Не се страхувайте от ядрените заплахи на Путин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Страхът към този момент е обхванал политици, военни и специалисти. А той е неприятен консултант, на който не трябва да имаме доверие, написа Йоша Вебер. " Необходими са непреклонност, единение и мощ, с цел да се противопоставим на изнудването ".
Страхът ни сковава. Страхът ни прави уязвими. Страхът замъглява ясната преценка. А нищо не ни плаши толкоз, колкото нуклеарната война, с която Путин за следващ път заплашва света. Защото това може да значи крах, апокалипсис, нашия финален край.
Страхът за оцеляването на планетата ни и човечеството може да се изрази и с числа. Неотдавнашни социологически изследвания демонстрират, че 58% от американците се притесняват, че Русия е тръгнала по пътя на нуклеарната война. В Германия 49 на 100 от хората споделят този боязън.
Страхът от дълго време е обхванал политиците, военните и специалистите. Политологът и специалист по съветската тематика Герхард Мангот от Университета в Инсбрук предизвестява, че в случай че Украйна продължи да освобождава териториите си, а Западът продължи да я доставя с съвременни оръжия, на Путин ще му остане единствено опцията за " нуклеарна ескалация ". А тя би станала " още по-вероятна ", в случай че Русия премине в отбранителна позиция, споделя още Мангот.
Отстъпващият губи
В подобен случай какво би било по-очевидно от това да се опитаме да предотвратим най-лошото? Ако е належащо, даже и да създадем отстъпки по отношение на Путин? Това обаче е най-лошият от всички разновидности. В случай, че Западът се поддаде на нуклеарния шантаж на Путин, това е еднакво на цялостен погром.
Украйна ще би трябвало да се помири със обилни териториални загуби, източноевропейските страни с право ще стартират да слагат под подозрение поддръжката на Брюксел и Вашингтон. А НАТО умерено ще може да хвърли на боклука тактиката си за въздържане.
Накратко - Путин би спечелил. И по-късно, той би могъл да се възползва от тази тактичност още веднъж, написа американският историк Тимъти Снайдър от Университета в Йейл в свое есе, получило необятно самопризнание: " Отстъпването пред нуклеарния шантаж няма да постави завършек на стандартната война в Украйна. Напротив - то по-скоро би нараснало вероятността от бъдещи нуклеарни войни. "
Страхът постоянно е неприятен консултант, изключително в такива обстановки. Необходими са непреклонност, единение и мощ, с цел да се противопоставим на изнудването с нуклеарни оръжия. Ако е нужно, даже и да се позовем и на личния си нуклеарен боеприпас. Мерките за въздържане би трябвало да бъдат надеждни и поредни. Всичко друго би насърчило Путин. Точно това се случи през 2013 година, когато тогавашният американски президент Барак Обама очерта " червени линии " за използването на химически оръжия в Сирия. Впоследствие те бяха пресечени от подкрепяния от Русия Башар Асад, без Западът да се намеси директно във войната.
Същото се случи и през 2014 година, когато Русия анексира Крим в нарушаване на интернационалното право. Западът просто стоеше и наблюдаваше. И двата случая евентуално са насърчили Путин да се осмели да нападне Украйна.
Москва има какво да губи
Именно страхът е страстта, която Путин желае да провокира със своята хибридна война, водена с военни, енергийни и дезинформационни средства. При цялата оправдана угриженост от нуклеарна злополука, значимо е да запазим хладнокръвие. Путин заплашва с нуклеарно оръжие от началото на войната. Без да подхваща по-нататъшни стъпки за активизиране на нуклеарните сили.
Съвсем не е толкоз елементарно за една маргинализирана нуклеарна мощ да натисне " аления " бутон. Нито Съветският съюз, нито Съединени американски щати направиха това при позорните си военни интервенции в Афганистан и Виетнам.
Включително и заради една постоянно подценявана причина - нуклеарният агресор автоматизирано се трансформира в губещ. Той нито може да се направи нещо със нечистата зона, нито по-късно биха му останали изключително доста съдружници. Китай, Индия и други страни биха се отдръпнали от Русия - наклонност, която към този момент е забележима. Дори и вкъщи, сходен удар против сякаш освободената братска страна Украйна, евентуално би коствал на съветския президент легитимност и поддръжка.
Така че не се опасявайте, самият Путин има доста да губи!
Страхът към този момент е обхванал политици, военни и специалисти. А той е неприятен консултант, на който не трябва да имаме доверие, написа Йоша Вебер. " Необходими са непреклонност, единение и мощ, с цел да се противопоставим на изнудването ".
Страхът ни сковава. Страхът ни прави уязвими. Страхът замъглява ясната преценка. А нищо не ни плаши толкоз, колкото нуклеарната война, с която Путин за следващ път заплашва света. Защото това може да значи крах, апокалипсис, нашия финален край.
Страхът за оцеляването на планетата ни и човечеството може да се изрази и с числа. Неотдавнашни социологически изследвания демонстрират, че 58% от американците се притесняват, че Русия е тръгнала по пътя на нуклеарната война. В Германия 49 на 100 от хората споделят този боязън.
Страхът от дълго време е обхванал политиците, военните и специалистите. Политологът и специалист по съветската тематика Герхард Мангот от Университета в Инсбрук предизвестява, че в случай че Украйна продължи да освобождава териториите си, а Западът продължи да я доставя с съвременни оръжия, на Путин ще му остане единствено опцията за " нуклеарна ескалация ". А тя би станала " още по-вероятна ", в случай че Русия премине в отбранителна позиция, споделя още Мангот.
Отстъпващият губи
В подобен случай какво би било по-очевидно от това да се опитаме да предотвратим най-лошото? Ако е належащо, даже и да създадем отстъпки по отношение на Путин? Това обаче е най-лошият от всички разновидности. В случай, че Западът се поддаде на нуклеарния шантаж на Путин, това е еднакво на цялостен погром.
Украйна ще би трябвало да се помири със обилни териториални загуби, източноевропейските страни с право ще стартират да слагат под подозрение поддръжката на Брюксел и Вашингтон. А НАТО умерено ще може да хвърли на боклука тактиката си за въздържане.
Накратко - Путин би спечелил. И по-късно, той би могъл да се възползва от тази тактичност още веднъж, написа американският историк Тимъти Снайдър от Университета в Йейл в свое есе, получило необятно самопризнание: " Отстъпването пред нуклеарния шантаж няма да постави завършек на стандартната война в Украйна. Напротив - то по-скоро би нараснало вероятността от бъдещи нуклеарни войни. "
Страхът постоянно е неприятен консултант, изключително в такива обстановки. Необходими са непреклонност, единение и мощ, с цел да се противопоставим на изнудването с нуклеарни оръжия. Ако е нужно, даже и да се позовем и на личния си нуклеарен боеприпас. Мерките за въздържане би трябвало да бъдат надеждни и поредни. Всичко друго би насърчило Путин. Точно това се случи през 2013 година, когато тогавашният американски президент Барак Обама очерта " червени линии " за използването на химически оръжия в Сирия. Впоследствие те бяха пресечени от подкрепяния от Русия Башар Асад, без Западът да се намеси директно във войната.
Същото се случи и през 2014 година, когато Русия анексира Крим в нарушаване на интернационалното право. Западът просто стоеше и наблюдаваше. И двата случая евентуално са насърчили Путин да се осмели да нападне Украйна.
Москва има какво да губи
Именно страхът е страстта, която Путин желае да провокира със своята хибридна война, водена с военни, енергийни и дезинформационни средства. При цялата оправдана угриженост от нуклеарна злополука, значимо е да запазим хладнокръвие. Путин заплашва с нуклеарно оръжие от началото на войната. Без да подхваща по-нататъшни стъпки за активизиране на нуклеарните сили.
Съвсем не е толкоз елементарно за една маргинализирана нуклеарна мощ да натисне " аления " бутон. Нито Съветският съюз, нито Съединени американски щати направиха това при позорните си военни интервенции в Афганистан и Виетнам.
Включително и заради една постоянно подценявана причина - нуклеарният агресор автоматизирано се трансформира в губещ. Той нито може да се направи нещо със нечистата зона, нито по-късно биха му останали изключително доста съдружници. Китай, Индия и други страни биха се отдръпнали от Русия - наклонност, която към този момент е забележима. Дори и вкъщи, сходен удар против сякаш освободената братска страна Украйна, евентуално би коствал на съветския президент легитимност и поддръжка.
Така че не се опасявайте, самият Путин има доста да губи!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ