Фалшификации при смяна на парите – какво е важно да

...
Фалшификации при смяна на парите – какво е важно да
Коментари Харесай

Фалшификации при смяна на парите – какво е важно да знаем

Фалшификации при промяна на парите – какво е значимо да знаем.

В навечерието на приемането на еврото хора, предизвикани от разнообразни ползи, заплашват с апокалиптични сюжети, до които може да докара промяната на парите.
Доколко такова обезверение в изискванията на валутен ръб е целесъобразно,
е крайно съмнително. Същевременно има редица действителни рискове, за които приказва историческият опит.

Ако се поучим от предишното, един от най-големите опасности в такава обстановка се явява подправянето на пари.

съпътстващо финансовите средства, е проблем у нас и до ден сегашен. Случайно или не, престъпната хроника, както и формалната статистика на Българска народна банка от последните няколко месеца

демонстрират увеличение на този тип измами

„ Когато има замяна на банкноти, когато има смяна в средствата за замяна, се срещат доста постоянно фалшификации, както и измами, свързани с парите – изяснява проф. Пенчо Пенчев,

учител по стопанска история в УНСС.
– Паричната промяна е малко по-широко разбиране,
само че подмяната на един тип банкноти с други доста постоянно допуска и опцията по-лесно да измамиш елементарния консуматор, защото той към момента не познава новите парични знаци – банкноти или монети. “

Истината е, че всяка парична промяна у нас е била съпроводена от по-малко или повече разтърсвания и „ 24 часа – 168 истории “ ще ви запознае с някои от най-известните от тях.

Точно преди 100 години у нас за първи път се печатат български пари.

Това става при невиждани ограничения за сигурност в Държавната печатница в София.

Заради огромната инфлация в интервала след

Първата международна война се планува тази емисия да включва банкноти и от по 200, 500, 1000 и 5000 лв.. Поради острата потребност от средства и неналичието на време банката е принудена

да поръча банкноти само от 5000 лв.

Печатницата извършва неимоверно бързо поръчката.
Само след 45 дни, през месец октомври 1924 година,
първите серии от емисията са пуснати в обращение. На нея необичайно съжителстват цар Борис III от едната и Христо Ботев от другата страна.

Това е обаче банкнотата, на която за първи път е отпечатан български народен воин. Новите банкноти от 5000 лв. са наречени от популацията „ ботевки “.

За страдание, единствено година по-късно с тази първа емисия е обвързвана и най-голямата имитация на родни пари, която едвам не срутва Българска народна банка.

Доколкото тя е и с интернационално присъединяване, някои подозират, че става дума за част от по-голям скрит план, който има за цел

да разклати основите на държавата в една бурна ера.

„ Става дума за една от най-големите фалшификации, които се случват в България,

която е от ноември 1925 г.  – споделя по този мотив проф. Пенчев.

– В интерес на истината тя има по-скоро политически и стопански измерения,

тъй като тази година е една от най-трудните години изобщо в историята на България.

Страната дълго време е обхваната от революция.

Тогава през април се случва трагичният атентат в църквата „ Света Неделя “ със стотици жертви. Есента на 1925 година имаме и едно нахлуване от гръцката войска на българска територия

– Петричкия случай, и общо взето, сякаш огромната фалшификационна спекулация остава малко настрана. “
Според експерта по история на стопанската система се допуска,
че измамата е обвързвана по-скоро с хората, които директно или индиректно са

виновни и за атентата в църквата „ Света Неделя “

Неслучайно тази спекулация е една от най-добре проведените в българската история. В рамките на няколко дни поредно са задържани към 30 души.

„ Полицията тогава свършва добра работа, като някои от арестуваните са и непознати жители – френски, немски, съветски, австрийски…
– разкрива проф. Пенчев – Разбира се,
някои от виновните за фалшификацията са българи, които са били отвън страната.

Аферата се оказва и доста огромна и от позиция на това, че потегля сякаш от малко разобличаване – в „ Лозенец “,

някъде зад учебното заведение полицията открива машина за подправяне на пари. “

Разследването открива, че подготовката за тази акция е почнала още от 1924 година За нея авансово е нает инженер, който създава доста добра техника,

купени са извънредно качествени химикали от чужбина, импортирани незаконно в страната.

Първоначално една от концепциите на фалшификаторите е да стартират отпечатване на долари у нас,

защото смятат, че режимът е малко по-хлабав и по-лесно ще минава US валутата, само че те са доста комплицирани за прекопирване. Затова вземат решение

да фалшифицират новите „ ботевки “

„ Оказва се, че въпреки всичко в дъното на тази спекулация са българи, които са политически емигранти във Виена,

общо взето с леви политически убеждения – разяснява специалистът по стопанска история.

– А тези от 1924 година в действителност са едни от най-красивите български банкноти – най-малко по този начин настояват нумизматите.

И даже в тогавашните вестници, когато се разкрива огромната спекулация, излиза една подигравка, на която националният бунтовник, стихотворец и воин Христо Ботев приказва на цар Борис III,

че най-сетне се е намерил портретист, който да ги изобрази красиво.

В общи линии излиза наяве, че тези десетки души, които са ангажирани в аферата,
отпечатват и приготвят за стартиране в обращение над 30 млн. лв..
Тази машинация дотам раздрусва финансовия и политически хайлайф, че можем да я приемем за финансов аналог на атентата в „ Света Неделя “.

Само че не се осъществя до дъно, тъй като нарушителите са хванати. Идеята на заговорниците била да се разклати политическата и финансова непоклатимост на българското общество.

Една от аргументите да ги разкрият е, тъй като банкнотата била доста едра като стойност.

Друго значимо събитие се крие във обстоятелството, че са пуснали във Виена публикация във вестниците за избран тип печатарска машина.

По същия метод в австрийската столица е издирван и инженер, който да ръководи техниката.

Когато експерти оглеждат устройството, с което фалшификаторите са разполагали,

Не става дума за любителска работа, а в противен случай – всичко сочи, че заговорниците са имали стабилен политически тил. Между другото и бързо са наказани – 11 души още при започване на 1926 година получават присъди. “

В печата се появява името на въвлечения в аферата инженер – Й. Костка, и се открива, че печатарските машини са създадени в Германия. От парцали е направена и

специалната хартия с копринени влакна ,

която била с много положително качество, като до края на юни 1925 година групата отпечатва и приготвя за разпространение над 10 хиляди подправени банкноти.

Но в устрема си за бърз и елементарен метод за разпространяване, вместо да търсят повече медиатори, уредниците се свързват с един от касиерите на Българска народна банка.

Уговорено е на 17 ноември 1925 година да бъдат сменени имитации за 15 млн. лева с същински

банкноти от банката. Касиерът обаче предпочел да резервира работата и положителното си име и

незабавно съобщил на полицията

След залавянето на пласьорите стартират всеобщи арести.

Заедно с цялата група фалшификатори са арестувани цинкографи и техници от Държавната печатница, които против % са помагали в избрани действия.

Заговорът е толкоз огромен, че от централната банка и от държавното управление изричат опасения,

че може да се наруши и финансовата непоклатимост в страната с стартирането в обращение на ненадейно доста неистинен пари.

Според изявления в печата от тези години основни уредници са С. Бурев, Н. Пецов и австрийският жител Фондрак.

Но това въобще не е единственият случай с подправяне на български пари във времена на парична промяна.

Голямата меланхолия, със мощната дефлация и натиска върху бюджетите трансформира радикално международната финансова система в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век.

Вследствие на тези финансови катаклизми през 1931 година Британската империя се отхвърля от златния стандарт и девалвира валутата си.

През същата година България също анулира конвертируемостта на лв. в злато.

„ През 1931 година се разкрива една спекулация за подправяне на български сребърни десетлевови монети, само че би трябвало да приемем и обстоятелството, че подправянето, като всяка икономическа активност, е обвързвано и с разноски.
– споделя по този мотив проф. Пенчев.
– Тогава един много ловък измамник прекарва 15 дни да откри вярното комбиниране сред олово и калай, от които да отлее монети, които наподобяват на сребърни.

И фактически по метода опит-грешка съумява да откри нужната сплав, тъй че да тежи, а и на цвят да наподобява на сребърните пари.

След това се обръща към собствен родственик за инвестиция в предприятието,

защото са нужни калъпи, би трябвало да се закупят надлежно суровината,
както и място, където да се създават.
И в действителност съумяват да създадат малко над 10 000 монети, и то с много положително качество – наподобяват на същинските.

При това една монета излиза на индустриална цена от към 1,80 лева – включително труд и други разноски.

Докато в това време на страната изработването на такава монета излизало 1,60 лева – т.е. те се приближават до цената на „ едрото “ произвеждане. Но

съумяват да пласират само към 200 броя

От тях не всичките са признати и най-после, като си създали сметката от вложените към 1800 – 2000 лв.,

съумяват да получат към 1800 лв. преди да ги заловен – т.е. с цел да се направи облага,

има потребност от това да се осъществя и по-голяма част от продукцията.

Така че нищо че е незаконно, то си е дружество и се подчинява на икономическите закони.
Хващат ги бързо и са на загуба,
също така влизат в пандиза, тъй че предприятието приключва без необикновен триумф. Иначе оценката на експертите за продукцията им е доста висока. “

Друг аспект на риска при парични промени е появяването на измами.

„ Във времена, когато има социална и политическа неустойчивост,
когато се сменят пари, разлюляване на полезности,
опитите за подправяне стават всеобщи – твърди проф. Пенчев. – В такива случаи подправянето на банкноти и монети се трансформира в нещо като днешните телефонни измами.

Затова в предишното вестниците са цялостни с това по какъв начин един, двама или трима се свързват със относително заможни селяни и им споделят: „ Намерихме метод да печатаме банкноти или да сечем монети “. Дори вършат някаква проява, с която да убедят съответния човек, че могат да произведат качествени парични знаци, само че защото им липсват вложения, те ги търсят от съответния човек и

като му вземат парите, просто изчезват

Тоест става дума за шикалкавене, което е обвързвано по-скоро с алчността. “

Както в предишното, по този начин и в наши дни ние, българите, се славим с положителните си фалшификатори и на непозната валута. Неслучайно даже в последните години в някои европейски медии излизат огромни заглавия, в които наши сънародници са оповестени за най-умелите в тази престъпна активност, изключително при подправянето на еврови банкноти.

На този декор все още, без значение от всички премеждия и вероятни забавяния, влизането на България в еврозоната е неизбежно. Затова може би тъкмо в този момент е моментът и нашите служби да помислят добре за предварителната защита и да вземат нужните ограничения, които да отстраняват заплахите от недалечното минало.
Източник: flashnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР