Фарсовото президентство на Тръмп завърши с grand finale - фарсов

Фарсовото президентство на Тръмп приключи с grand finale - фарсов опит за пуч, в който хора изгубиха живота си, а Америка се раздели с част от престижа си на одобрена народна власт. Републиканците - като партия притежател на дефектната ракета “Тръмп ” - са най-големите губещи. Освен президентството, демократите завоюваха болшинства и в двете камари на Конгреса. Но най-важното е, че милиони в Съединени американски щати и по света видяха грозните и плашещи последствия на една популистка политика, която републиканците драговолно или насилствено възприеха през последните четири години.

Моделът " Тръмп "

Президентството на Тръмп може аналитично да бъде несъмнено като фарсово, тъй като то се основаваше на гигантско разминаване сред искания и действителност. Основната претенция беше, че Тръмп се бори против “силите на глобализацията ” и е пионер на нова форма на националистически протекционизъм -  “Америка преди всичко ”. Реалността обаче е напълно друга. Глобализацията не пострада изключително от митническите войни на президента, нито от другарските му усеща към Путин и други автократи. Америка не “стана ”, а просто “остана ” първата в света стопанска система, само че Китай продължи своя напредък, който явно не може да бъде спрян със среднощни туитове и търговски заяждания. Всъщност казусът не е, че Китай стопански настига Съединени американски щати, а че тази страна се управлява от комунистическа тоталитарна партия, която се нарежда като зложелател на демократичната народна власт. За да се оправи с това предизвикателство, Тръмп реши самичък да срути американската демократична народна власт. В последна сметка не съумя, само че на моменти фарсът можеше да се развие в пълнокръвна покруса.

Най-добронамереният прочит на “доктрината ” Тръмп би я показал не като “антиглобалистка ”, а като опит да се извлекат оптимални изгоди за Съединени американски щати в една световна стопанска система. Първият да получи лъвския къс. В един сходен опортюнизъм има нещо разбираемо - всеки има обвързване да се грижи предпочитано за себе си и за околните си (в множеството ситуации). Но даже и от такава просветено егоистична позиция Тръмп не донесе доста (или нещо ново) на Съединени американски щати: реализира растеж, сваляйки налозите, само че усили стремително дълга и недостига, а най-после Ковид рецесията изтри позитивите, доколкото ги имаше.

В същото време негативите от ръководството на Тръмп са напълно действителни и осезаеми. Всички регистрират поляризацията в обществото и невижданите подиуми на конфликти, наподобяващи на революция. Марката “САЩ ” загуби доста от своя искра по времето на Тръмп (точно по тази причина путинистите в България и по света са и почитатели на Доналд Тръмп). А в една световна плуралистична среда интернационалният престиж е значим, основен запас. Вбивайки чеп сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, Тръмп съществено навреди на Запада като цяло и даде опция на районни тирани и световни съперници като Китай да почувстват, че тяхното време е пристигнало.

Във вътрешен проект моделът “Тръмп ” се базираше на три правилото, присъщи за актуалния популизъм:

Неограничено партизанство: В преследването на тесни политически цели могат да бъдат употребявани всевъзможни принадлежности, в това число заобикаляне и нарушение на правилата;Некоректност: Всякакви възгледи, в това число хомофобски, ксенофобски, супремасистки или просто налудни, би трябвало да бъдат политически показани. Политикът е рупор, през който се излива националното умишлено и подсъзнателно;Автентичност вместо експертност: Познанията и истината нямат изключително значение или най-малко би трябвало да бъдат равнопоставени с възприятието и убедеността, с която някой пази дадена теза. Антиваксърите може и да нямат особени научни причини, само че пък са доста и си имат вяра. Може да няма доказателства, че изборите в Съединени американски щати са били фалшифицирани, само че в случай че се повтаря уверено, че са били, “аргументите ” на тръмпистите би трябвало да се одобряват. И тъй наречените и така нататък

На 20 януари американците публично ще се разделят - поне за идващите четири години - с модела “Тръмп ”. Фарсовият пуч най-вероятно ще уплаши както опортюнистично настроените републиканци, които виждаха в Тръмп таран за личните си кариери, по този начин и опортюнистичната междинна класа, която искаше да го употребява, с цел да си смъкна още малко налозите.

Гледайте Америка, мислете за България

От българска гледна точка обаче моделът “Тръмп ” - като композиция от безкрайно партизанство, неучтивост и липса на експертност - е трайно открит. Парламентарните избори през пролетта ще дадат опция за разтрошаване на някои негови детайли, само че напълно не е несъмнено, че тя ще бъде оползотворена. През последното десетилетие ГЕРБ и Движение за права и свободи сътвориха управнически формат, който е построен напълно на упоменатите три правилото.

Неограничено партизанство: Овладяването на правосъдната власт в България е огромната разлика със Съединени американски щати: там съдилищата в последна сметка останаха безпристрастен съдия. И по тази причина евентуално Тръмп ще понесе и наказателна отговорност за злоупотребата с власт (обажданията на чиновници в Джорджия да му “намерят ” 12 000 гласа), а несъмнено и за подстрекателството към бунт във вчерашния ден. Освен това Тръмп беше обект на голям брой следствия по време на президентството си. В България прокуратурата е партиен чадър върху властта и страда от хронична некадърност да намира доказателства за нейни нарушавания, даже когато тези доказателства са публично притежание. И до през днешния ден не се знае да вземем за пример дали записите с премиера са достоверни или не. А историята с кюлчетата и пачките в шкафчето несъмнено изчервява и самите прокурори. Заради този позор те пуснаха някакво известие в края на роботния ден тъкмо преди Коледа, “че не са открити доказателства за закононарушение ”. Фарсът има почва и у нас.

Некоректност: В България политическата неучтивост се утвърди като някаква политическа полезност. Стана признато хомосексуалните например публично да бъдат подигравани като “джендъри ”. Документи като Истанбулската спогодба станаха жертва на истерични болшинства, които ги използваха за раздухване на страхове. А комплексите за исторически супремасизъм избиха във всенародна поддръжка за блокирането на Северна Македония по пътя ѝ към ЕС - при състояние, че приобщаването на тази страна към Европа ще е от изгода за всички на Балканите. Съпротивителните сили на обществото и на политическите партии се оказаха слаби: множеството политици станаха рупори на всеобщите предубеждения.

Неекспертност: България стана територия на подправените вести и тайните теории. Новини от рода на “Бил Гейтс чипира българите с ваксина ” се възприемат от мнозина като истина. В такава среда не е мъчно да убедиш хората, че министър-председателят и финансовият министър не са знаели нищо за изгубването на 700 милиона от държавния бюджет и че това се е случило без тяхната благословия. Комбинацията от неограничено партизанство и податливост към медийна операция е изключително токсично.

" Господине, бъди американец "

Мнозина желаят да показват изборите през пролетта като избор за или срещу ГЕРБ. За ръководещите това е в действителност комфортно, макар че против тях има сериозен брой партии - и леви, и десни. Но вотът е по-сложен от това: той ще е за или срещу модела на ръководство като локална популистка разновидност на тематиката “Тръмп ”.

Всъщност има единствено една политическа групировка - " Демократична България ", която ясно се е декларирала като съперник на популизма а ла Тръмп с неговото безкрайно партизанство, неучтивост и замяна на експертността. От тази позиция Демократична България е проевропейската, либерално-демократична партия от типичен вид. Що се отнася до останалите съперници на ГЕРБ, Българска социалистическа партия (представена от водача си Корнелия Нинова) е в действителност по-скоро обожател на трендовете “Тръмп-Орбан ”. Слави Трифонов, чиято политическа кариера има външни сходства с тази на Тръмп, не се е позиционирал по тематиката. Мая Манолова е също в амбивалентна позиция по този въпрос.

Ситуацията заслужава да бъде систематизирана с един типичен откъс:

- Мълчи бе, дивак! Епитропи! Срам за българския народ! - изкрещя Иванчо разярен.

Няколко души се изсмяха.

Хаджи Смион погледна обидно на Иванчо и му сподели строго:

- Господине, бъди американец, благородно.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия за събитията във Вашингтон: