележителна част от добитата земя на някогашния комбинат " Кремиковци ", като по този метод трансформира един на процедура мъртъв актив в рентабилен. Всички тези ограничения са големи старания за подсилване на банката като се има поради, че през този интервал ПИБ върна с лихвите полученото през 2014-а финансиране от страната и работеше в среда която мъчно може да се окачестви като отзивчива.
Да, ПИБ не притегли външни вложители. Просто тъй като очевидно интерес към придобиване на миноритарно присъединяване в банката от такива вложители няма. Иначе те щяха да купят нейни акции на Българска фондова борса. Що се отнася до вложители, които да имат присъединяване, даващо надзор върху банката или мажоритарно присъединяване, привличането им зависи от три фактора - предпочитание на притежателите на банката да продават или да позволен нови сътрудници, интерес от вложители и цена. За да няма досега привличане на външни вложители, очевидно един от тези фактори липсва. Ако банката обаче съблюдава всички регулации и финансови условия, не би трябвало да има значение дали в нея са влезнали външни вложители или не са.
Всякакъв спомагателен напън това да се случи значи, че той се ползва не за да се укрепи банката, а по напълно други аргументи, нямащи директна връзка с регулативните правила и условия. Един напън за вкарване на външни вложители може да се пояснява и като неприятелски акт за преструктуриране на собствеността на банката и слагането й под външен надзор. Има ли обаче подобен напън, епизодично или непрестанно, той ще продължи да бъде оказван без значение какъв брой огромни старания поставя банката за своето подсилване. Защото посланието на един подобен напън не е: " стабилизирайте се ", а е: " продайте се ".
Тук е значимо да се подчертае, че държавното управление заявява, че желае да влезе в Банковия съюз, единствено тъй като Еврогрупата и Европейската комисия недвусмислено му демонстрираха, че това е единственият път, в случай че ръководещите у нас желаят да имат въпреки и предполагаем късмет за влизане в ERM II. С други думи, европейските структури принудиха ръководещите сами да си изискат да поемат по този усложнен път към еврото. Но даже и откакто държавното управление ни сведе глава пред този напън, възможностите да успее да реализира крайната си цел не са доста огромни. Това проличава и от отчета на комисията, чийто звук е меко казано леден, а на процедура в него могат да се открият нюанси на неприязън и на заяждане. Кои са те, е въпрос на обособен разбор.
В случая е значимо друго - че без значение от общия неприятелски дух на отчета, в него, за разлика от предишни сходни документи, съвсем няма директни рецензии към банки с български акционери. Единственото изречение в тази връзка е следното: " Една от двете банки, към която бяха отправени рекомендации за попълване на финансовите буфери, реализира нужните равнища по органически път (с вътрешни ресурси), само че към момента не е привлякла външен капитал, както бе предложено да го направи до април 2017 година Привличането на нови добросъвестни вложители би могло да укрепи доверието и да усъвършенства ръководството на банката ".
Някои медии у нас незабавно побързаха да разшифроват това изречение и да уведомят обществеността, че то се отнася за " Първа капиталова банка ". Това е по този начин, само че в тази ситуация дано да забележим какво ни споделя този нищожен абзац от отчета. С него, въпреки и с крива усмивка, Европейска комисия признава, че условията за попълване на финансовите буфери са изпълнени. Забележете - за финансови буфери, а не за капитал, което априори значи, че при инспекцията на качеството на активите от 2016-а е било открито, че базовият капитал на ПИБ е бил в границите на регулаторните условия. Тогава рекомендацията бе, че ПИБ би трябвало да генерира 206 милиона лв. дoпълнитeлeн ĸaпитaлoв бyфep. И за осъществяването на тази рекомендация бяха набелязани съответни ограничения.
В осъществяване на тези ограничения в интервала от началото на 2017-а до края на 2018-а ПИБ усили личния си капитал с малко над 350 милиона лв. и задели спомагателни хранителни запаси по предоставените заеми с 503 милиона лв.. С други думи, за подсилване на стабилността си тя е вложила 850 милиона лв.. В допълнение към това банката даде на лизинг забележителна част от добитата земя на някогашния комбинат " Кремиковци ", като по този метод трансформира един на процедура мъртъв актив в рентабилен. Всички тези ограничения са големи старания за подсилване на банката като се има поради, че през този интервал ПИБ върна с лихвите полученото през 2014-а финансиране от страната и работеше в среда която мъчно може да се окачестви като отзивчива.
Да, ПИБ не притегли външни вложители. Просто тъй като очевидно интерес към придобиване на миноритарно присъединяване в банката от такива вложители няма. Иначе те щяха да купят нейни акции на Българска фондова борса. Що се отнася до вложители, които да имат присъединяване, даващо надзор върху банката или мажоритарно присъединяване, привличането им зависи от три фактора - предпочитание на притежателите на банката да продават или да позволен нови сътрудници, интерес от вложители и цена. За да няма досега привличане на външни вложители, очевидно един от тези фактори липсва. Ако банката обаче съблюдава всички регулации и финансови условия, не би трябвало да има значение дали в нея са влезнали външни вложители или не са.
Всякакъв спомагателен напън това да се случи значи, че той се ползва не за да се укрепи банката, а по напълно други аргументи, нямащи директна връзка с регулативните правила и условия. Един напън за вкарване на външни вложители може да се пояснява и като неприятелски акт за преструктуриране на собствеността на банката и слагането й под външен надзор. Има ли обаче подобен напън, епизодично или непрестанно, той ще продължи да бъде оказван без значение какъв брой огромни старания поставя банката за своето подсилване. Защото посланието на един подобен напън не е: " стабилизирайте се ", а е: " продайте се ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ