Брюксел или Москва? Вучич ще трябва да се реши най-после
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Нима някой е очаквал нещо друго? Не. Александър Вучич, колосът с бебешко лице, победи на изборите и е новият остарял президент на Сърбия. Отвън той постоянно бива обрисуван като автократ или кукловод в една “хибридна демокрация”, само че в действителност триумфът на този мъж, който от 10 години заема основни постове в сръбската политика, се крие в стопанската система.
Въпреки че младото потомство от дълго време е опаковало куфарите или пък към този момент е пристигнало във Виена и във Франкфурт, гласоподавателите очевидно са признателни на Вучич. Брутният вътрешен артикул на глава от популацията е повишен с 40 % през последните пет години, безработицата понижава, държавният дълг е дребен, а валутните запаси са в обилие.
Вучич не следва идеология, значима е само властта
И всичко това явно се усеща - в хладилника и в банковата сметка. Вучич, подложеният на критика стабилократ, който владее медиите, раздава работни места на близки до партията и управлява полицията, специфичните служби и правосъдната система, не завоюва изборите с националистически възторг. Напротив: политиката на Вучич е на практика освободена от идеология. Неговата Сръбска прогресивна партия се показва за “всеобхватно” придвижване, което прегръща всички и всичко. Той трансформира опозицията в джудже и маргинализира крайните националисти. Програмата се назовава „ Вучич “ и се стреми само към властта.
Но в този момент той би трябвало да вземе решение. Брюксел или Москва? Симпатията на Белград към Русия, неведнъж характеризирана като “патологична любов”, сега е подложена на стрес тест в разгара на войната в Украйна. Те не знаят какво желаят. Така може да бъде разказана обстановката в Белград. Подобно на Тито, Вучич жонглира сред Изтока и Запада. От най-хубавите другари - руснаците - Сърбия получава газ на другарски цени. В последните 15 години обаче тя е подкрепена с общо съвсем три милиарда евро от така наречен предприсъединителни фондове на Европейски Съюз. От 2014 година страната води договаряния с Брюксел, въпреки и постепенно, за присъединение към Общността.
Войната в Украйна промени всичко
Но за половинчатите договаряния за присъединение към този момент има и нов тласък. Войната в Украйна промени всичко. След години на повторение на едни и същи претенции към страните от Западните Балкани Брюксел отвори необятно вратите на Европейски Съюз. Вече единствен приоритет не са гаранции за господство на закона, свободни медии или справяне с корупцията. Сега страните от Югоизточна Европа - изключително Сърбия - би трябвало да бъдат предпазени от външнополитическите апетити на Путин. И е време Белград да вземе решение. Славянският приятел Москва е безценен за Белград. Православният брат от дълго време попречва приемането на Косово в Организация на обединените нации с ветото си в Съвета за сигурност. Белград към момента не желае да се откаже от по този начин наречената “люлка на сръбството”. Косово разгласи самостоятелност през 2008 година, а Белград и Москва отхвърлят да я признаят – за разлика от други близо 100 страни, които към този момент го направиха.
Нов късмет за Белград
Така че въобще не е чудно, че Вучич безмълвно поддържа резолюцията на Организация на обединените нации против Русия, само че се съпротивлява на глобите. В оня миг обаче действаха разпоредбите на предизборната акция. Сега гласовете са преброени, силата на Вучич е доказана, а политическата годишна продукция - събрана. Въпросът е какво ще направи той. Нападението на Русия над Украйна обезпечи на Белград нова апетитна покана от страна на Брюксел. Това е исторически късмет – и то освен поради сегашните условия. Сърбия е европейска страна и би трябвало да стане част от Европейски Съюз. А това ще е от изгода за целия район.
Автор: Фолкер Вагенер
Нима някой е очаквал нещо друго? Не. Александър Вучич, колосът с бебешко лице, победи на изборите и е новият остарял президент на Сърбия. Отвън той постоянно бива обрисуван като автократ или кукловод в една “хибридна демокрация”, само че в действителност триумфът на този мъж, който от 10 години заема основни постове в сръбската политика, се крие в стопанската система.
Въпреки че младото потомство от дълго време е опаковало куфарите или пък към този момент е пристигнало във Виена и във Франкфурт, гласоподавателите очевидно са признателни на Вучич. Брутният вътрешен артикул на глава от популацията е повишен с 40 % през последните пет години, безработицата понижава, държавният дълг е дребен, а валутните запаси са в обилие.
Вучич не следва идеология, значима е само властта
И всичко това явно се усеща - в хладилника и в банковата сметка. Вучич, подложеният на критика стабилократ, който владее медиите, раздава работни места на близки до партията и управлява полицията, специфичните служби и правосъдната система, не завоюва изборите с националистически възторг. Напротив: политиката на Вучич е на практика освободена от идеология. Неговата Сръбска прогресивна партия се показва за “всеобхватно” придвижване, което прегръща всички и всичко. Той трансформира опозицията в джудже и маргинализира крайните националисти. Програмата се назовава „ Вучич “ и се стреми само към властта.
Но в този момент той би трябвало да вземе решение. Брюксел или Москва? Симпатията на Белград към Русия, неведнъж характеризирана като “патологична любов”, сега е подложена на стрес тест в разгара на войната в Украйна. Те не знаят какво желаят. Така може да бъде разказана обстановката в Белград. Подобно на Тито, Вучич жонглира сред Изтока и Запада. От най-хубавите другари - руснаците - Сърбия получава газ на другарски цени. В последните 15 години обаче тя е подкрепена с общо съвсем три милиарда евро от така наречен предприсъединителни фондове на Европейски Съюз. От 2014 година страната води договаряния с Брюксел, въпреки и постепенно, за присъединение към Общността.
Войната в Украйна промени всичко
Но за половинчатите договаряния за присъединение към този момент има и нов тласък. Войната в Украйна промени всичко. След години на повторение на едни и същи претенции към страните от Западните Балкани Брюксел отвори необятно вратите на Европейски Съюз. Вече единствен приоритет не са гаранции за господство на закона, свободни медии или справяне с корупцията. Сега страните от Югоизточна Европа - изключително Сърбия - би трябвало да бъдат предпазени от външнополитическите апетити на Путин. И е време Белград да вземе решение. Славянският приятел Москва е безценен за Белград. Православният брат от дълго време попречва приемането на Косово в Организация на обединените нации с ветото си в Съвета за сигурност. Белград към момента не желае да се откаже от по този начин наречената “люлка на сръбството”. Косово разгласи самостоятелност през 2008 година, а Белград и Москва отхвърлят да я признаят – за разлика от други близо 100 страни, които към този момент го направиха.
Нов късмет за Белград
Така че въобще не е чудно, че Вучич безмълвно поддържа резолюцията на Организация на обединените нации против Русия, само че се съпротивлява на глобите. В оня миг обаче действаха разпоредбите на предизборната акция. Сега гласовете са преброени, силата на Вучич е доказана, а политическата годишна продукция - събрана. Въпросът е какво ще направи той. Нападението на Русия над Украйна обезпечи на Белград нова апетитна покана от страна на Брюксел. Това е исторически късмет – и то освен поради сегашните условия. Сърбия е европейска страна и би трябвало да стане част от Европейски Съюз. А това ще е от изгода за целия район.
Автор: Фолкер Вагенер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ