Съединението прави Силата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Ивайло МИХАЙЛОВ
Честит празник, уважаеми Сънародници - най-българският ярък празник!
Накратко – на този 6 септември независимо, макар Великите сили, и изключително Россия, вършим първата стъпка към Обединението на всички земи, населявани с Българи, в една страна. И, за жалост, последната успешна…
Даммм, и в този момент назад в бъдещето, по-точно 2022, следващи Х-ти избори. Ще напомня думите на един кръвно мразещ България – Уинстън Чърчил (Боже, какви врагове сме си създавали, поради ей това „ Съединение ”) – „ Демокрацията е нещо извънредно, само че няма нищо по-добро от нея ”… Перефразирам, не ми се заяждайте за точността.
Та в този момент отново за рецесията на Демокрацията в нашето по този начин разединено Отечество. (Не съм сигурен до каква степен я е имало, демокрацията, де). Днес е Денят, в който най-често се чуват апели за Съединение, за преустановяване на това „ разцепление на Нацията ”, в случай че сме обединени, животът ни ще стане по-хубав от приказка… Ние, като люлката на Европейската цивилизация, сме си самодостатъчни, можем и „ сами да се оправим ”, никой не ни е необходим, ни Европейски Съюз, ни Организация на обединените нации, ни „ северомакедонците ”, по този начин и по този начин всичко сме им дали, а пък те всичко са ни взели, дайте да се съединим, (или пък дайте да дадем), вимето (не е правописна грешка) на България!
Замислих се, че след 100 години (самота) неточности, какво ни липсва, с цел да има Съединение? Просто е – Покаяние! Не го чакам, уповавам се в миналото обществото ни да го изиска! Страшното е, че покаянието съвсем постоянно минава около бай Ставри, за жалост той е непоколебим, а за наслада – справедлив… И тъй като не чакам лицата, които имат потребност от смирение, да се самообвинят, ще ни е необходим различен механизъм – с тежестта, а не със строгостта на Крумовите закони. Не, няма да режем ръце или глави, само че пък всеки, всекидневно, при всеки общественозначим проблем, да усеща силата на правораздаването. Само по този начин обществото ни би имало шанса да се прочисти, най-малко да стартира да усеща силата на Демокрацията, да ѝ се довери в края на краищата.
Защото Демокрация – това сме ние, осъзнати жители, и ще изтъквам една учителка, която към този момент като министър на образованието през някоя си от 80-те години, е предпочела да влезе в клас в Стара Загора, с цел да види какво значи българското приблизително обучение, а не да си върви на празненството, проведено в нейна чест, а единствено няколко години по-късно, тя, „ Желязната лейди ”, Меги Тачър, към този момент като министър председател, написа „ За да има народна власт, би трябвало да има сериозна маса от демократично мислещи хора ”. И отново – перефразирам!
Само Покаянието в нашта „ бедна, само че горда стърна ”, би довела до тази сериозна маса…. А през 1879 имало ли я е -
И не, не Роzzия е разрешила новосформираната Българска страна да одобри толкоз демократична Конституция. Това е последния триумф на Левски, Ботев и оня Бенковски, който отвори такава рана, която заби и в сърцето на съветската империя.
Коментар на Ивайло МИХАЙЛОВ
Честит празник, уважаеми Сънародници - най-българският ярък празник!
Накратко – на този 6 септември независимо, макар Великите сили, и изключително Россия, вършим първата стъпка към Обединението на всички земи, населявани с Българи, в една страна. И, за жалост, последната успешна…
Даммм, и в този момент назад в бъдещето, по-точно 2022, следващи Х-ти избори. Ще напомня думите на един кръвно мразещ България – Уинстън Чърчил (Боже, какви врагове сме си създавали, поради ей това „ Съединение ”) – „ Демокрацията е нещо извънредно, само че няма нищо по-добро от нея ”… Перефразирам, не ми се заяждайте за точността.
Та в този момент отново за рецесията на Демокрацията в нашето по този начин разединено Отечество. (Не съм сигурен до каква степен я е имало, демокрацията, де). Днес е Денят, в който най-често се чуват апели за Съединение, за преустановяване на това „ разцепление на Нацията ”, в случай че сме обединени, животът ни ще стане по-хубав от приказка… Ние, като люлката на Европейската цивилизация, сме си самодостатъчни, можем и „ сами да се оправим ”, никой не ни е необходим, ни Европейски Съюз, ни Организация на обединените нации, ни „ северомакедонците ”, по този начин и по този начин всичко сме им дали, а пък те всичко са ни взели, дайте да се съединим, (или пък дайте да дадем), вимето (не е правописна грешка) на България!
Замислих се, че след 100 години (самота) неточности, какво ни липсва, с цел да има Съединение? Просто е – Покаяние! Не го чакам, уповавам се в миналото обществото ни да го изиска! Страшното е, че покаянието съвсем постоянно минава около бай Ставри, за жалост той е непоколебим, а за наслада – справедлив… И тъй като не чакам лицата, които имат потребност от смирение, да се самообвинят, ще ни е необходим различен механизъм – с тежестта, а не със строгостта на Крумовите закони. Не, няма да режем ръце или глави, само че пък всеки, всекидневно, при всеки общественозначим проблем, да усеща силата на правораздаването. Само по този начин обществото ни би имало шанса да се прочисти, най-малко да стартира да усеща силата на Демокрацията, да ѝ се довери в края на краищата.
Защото Демокрация – това сме ние, осъзнати жители, и ще изтъквам една учителка, която към този момент като министър на образованието през някоя си от 80-те години, е предпочела да влезе в клас в Стара Загора, с цел да види какво значи българското приблизително обучение, а не да си върви на празненството, проведено в нейна чест, а единствено няколко години по-късно, тя, „ Желязната лейди ”, Меги Тачър, към този момент като министър председател, написа „ За да има народна власт, би трябвало да има сериозна маса от демократично мислещи хора ”. И отново – перефразирам!
Само Покаянието в нашта „ бедна, само че горда стърна ”, би довела до тази сериозна маса…. А през 1879 имало ли я е -
И не, не Роzzия е разрешила новосформираната Българска страна да одобри толкоз демократична Конституция. Това е последния триумф на Левски, Ботев и оня Бенковски, който отвори такава рана, която заби и в сърцето на съветската империя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ