Новата истерия „Газ до дупка“. А истинската цел?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Да не си помислите, че съм станал и аз газов специалист: просто с учудване следя следващото медийно истеризиране на поданството.
Помните по какъв начин беше последните две години: всеки ден Ковид - ще умрем, няма да умрем, ще ни чипират, няма да ни чипират. Е, в този момент медиите са в режима „ газ до дупка “. Не знам дали си мислят, че с тия монотематични ужаси печелят аудитория, не знам и какъв брой време съумява да задържи вниманието такава тематика, преди да пуснат нова.
Медийната нервност
Разбира се, има и благородно пояснение: добре уплашени, българските жители ще сложат маски и ще се имунизират против Ковид. Или в този момент, при рецесията с газа: Софийска община ще се стресне и ще вземе ограничения да укрепи електроинсталациите, ако останем без парно. Ще почнем да мислим за икономисване на сила и да инсталираме слънчеви панели на покривите. Бизнесите ще се замислят за подмяна на газа с нещо по-евтино… Е да, но нашенци нито се имунизираха, нито слушам за енергийни мобилизации.
Медийната нервност не ражда схващане и мислене за рационални дейности, а единствено предизборно разделя обществото. Защото заветен принцип на медийните диспути у нас е „ всички гледни точки “, където медията безстрастно следи политическия пинг-понг. Има ли танкери? Колко би коствал съветският газ? Има ли пари в страната?.. Ами обстоятелствата зависят от госта, водещият няма право на мнение.
Любим род на представителите е да идват в студията с някакви листове, които размахват пред камерата. Не видях нито една редакция, която до идващия ден да ревизира тези малко карикатурни нагледи и да ни изясни фактическата страна на разногласието (ако съм пропуснал някоя, апелирам за извинение). В последна сметка ще стане като с Ковида, когато в Народното събрание влязоха две динайърски партии и тематиката ни отмиля. Колко партии ще яхнат в този момент „ Газпром “, скоро ще забележим.
Геополитическата миризма на газа ще е в центъра на тези избори. Служебното държавно управление упреква Асен Василев в идеологизиране на енергетиката, само че провали договорката с танкерите май заради чист антиамериканизъм, който доста се котира измежду левите. Представете си, че то продължи в тази посока и през октомври сме напълно подвластни от съветските газови полит-капризи. Съставяме държавно управление, което не се харесва на Митрофанова и хоп - няма газ за зимата. Докато не излъчим ръководство по усета на Кремъл. Това изцяло би отговаряло на доктрината „ Брежнев “ за ограничавания народен суверенитет на социалистическите братя.
Заплахата от геополитически завой е чудесна опция за проевропейските сили да се обединят, въпреки и да не е ясно още против кого. Все отново служебното държавно управление няма да се явява на избори, а до новите леви, проявяващи странна благосклонност към съветския нацизъм, се подрежда и Българска социалистическа партия, евентуален съдружник в промените. Сигналите откъм ГЕРБ са спорни - боричкането с Политическа партия май замъглява идеологическия им фокус и вършат невъзможна обща декларация против смяната на геополитическия курс на страната. В един Facebook анекдот, публицисти питат Борисов: „ Боите ли се, че ще сме на студено тази зима? “, на което той дава отговор „ Боя се аз да не съм на топло “.
Опасен казус
Не знам дали живеем в един и същи свят. На няколкостотин километра отсам се води империалистическа война, унищожават градове, избиват деца, прогонват една трета от популацията на Украйна, а по тв приемника едни политици ми вършат сметки за това, че еди-кой си газ бил 10 лв. нагоре или 20 лв. надолу. Това ли ни е казусът? Навлязохме в нова Студена война; даже бойните дейности да спрат до няколко месеца (оптимистично), връзките с Русия няма да се възстановят с години, тъй като новата империя унищожи самите основи на интернационалния ред, граден с тъга след 1945. В тази спешна обстановка държавното управление на Петков откри някакви решения - дали са били най-хубавите не знам. Но да отречеш правото на българското държавно управление да взима ограничения в изключителни условия е доста рисков казус. Как ще постъпят идващите управници, изправени примерно пред земетресение, в случай че знаят, че за всяка форсмажорна мярка ще им бъде търсена правосъдна отговорност (съдебна отговорност някои желаеха и за Ковида, нали помните?). Ще си мрем и това е.
Тук възкръсна и комунистическата ненавист към търговеца, именуван в газовата война „ медиатор “. Ами паразити са, нищо не създават, единствено смучат национална кръв. И в случай че има търговци, значи безусловно би трябвало да има корупция. В тази патриархално-марксистка визия следва да си купуваме доматите от съседа, а всичките търговски вериги да бъдат неразрешени. Разбира се, че търговците могат да спекулират, да вземем за пример като вършат картели, само че по същия метод могат да злоупотребяват и производителите, а най-много през днешния ден злоупотребява политическият режим в Кремъл, който играе с Европа на спри-пусни, с цел да подвига цените.
Лично мен ме убеждават тези специалисти, които споделят, че търговията с газ просто би трябвало да се либерализира, като се закрие държавната „ Булгаргаз “, а за какво не и самия енергиен холдинг. Да се оставят частни търговци, наши и европейски, да доставят суровината на конкурентни цени и наместо да се поддържат закъсали държавни сдружения, парите да се насочват към нуждаещи се.
Вижте, въпросът е кардинален. За избрана стока ли става дума или за нещо друго? Работодателите проплакаха пред по този начин наречения щаб, че са подготвени да заплащат до 250 лв. на мегават. А за какво на следващия ден строителните компании да не заявят какви тъкмо цени желаят за цимента? Ресторантьорите – за ракията? Лично аз желая нов мобилен телефон, в случай че желаете да се обединим за митинг пред държавното управление с искане на таван за айфоните.
Позицията на работодателите би била законна, в случай че имаше формата на молба: апелирам подкрепете ни, цената на тази суровина доста се подвигна. Но не, те слагат условия, даже си разрешават да разсъждават геополитически. И какво остава на господин Донев, с изключение на да върви да целува ръцете на „ Газпром “? Е хубаво, ще оцелеят няколко пекарни, само че какво ще стане с страната? Впрочем пречи ли им някой сами да си купуват газ от прокълнатите търговци-посредници, това не разбрах.
Каква част от информацията ни се сервира
Целият този медийно-газов апокалипсис демонстрира главния принцип на популизма: на британски го назовават cherry-picking, т.е. сортиране на тези части информация, които ти изнасят. Газпромчиците не стопират да повтарят, че щом Германия купува в рубли, можем и ние. Само че това, което Германия прави, е в съгласие с Европейската комисия, която взима поради огромната взаимозависимост на Германия от съветски газ и голямата ѝ значимост за европейската стопанска система. Ако Германия спре, стопират доста от нашите производства и тогава ще има още по-голям рев, нали по този начин? Дали в рубли заплащат държавни или частни сдружения евентуално също има значение.
За България газът има дребна роля и може елементарно да се компенсира, което ни слага в друго състояние. Помислете и за подтекста на нашият опит да се измъкнем от общата взаимност в омиротворяването на агресора. Страната ни получи дерогация за покупки на съветски нефт; за какво я искахме не знам, само че е реалност, ние сме единствената страна с изход на море, която купува от Русия. Отказахме да даваме оръжие на Украйна; да даваме, не да продаваме, нали разбираме, че първото е политически акт на взаимност, а второто - егоистично потребление на обстановката? Ние сме страната, която три години изнервя Европейски Съюз с ветото си за Северна Македония, та поради нас направиха рисков казус вкарвайки историята в договарянията за уголемение. Ние сме известни като троянски кон на Русия в Европа, страна, която даже националния си празник е посветила на успеха на съветския цар, чийто монумент краси центъра на столицата на няколкостотин метра от шмайзера на руския окупатор.
Разбира се, ще ни обгазяват интензивно до изборите: димната завеса заличава нюансите и обрисува едни героични силуети, вплетени в чутовна геополитическа борба. А всякакви детайлности като правосъдна система, лечебни заведения, пътища, войска, полиция - те просто ще изчезват от погледа.
Автор: Ивайло Дичев
Да не си помислите, че съм станал и аз газов специалист: просто с учудване следя следващото медийно истеризиране на поданството.
Помните по какъв начин беше последните две години: всеки ден Ковид - ще умрем, няма да умрем, ще ни чипират, няма да ни чипират. Е, в този момент медиите са в режима „ газ до дупка “. Не знам дали си мислят, че с тия монотематични ужаси печелят аудитория, не знам и какъв брой време съумява да задържи вниманието такава тематика, преди да пуснат нова.
Медийната нервност
Разбира се, има и благородно пояснение: добре уплашени, българските жители ще сложат маски и ще се имунизират против Ковид. Или в този момент, при рецесията с газа: Софийска община ще се стресне и ще вземе ограничения да укрепи електроинсталациите, ако останем без парно. Ще почнем да мислим за икономисване на сила и да инсталираме слънчеви панели на покривите. Бизнесите ще се замислят за подмяна на газа с нещо по-евтино… Е да, но нашенци нито се имунизираха, нито слушам за енергийни мобилизации.
Медийната нервност не ражда схващане и мислене за рационални дейности, а единствено предизборно разделя обществото. Защото заветен принцип на медийните диспути у нас е „ всички гледни точки “, където медията безстрастно следи политическия пинг-понг. Има ли танкери? Колко би коствал съветският газ? Има ли пари в страната?.. Ами обстоятелствата зависят от госта, водещият няма право на мнение.
Любим род на представителите е да идват в студията с някакви листове, които размахват пред камерата. Не видях нито една редакция, която до идващия ден да ревизира тези малко карикатурни нагледи и да ни изясни фактическата страна на разногласието (ако съм пропуснал някоя, апелирам за извинение). В последна сметка ще стане като с Ковида, когато в Народното събрание влязоха две динайърски партии и тематиката ни отмиля. Колко партии ще яхнат в този момент „ Газпром “, скоро ще забележим.
Геополитическата миризма на газа ще е в центъра на тези избори. Служебното държавно управление упреква Асен Василев в идеологизиране на енергетиката, само че провали договорката с танкерите май заради чист антиамериканизъм, който доста се котира измежду левите. Представете си, че то продължи в тази посока и през октомври сме напълно подвластни от съветските газови полит-капризи. Съставяме държавно управление, което не се харесва на Митрофанова и хоп - няма газ за зимата. Докато не излъчим ръководство по усета на Кремъл. Това изцяло би отговаряло на доктрината „ Брежнев “ за ограничавания народен суверенитет на социалистическите братя.
Заплахата от геополитически завой е чудесна опция за проевропейските сили да се обединят, въпреки и да не е ясно още против кого. Все отново служебното държавно управление няма да се явява на избори, а до новите леви, проявяващи странна благосклонност към съветския нацизъм, се подрежда и Българска социалистическа партия, евентуален съдружник в промените. Сигналите откъм ГЕРБ са спорни - боричкането с Политическа партия май замъглява идеологическия им фокус и вършат невъзможна обща декларация против смяната на геополитическия курс на страната. В един Facebook анекдот, публицисти питат Борисов: „ Боите ли се, че ще сме на студено тази зима? “, на което той дава отговор „ Боя се аз да не съм на топло “.
Опасен казус
Не знам дали живеем в един и същи свят. На няколкостотин километра отсам се води империалистическа война, унищожават градове, избиват деца, прогонват една трета от популацията на Украйна, а по тв приемника едни политици ми вършат сметки за това, че еди-кой си газ бил 10 лв. нагоре или 20 лв. надолу. Това ли ни е казусът? Навлязохме в нова Студена война; даже бойните дейности да спрат до няколко месеца (оптимистично), връзките с Русия няма да се възстановят с години, тъй като новата империя унищожи самите основи на интернационалния ред, граден с тъга след 1945. В тази спешна обстановка държавното управление на Петков откри някакви решения - дали са били най-хубавите не знам. Но да отречеш правото на българското държавно управление да взима ограничения в изключителни условия е доста рисков казус. Как ще постъпят идващите управници, изправени примерно пред земетресение, в случай че знаят, че за всяка форсмажорна мярка ще им бъде търсена правосъдна отговорност (съдебна отговорност някои желаеха и за Ковида, нали помните?). Ще си мрем и това е.
Тук възкръсна и комунистическата ненавист към търговеца, именуван в газовата война „ медиатор “. Ами паразити са, нищо не създават, единствено смучат национална кръв. И в случай че има търговци, значи безусловно би трябвало да има корупция. В тази патриархално-марксистка визия следва да си купуваме доматите от съседа, а всичките търговски вериги да бъдат неразрешени. Разбира се, че търговците могат да спекулират, да вземем за пример като вършат картели, само че по същия метод могат да злоупотребяват и производителите, а най-много през днешния ден злоупотребява политическият режим в Кремъл, който играе с Европа на спри-пусни, с цел да подвига цените.
Лично мен ме убеждават тези специалисти, които споделят, че търговията с газ просто би трябвало да се либерализира, като се закрие държавната „ Булгаргаз “, а за какво не и самия енергиен холдинг. Да се оставят частни търговци, наши и европейски, да доставят суровината на конкурентни цени и наместо да се поддържат закъсали държавни сдружения, парите да се насочват към нуждаещи се.
Вижте, въпросът е кардинален. За избрана стока ли става дума или за нещо друго? Работодателите проплакаха пред по този начин наречения щаб, че са подготвени да заплащат до 250 лв. на мегават. А за какво на следващия ден строителните компании да не заявят какви тъкмо цени желаят за цимента? Ресторантьорите – за ракията? Лично аз желая нов мобилен телефон, в случай че желаете да се обединим за митинг пред държавното управление с искане на таван за айфоните.
Позицията на работодателите би била законна, в случай че имаше формата на молба: апелирам подкрепете ни, цената на тази суровина доста се подвигна. Но не, те слагат условия, даже си разрешават да разсъждават геополитически. И какво остава на господин Донев, с изключение на да върви да целува ръцете на „ Газпром “? Е хубаво, ще оцелеят няколко пекарни, само че какво ще стане с страната? Впрочем пречи ли им някой сами да си купуват газ от прокълнатите търговци-посредници, това не разбрах.
Каква част от информацията ни се сервира
Целият този медийно-газов апокалипсис демонстрира главния принцип на популизма: на британски го назовават cherry-picking, т.е. сортиране на тези части информация, които ти изнасят. Газпромчиците не стопират да повтарят, че щом Германия купува в рубли, можем и ние. Само че това, което Германия прави, е в съгласие с Европейската комисия, която взима поради огромната взаимозависимост на Германия от съветски газ и голямата ѝ значимост за европейската стопанска система. Ако Германия спре, стопират доста от нашите производства и тогава ще има още по-голям рев, нали по този начин? Дали в рубли заплащат държавни или частни сдружения евентуално също има значение.
За България газът има дребна роля и може елементарно да се компенсира, което ни слага в друго състояние. Помислете и за подтекста на нашият опит да се измъкнем от общата взаимност в омиротворяването на агресора. Страната ни получи дерогация за покупки на съветски нефт; за какво я искахме не знам, само че е реалност, ние сме единствената страна с изход на море, която купува от Русия. Отказахме да даваме оръжие на Украйна; да даваме, не да продаваме, нали разбираме, че първото е политически акт на взаимност, а второто - егоистично потребление на обстановката? Ние сме страната, която три години изнервя Европейски Съюз с ветото си за Северна Македония, та поради нас направиха рисков казус вкарвайки историята в договарянията за уголемение. Ние сме известни като троянски кон на Русия в Европа, страна, която даже националния си празник е посветила на успеха на съветския цар, чийто монумент краси центъра на столицата на няколкостотин метра от шмайзера на руския окупатор.
Разбира се, ще ни обгазяват интензивно до изборите: димната завеса заличава нюансите и обрисува едни героични силуети, вплетени в чутовна геополитическа борба. А всякакви детайлности като правосъдна система, лечебни заведения, пътища, войска, полиция - те просто ще изчезват от погледа.
Автор: Ивайло Дичев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ