Фермите за норки у нас били незаконни
Фермите за рандеман на скъпи кожи от норки са в нарушаване на настоящите законови правила , стана ясно от извършена кръгла маса по самодейност на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).
По единомислещото мнение на специалисти от ЦОРХВ и Природонаучния музей към Българска академия на науките, подкрепено и от неправителствени организации, американската норка е мощно инвазивен тип и развъждането ѝ крие опасности за биоразнообразието, околната среда и публичното здраве. Наредбата за изискванията за развъждане на дръпнат и окосмен дивеч пък въобще не включва американската норка като позволен за развъждане у нас тип, само че все пак през последните няколко години Българска организация по сигурност на храните, в очевидно нарушаване на настоящото законодателство, е издала разрешителни за животновъдни обекти на най-малко две ферми за норки.
Според доктор Марина Иванова, шеф на „ Четири лапи “ за България, развъждането на диви животни за кожите им е извънредно недопустимо от позиция на етиката, само че също по този начин крие големи опасности за богатството на хората и природата: „ Американските норки са елементарно приспособими, когато се окажат на независимост, нямат натурален зложелател в природата и заради тази причина са в листата на стоте най-опасни инвазивни типове на Специализираната група за инвазивни типове. Щетите, които са способни да нанесат на биоразнообразието, са големи, както и разноските за очистване на популациите им. Не единствено у нас, само че на никое място в Европа промишлеността не е съумяла да подсигурява равнище на сигурност, при което да не се позволява норките да бягат от клетките в които се отглеждат. Също по този начин, норките са преносители на редица рискови за индивида болести и развъждането им в индустриални ферми крие прекомерно огромен риск за публичното здраве. “
Според изнесени данни от представители на Съюза на норковъдите, през 2016 година у нас са създадени към 100 000 кожи от норки на стойност 3,5 млн. лв., като промишлеността обезпечава работни места за към 40 души. Плановете на промишлеността са да доближи равнищата на рандеман на страни като Франция и Ирландия, където годишно се създават към 200 000 кожи от американски норки. От изнесената информация елементарно може да се пресметна, че делът на добива на скъпи кожи е едвам 0.004% от брутния вътрешен артикул на страната ни (92,6 милиарда лева за 2016 г.), а работните места, които обезпечава, покриват нищожните 0.001% от популацията в трудоспособна възраст. В същото време цената на кожите от норки непрекъснато спада на интернационалните аукциони заради навлизането на азиатски производители, а от показаната от Съюза на норковъдите информация излиза, че цената на една кожа от норка, създадена у нас, е към 18 евро – измежду най-ниските на пазара, което приказва за не изключително първокласен артикул.
От „ Четири лапи “ напомнят, че кожата с косъм губи своите позиции и измежду стилните дизайнери и производителите на облекло. През септември YOOX Net-a-Porter, един от най-големите консорциуми за търговия с първокласни облекла и аксесоари, разгласи, че приключва продажбата на артикули от скъпи кожи и се причисли към известни марки като като Giorgio Armani, Hugo Boss, H&M, Zara, Pull and Bear, Berschka, Massimo Dutti и още 750 фешън компании, които вземат участие в програмата „ Търговия без скъпи кожи “.
„ Въпросът е заслужава ли си да излагаме на риск здравето на хората, околната среда и биоразнообразието в цели райони, с цел да развиваме една западаща промишленост? Неслучайно Нидерландия - третият по величина производител в Европа – вкара цялостна възбрана за добива на скъпи кожи. У нас също би трябвало да бъде въведена цялостна възбрана на добива на кожи с косъм, преди да се е наложило страната да заплаща големи разноски за вредите, нанесени от тази промишленост, “ безапелационна е доктор Иванова.
На кръглата маса също по този начин стана ясно, че в село покрай Ямбол действа плантация за норки, която даже няма регистрация от Българска организация по сигурност на храните и за чието битие не знаят нито в Министерство на земеделието и храните, нито в Министерство на околната среда и водите.
По единомислещото мнение на специалисти от ЦОРХВ и Природонаучния музей към Българска академия на науките, подкрепено и от неправителствени организации, американската норка е мощно инвазивен тип и развъждането ѝ крие опасности за биоразнообразието, околната среда и публичното здраве. Наредбата за изискванията за развъждане на дръпнат и окосмен дивеч пък въобще не включва американската норка като позволен за развъждане у нас тип, само че все пак през последните няколко години Българска организация по сигурност на храните, в очевидно нарушаване на настоящото законодателство, е издала разрешителни за животновъдни обекти на най-малко две ферми за норки.
Според доктор Марина Иванова, шеф на „ Четири лапи “ за България, развъждането на диви животни за кожите им е извънредно недопустимо от позиция на етиката, само че също по този начин крие големи опасности за богатството на хората и природата: „ Американските норки са елементарно приспособими, когато се окажат на независимост, нямат натурален зложелател в природата и заради тази причина са в листата на стоте най-опасни инвазивни типове на Специализираната група за инвазивни типове. Щетите, които са способни да нанесат на биоразнообразието, са големи, както и разноските за очистване на популациите им. Не единствено у нас, само че на никое място в Европа промишлеността не е съумяла да подсигурява равнище на сигурност, при което да не се позволява норките да бягат от клетките в които се отглеждат. Също по този начин, норките са преносители на редица рискови за индивида болести и развъждането им в индустриални ферми крие прекомерно огромен риск за публичното здраве. “
Според изнесени данни от представители на Съюза на норковъдите, през 2016 година у нас са създадени към 100 000 кожи от норки на стойност 3,5 млн. лв., като промишлеността обезпечава работни места за към 40 души. Плановете на промишлеността са да доближи равнищата на рандеман на страни като Франция и Ирландия, където годишно се създават към 200 000 кожи от американски норки. От изнесената информация елементарно може да се пресметна, че делът на добива на скъпи кожи е едвам 0.004% от брутния вътрешен артикул на страната ни (92,6 милиарда лева за 2016 г.), а работните места, които обезпечава, покриват нищожните 0.001% от популацията в трудоспособна възраст. В същото време цената на кожите от норки непрекъснато спада на интернационалните аукциони заради навлизането на азиатски производители, а от показаната от Съюза на норковъдите информация излиза, че цената на една кожа от норка, създадена у нас, е към 18 евро – измежду най-ниските на пазара, което приказва за не изключително първокласен артикул.
От „ Четири лапи “ напомнят, че кожата с косъм губи своите позиции и измежду стилните дизайнери и производителите на облекло. През септември YOOX Net-a-Porter, един от най-големите консорциуми за търговия с първокласни облекла и аксесоари, разгласи, че приключва продажбата на артикули от скъпи кожи и се причисли към известни марки като като Giorgio Armani, Hugo Boss, H&M, Zara, Pull and Bear, Berschka, Massimo Dutti и още 750 фешън компании, които вземат участие в програмата „ Търговия без скъпи кожи “.
„ Въпросът е заслужава ли си да излагаме на риск здравето на хората, околната среда и биоразнообразието в цели райони, с цел да развиваме една западаща промишленост? Неслучайно Нидерландия - третият по величина производител в Европа – вкара цялостна възбрана за добива на скъпи кожи. У нас също би трябвало да бъде въведена цялостна възбрана на добива на кожи с косъм, преди да се е наложило страната да заплаща големи разноски за вредите, нанесени от тази промишленост, “ безапелационна е доктор Иванова.
На кръглата маса също по този начин стана ясно, че в село покрай Ямбол действа плантация за норки, която даже няма регистрация от Българска организация по сигурност на храните и за чието битие не знаят нито в Министерство на земеделието и храните, нито в Министерство на околната среда и водите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ