Борбата с наркотиците в България: много проблеми и един добър пример
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Днешната обстановка не е доста по-различна от тази при започване на 90-те, когато опиатите влязоха в България и злото се намести в хиляди фамилии. Но въпреки всичко има положителни образци. Веселина Божилова споделя за един от тях.
Употребата на опиати директно или индиректно предизвиква гибелта на над 700 хиляди души по света всяка година. Над 150 хиляди от тях умират в следствие от свръхдоза. На 21 юли почитаме паметта на жертвите на опиати.
В България пък през юни отбелязахме тригодишнината от закриването на Националния център по наркомании. То се случи сполучливо от втория опит, първият беше по време на ръководството на Орешарски през 2013 година. И беше миловидно поднесено като прекачване на активността към Национален център по публично здраве и разбори. Преди да бъде закрит НЦН, той беше разтресен от уволнения на положителни експерти. Когато беше затворен, той към този момент беше обезкървен.
Българската страна не направи нищо да усъвършенства опциите за лекуване
Днешната обстановка не е по-различна от тази при започване на 90-те, когато опиатите влязоха в България и злото се намести в хиляди фамилии. С уточнението, че в един начален интервал въпреки всичко бяха реализирани някои неща - безвъзмездни детокси, основаването на НЦН, основаването на Превантивно-информационните центрове в страната. Детоксите към този момент на всички места са платени, НЦН го няма, страната не добави и на йота нещо към финансирането на лекуване и единствената безвъзмездна опция си остават няколкото държавни метадонови стратегии. Частните, за разлика от тях, са платени и са повече. Лечението без медикаменти не е финансирано от страната, него го няма като се изключи леглата в няколко държавни лечебни заведения. Само за сведение - гръцката страна отделя всяка година по 80 милиона евро за лекуване без медикаменти в лечебната стратегия Кетеа.
У нас, тъкмо както първоначално, когато никой не знаеше защо става дума, наркозависимите са работа само на полицията и на съда. Те се ловят елементарно и се съдят още по-лесно, по тази причина статистиката се държи на тях. В пандизите няма стратегии за лекуване, а опиати има. Дори когато заловят на пътя водач с опиати в кръвта, никой не се интересува дали той ще се оправи. В други страни такива хора дават от време на време проби, до момента в който си вземат книжката назад. У нас не. Наркоманът се подрежда до клошаря в най-честия избор за причинители на закононарушения, когато нямаш необикновен интерес да търсиш действителния.
Иначе имаме една Национална тактика за битка с опиатите, която се отупва от праха през прочут интервал и се сменя идната последна дата. Там има доста пожелания и на процедура никой не се интересува от нея. Стигна се до парадокса преди няколко години да не помнят да я осъвременят и по този начин, о смут, няколко месеца изкарахме и без нея. Дали някой си загуби съня от това?
Освен бла-бла приказките тази тактика имаше и едно доста потребно нещо. По нея се отпускаха средства за безвъзмездни бройки в платени стратегии. Тъй като у нас така и така няма безвъзмездни стратегии, а популацията, изключително в сегмента на родителите на наркозависими, по предписание е извънредно обедняло, тази алтернатива беше тип избавление. Докато съществуваше НЦН, тези средства се предоставяха на стратегиите след конкурс. Сега се трансферират на общините към Превантивно-информационните центрове, само че са целеви и те не могат да ги харчат. Трябва да ги дават тук-там за лекуване, само че пък законово това е доста мъчно, има периоди, публични поръчки. Всъщност доста от общините връщат парите, до момента в който подвластните чакат за този късмет. Ако имат време да чакат. Има и по-голям парадокс - превеждат пари на общини, в които от дълго време няма стратегии за лекуване - да вземем за пример в Добрич. Имало е за малко, влезнало е в Google и ето ви едни пари да им ги дадете. А тях ги няма. Щеше да е доста смешно, в случай че не беше трагично.
Частните опциите стават от ден на ден и все по-скъпи
Появяват се платени психотерапевтични стратегии, някои искрено заиграват с възприятието на виновност у родителите и желаят цели положения за лекуване в първокласни условия. Специалистите са наясно, че изискванията не са първото най-важно нещо при лекуването. Дори в случай че човек в действителност желае да се отърве от зависимостта си, посреща философски и надалеч по-неблагоприятни. Но рекламите работят. Както дилър с проблясък на съвест се оправдава: " Ако не съм аз, някой различен ще им продаде ", по този начин и тук концепцията е: " Аз знам, че няма да го изцелявам, само че най-малко да му взема парите ". Последната такава стратегия се популяризира с кино лентата със Сандра Бълок " 28 дни ", колкото продължава и лекуването. Зад нея стои зам.-министърката на опазването на здравето, която закри НЦН. Ако в този момент се чудите по какъв начин става това, не сте единствено вие.
Освен едно платено изключение в София, стратегии за малолетни няма. Пазарът на опиати се смени и през днешния ден главният проблем са синтетичните дроги, които се използват от малолетните. В един миг те вършат така наречен психотични епизоди, а няма къде да се лекуват. В психиатриите не ги вземат поради възрастта.
Единственото, което сполучливо се развива през тези години, е стигмата. Обществото, стига да не му е в къщата, единомислещо осъжда наркоманите и не позволява даже, че зависимостта е заболяване и има потребност от лекуване.
Добрият образец
Има в последно време един образец за противоположното, толкоз прекрасен и непредвиден, че даже не дръзвам да напиша къде се случва, с цел да не му навредят. Преди година край междинен регионален град с доста положителни обичаи в предварителната защита и загрижени хора в общинските управляващи се основава нова психотерапевтична стратегия. Създава я младеж от града, минал през пъкъла на опиатите, само че и целеустремено усвоил познания и умения в редица образования и стажове. Още при заявяването на желанието си среща поддръжка от общината и се взема решение да работи.
Цената за месец престой е 1500 лева, само че малко на брой от 16-те резидента сега могат да я заплащат. Градът обаче не ги изоставя. Още при първата си поява, момчетата се декларират ясно - да, те са наркозависими и да, те желаят да се преборят с това. Говорят по локалните медии, обличат идентични брандирани тениски, появяват се обществено. Започва нещо, което другаде у нас не се е случвало - синергия сред програмата и града. Момчетата се включват в редица доброволни действия. Те възвръщат автобусни спирки по селата, копаят дупки за дървета край учебни дворове, боядисват читалище, оказват помощ в Дом за настаняване на деца с физически увреждания. Правят го на драго сърце, тъй като и тези доброволни действия са част от лечението. Градът стартира да разчита на тях.
Изтъркулва се срокът за едно лекуване, шестима от първите, въпреки и да са от столицата, избират да останат в дребния град. Двама към този момент работят. Общината дава на програмата гратис пространства за дневен център и за съвещания. Лека бавно градът прави оценка това, което вижда, и взема решение да оказва помощ - събира пари за обезпечаване на лекуването на хора, които не могат да си заплащат. Благотворителен базар към първи март, благотворителен концерт. Включват се хора от цялата страна.
Там, в дребния планински град, в смален мащаб може би за пръв път се случва това, което от дълго време трябваше да стане в цялата страна. И е хубаво да бъде даден като образец, само че в тази сфера към този момент всички са суеверни. Затова дано си остане неизвестен. Прекалено доста положителни опити са се проваляли в годините. Дали ще оцелее тази стратегия, не е доста ясно, опитът от 20 години демонстрира, че шансът ѝ не е кой знае какъв брой огромен. Задават се локални избори, не е ясно дали новата власт ще продължи съдействието. Но даже единствено за година деяние е видно, че това е верният път. По този път трябваше да тръгне от дълго време и страната, само че тя просто нищо не направи по въпроса. Нито хвана дилърите, нито обезпечи налично лекуване, нито защищити както би трябвало децата си от злото. И в този момент всички си плащаме.
Днешната обстановка не е доста по-различна от тази при започване на 90-те, когато опиатите влязоха в България и злото се намести в хиляди фамилии. Но въпреки всичко има положителни образци. Веселина Божилова споделя за един от тях.
Употребата на опиати директно или индиректно предизвиква гибелта на над 700 хиляди души по света всяка година. Над 150 хиляди от тях умират в следствие от свръхдоза. На 21 юли почитаме паметта на жертвите на опиати.
В България пък през юни отбелязахме тригодишнината от закриването на Националния център по наркомании. То се случи сполучливо от втория опит, първият беше по време на ръководството на Орешарски през 2013 година. И беше миловидно поднесено като прекачване на активността към Национален център по публично здраве и разбори. Преди да бъде закрит НЦН, той беше разтресен от уволнения на положителни експерти. Когато беше затворен, той към този момент беше обезкървен.
Българската страна не направи нищо да усъвършенства опциите за лекуване
Днешната обстановка не е по-различна от тази при започване на 90-те, когато опиатите влязоха в България и злото се намести в хиляди фамилии. С уточнението, че в един начален интервал въпреки всичко бяха реализирани някои неща - безвъзмездни детокси, основаването на НЦН, основаването на Превантивно-информационните центрове в страната. Детоксите към този момент на всички места са платени, НЦН го няма, страната не добави и на йота нещо към финансирането на лекуване и единствената безвъзмездна опция си остават няколкото държавни метадонови стратегии. Частните, за разлика от тях, са платени и са повече. Лечението без медикаменти не е финансирано от страната, него го няма като се изключи леглата в няколко държавни лечебни заведения. Само за сведение - гръцката страна отделя всяка година по 80 милиона евро за лекуване без медикаменти в лечебната стратегия Кетеа.
У нас, тъкмо както първоначално, когато никой не знаеше защо става дума, наркозависимите са работа само на полицията и на съда. Те се ловят елементарно и се съдят още по-лесно, по тази причина статистиката се държи на тях. В пандизите няма стратегии за лекуване, а опиати има. Дори когато заловят на пътя водач с опиати в кръвта, никой не се интересува дали той ще се оправи. В други страни такива хора дават от време на време проби, до момента в който си вземат книжката назад. У нас не. Наркоманът се подрежда до клошаря в най-честия избор за причинители на закононарушения, когато нямаш необикновен интерес да търсиш действителния.
Иначе имаме една Национална тактика за битка с опиатите, която се отупва от праха през прочут интервал и се сменя идната последна дата. Там има доста пожелания и на процедура никой не се интересува от нея. Стигна се до парадокса преди няколко години да не помнят да я осъвременят и по този начин, о смут, няколко месеца изкарахме и без нея. Дали някой си загуби съня от това?
Освен бла-бла приказките тази тактика имаше и едно доста потребно нещо. По нея се отпускаха средства за безвъзмездни бройки в платени стратегии. Тъй като у нас така и така няма безвъзмездни стратегии, а популацията, изключително в сегмента на родителите на наркозависими, по предписание е извънредно обедняло, тази алтернатива беше тип избавление. Докато съществуваше НЦН, тези средства се предоставяха на стратегиите след конкурс. Сега се трансферират на общините към Превантивно-информационните центрове, само че са целеви и те не могат да ги харчат. Трябва да ги дават тук-там за лекуване, само че пък законово това е доста мъчно, има периоди, публични поръчки. Всъщност доста от общините връщат парите, до момента в който подвластните чакат за този късмет. Ако имат време да чакат. Има и по-голям парадокс - превеждат пари на общини, в които от дълго време няма стратегии за лекуване - да вземем за пример в Добрич. Имало е за малко, влезнало е в Google и ето ви едни пари да им ги дадете. А тях ги няма. Щеше да е доста смешно, в случай че не беше трагично.
Частните опциите стават от ден на ден и все по-скъпи
Появяват се платени психотерапевтични стратегии, някои искрено заиграват с възприятието на виновност у родителите и желаят цели положения за лекуване в първокласни условия. Специалистите са наясно, че изискванията не са първото най-важно нещо при лекуването. Дори в случай че човек в действителност желае да се отърве от зависимостта си, посреща философски и надалеч по-неблагоприятни. Но рекламите работят. Както дилър с проблясък на съвест се оправдава: " Ако не съм аз, някой различен ще им продаде ", по този начин и тук концепцията е: " Аз знам, че няма да го изцелявам, само че най-малко да му взема парите ". Последната такава стратегия се популяризира с кино лентата със Сандра Бълок " 28 дни ", колкото продължава и лекуването. Зад нея стои зам.-министърката на опазването на здравето, която закри НЦН. Ако в този момент се чудите по какъв начин става това, не сте единствено вие.
Освен едно платено изключение в София, стратегии за малолетни няма. Пазарът на опиати се смени и през днешния ден главният проблем са синтетичните дроги, които се използват от малолетните. В един миг те вършат така наречен психотични епизоди, а няма къде да се лекуват. В психиатриите не ги вземат поради възрастта.
Единственото, което сполучливо се развива през тези години, е стигмата. Обществото, стига да не му е в къщата, единомислещо осъжда наркоманите и не позволява даже, че зависимостта е заболяване и има потребност от лекуване.
Добрият образец
Има в последно време един образец за противоположното, толкоз прекрасен и непредвиден, че даже не дръзвам да напиша къде се случва, с цел да не му навредят. Преди година край междинен регионален град с доста положителни обичаи в предварителната защита и загрижени хора в общинските управляващи се основава нова психотерапевтична стратегия. Създава я младеж от града, минал през пъкъла на опиатите, само че и целеустремено усвоил познания и умения в редица образования и стажове. Още при заявяването на желанието си среща поддръжка от общината и се взема решение да работи.
Цената за месец престой е 1500 лева, само че малко на брой от 16-те резидента сега могат да я заплащат. Градът обаче не ги изоставя. Още при първата си поява, момчетата се декларират ясно - да, те са наркозависими и да, те желаят да се преборят с това. Говорят по локалните медии, обличат идентични брандирани тениски, появяват се обществено. Започва нещо, което другаде у нас не се е случвало - синергия сред програмата и града. Момчетата се включват в редица доброволни действия. Те възвръщат автобусни спирки по селата, копаят дупки за дървета край учебни дворове, боядисват читалище, оказват помощ в Дом за настаняване на деца с физически увреждания. Правят го на драго сърце, тъй като и тези доброволни действия са част от лечението. Градът стартира да разчита на тях.
Изтъркулва се срокът за едно лекуване, шестима от първите, въпреки и да са от столицата, избират да останат в дребния град. Двама към този момент работят. Общината дава на програмата гратис пространства за дневен център и за съвещания. Лека бавно градът прави оценка това, което вижда, и взема решение да оказва помощ - събира пари за обезпечаване на лекуването на хора, които не могат да си заплащат. Благотворителен базар към първи март, благотворителен концерт. Включват се хора от цялата страна.
Там, в дребния планински град, в смален мащаб може би за пръв път се случва това, което от дълго време трябваше да стане в цялата страна. И е хубаво да бъде даден като образец, само че в тази сфера към този момент всички са суеверни. Затова дано си остане неизвестен. Прекалено доста положителни опити са се проваляли в годините. Дали ще оцелее тази стратегия, не е доста ясно, опитът от 20 години демонстрира, че шансът ѝ не е кой знае какъв брой огромен. Задават се локални избори, не е ясно дали новата власт ще продължи съдействието. Но даже единствено за година деяние е видно, че това е верният път. По този път трябваше да тръгне от дълго време и страната, само че тя просто нищо не направи по въпроса. Нито хвана дилърите, нито обезпечи налично лекуване, нито защищити както би трябвало децата си от злото. И в този момент всички си плащаме.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ