Симеон II: Царят олицетворява единството на нацията
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 2 май тази година се навършват 1115 година от успението на св. Цар Борис-Михаил, българския Покръстител. В чест на годишнината предоставяме на вниманието на нашите читатели първото изявление на Софийската света митрополия с посетител, който няма потребност от показване – Негово Величество Симеон Сакскобургготски, Цар на българите, министър-председател на Република България в интервала 2001 – 2005 година
Чест и почитания, Ваше Величество!
Благодаря Ви от сърце за опцията да проведем задочно изявление за възкресния брой на периодическото печатно издание на Софийската света митрополия – списание „ Епархийски глас “!
Първите ми въпроси са свързани с детството Ви. Вашето св. Кръщение е тържествено отслужено на 12 юли 1937 година, Петровден, в Дворцовия параклис. На него участва Св. Синод в цялостен състав, Ваш кръстник става „ патриархът на българската армия “ ген. Данаил Николаев, взе участие и министърът на войната ген. Христо Луков. Водата за Вашето св. Кръщение е донесена особено за случая от река Йордан, а кръстът е подарен персонално от съветския император св. Цар Николай II, кръстник на Н. В. Цар Борис III. Вярно ли е всичко това?
Моето свето Кръщение беше осъществено в Дворцовия параклис от Светия Синод и по избор на татко ми, мой кръстник стана „ патриархът “ военачалник Данаил Николаев от името на цялата армия. Генерал Христо Луков не е мой кръстник, само че сигурно е участвал като член на държавното управление. Кръстчето, което получих тогава, фактически е подарък от св. император Николай II и е непроменяемо с мен от този момент. Било е харизано от императора на духовния ментор на Цар Борис, митрополит Василий.
Знаем, че по време на кръщението всеки православен християнин бива и облагодетелстван с „ щемпел дара Духа Светаго “. Кога е осъществено над Вас и второто, Царско помазание – този заветен акт, даруващ особена берекет на православния монарх за запазване на Църквата и допускащ му да минава през Царските двери по време на св. Литургия в храма, с цел да се причасти дружно с цялото си семейство на светия Престол?
Царското миропомазание извърши Софийският митрополит Стефан (по-сетне екзарх Български) след кончината на татко ми, през есента на 1943 година Поради войната и заради скръбта по татко ми, това бе сторено в една интимна конюнктура в Дворцовия параклис. От дядо Стефан имам ярки мемоари. След повдигането на схизмата и към този момент като определен екзарх, той пристигна вкъщи във Врана и тогава за първи път го видях с бялото покривало, и мощно ме впечатли.
Вие сте отгледан като единствен престолонаследник и за Вашето образование и образование още от дете евентуално са полагани големи грижи. Баща Ви е кръстен в Православието, а майка Ви, Н. В. Царица Иоанна – в римокатолицизма. Кой отговаряше за Вашето православно вероучение в Царство България и след това в Кралство Испания, имахте ли нравствен ментор?
Както повеляваше Конституцията през 1943 година, бе несъмнено и моето Настойничество, като мой нравствен ментор стана Ловчанският митрополит Филарет, а с моето и на сестра ми религиозно образование бе претрупан отец Иван Сунгарски, към който и до през днешния ден съм запазил най-мили усеща. След 9 септември часовете ни по Закон Божи бяха мощно намалени… Отец Иван дружно с дворцовия ефимерий отец Рафаил Алексиев постоянно служеха в нашия параклис. Отец Рафаил отслужи и последната заупокойна литургия при втория гроб на татко ми във Врана ден преди да напуснем България.
По-късно в заточение, съществена заслуга за моето, а и на сестра ми православно образование имаше майка ни Царица Иоанна, което на мнозина може и да наподобява леко спорно, тъй като тя бе ревностна католичка, само че държеше ние строго да съблюдаваме православните обичаи, празници и традиции. Още в Египет ни посети починалият Нюйоркски митрополит Андрей, с който през годините съм имал многократни срещи, диалози и преписка. Но нравствен ментор в директния смисъл на думата не съм имал в заточение. През 1955 година във Виена имах среща, която, както можете да си визиите, беше осъществена при цялостна нелегалност, с блаженопочившия Български патриарх Кирил, който беше пристигнал на лекуване в австрийската столица. И за двама ни срещата беше сюрреалистична… Впоследствие, през 1961 година, аз му написах дълго писмо, в което го молех за неговото благословение за женитбата ми, излагайки мнението на папа Йоан ХХIII във връзка с моя брак с католичка. Трябва да призная, и то с голяма признателност към паметта и на двамата, че и патриархът, и папата подходиха по тематиката с бащинска грижа и такт.
Имате ли спомен за срещи с други бележити духовници, да вземем за пример със св. Серафим Софийски Чудотворец, който през 1939 година издава таман книгата си за православната монархия?
По това време в Мадрид нямаше огромна православна общественост, както е в този момент. Първоначално се черкувахме в един апартамент, където бе построен непретенциозен параклис. Впоследствие през годините съм имал опция да разговарям с десетки православни йерарси, както на Руската задгранична черква, които помня с тяхната духовна суровост, по този начин и предстоятели и архиереи от поместните Църкви. През 1965 година с Царицата предприехме едно поклонническо пътешестване до Йерусалим и Светите земи, където гостувах на Йерусалимския патриарх Венедикт, с който запазихме положително другарство и след това имахме случаи да се забележим още веднъж. През същата година във връзка 10 години от моето пълноправие в Мадрид се събраха представители на българската емиграция от четирите краища на света. Тогава Левкийският свещеник Партений, чиято външност и дълбока нематериалност в никакъв случай няма да не помни, кръсти моите двама синове – Кардам и Кирил.
За страдание, не съм се срещал персонално със свети Серафим Софийски, въпреки да знам, че моят татко имаше отлични връзки с него. След началото на войната, ограниченията за сигурност и впрочем, беше мъчно за всички нас да водим един по-нормален метод на живот, да се движим из София. Но пък с помощта на Вас прочетох книгата му, която доста ме впечатли!
Израснал сте надалеч от България, в католическа страна, само че въпреки всичко монархия. Доколко съгласно Вас формата на държавно ръководство въздейства върху мирогледа и духовните настройки на един народ? Или смятате, че личността на управника е по-важна за връзката сред Църква и страна?
О, това е много сложен въпрос за безапелационен отговор. Но разумно би било, в случай че президентът е набожен човек и практикува своята религия, и дава един образец в тази посока, хората да следват този образец. Но единствено формата не е водеща. Ние като християни знаем десетки образци за царе, които са достигнали святост в своето примирение и изповядване на вярата си. И нашата лична, над 1100-годишна християнска история е цялостна с сходни образци – св. Цар Борис-Михаил, св. Цар Петър, даже св. Тривелий, за който, за жалост, не доста се знае измежду хората през днешния ден. Ето да вземем за пример българската църковна община в Мадрид ще носи името на св. Тривелий, което мен изключително доста ме радва.
Когато назря моментът да се завърнете в родината, българският народ Ви посрещна с големи очаквания, религия и обич. Вероятно е имало и хора, които са се страхували, а други са опитвали да се облагодетелстват от това. Но мнозина чакаха да се завърнете като монарх и да поставите завършек на една неправда, като възстановите анулираната нелегално и принудително, посредством непозната власт, Търновска конституция. Защо не предприехте дейности в сходна посока, да вземем за пример народен референдум или привикване на Велико национално заседание? Според Вас има ли бъдеще монархията в България, когато Царят смирява себе си до жител, без да абдикира, и какво е то?
Неведнъж съм отговарял на този въпрос. Според моето персонално разбиране, в тези години, когато демокрацията ни бе още толкоз нежна, един сходен опит за връщане към Търновската конституция би довел до разтърсвания и огромно разделяне на обществото. А това аз не желаех да причиня! Не забравяйте, че в продължение на 50 години за нас или не се говореше, или се фабрикуваха всевъзможни неистини и ругатни. Като образец – терминът „ монархофашизъм “. Което единствено по себе си е оксиморон! А за възобновяване на монархията днес… Нека бъдем реалисти. И да се огледаме в близост. Възстановена ли бе монархията в Гърция, Италия, Румъния, Сърбия, Черна гора? А дали има бъдеще монархията въобще – несъмнено, само че това е един сериозен метафизичен въпрос, на който не се ангажирам в този момент да давам отговор. Всичко е в Божиите ръце…
Тази година честваме 1170 години от възцаряването и 1115 години от успението на св. Цар Борис-Михаил, българския Покръстител. Каква съгласно Вас през днешния ден следва да бъде ролята на един православен Цар за възстановяване на взаимоотношението сред Църква и страна, за разширение на вероучението, за единството на българите в страната и в чужбина, без значение от политическата конюнктура? Каква бе Вашата роля за превъзмогване на печалния ерес в Българската православна черква?
Вижте, в конституционната монархия Царят не дефинира взаимоотношенията сред страната и Църквата. Това не е в неговите преимущества, само че несъмнено, както споделих и по- рано, когато един държавен глава е набожен човек, то неизбежно това се отразява и в неговите решения, и в редица сфери на живота на страната. Търновската конституция е безапелационна, че Царят въплъщава единството на нацията във всичкото ѝ разнообразие, само че персонално той принадлежи към православната религия. И този факт ни минимум не е пречил Царят да бъде обединител на цялата нация, дори в противен случай. Колкото до мъчителната тематика с разкола, дръзвам да кажа, че моето настойчиво мнение по тематиката беше решаващо. Не е моя самокритика, още по- малко – липса на невзискателност! Това са думи на мнозина, които си дават сметка каква беше политическата обстановка тогава и какъв кураж изискваше това историческо решение. Впрочем това не е първият български ерес през ХХ век, с който аз се сблъсквам. Още от 1965 година, когато стартира цялата тематика с политическото опълчване в Църквата и желанията на някои да учредят българска задгранична черква, и то под мой „ благослов “, срещнаха решителния ми отпор. Аз всеки път съм се старал да вардя своята честност към единството на Българската черква. Така също и от първия ми ден като министър-председател продължих по този начин, щото да се пази откритият каноничен ред и да се приключи това печално разделяне.
На 2 май 2015 година, на тържествена св. Литургия в Плиска във връзка 1150 година от Покръстването на България, Светият Синод на БПЦ разгласи своето решение да възвърне вековната традиция за споменаване при започване на Великия вход на Царя на българите във Ваше лице. Вие обаче се обявихте срещу това споменаване, евентуално заради зародили безредици в обществото и от примирение, по тази причина все още в някои храмове у нас то се прави, а в други не. Но това решение не бе единствено от персонално почитание, а по-скоро публично удостоверение от Св. Синод за изконната отговорност на Царската институция за единството на Църква, страна и народ. Не считате ли, че това споменаване би било значимо за бъдещето ни?
Вижте, не съм се „ обявявал срещу “ това решение на Светия Синод. Подчиних се. В своето писмо до Светейшия патриарх единствено показах желанието си поменаването на името ми да не се възприема като мотив за разкол. Като православен християнин, това не бих могъл да понеса. Помолих това поменаване да е съгласно желанието на съответния духовник. До лятото на 1946 година беше по този начин – името на Царя се поменаваше на светите богослужби и решението на Светия Синод не сътвори нов ред или промени съществуващия порядък, още по- малко пък наруши републиканската конституция, каквито нелепи гласове се чуха тогава. И аз употребявам случая да благодаря още веднъж на синодалните митрополити и на всички свещеници за техните молебствия и благословение, от които всички ние толкоз имаме потребност.
Знаем, че Техни Величества Цар Фердинанд и Цар Борис III са полагали големи старания за благоденствието на България и са съдействали за голям брой славни моменти от историята ни, само че също и като монарси са виновни за редица междуособици и национални произшествия през предишния век. Ваше Величество, защо бихте поискали амнистия от българския народ – както по отношение на Вашата политическа и социална активност, по този начин и като правоприемник на царската династия, управлявала България 56 години?
Забелязвам, че през последните години в чужбина се появи един чудноват тип ревизионизъм
– да се желае амнистия за решения, които са взимани в напълно други времена и в други условия. Например папата да се извинява за ролята на своя предходник папа Пий ХІІ по времето на Втората международна война, а и други по-рано случили се събития. Или Испания да се извинява за покръстването на локалните нации в Америките. И впрочем, и прочее… Като православен християнин считам, че човек постоянно би трябвало да бъде подготвен да желае и да дава амнистия. Сирни заговезни е един превъзходен образец, който имаме в тази посока! Но да стартираме да се извиняваме в този момент за решенията на други хора, в други времена, в други действителности, още повече че тези решения надали са били еднолични, ми се коства, меко казано, алогично и даже лицемерно.
За страдание, българите постоянно сме с настройката всичко да стартира от нас. Не зачитаме същински предишното си и това е доста тъжно! Все гледаме да разрушавам и всичко да се опитваме да вършим изначало. Вижте Франция – предходна е през всички политически режими. И се гордее с всеки един от тях. И това води до построяването на национално самочувствие и горделивост. Много хубаво би било, в случай че и в нашите учебници наличието бъде изцяло, обективно и за такова образование.
Разкажете ни накратко за актуалната активност и за бъдещите хрумвания на учредените към Двореца „ Врана “ Фонд за запазване на историческото и културно завещание „ Цар Борис и Царица Иоанна “ и Царско историческо общество. Възстановеният неотдавна Дворцов параклис отворен ли е към този момент за гости?
Преди повече от 10 години създадохме Фонда за запазване на историческото завещание „ Цар Борис и Царица Иоанна “ за да съхраним царското завещание на България със средствата, с които ние разполагаме. След дълги години на тотално равнодушие, неистини и агитация, фамилията ми и аз взехме решение, че ще е тъпо да изпадне в давност такова богато историческо завещание – архивите, фамилните картини и предмети, в случай че могат да станат притежание на необятната аудитория. Взели сме драговолно тази задача, като се стараем да съберем още веднъж в България огромен брой исторически предмети, експонати и документи. За страдание, дори и през днешния ден интервалът на Третото българско царство продължава да бъде неглижиран и обект на непознаване и даже обругаване. Затова смятам активността на Фонда за изключително значима! Не единствено като културно-историческа, само че и като духовна, тъй като тя има и своите духовни измерения. Ето, с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит и Светия Синод се освети възобновеният Дворцов параклис „ Св. св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец “, носещ имената на небесните покровители на починалите ми родители. И по този начин към този момент храмът е настоящ и отворен за богомолци. Често се служи св. Литургия, което за мен е изключително значимо, и мощно ме радва фактът, че към този момент имахме няколко пъти св. Кръщение.
Почти всички Ваши наследници са надалеч от България, единствен от тях 15-годишният Ви внук, Негово Височество Княз Симеон-Хасан, към този момент живее и учи тук. Той знае български, посещава православни богослужения, причастява се – въпреки всичко Вие сте негов кръстник. Вероятно точно Вие и неговата майка, Нейно Височество Княгиня Калина, го насърчавате в обич към Бога и родината? Или той към този момент си има и нравствен ментор?
Моите синове не живеят в България заради очевидни аргументи – когато измененията се случиха тук през 1989 година, синовете ми към този момент имаха работа, специалност, фамилии. Щеше да е невероятно да оставят всичко и да се реалокират тук. А до момента в който бях министър председател, съзнателно ги бях помолил даже да не идват тук, поради множеството спекулации и нападки по мой адрес – че възвръщам монархията и други сходни. И по този начин макар самотата да съм надалеч от фамилията си, аз се взех решение на тази стъпка. Разбира се, в случай че сме настояща монархия, изцяло обикновено би било те да живеят и работят тук. Но уви, не сме.
Ваше Величество, през днешния ден Вие сте единственият жив православен Цар, освен в България, само че и в света – нека Бог Ви дарува още дълги плодородни години! Но като християни се учим да сме готови за момента, в който ще се преставим в Господа, а историята ни дава редица неприятни образци за династически разногласия. На кого от Вашите наследници бихте завещали отговорността на Царската корона, въпреки и все още алегорично, само че в името на това да бъде продължена историческата ни традиция от над 13 века?
Това е прекрасен въпрос и се веселя, че ми го задавате. Особено откакто към този момент съм срещал спекулации по тематиката. Както е известно, в Европа монархиите се наследяват „ отвесно “ – от родител към дете, „ права низходяща мъжка линия “, както разпорежда и нашият главен закон – Търновската конституция. Извън Европа, да вземем за пример в Саудитска Арабия, наследяването е „ хоризонтално “ – от брат към брат и по този начин до момента в който се изчерпа тази линия. При нас въпросът е явен – първородният наследник става престолонаследник. В случая през днешния ден, за наша голяма тъга, първородния ми наследник го няма, затова неговият първороден наследник е идващ в линията на онаследяване. Но защото през днешния ден не сме монархия, един ден моят внук Княз Борис Търновски ще носи купата Пазител на Короната. Подобен е казусът и с Румъния. Така съм решил след голям брой продължителни разисквания и размишления.
Огромна признателност, Ваше Величество, за отделеното време и за Вашето молитвено покровителство пред Бога за българския народ! За край – Вашето обръщение към българите в дните на Възкресение Христово.
На сънародниците и на целия свят поисквам на първо място мир, толкоз нужен на всички ни в тези нелеки дни! Наред с това – да се радват и да честват този най-светъл ден – деня на Христовото Възкресение!
Христос воскресе!
На 2 май тази година се навършват 1115 година от успението на св. Цар Борис-Михаил, българския Покръстител. В чест на годишнината предоставяме на вниманието на нашите читатели първото изявление на Софийската света митрополия с посетител, който няма потребност от показване – Негово Величество Симеон Сакскобургготски, Цар на българите, министър-председател на Република България в интервала 2001 – 2005 година
Чест и почитания, Ваше Величество!
Благодаря Ви от сърце за опцията да проведем задочно изявление за възкресния брой на периодическото печатно издание на Софийската света митрополия – списание „ Епархийски глас “!
Първите ми въпроси са свързани с детството Ви. Вашето св. Кръщение е тържествено отслужено на 12 юли 1937 година, Петровден, в Дворцовия параклис. На него участва Св. Синод в цялостен състав, Ваш кръстник става „ патриархът на българската армия “ ген. Данаил Николаев, взе участие и министърът на войната ген. Христо Луков. Водата за Вашето св. Кръщение е донесена особено за случая от река Йордан, а кръстът е подарен персонално от съветския император св. Цар Николай II, кръстник на Н. В. Цар Борис III. Вярно ли е всичко това?
Моето свето Кръщение беше осъществено в Дворцовия параклис от Светия Синод и по избор на татко ми, мой кръстник стана „ патриархът “ военачалник Данаил Николаев от името на цялата армия. Генерал Христо Луков не е мой кръстник, само че сигурно е участвал като член на държавното управление. Кръстчето, което получих тогава, фактически е подарък от св. император Николай II и е непроменяемо с мен от този момент. Било е харизано от императора на духовния ментор на Цар Борис, митрополит Василий.
Знаем, че по време на кръщението всеки православен християнин бива и облагодетелстван с „ щемпел дара Духа Светаго “. Кога е осъществено над Вас и второто, Царско помазание – този заветен акт, даруващ особена берекет на православния монарх за запазване на Църквата и допускащ му да минава през Царските двери по време на св. Литургия в храма, с цел да се причасти дружно с цялото си семейство на светия Престол?
Царското миропомазание извърши Софийският митрополит Стефан (по-сетне екзарх Български) след кончината на татко ми, през есента на 1943 година Поради войната и заради скръбта по татко ми, това бе сторено в една интимна конюнктура в Дворцовия параклис. От дядо Стефан имам ярки мемоари. След повдигането на схизмата и към този момент като определен екзарх, той пристигна вкъщи във Врана и тогава за първи път го видях с бялото покривало, и мощно ме впечатли.
Вие сте отгледан като единствен престолонаследник и за Вашето образование и образование още от дете евентуално са полагани големи грижи. Баща Ви е кръстен в Православието, а майка Ви, Н. В. Царица Иоанна – в римокатолицизма. Кой отговаряше за Вашето православно вероучение в Царство България и след това в Кралство Испания, имахте ли нравствен ментор?
Както повеляваше Конституцията през 1943 година, бе несъмнено и моето Настойничество, като мой нравствен ментор стана Ловчанският митрополит Филарет, а с моето и на сестра ми религиозно образование бе претрупан отец Иван Сунгарски, към който и до през днешния ден съм запазил най-мили усеща. След 9 септември часовете ни по Закон Божи бяха мощно намалени… Отец Иван дружно с дворцовия ефимерий отец Рафаил Алексиев постоянно служеха в нашия параклис. Отец Рафаил отслужи и последната заупокойна литургия при втория гроб на татко ми във Врана ден преди да напуснем България.
По-късно в заточение, съществена заслуга за моето, а и на сестра ми православно образование имаше майка ни Царица Иоанна, което на мнозина може и да наподобява леко спорно, тъй като тя бе ревностна католичка, само че държеше ние строго да съблюдаваме православните обичаи, празници и традиции. Още в Египет ни посети починалият Нюйоркски митрополит Андрей, с който през годините съм имал многократни срещи, диалози и преписка. Но нравствен ментор в директния смисъл на думата не съм имал в заточение. През 1955 година във Виена имах среща, която, както можете да си визиите, беше осъществена при цялостна нелегалност, с блаженопочившия Български патриарх Кирил, който беше пристигнал на лекуване в австрийската столица. И за двама ни срещата беше сюрреалистична… Впоследствие, през 1961 година, аз му написах дълго писмо, в което го молех за неговото благословение за женитбата ми, излагайки мнението на папа Йоан ХХIII във връзка с моя брак с католичка. Трябва да призная, и то с голяма признателност към паметта и на двамата, че и патриархът, и папата подходиха по тематиката с бащинска грижа и такт.
Имате ли спомен за срещи с други бележити духовници, да вземем за пример със св. Серафим Софийски Чудотворец, който през 1939 година издава таман книгата си за православната монархия?
По това време в Мадрид нямаше огромна православна общественост, както е в този момент. Първоначално се черкувахме в един апартамент, където бе построен непретенциозен параклис. Впоследствие през годините съм имал опция да разговарям с десетки православни йерарси, както на Руската задгранична черква, които помня с тяхната духовна суровост, по този начин и предстоятели и архиереи от поместните Църкви. През 1965 година с Царицата предприехме едно поклонническо пътешестване до Йерусалим и Светите земи, където гостувах на Йерусалимския патриарх Венедикт, с който запазихме положително другарство и след това имахме случаи да се забележим още веднъж. През същата година във връзка 10 години от моето пълноправие в Мадрид се събраха представители на българската емиграция от четирите краища на света. Тогава Левкийският свещеник Партений, чиято външност и дълбока нематериалност в никакъв случай няма да не помни, кръсти моите двама синове – Кардам и Кирил.
За страдание, не съм се срещал персонално със свети Серафим Софийски, въпреки да знам, че моят татко имаше отлични връзки с него. След началото на войната, ограниченията за сигурност и впрочем, беше мъчно за всички нас да водим един по-нормален метод на живот, да се движим из София. Но пък с помощта на Вас прочетох книгата му, която доста ме впечатли!
Израснал сте надалеч от България, в католическа страна, само че въпреки всичко монархия. Доколко съгласно Вас формата на държавно ръководство въздейства върху мирогледа и духовните настройки на един народ? Или смятате, че личността на управника е по-важна за връзката сред Църква и страна?
О, това е много сложен въпрос за безапелационен отговор. Но разумно би било, в случай че президентът е набожен човек и практикува своята религия, и дава един образец в тази посока, хората да следват този образец. Но единствено формата не е водеща. Ние като християни знаем десетки образци за царе, които са достигнали святост в своето примирение и изповядване на вярата си. И нашата лична, над 1100-годишна християнска история е цялостна с сходни образци – св. Цар Борис-Михаил, св. Цар Петър, даже св. Тривелий, за който, за жалост, не доста се знае измежду хората през днешния ден. Ето да вземем за пример българската църковна община в Мадрид ще носи името на св. Тривелий, което мен изключително доста ме радва.
Когато назря моментът да се завърнете в родината, българският народ Ви посрещна с големи очаквания, религия и обич. Вероятно е имало и хора, които са се страхували, а други са опитвали да се облагодетелстват от това. Но мнозина чакаха да се завърнете като монарх и да поставите завършек на една неправда, като възстановите анулираната нелегално и принудително, посредством непозната власт, Търновска конституция. Защо не предприехте дейности в сходна посока, да вземем за пример народен референдум или привикване на Велико национално заседание? Според Вас има ли бъдеще монархията в България, когато Царят смирява себе си до жител, без да абдикира, и какво е то?
Неведнъж съм отговарял на този въпрос. Според моето персонално разбиране, в тези години, когато демокрацията ни бе още толкоз нежна, един сходен опит за връщане към Търновската конституция би довел до разтърсвания и огромно разделяне на обществото. А това аз не желаех да причиня! Не забравяйте, че в продължение на 50 години за нас или не се говореше, или се фабрикуваха всевъзможни неистини и ругатни. Като образец – терминът „ монархофашизъм “. Което единствено по себе си е оксиморон! А за възобновяване на монархията днес… Нека бъдем реалисти. И да се огледаме в близост. Възстановена ли бе монархията в Гърция, Италия, Румъния, Сърбия, Черна гора? А дали има бъдеще монархията въобще – несъмнено, само че това е един сериозен метафизичен въпрос, на който не се ангажирам в този момент да давам отговор. Всичко е в Божиите ръце…
Тази година честваме 1170 години от възцаряването и 1115 години от успението на св. Цар Борис-Михаил, българския Покръстител. Каква съгласно Вас през днешния ден следва да бъде ролята на един православен Цар за възстановяване на взаимоотношението сред Църква и страна, за разширение на вероучението, за единството на българите в страната и в чужбина, без значение от политическата конюнктура? Каква бе Вашата роля за превъзмогване на печалния ерес в Българската православна черква?
Вижте, в конституционната монархия Царят не дефинира взаимоотношенията сред страната и Църквата. Това не е в неговите преимущества, само че несъмнено, както споделих и по- рано, когато един държавен глава е набожен човек, то неизбежно това се отразява и в неговите решения, и в редица сфери на живота на страната. Търновската конституция е безапелационна, че Царят въплъщава единството на нацията във всичкото ѝ разнообразие, само че персонално той принадлежи към православната религия. И този факт ни минимум не е пречил Царят да бъде обединител на цялата нация, дори в противен случай. Колкото до мъчителната тематика с разкола, дръзвам да кажа, че моето настойчиво мнение по тематиката беше решаващо. Не е моя самокритика, още по- малко – липса на невзискателност! Това са думи на мнозина, които си дават сметка каква беше политическата обстановка тогава и какъв кураж изискваше това историческо решение. Впрочем това не е първият български ерес през ХХ век, с който аз се сблъсквам. Още от 1965 година, когато стартира цялата тематика с политическото опълчване в Църквата и желанията на някои да учредят българска задгранична черква, и то под мой „ благослов “, срещнаха решителния ми отпор. Аз всеки път съм се старал да вардя своята честност към единството на Българската черква. Така също и от първия ми ден като министър-председател продължих по този начин, щото да се пази откритият каноничен ред и да се приключи това печално разделяне.
На 2 май 2015 година, на тържествена св. Литургия в Плиска във връзка 1150 година от Покръстването на България, Светият Синод на БПЦ разгласи своето решение да възвърне вековната традиция за споменаване при започване на Великия вход на Царя на българите във Ваше лице. Вие обаче се обявихте срещу това споменаване, евентуално заради зародили безредици в обществото и от примирение, по тази причина все още в някои храмове у нас то се прави, а в други не. Но това решение не бе единствено от персонално почитание, а по-скоро публично удостоверение от Св. Синод за изконната отговорност на Царската институция за единството на Църква, страна и народ. Не считате ли, че това споменаване би било значимо за бъдещето ни?
Вижте, не съм се „ обявявал срещу “ това решение на Светия Синод. Подчиних се. В своето писмо до Светейшия патриарх единствено показах желанието си поменаването на името ми да не се възприема като мотив за разкол. Като православен християнин, това не бих могъл да понеса. Помолих това поменаване да е съгласно желанието на съответния духовник. До лятото на 1946 година беше по този начин – името на Царя се поменаваше на светите богослужби и решението на Светия Синод не сътвори нов ред или промени съществуващия порядък, още по- малко пък наруши републиканската конституция, каквито нелепи гласове се чуха тогава. И аз употребявам случая да благодаря още веднъж на синодалните митрополити и на всички свещеници за техните молебствия и благословение, от които всички ние толкоз имаме потребност.
Знаем, че Техни Величества Цар Фердинанд и Цар Борис III са полагали големи старания за благоденствието на България и са съдействали за голям брой славни моменти от историята ни, само че също и като монарси са виновни за редица междуособици и национални произшествия през предишния век. Ваше Величество, защо бихте поискали амнистия от българския народ – както по отношение на Вашата политическа и социална активност, по този начин и като правоприемник на царската династия, управлявала България 56 години?
Забелязвам, че през последните години в чужбина се появи един чудноват тип ревизионизъм
– да се желае амнистия за решения, които са взимани в напълно други времена и в други условия. Например папата да се извинява за ролята на своя предходник папа Пий ХІІ по времето на Втората международна война, а и други по-рано случили се събития. Или Испания да се извинява за покръстването на локалните нации в Америките. И впрочем, и прочее… Като православен християнин считам, че човек постоянно би трябвало да бъде подготвен да желае и да дава амнистия. Сирни заговезни е един превъзходен образец, който имаме в тази посока! Но да стартираме да се извиняваме в този момент за решенията на други хора, в други времена, в други действителности, още повече че тези решения надали са били еднолични, ми се коства, меко казано, алогично и даже лицемерно.
За страдание, българите постоянно сме с настройката всичко да стартира от нас. Не зачитаме същински предишното си и това е доста тъжно! Все гледаме да разрушавам и всичко да се опитваме да вършим изначало. Вижте Франция – предходна е през всички политически режими. И се гордее с всеки един от тях. И това води до построяването на национално самочувствие и горделивост. Много хубаво би било, в случай че и в нашите учебници наличието бъде изцяло, обективно и за такова образование.
Разкажете ни накратко за актуалната активност и за бъдещите хрумвания на учредените към Двореца „ Врана “ Фонд за запазване на историческото и културно завещание „ Цар Борис и Царица Иоанна “ и Царско историческо общество. Възстановеният неотдавна Дворцов параклис отворен ли е към този момент за гости?
Преди повече от 10 години създадохме Фонда за запазване на историческото завещание „ Цар Борис и Царица Иоанна “ за да съхраним царското завещание на България със средствата, с които ние разполагаме. След дълги години на тотално равнодушие, неистини и агитация, фамилията ми и аз взехме решение, че ще е тъпо да изпадне в давност такова богато историческо завещание – архивите, фамилните картини и предмети, в случай че могат да станат притежание на необятната аудитория. Взели сме драговолно тази задача, като се стараем да съберем още веднъж в България огромен брой исторически предмети, експонати и документи. За страдание, дори и през днешния ден интервалът на Третото българско царство продължава да бъде неглижиран и обект на непознаване и даже обругаване. Затова смятам активността на Фонда за изключително значима! Не единствено като културно-историческа, само че и като духовна, тъй като тя има и своите духовни измерения. Ето, с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит и Светия Синод се освети възобновеният Дворцов параклис „ Св. св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец “, носещ имената на небесните покровители на починалите ми родители. И по този начин към този момент храмът е настоящ и отворен за богомолци. Често се служи св. Литургия, което за мен е изключително значимо, и мощно ме радва фактът, че към този момент имахме няколко пъти св. Кръщение.
Почти всички Ваши наследници са надалеч от България, единствен от тях 15-годишният Ви внук, Негово Височество Княз Симеон-Хасан, към този момент живее и учи тук. Той знае български, посещава православни богослужения, причастява се – въпреки всичко Вие сте негов кръстник. Вероятно точно Вие и неговата майка, Нейно Височество Княгиня Калина, го насърчавате в обич към Бога и родината? Или той към този момент си има и нравствен ментор?
Моите синове не живеят в България заради очевидни аргументи – когато измененията се случиха тук през 1989 година, синовете ми към този момент имаха работа, специалност, фамилии. Щеше да е невероятно да оставят всичко и да се реалокират тук. А до момента в който бях министър председател, съзнателно ги бях помолил даже да не идват тук, поради множеството спекулации и нападки по мой адрес – че възвръщам монархията и други сходни. И по този начин макар самотата да съм надалеч от фамилията си, аз се взех решение на тази стъпка. Разбира се, в случай че сме настояща монархия, изцяло обикновено би било те да живеят и работят тук. Но уви, не сме.
Ваше Величество, през днешния ден Вие сте единственият жив православен Цар, освен в България, само че и в света – нека Бог Ви дарува още дълги плодородни години! Но като християни се учим да сме готови за момента, в който ще се преставим в Господа, а историята ни дава редица неприятни образци за династически разногласия. На кого от Вашите наследници бихте завещали отговорността на Царската корона, въпреки и все още алегорично, само че в името на това да бъде продължена историческата ни традиция от над 13 века?
Това е прекрасен въпрос и се веселя, че ми го задавате. Особено откакто към този момент съм срещал спекулации по тематиката. Както е известно, в Европа монархиите се наследяват „ отвесно “ – от родител към дете, „ права низходяща мъжка линия “, както разпорежда и нашият главен закон – Търновската конституция. Извън Европа, да вземем за пример в Саудитска Арабия, наследяването е „ хоризонтално “ – от брат към брат и по този начин до момента в който се изчерпа тази линия. При нас въпросът е явен – първородният наследник става престолонаследник. В случая през днешния ден, за наша голяма тъга, първородния ми наследник го няма, затова неговият първороден наследник е идващ в линията на онаследяване. Но защото през днешния ден не сме монархия, един ден моят внук Княз Борис Търновски ще носи купата Пазител на Короната. Подобен е казусът и с Румъния. Така съм решил след голям брой продължителни разисквания и размишления.
Огромна признателност, Ваше Величество, за отделеното време и за Вашето молитвено покровителство пред Бога за българския народ! За край – Вашето обръщение към българите в дните на Възкресение Христово.
На сънародниците и на целия свят поисквам на първо място мир, толкоз нужен на всички ни в тези нелеки дни! Наред с това – да се радват и да честват този най-светъл ден – деня на Христовото Възкресение!
Христос воскресе!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ