Ще има ли живот след въглищата в Стара Загора, Перник и Кюстендил
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Над 42% от създадената в България електрическа енергия идва от централи, работещи на въглища. Какво ще стане със Стара Загора, Перник и Кюстендил - трите региона, които ще пострадат най-силно от закриването на въгледобива.
Има ли живот след въглищата в Стара Загора, Перник и Кюстендил - трите региона на България, които ще бъдат наранени най-вече от затварянето на въгледобива. „ Зеленото “ им бъдеще зависи от успеваемостта на териториалните проекти за обективен преход, импортирани в Европейската комисия (ЕК) още през август, както и от това дали България ще извърши уговорката, записан в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), да понижи с 40% въглеродните излъчвания от бранш “Енергетика ” до 2026 година
На процедура това значи затваряне на 80% от мощностите на лигнитни въглища, защото няма различен метод за съкращаване на въглеродния двуокис - в случай че не се предоговорят планове и промените против тях в ПВУ. Над 42% от създадената в България електрическа енергия идва от централите на въглища.
Близо 14 000 души са директно заетите в бранша, други 29 000 - непряко, а крайната дата за затваряне на ТЕЦ-овете на въглища - 2038 година, още не е утвърдена от Народното събрание. (Освен нея в Плана e заложена и друга, по-амбициозна цел - 2030 г.)
(Не)възможният зелен път
Затварянето на ТЕЦ-овете на въглища провокира скандал в Народното събрание през вчерашния ден (15.11), откакто депутати от ГЕРБ и Политическа партия влязоха в конфликт по това кое държавно управление е записало в Плана задачата за 40% понижаване на нездравословните излъчвания. Темата беше разисквана и на срещата на Селин Гауер, генерална директорка на работната група по Плана за възобновяване в Европейска комисия, взаимно с представители на 10 парламентарни комисии. От Българска социалистическа партия и “Възраждане ” упорстват за опазване на въглищните централи и смяна на Плана в частта за понижаване на излъчванията до 2026 година. България, която закъсня с утвърждението на ПВУ, чака скоро да получи първия транш от 1.37 милиарда евро.
Вицепремиерът Атанас Пеканов позволи, че предоговаряне на Плана не е невероятно, че би лишило доста време и не е несъмнено по какъв начин ще бъде признато, защото нови планове и съответните промени изискват наново утвърждение на Европейска комисия и на страните членки. Той счита, че “бъдещи държавни управления могат да намерят метод да се понижат нездравословните излъчвания с 40%, без да затварят ТЕЦ-ове - да вземем за пример със сезонната им работа ”. Това би означавало обаче с обществени средства да се заплаща за поддържане на потенциал за потребление в пиковите часове. Но Селин Гауер означи, че Планът е ориентиран към дълготрайните провокации пред България и остава в действие подобен, какъвто е, без значение от държавното управление, Народното събрание или войната с Украйна. Тя назова и провокациите - “върховенството на закона, декарбонизацията, либерализацията на енергийния пазар и нужните промени в обществената и здравната система ”, които да се извършат в идващите 3 години.
Справедлив преход - по какъв начин и за кого?
В свое изследване за справедливия преход - и по какъв начин да бъде отключен „ зеленият “ капацитет на трите въглищни региона, Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) установи, че териториалните проекти на Стара Загора, Перник и Кюстендил са “засегнали в лимитирана степен социално-икономическите аспекти ” на процеса. По оценки на старши анализаторката доктор Радостина Примова, 360 млн. евро са нужни единствено за обезщетения за съкратени работни места.
“Мерките в проектите слагат мощен акцент върху широкомащабни планове, които са изправени пред обилни управнически опасности и облагодетелстват съответни частни ползи, а не стопанската система като цяло ”, е един от изводите. Големите планове изземват и огромен запас от плануваните от Фонда за обективен преход близо 1.3 милиарда евро, вместо да бъдат вложени най-вече в дребни и междинни предприятия.
“Хората не виждат своя интерес в плановете (в териториалните проекти, б.а.) ”, споделя Мартин Димитров, ръководител на парламентарната Комисия по икономическа политика и нововъведения, по време на конгрес, проведен от ЦИД. “Ако няма промени, да вземем за пример 30% от средствата да бъдат за локални планове, в случай че не се откри баланс сред огромните и дребните планове - тъй като една огромна слънчева централа изземва средства, няма по какъв начин да стане и аз ще желая от служебното държавно управление проект за деяние ”, съобщи депутатът от Демократична България. Колегата му Радослав Рибарски (ПП), зам.-председател на Комисията по енергетика, разяснява, че проектите внасят ужас в всекидневието на хората, които са уплашени, че ще останат без работа. “Това внася огромна неустановеност измежду общественост, която получава положителни заплати от мините и топлоцентралите.
Младите фамилии се изнасят от Стара Загора ”, сподели Рибарски, който е локален човек и за повторно печели депутатски мандат като лидер на листата на Политическа партия в региона. Според него е нужен консенсус за приемане на национална енергийна тактика, която да набележи заместващи енергийни мощности. За кмета на Стара Загора Живко Тодоров огромното предизвикателство е преквалификацията на миньорите, изключително на по-възрастните, и този проблем е спънка за привличането на вложители.
Амбициите на Стара Загора са да се трансформира във “водородна котловина ”.
Зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев подчертава върху включването на младежите и създаване на потенциал на локално равнище, без който плановете не могат да се случат. Кметът на Кюстендил Петър Паунов пък е на мнение, че плануваните средства са незадоволителни поради високата инфлация. „ От две седмици сме загасили през нощта тока в селата в общината, тъй като не можем да го плащаме “, сподели Паунов, съгласно който страната би трябвало да подкрепи процеса, също както при санирането. За локалните управляващи от трите въглищни региона усвояването на 57% от средствата от Фонда за обективен преход до 2026 година е непостижима цел.
Слаби темпове, неприятна връзка
Според изследването на ЦИД упоритостта за декарбонизация на териториалните проекти варира сред „ ниска “ и междинна “, а обсегът им е оценен като „ невисок “. Секторните цели и индикатори за осъществяване, както и ограниченията се движат от „ едва амбициозни “ до „ умерено амбициозни “.
България към момента няма дълготрайна национална тактика за прекъсване на въгледобива, нито политика за връзка по тематиките за декарбонизация и обективен преход. Вместо това се постанова разказът, че удължаването на живота на централите е от голяма важност освен за България, само че и за района. Заключението на ЦИД е, че тези разсъждения и отсъствието на политическо водачество заплашват да подкопаят процеса на „ зеления “ преход. Това може да докара до загуба на средства и икономическа назадничавост на продуктивни в този момент региони.
Препоръките са за явен график за извеждане на ТЕЦ-овете от употреба до 2030 година и унищожаване на дотациите, оценени на към 1 милиарда евро годишно; търгове за нови ВЕИ, тласъци за стартъпи в автомобилната промишленост и веригите ѝ на доставки. Но най-важното е хората от въглищните региони да се убедят, че „ зеленото “ бъдеще е по-добро от „ кафявото “ настояще. Засега те нямат вяра.
Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Над 42% от създадената в България електрическа енергия идва от централи, работещи на въглища. Какво ще стане със Стара Загора, Перник и Кюстендил - трите региона, които ще пострадат най-силно от закриването на въгледобива.
Има ли живот след въглищата в Стара Загора, Перник и Кюстендил - трите региона на България, които ще бъдат наранени най-вече от затварянето на въгледобива. „ Зеленото “ им бъдеще зависи от успеваемостта на териториалните проекти за обективен преход, импортирани в Европейската комисия (ЕК) още през август, както и от това дали България ще извърши уговорката, записан в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), да понижи с 40% въглеродните излъчвания от бранш “Енергетика ” до 2026 година
На процедура това значи затваряне на 80% от мощностите на лигнитни въглища, защото няма различен метод за съкращаване на въглеродния двуокис - в случай че не се предоговорят планове и промените против тях в ПВУ. Над 42% от създадената в България електрическа енергия идва от централите на въглища.
Близо 14 000 души са директно заетите в бранша, други 29 000 - непряко, а крайната дата за затваряне на ТЕЦ-овете на въглища - 2038 година, още не е утвърдена от Народното събрание. (Освен нея в Плана e заложена и друга, по-амбициозна цел - 2030 г.)
(Не)възможният зелен път
Затварянето на ТЕЦ-овете на въглища провокира скандал в Народното събрание през вчерашния ден (15.11), откакто депутати от ГЕРБ и Политическа партия влязоха в конфликт по това кое държавно управление е записало в Плана задачата за 40% понижаване на нездравословните излъчвания. Темата беше разисквана и на срещата на Селин Гауер, генерална директорка на работната група по Плана за възобновяване в Европейска комисия, взаимно с представители на 10 парламентарни комисии. От Българска социалистическа партия и “Възраждане ” упорстват за опазване на въглищните централи и смяна на Плана в частта за понижаване на излъчванията до 2026 година. България, която закъсня с утвърждението на ПВУ, чака скоро да получи първия транш от 1.37 милиарда евро.
Вицепремиерът Атанас Пеканов позволи, че предоговаряне на Плана не е невероятно, че би лишило доста време и не е несъмнено по какъв начин ще бъде признато, защото нови планове и съответните промени изискват наново утвърждение на Европейска комисия и на страните членки. Той счита, че “бъдещи държавни управления могат да намерят метод да се понижат нездравословните излъчвания с 40%, без да затварят ТЕЦ-ове - да вземем за пример със сезонната им работа ”. Това би означавало обаче с обществени средства да се заплаща за поддържане на потенциал за потребление в пиковите часове. Но Селин Гауер означи, че Планът е ориентиран към дълготрайните провокации пред България и остава в действие подобен, какъвто е, без значение от държавното управление, Народното събрание или войната с Украйна. Тя назова и провокациите - “върховенството на закона, декарбонизацията, либерализацията на енергийния пазар и нужните промени в обществената и здравната система ”, които да се извършат в идващите 3 години.
Справедлив преход - по какъв начин и за кого?
В свое изследване за справедливия преход - и по какъв начин да бъде отключен „ зеленият “ капацитет на трите въглищни региона, Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) установи, че териториалните проекти на Стара Загора, Перник и Кюстендил са “засегнали в лимитирана степен социално-икономическите аспекти ” на процеса. По оценки на старши анализаторката доктор Радостина Примова, 360 млн. евро са нужни единствено за обезщетения за съкратени работни места.
“Мерките в проектите слагат мощен акцент върху широкомащабни планове, които са изправени пред обилни управнически опасности и облагодетелстват съответни частни ползи, а не стопанската система като цяло ”, е един от изводите. Големите планове изземват и огромен запас от плануваните от Фонда за обективен преход близо 1.3 милиарда евро, вместо да бъдат вложени най-вече в дребни и междинни предприятия.
“Хората не виждат своя интерес в плановете (в териториалните проекти, б.а.) ”, споделя Мартин Димитров, ръководител на парламентарната Комисия по икономическа политика и нововъведения, по време на конгрес, проведен от ЦИД. “Ако няма промени, да вземем за пример 30% от средствата да бъдат за локални планове, в случай че не се откри баланс сред огромните и дребните планове - тъй като една огромна слънчева централа изземва средства, няма по какъв начин да стане и аз ще желая от служебното държавно управление проект за деяние ”, съобщи депутатът от Демократична България. Колегата му Радослав Рибарски (ПП), зам.-председател на Комисията по енергетика, разяснява, че проектите внасят ужас в всекидневието на хората, които са уплашени, че ще останат без работа. “Това внася огромна неустановеност измежду общественост, която получава положителни заплати от мините и топлоцентралите.
Младите фамилии се изнасят от Стара Загора ”, сподели Рибарски, който е локален човек и за повторно печели депутатски мандат като лидер на листата на Политическа партия в региона. Според него е нужен консенсус за приемане на национална енергийна тактика, която да набележи заместващи енергийни мощности. За кмета на Стара Загора Живко Тодоров огромното предизвикателство е преквалификацията на миньорите, изключително на по-възрастните, и този проблем е спънка за привличането на вложители.
Амбициите на Стара Загора са да се трансформира във “водородна котловина ”.
Зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев подчертава върху включването на младежите и създаване на потенциал на локално равнище, без който плановете не могат да се случат. Кметът на Кюстендил Петър Паунов пък е на мнение, че плануваните средства са незадоволителни поради високата инфлация. „ От две седмици сме загасили през нощта тока в селата в общината, тъй като не можем да го плащаме “, сподели Паунов, съгласно който страната би трябвало да подкрепи процеса, също както при санирането. За локалните управляващи от трите въглищни региона усвояването на 57% от средствата от Фонда за обективен преход до 2026 година е непостижима цел.
Слаби темпове, неприятна връзка
Според изследването на ЦИД упоритостта за декарбонизация на териториалните проекти варира сред „ ниска “ и междинна “, а обсегът им е оценен като „ невисок “. Секторните цели и индикатори за осъществяване, както и ограниченията се движат от „ едва амбициозни “ до „ умерено амбициозни “.
България към момента няма дълготрайна национална тактика за прекъсване на въгледобива, нито политика за връзка по тематиките за декарбонизация и обективен преход. Вместо това се постанова разказът, че удължаването на живота на централите е от голяма важност освен за България, само че и за района. Заключението на ЦИД е, че тези разсъждения и отсъствието на политическо водачество заплашват да подкопаят процеса на „ зеления “ преход. Това може да докара до загуба на средства и икономическа назадничавост на продуктивни в този момент региони.
Препоръките са за явен график за извеждане на ТЕЦ-овете от употреба до 2030 година и унищожаване на дотациите, оценени на към 1 милиарда евро годишно; търгове за нови ВЕИ, тласъци за стартъпи в автомобилната промишленост и веригите ѝ на доставки. Но най-важното е хората от въглищните региони да се убедят, че „ зеленото “ бъдеще е по-добро от „ кафявото “ настояще. Засега те нямат вяра.
Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ