Голямото напускане: парите или животът
Феноменът The Great Resignation демонстрира, че хората към този момент имат доста повече условия от това да получават заплата. Все повече чиновници ценят гъвкавото работно време, сходните полезности с работодателя, опциите за личностно развиване. " Женската криза " настъпи, когато милиони дами осъзнаха, че не е по силите им да се оправят с всичко, което се чака от тях.
Голямото овакантяване. Внезапно милиони хора напущат работата си в търсене на нови благоприятни условия, които да не ги изтощават и докарват до меланхолия. Но за какво?
Добре пристигнали в Бруклин, Съединени американски щати, моят роден град, в който времето е пари. Хората постоянно бързат нанякъде - да заведат децата на учебно заведение, да изтеглят пари от банкомата, да си вземат кафе и сандвич за едночасовото пътешестване с метрото. Оттам бързането продължава от станцията на метрото до работното място в офиса, където се пробват да наподобяват чисти и спретнати преди първата среща в 9.00 ч.
Реклама
След работа си представете целия сюжет в противоположен ред, плюс спомагателната сила, изразходвана за поръчване или подготвяне на вечеря, ревизиране на домашните, подготовка, диалог със брачен партньор или другар и опит да изстискате един час от обичан сериал, преди да извършите всичко още веднъж на идващия ден.
Денят е толкоз претрупан, че рядко имаме време да се отпуснем, какво остава да разсъждаваме върху екзистенциални въпроси и да преценим дали там, където сме, е мястото, където в действителност желаеме да бъдем в този миг от живота си. Всъщност дотолкоз сме привикнали с това непрестанно бягане, че към този момент не знаем какво да вършим със себе си, в случай че не сме непрекъснато в придвижване. Рецензирано изследване в сп. Science разкрива, че когато на хората се даде избор сред това да имат време за спокоен размисъл или да си пуснат сами електрошок, неуместен % от тях - 67% при мъжете и 25% от дамите - избират да си причинят болежка пред опцията да размишляват върху живота си.
Но нещата се трансформират и за положително или зло по време на пандемията от Коронавирус хората пътуваха по-малко, прекарваха повече време вкъщи, имаха по-малко обществени контакти и за първи път от доста време в действителност имаха опция да премислят по какъв начин прекарват дните си. Дали работата, която правят, дава отговор на техните гении и качества? Отнасят ли се с тях с почитание, заслужено ли е заплащането им, чува ли се гласът им? Уважава ли се салдото сред професионалния и персоналния им живот? Има ли смисъл работата, която правят?
В моя случай преди малко бях напуснала работата си като преподавателка, с цел да поема нова работа, тъй че на процедура не използвах бюрото си в офиса близо година, нито се постановяваше да пътувам до работното място. Реклама
Осъзнах, че мога да употребявам тези спомагателни два часа дневно чудесно. Харесваше ми, че не би трябвало да се безпокоя за чорапогащници, високи токчета или сметки за химическо почистване. Можех да напазарувам умерено, да отида на коафьор в обедната отмора или даже да си отмъкна къса сънливост, в случай че се усещах изтощена след няколко следващи срещи в Zoom. Почти не боледувах и равнищата ми на стрес бяха доста по-управляеми спрямо цялото предно десетилетие.
И тогава... бяхме осведомени, че " се чака " да се върнем в офиса за 3 или 4 дни в седмицата. Това не беше обсъждано по време на срещите, а ни беше обявено " от горната страна " от мениджърите, и, почтено казано, много ме тормози.
Като преподавател умеенето, което най-вече оценявам, е сериозното мислене, умеене, което съм се старала да предам на учениците си. В тази нова работа внезапно от мен се очакваше да не слагам под въпрос решенията, които се взимат и които биха повлияли директно на моята обстановка. Попитах за обосновката зад решението, като показах, че цялата работа се прави без проблем, и се чудех на глас дали да ни извикат назад в офиса не е просто въпрос на " презентизъм " (При презентизъм е налице обстановка, при която хората участват на работното място, без значение дали извършват служебните си отговорности - бел. прев.) или потребление на нашето скъпо офис пространство в Манхатън. Не получих приемлив отговор и - каква изненада! - започнах да се заигравам с концепцията да напусна. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Свободно време 1 Свободно време 2 Политика 3 Строителство и парцели Реклама Много хора избират специалност, женят се или даже вземат решение да имат деца поради упованията на родителите или обществото единствено с цел да осъзнаят, че различен избор може да е също толкоз годен. По същия метод длъжността и заплатата са от значително значение за укрепването на обществения статус на човек - дълго време се предполагаше, че печеленето на прилични пари е задоволително удовлетворяваща причина да останеш на поста си, само че тази парадигма се трансформира. Редица компании (включително Walmart) неотдавна усилиха почасовото възнаграждение, а в Wall Street Journal написа, че в промишлености като технологии, банкиране и съвещания новата стартова заплата за някои преди малко приключили претенденти надвишава 100 000 $ годишно.
От друга страна, съгласно изследване измежду 3000 чиновници на компании като Гугъл, Amazon и Microsoft, представено на уеб страницата HR Executive, 64% от интервюираните настояват, че биха избрали алтернатива за непрекъсната работа от у дома вместо годишно нарастване на приходите от $30 000. Следователно парите към този момент не са главният фактор, мотивиращ чиновниците.
Една скорошна публикация, която обикаля обществените медии, озаглавена " Умереност: по-малкото работа ли е ключът към благополучен живот ", твърди, че печеленето на по-малко пари е допустим компромис за по-малко работни часове и повече еластичност при планирането, по-малко отговорност и по-малко неспокойствие като цяло.
Хората през днешния ден интензивно избират да изоставен работата си - не безусловно поради по-високо възнаграждение, само че заради аргументи като по-гъвкаво работно време, по-добри благоприятни условия за развъждане на децата, изгоди за здравето, личностното им развиване и прочие
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Голямото овакантяване. Внезапно милиони хора напущат работата си в търсене на нови благоприятни условия, които да не ги изтощават и докарват до меланхолия. Но за какво?
Добре пристигнали в Бруклин, Съединени американски щати, моят роден град, в който времето е пари. Хората постоянно бързат нанякъде - да заведат децата на учебно заведение, да изтеглят пари от банкомата, да си вземат кафе и сандвич за едночасовото пътешестване с метрото. Оттам бързането продължава от станцията на метрото до работното място в офиса, където се пробват да наподобяват чисти и спретнати преди първата среща в 9.00 ч.
Реклама
След работа си представете целия сюжет в противоположен ред, плюс спомагателната сила, изразходвана за поръчване или подготвяне на вечеря, ревизиране на домашните, подготовка, диалог със брачен партньор или другар и опит да изстискате един час от обичан сериал, преди да извършите всичко още веднъж на идващия ден.
Денят е толкоз претрупан, че рядко имаме време да се отпуснем, какво остава да разсъждаваме върху екзистенциални въпроси и да преценим дали там, където сме, е мястото, където в действителност желаеме да бъдем в този миг от живота си. Всъщност дотолкоз сме привикнали с това непрестанно бягане, че към този момент не знаем какво да вършим със себе си, в случай че не сме непрекъснато в придвижване. Рецензирано изследване в сп. Science разкрива, че когато на хората се даде избор сред това да имат време за спокоен размисъл или да си пуснат сами електрошок, неуместен % от тях - 67% при мъжете и 25% от дамите - избират да си причинят болежка пред опцията да размишляват върху живота си.
Но нещата се трансформират и за положително или зло по време на пандемията от Коронавирус хората пътуваха по-малко, прекарваха повече време вкъщи, имаха по-малко обществени контакти и за първи път от доста време в действителност имаха опция да премислят по какъв начин прекарват дните си. Дали работата, която правят, дава отговор на техните гении и качества? Отнасят ли се с тях с почитание, заслужено ли е заплащането им, чува ли се гласът им? Уважава ли се салдото сред професионалния и персоналния им живот? Има ли смисъл работата, която правят?
В моя случай преди малко бях напуснала работата си като преподавателка, с цел да поема нова работа, тъй че на процедура не използвах бюрото си в офиса близо година, нито се постановяваше да пътувам до работното място. Реклама
Осъзнах, че мога да употребявам тези спомагателни два часа дневно чудесно. Харесваше ми, че не би трябвало да се безпокоя за чорапогащници, високи токчета или сметки за химическо почистване. Можех да напазарувам умерено, да отида на коафьор в обедната отмора или даже да си отмъкна къса сънливост, в случай че се усещах изтощена след няколко следващи срещи в Zoom. Почти не боледувах и равнищата ми на стрес бяха доста по-управляеми спрямо цялото предно десетилетие.
И тогава... бяхме осведомени, че " се чака " да се върнем в офиса за 3 или 4 дни в седмицата. Това не беше обсъждано по време на срещите, а ни беше обявено " от горната страна " от мениджърите, и, почтено казано, много ме тормози.
Като преподавател умеенето, което най-вече оценявам, е сериозното мислене, умеене, което съм се старала да предам на учениците си. В тази нова работа внезапно от мен се очакваше да не слагам под въпрос решенията, които се взимат и които биха повлияли директно на моята обстановка. Попитах за обосновката зад решението, като показах, че цялата работа се прави без проблем, и се чудех на глас дали да ни извикат назад в офиса не е просто въпрос на " презентизъм " (При презентизъм е налице обстановка, при която хората участват на работното място, без значение дали извършват служебните си отговорности - бел. прев.) или потребление на нашето скъпо офис пространство в Манхатън. Не получих приемлив отговор и - каква изненада! - започнах да се заигравам с концепцията да напусна. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Свободно време 1 Свободно време 2 Политика 3 Строителство и парцели Реклама Много хора избират специалност, женят се или даже вземат решение да имат деца поради упованията на родителите или обществото единствено с цел да осъзнаят, че различен избор може да е също толкоз годен. По същия метод длъжността и заплатата са от значително значение за укрепването на обществения статус на човек - дълго време се предполагаше, че печеленето на прилични пари е задоволително удовлетворяваща причина да останеш на поста си, само че тази парадигма се трансформира. Редица компании (включително Walmart) неотдавна усилиха почасовото възнаграждение, а в Wall Street Journal написа, че в промишлености като технологии, банкиране и съвещания новата стартова заплата за някои преди малко приключили претенденти надвишава 100 000 $ годишно.
От друга страна, съгласно изследване измежду 3000 чиновници на компании като Гугъл, Amazon и Microsoft, представено на уеб страницата HR Executive, 64% от интервюираните настояват, че биха избрали алтернатива за непрекъсната работа от у дома вместо годишно нарастване на приходите от $30 000. Следователно парите към този момент не са главният фактор, мотивиращ чиновниците.
Една скорошна публикация, която обикаля обществените медии, озаглавена " Умереност: по-малкото работа ли е ключът към благополучен живот ", твърди, че печеленето на по-малко пари е допустим компромис за по-малко работни часове и повече еластичност при планирането, по-малко отговорност и по-малко неспокойствие като цяло.
Хората през днешния ден интензивно избират да изоставен работата си - не безусловно поради по-високо възнаграждение, само че заради аргументи като по-гъвкаво работно време, по-добри благоприятни условия за развъждане на децата, изгоди за здравето, личностното им развиване и прочие
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ