``Фактите:Преди 8 месеца, през август 2023, се получава искане от

Ананиев: Не проверяват мен или моя фирма, а фирми на белгийски граждани

``Фактите:Преди 8 месеца, през август 2023, се получава искане от белгийската прокуратура в Антверпен за информация и документи, свързани с белгийски жители, които имат белгийски и български компании, работещи на територията на България.Макар и в закона да написа че би трябвало до 3 месеца да се подхващат дейности и да се върне информация до запитващата страна, нашата прокуратура не подхваща нищо 6 месеца до февруари 2024, когато поискват от Софийски градски съд позволение за “претърсване и изземване” за два офиса. (интересно съвпадане е,че тъкмо по това време започнахме да изслушваме прокурори в комисията за Нотариуса в НС)Единият е този, в който се обитава моя компания, обслужваща счетоводно български и задгранични юридически лица, в това число проверяваните лица. Другият офис на ул. Парчевич е на счетоводната адвокатска фирма, която В МОМЕНТА обслужва проверяваните лица.Първо съдът отхвърля да даде позволение за моя офис, само че прокуратурата отива при различен арбитър, работил преди в профилирания съд, който месец по-късно – на 22 март – позволява иземване и в моя офис.На 10 април полиция и следователи влизат в моя офис с искане за даване на документите на три компании, благосъстоятелност на две белгийски физически лица. След като са изчакали един час идването на счетоводителя, са взели с протокол документите на трите компании. В документа от определението на българския съд, в което се позволява влизането в моя офис написа “органите на досъдебно произвеждане не рзполагат с друга опция за намиране и проиобщаване на въпросните доказателства. “ – само че за какво никой нас не ни е търсил с цел да получи тези документите, които са им поискали от Белгия? Също по този начин къде са доказателствата, че не е имало друга опция.