Искаме ли наистина нещо да стане в България?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Президентската република няма да извади България от безизходицата. Нито Великото национално заседание или пък мажоритарната изборна система. Решението е другаде. Коментар на Иво Беров.
Напоследък България изобилства от оферти за разрешаване на политическата обърканост. Те целят най-много едно - сформиране на държавно управление, за предпочитане стабилно.
Предлагат се да вземем за пример промени в изборната система с догатката, че мажоритарната изборна система ще докара до преобладаващо болшинство на някоя партия в Народното събрание (НС), която да излъчи държавно управление. Има също рекомендации за привикване на Велико Народно Събрание и смяна на конституцията. Има и оферти за прекосяване към президентска република, а една по-особена партия даже предложи полупрезидентска република, каквото и да значи това.
Това няма да избави България
Какво ще се получи, в случай че тези замисли бъдат осъществени? Най-общо казано - нищо. Целта няма да бъде реализирана. Чрез такива промени България няма по какъв начин да излезе от политическата невъзможност, тъй като те не позволяват нито едно от същностните несъгласия на българското общество.
Мажоритарната изборна система да вземем за пример в действителност ще докара до болшинство на партия, която да сформира държавно управление. Резултатите от последните парламентарни избори демонстрират, че това най-вероятно би била ГЕРБ (с нейното властово въздействие по места). Това държавно управление обаче никога няма да бъде стабилно. Преди всичко - тъй като няма да бъде представително. Дори да има 70% болшинство в Народно събрание, неговите депутати едва ли ще показват огромен % от българските жители (имайки поради изборната активност).
Голяма е вероятността същата липса на представителност да се получи и при президентска република. Старите демокрации - Франция, Англия и Съединени американски щати - фактически са приели мажоритарната система. Франция и Съединени американски щати са президентски републики, само че непълната представителност в техните парламенти не е причина за остри конфликти, доколкото това са правови страни, при които промяната на една власт с друга не води до съдбоносни промени или до непреодолими публични несъгласия. Съединените Щати в последно време бяха изключение, само че решението на тамошните несъгласия не може да се търси в мажоритарната изборната система - която по-скоро ги укрепва, а в конституцията и правото.
И по никакъв начин не е инцидентно това, че в основата на българските политически конфликти е стремежът, най-малко на част от обществото, България да се трансформира в правова страна, като належащо и неизбежно изискване за изплъзване от досегашния, неоспоримо корупционен политически модел.
Ключът към решението е другаде
И това изплъзване няма да се случи посредством промяна на изборната система, смяна в конституцията, прекосяване към президентска, полупрезидентска или четвърт президентска република. То няма по какъв начин да се случи без обществото да осъзнае, че правосъдната промяна и правовата страна не са самоцел на обиграни адвокати или користни политици, а належащо и неизбежно изискване за същински прогрес.
Така че изборът не е сред другите типове изборни системи и другите форми на ръководство, още по-малко в хартиеното или машинното гласоподаване.
Изборът ще бъде сред две съществени настройки в българското общество. Едната е настройката на тези, които са се приспособили към досегашното ръководство. Онези, на които то е преференциално или които намират в него опора и сигурност. А също и на простодушните гласоподаватели, които имат вяра, че Борисов може да смъкне цената на бензина, а Румен Радев може да въздейства върху борсовите цени на газа. Онези, които желаят нещо да стане, само че при опасението, че може да стане нещо, вземат решение, че е по-добре нищо да не става.
А от другата страна са тези, които се срамят от това, че повече от десетилетие България е на последно място в Европа по всички вероятни индикатори. Онези, които не се помиряват с корупцията, които са подготвени да одобряват заплахите и неизвестността на измененията, с цел да може страната най-сетне да тръгне напред.
Така че изборите ще не престават, до момента в който една от двете настройки не вземе превес и до момента в който най-сетне народът не реши дали в действителност желае нещо да стане, макар че нещо може да стане, или е по-добре нищо да не става, тъй като може нещо да стане.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Президентската република няма да извади България от безизходицата. Нито Великото национално заседание или пък мажоритарната изборна система. Решението е другаде. Коментар на Иво Беров.
Напоследък България изобилства от оферти за разрешаване на политическата обърканост. Те целят най-много едно - сформиране на държавно управление, за предпочитане стабилно.
Предлагат се да вземем за пример промени в изборната система с догатката, че мажоритарната изборна система ще докара до преобладаващо болшинство на някоя партия в Народното събрание (НС), която да излъчи държавно управление. Има също рекомендации за привикване на Велико Народно Събрание и смяна на конституцията. Има и оферти за прекосяване към президентска република, а една по-особена партия даже предложи полупрезидентска република, каквото и да значи това.
Това няма да избави България
Какво ще се получи, в случай че тези замисли бъдат осъществени? Най-общо казано - нищо. Целта няма да бъде реализирана. Чрез такива промени България няма по какъв начин да излезе от политическата невъзможност, тъй като те не позволяват нито едно от същностните несъгласия на българското общество.
Мажоритарната изборна система да вземем за пример в действителност ще докара до болшинство на партия, която да сформира държавно управление. Резултатите от последните парламентарни избори демонстрират, че това най-вероятно би била ГЕРБ (с нейното властово въздействие по места). Това държавно управление обаче никога няма да бъде стабилно. Преди всичко - тъй като няма да бъде представително. Дори да има 70% болшинство в Народно събрание, неговите депутати едва ли ще показват огромен % от българските жители (имайки поради изборната активност).
Голяма е вероятността същата липса на представителност да се получи и при президентска република. Старите демокрации - Франция, Англия и Съединени американски щати - фактически са приели мажоритарната система. Франция и Съединени американски щати са президентски републики, само че непълната представителност в техните парламенти не е причина за остри конфликти, доколкото това са правови страни, при които промяната на една власт с друга не води до съдбоносни промени или до непреодолими публични несъгласия. Съединените Щати в последно време бяха изключение, само че решението на тамошните несъгласия не може да се търси в мажоритарната изборната система - която по-скоро ги укрепва, а в конституцията и правото.
И по никакъв начин не е инцидентно това, че в основата на българските политически конфликти е стремежът, най-малко на част от обществото, България да се трансформира в правова страна, като належащо и неизбежно изискване за изплъзване от досегашния, неоспоримо корупционен политически модел.
Ключът към решението е другаде
И това изплъзване няма да се случи посредством промяна на изборната система, смяна в конституцията, прекосяване към президентска, полупрезидентска или четвърт президентска република. То няма по какъв начин да се случи без обществото да осъзнае, че правосъдната промяна и правовата страна не са самоцел на обиграни адвокати или користни политици, а належащо и неизбежно изискване за същински прогрес.
Така че изборът не е сред другите типове изборни системи и другите форми на ръководство, още по-малко в хартиеното или машинното гласоподаване.
Изборът ще бъде сред две съществени настройки в българското общество. Едната е настройката на тези, които са се приспособили към досегашното ръководство. Онези, на които то е преференциално или които намират в него опора и сигурност. А също и на простодушните гласоподаватели, които имат вяра, че Борисов може да смъкне цената на бензина, а Румен Радев може да въздейства върху борсовите цени на газа. Онези, които желаят нещо да стане, само че при опасението, че може да стане нещо, вземат решение, че е по-добре нищо да не става.
А от другата страна са тези, които се срамят от това, че повече от десетилетие България е на последно място в Европа по всички вероятни индикатори. Онези, които не се помиряват с корупцията, които са подготвени да одобряват заплахите и неизвестността на измененията, с цел да може страната най-сетне да тръгне напред.
Така че изборите ще не престават, до момента в който една от двете настройки не вземе превес и до момента в който най-сетне народът не реши дали в действителност желае нещо да стане, макар че нещо може да стане, или е по-добре нищо да не става, тъй като може нещо да стане.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ