Доц. Иво Инджов за ФАКТИ: Кризите бавят разграждането на модела Борисов-Пеевски-Гешев
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Около прословутите 100 дни на новото българското ръководство в националните медии шестваха съвсем напълно единствено анализатори, които показват герберския прочит на събитията в страната. Картината у нас - къде ненапълно реалистично, къде мощно манипулативно, бе представяна като апокалиптична. Безспорно новото ръководство на моменти наподобява лаишко, в още повече моменти наподобява едва и заради това дразнещо ни, само че към момента има един сериозен коз пред българските жители. И той е, че дава сигнали да е като остарялото, което наблюдавахме към 12 години.
За да чуем, а Вие, нашите читатели да прочетете и един надалеч по-обективен разбор на социално-политическата действителност в България, от ФАКТИ разговаряхме с политолога и учител по политически връзки - доцент доктор Иво Инджов .
- Доц. Инджов, над три месеца ново ръководство в изпълнителната и законодателната управляващи. Как може да се заключи работата му?
- Първо бих я оценил. Оценката е сред 4 и 5. Според критиците ѝ тази оценка е по-ниска, а по принцип би могла да бъде и по-висока, в случай че новото болшинство управляваше в по-комфортни условия. Правителството нямаше подобен късмет и работи при няколко взаимно наслагващи се рецесии, които забавят и даже водят до буксуване на стратегическата цел - битка с корупцията и разграждане на модела " Борисов-Пеевски-Гешев ". Първо беше коронакризата, по-късно повишението на цените на енергоносителите, инфлацията, след това пристигна войната на Русия против Украйна. А в това време, България най-сетне би трябвало да вземе ясна позиция по отношение на участието на Северна Македония в Европейския съюз.
Всичко това породи подозрения, съмнения и по-висока степен на съмнение към " Продължаваме промяната " като водеща партия в ръководещото болшинство и към самата коалиция, в сравнение с това би се случило в едни по-нормални условия.
Разбира се, държавното управление позволи и неточности. Направи някои недомислени неща, само че като цяло това е, което може да имаме след съвсем 12 години ръководство на ГЕРБ, амбициозните, само че единствено стартирали старания по времето на служебните държавни управления за отвоюване на превзетата страна и една четворна коалиция, в която всеки тегли към себе си.
- Тъй като сте специалист по политически връзки, няма по какъв начин да не попитам: добре ли съгласно Вас комуникира горекоментираната власт с жителите в тези месеци?
- Много значим въпрос. Политическата връзка легитимира всяка една политика и значително дефинира продължителността на живота на всяко едно държавно управление. Сама по себе си политическата връзка е политика. Трудно може да се отговори по какъв начин комуникира новата власт, тъй като едно е връзката на " Продължаваме промяната " като водеща партия, друго е връзката на обособените партии в ръководещата коалиция, трето е на самото държавно управление. Няма някакъв общ център в политическата връзка на новата власт, само че и няма прекомерно огромно разнобой в тематиките и посланията. Самият факт, че до момента няколко препъникамъка бяха преодолени, макар недоволството на обособени партии в обединението и на моменти по-бурната изразителност, е доказателство, че несъгласията не излизат от надзор и че макар острите на моменти конфликти сред обособените " артисти ", се търсят по-скоро работещи решения. Един от тези образци е, когато се увеличи оптималният застрахователен приход - тогава " Демократична България " беше срещу, само че в последна сметка нейната съпротива си остана в областта на вербалното противоречие. Политически дейности не последваха.
Още по-ясен образец е, когато Българска социалистическа партия имаше запаси към общата българска позиция в Народното събрание по отношение на войната на Русия в Украйна. Социалистите поддържаха декларацията с две запаси - във връзка с глобите и във връзка с изпращането на военна помощ за Украйна. Но още веднъж, както и при първия образец, не бяха преминати граници, чието прекрачване би могло да докара до разпад на обединението. Считам, че с оглед всичко казано досега, политическата връзка в границите на новата власт, въпреки и много турбулентна, работи за нея. Или най-малкото, не ѝ вреди.
- Вариантът за разпад на обединението се разяснява в публичното пространство, различен въпрос е до каква степен в действителност има такава заплаха. Ще издържи ли в границите на годината това болшинство в Народното събрание, а чрез него и държавното управление?
- Да, по-скоро ще издържи. Ясно е въпреки всичко, че безапелационните прогнози са рисковани. Въпреки изброените препъникамъни и подводни мини в ръководещата коалиция, до момента се търсят взаимноизгодни взаимни отстъпки и общи работещи решения. Не имам вяра войната в Украйна да унищожи българската коалиция, още повече, че през последните дни има много съществени признаци за идно дипломатическо контролиране на спора. Това е от една страна. От друга, колкото и да следват личните си ползи съуправляващите партии, а такива откриваме и в конфликта за нов шеф на Българската национална банка, на този стадий не се обрисува разпад на болшинството. Партиите в обединението си дават сметка, че в този момент не е моментът за четвърти в границите на единствено една година парламентарни избори, освен това освен тъй като са застрашени с утежняване на резултатите си. Хората са изтощени от акции и гласоподаване, партиите нямат задоволително запас, ГЕРБ, колкото и да употребяват в политическата си изразителност своята теза за предварителни избори, също едва ли ги желаят откровено. Тоест от една страна имаме справедливи аргументи, а въпреки това имаме егоистични аргументи, които ще крепят това държавно управление в границите на тази година.
- Малко настрана от изговореното досега. Ще се съгласите ли, че въпреки към този момент да не сме в режима на упоменатата от Вас партия ГЕРБ, фокусът на медиите и обществото още веднъж пада върху изпълнителната власт, а не върху законодателната, която съгласно Конституцията ни е водещата в ръководството?
- Остава такова чувство, само че това не е чисто българско събитие. То е особено за късномодерните демокрации. Изпълнителната власт е тази, която по ред аргументи се явява на процедура по-видимата част от останалите две в системата на разделяне на управляващите. Броят на министрите е доста по-малък от този на депутатите, те са по-видими и е закономерно медиите да се концентрират повече върху тях като обособени персони. Съставянето на държавно управление също е един политически обред, който притегля мощно вниманието на медиите и просто България не прави изключение.
Добре е, че доверието към Парламента се възроди, като това стартира още от предходната година. Тогава двата краткосрочни Парламента оправдаха парламентарната гласност. Сегашното Народно заседание явно ща има по-дълъг живот, в неговите рамки има остри спорове. Освен това към този момент няма човек от изпълнителната власт, който да натиска копчето на своето парламентарно болшинство. Това в този момент е мъчно да се случи и по простата причина, че имаме четири съуправляващи партии и най-голямата от тях никога не е партия хегемон.
И въпреки всичко, с цел да завърша с конкретика на въпроса ви - да, Парламентът остава на втори проект. От друга страна това е общо събитие за късномодепните демокрации, само че от трета българското Народно заседание в сегашната му настройка може да способства за реабилитиране на същността на парламентарната народна власт. И то макар че към него има обвинявания, че изостава със законодателството, че е прекомерно парцелиран и така нататък
- Ако приемем, че при " Продължаваме промяната " виждаме проблем с фрагментите, можем ли да кажем, че този проблем в действителност е народен?
- Да, в България има проблем с фрагментите. И " Продължаваме промяната " като една българска групировка не прави изключение от него. Този проблем при тях ненапълно е разбираем с това, че те доста бързо излязоха на политическата сцена и нямаха време да отгледат своя банка с фрагменти.
Тази групировка обаче има и други два казуса, не е единствено неналичието на задоволително опит и готови фрагменти. Единият е, че тя към момента не е партия и не е ясно какво ще се случи с партийното строителство при нея. Всяка една партия, която няма мощни партийни структури, се проваля. Пример за това е Национална движение „Симеон Втори", която макар че сътвори някакви структури по места, доста бързо залезе и изчезна от политическия хоризонт. При състояние, че реализира доста по-убедителна изборна победа от " Продължаваме промяната ".
Другият проблем при водещата през днешния ден политическа мощ е неналичието на ясна идеология. Някои анализатори се хващат за казаното от Кирил Петков преди изборите, че тя ще следват " леви цели с десни принадлежности ", други считат, че като цяло в Политическа партия са неолиберални политици, трети пък споделят, че в дейностите им има популизъм. Всички критици са някак си прави, само че най-силно се набива на очи отсъствието на ясна идеология, която да се оглежда в една стройна стратегия за по-дългосрочни дейности. Това прави новите политици уязвими.
- Но в българския подтекст това не е ли даже позитив? Чувал съм доста хора да споделят, че им е писнало от приказване за ляво и дясно, а въпреки това, само че в същия смисъл на митингите против Гешев и Борисов през 2019 и 2020 година постоянно се чуваше " няма ляво, няма дясно, всичко дружно против мафията ".
- Идеологиите не играят основна роля в такива моменти, когато би трябвало да се отвоюва превзетата страна - това се видя по време на митингите против Борисов и Гешев. Когато обаче би трябвало да се прави държавно строителство, идеологиите имат доста огромно значение. Те и дебатите за тяхното значение бяха оправдани в целия свят и изключително в Западна Европа през последните 10-15 години. И изключително в светлината на нуждата страната да се намеси доста по-активно в икономическите процеси и в отбраната на публичния интерес, както стана по време на пандемията от ковид. Тепърва в България би трябвало да се случва конфликт сред ляво и дясно, сред демократично и консервативно, сред европейско и националпопулистко. Това, че " Продължаваме промяната " нямат ясна идеология, може да им дава някакви моментни преимущества - в този момент да вземем за пример групировката на Кирил Петков и Асен Василев сърфира сполучливо на вълната на нежеланието на болшинството от българите да се оказва военна помощ на Украйна, с чиито премеждия другояче се солидаризираме. Подобен жанр държание не взема решение огромните проблеми, а единствено ги отсрочва. А те са доста.
- Оставаме на полето на партийността, въпреки и за нещо, което към момента не е основано. Стефан Янев даде ясни сигнали, че ще учреди или съучреди партия. Каква очаквате да е политическата същина на тази предстояща политическа партия?
- Стефан Янев не е прочут с доста огромна конкретика в политическото си говорене - даже доста да приказва, споделя малко. На база държанието му досега и обществените му изяви, както и от Facebook статуси, аз чакам неговата групировка да бъде умерено националистическа, най-малкото тъй като хора с подобен профил декларират поддръжка за него в обществените мрежи. Тя ще бъде в известна степен и консервативна като ценностна система. Не е ясно какво ще предлага в обществената сфера. Не съм чул нищо във връзка с ролята на страната, данъчна промяна - би трябвало ли да има, не би трябвало ли да има, каква да бъде държавната политика към обществено слабите, работещите небогати, пенсионерите, затруднените семейства. Във външната политика линията, която ще се следва, никога няма да е антинатовска, само че преди всичко ще се калкулира така наречен от Янев български народен интерес. На база на неговите изявления той може да се дефинира като " снишаване в границите на НАТО ".
- Как оценявате и коментирате общественото държание на президента Румен Радев в тези последни над три месеца, за които говорихме първоначално в подтекста на изпълнителната и законодателната власт?
- Президентът показва интензивност, която от една страна е похвална за ролята му на коректив, само че от друга го нарежда и като конкурент на държавното управление, както и на обособени министри. Критики имаше за политиката към Северна Македония, за промяната на управлението на " Булгаргаз ", за дейностите на държавното управление към ценовия потрес и други Президентът подлага на критика и промяната на военния министър (б.р. Стефан Янев), по-късно обаче подлага на критика и самия заменен боен министър.
Румен Радев е деен и по тематиката Украйна. Заеманата от него позиция въплъщава настройките на болшинството от българите. Покрай нея обаче пораждат и въпроси, свързани с това до каква степен дейна и разбираема е позицията на България във връзка с съдружниците ѝ, без значение какво мислим за НАТО.
- Сред непозната публика той приказва друго. Не мислите ли?
- Наистина " на открито " е по-критичен към Русия, към държанието на Кремъл. В България някак си е по-обран. Сякаш се пробва да приказва на онази немалка част от българското общество, може би даже болшинство, което фактически осъжда войната, само че в същото време не може да скъса с едни по-архаични разбирания за русофилство.
- " Бронежилетки единствено за цивилно и преди всичко българско население в Украйна ". Вербална неточност ли е това съгласно Вас?
- Това изявление беше неточност, тъй като по този начин излиза, че има две категории застрашени и уязвими хора в Украйна. А това не е по този начин.
Около прословутите 100 дни на новото българското ръководство в националните медии шестваха съвсем напълно единствено анализатори, които показват герберския прочит на събитията в страната. Картината у нас - къде ненапълно реалистично, къде мощно манипулативно, бе представяна като апокалиптична. Безспорно новото ръководство на моменти наподобява лаишко, в още повече моменти наподобява едва и заради това дразнещо ни, само че към момента има един сериозен коз пред българските жители. И той е, че дава сигнали да е като остарялото, което наблюдавахме към 12 години.
За да чуем, а Вие, нашите читатели да прочетете и един надалеч по-обективен разбор на социално-политическата действителност в България, от ФАКТИ разговаряхме с политолога и учител по политически връзки - доцент доктор Иво Инджов .
- Доц. Инджов, над три месеца ново ръководство в изпълнителната и законодателната управляващи. Как може да се заключи работата му?
- Първо бих я оценил. Оценката е сред 4 и 5. Според критиците ѝ тази оценка е по-ниска, а по принцип би могла да бъде и по-висока, в случай че новото болшинство управляваше в по-комфортни условия. Правителството нямаше подобен късмет и работи при няколко взаимно наслагващи се рецесии, които забавят и даже водят до буксуване на стратегическата цел - битка с корупцията и разграждане на модела " Борисов-Пеевски-Гешев ". Първо беше коронакризата, по-късно повишението на цените на енергоносителите, инфлацията, след това пристигна войната на Русия против Украйна. А в това време, България най-сетне би трябвало да вземе ясна позиция по отношение на участието на Северна Македония в Европейския съюз.
Всичко това породи подозрения, съмнения и по-висока степен на съмнение към " Продължаваме промяната " като водеща партия в ръководещото болшинство и към самата коалиция, в сравнение с това би се случило в едни по-нормални условия.
Разбира се, държавното управление позволи и неточности. Направи някои недомислени неща, само че като цяло това е, което може да имаме след съвсем 12 години ръководство на ГЕРБ, амбициозните, само че единствено стартирали старания по времето на служебните държавни управления за отвоюване на превзетата страна и една четворна коалиция, в която всеки тегли към себе си.
- Тъй като сте специалист по политически връзки, няма по какъв начин да не попитам: добре ли съгласно Вас комуникира горекоментираната власт с жителите в тези месеци?
- Много значим въпрос. Политическата връзка легитимира всяка една политика и значително дефинира продължителността на живота на всяко едно държавно управление. Сама по себе си политическата връзка е политика. Трудно може да се отговори по какъв начин комуникира новата власт, тъй като едно е връзката на " Продължаваме промяната " като водеща партия, друго е връзката на обособените партии в ръководещата коалиция, трето е на самото държавно управление. Няма някакъв общ център в политическата връзка на новата власт, само че и няма прекомерно огромно разнобой в тематиките и посланията. Самият факт, че до момента няколко препъникамъка бяха преодолени, макар недоволството на обособени партии в обединението и на моменти по-бурната изразителност, е доказателство, че несъгласията не излизат от надзор и че макар острите на моменти конфликти сред обособените " артисти ", се търсят по-скоро работещи решения. Един от тези образци е, когато се увеличи оптималният застрахователен приход - тогава " Демократична България " беше срещу, само че в последна сметка нейната съпротива си остана в областта на вербалното противоречие. Политически дейности не последваха.
Още по-ясен образец е, когато Българска социалистическа партия имаше запаси към общата българска позиция в Народното събрание по отношение на войната на Русия в Украйна. Социалистите поддържаха декларацията с две запаси - във връзка с глобите и във връзка с изпращането на военна помощ за Украйна. Но още веднъж, както и при първия образец, не бяха преминати граници, чието прекрачване би могло да докара до разпад на обединението. Считам, че с оглед всичко казано досега, политическата връзка в границите на новата власт, въпреки и много турбулентна, работи за нея. Или най-малкото, не ѝ вреди.
- Вариантът за разпад на обединението се разяснява в публичното пространство, различен въпрос е до каква степен в действителност има такава заплаха. Ще издържи ли в границите на годината това болшинство в Народното събрание, а чрез него и държавното управление?
- Да, по-скоро ще издържи. Ясно е въпреки всичко, че безапелационните прогнози са рисковани. Въпреки изброените препъникамъни и подводни мини в ръководещата коалиция, до момента се търсят взаимноизгодни взаимни отстъпки и общи работещи решения. Не имам вяра войната в Украйна да унищожи българската коалиция, още повече, че през последните дни има много съществени признаци за идно дипломатическо контролиране на спора. Това е от една страна. От друга, колкото и да следват личните си ползи съуправляващите партии, а такива откриваме и в конфликта за нов шеф на Българската национална банка, на този стадий не се обрисува разпад на болшинството. Партиите в обединението си дават сметка, че в този момент не е моментът за четвърти в границите на единствено една година парламентарни избори, освен това освен тъй като са застрашени с утежняване на резултатите си. Хората са изтощени от акции и гласоподаване, партиите нямат задоволително запас, ГЕРБ, колкото и да употребяват в политическата си изразителност своята теза за предварителни избори, също едва ли ги желаят откровено. Тоест от една страна имаме справедливи аргументи, а въпреки това имаме егоистични аргументи, които ще крепят това държавно управление в границите на тази година.
- Малко настрана от изговореното досега. Ще се съгласите ли, че въпреки към този момент да не сме в режима на упоменатата от Вас партия ГЕРБ, фокусът на медиите и обществото още веднъж пада върху изпълнителната власт, а не върху законодателната, която съгласно Конституцията ни е водещата в ръководството?
- Остава такова чувство, само че това не е чисто българско събитие. То е особено за късномодерните демокрации. Изпълнителната власт е тази, която по ред аргументи се явява на процедура по-видимата част от останалите две в системата на разделяне на управляващите. Броят на министрите е доста по-малък от този на депутатите, те са по-видими и е закономерно медиите да се концентрират повече върху тях като обособени персони. Съставянето на държавно управление също е един политически обред, който притегля мощно вниманието на медиите и просто България не прави изключение.
Добре е, че доверието към Парламента се възроди, като това стартира още от предходната година. Тогава двата краткосрочни Парламента оправдаха парламентарната гласност. Сегашното Народно заседание явно ща има по-дълъг живот, в неговите рамки има остри спорове. Освен това към този момент няма човек от изпълнителната власт, който да натиска копчето на своето парламентарно болшинство. Това в този момент е мъчно да се случи и по простата причина, че имаме четири съуправляващи партии и най-голямата от тях никога не е партия хегемон.
И въпреки всичко, с цел да завърша с конкретика на въпроса ви - да, Парламентът остава на втори проект. От друга страна това е общо събитие за късномодепните демокрации, само че от трета българското Народно заседание в сегашната му настройка може да способства за реабилитиране на същността на парламентарната народна власт. И то макар че към него има обвинявания, че изостава със законодателството, че е прекомерно парцелиран и така нататък
- Ако приемем, че при " Продължаваме промяната " виждаме проблем с фрагментите, можем ли да кажем, че този проблем в действителност е народен?
- Да, в България има проблем с фрагментите. И " Продължаваме промяната " като една българска групировка не прави изключение от него. Този проблем при тях ненапълно е разбираем с това, че те доста бързо излязоха на политическата сцена и нямаха време да отгледат своя банка с фрагменти.
Тази групировка обаче има и други два казуса, не е единствено неналичието на задоволително опит и готови фрагменти. Единият е, че тя към момента не е партия и не е ясно какво ще се случи с партийното строителство при нея. Всяка една партия, която няма мощни партийни структури, се проваля. Пример за това е Национална движение „Симеон Втори", която макар че сътвори някакви структури по места, доста бързо залезе и изчезна от политическия хоризонт. При състояние, че реализира доста по-убедителна изборна победа от " Продължаваме промяната ".
Другият проблем при водещата през днешния ден политическа мощ е неналичието на ясна идеология. Някои анализатори се хващат за казаното от Кирил Петков преди изборите, че тя ще следват " леви цели с десни принадлежности ", други считат, че като цяло в Политическа партия са неолиберални политици, трети пък споделят, че в дейностите им има популизъм. Всички критици са някак си прави, само че най-силно се набива на очи отсъствието на ясна идеология, която да се оглежда в една стройна стратегия за по-дългосрочни дейности. Това прави новите политици уязвими.
- Но в българския подтекст това не е ли даже позитив? Чувал съм доста хора да споделят, че им е писнало от приказване за ляво и дясно, а въпреки това, само че в същия смисъл на митингите против Гешев и Борисов през 2019 и 2020 година постоянно се чуваше " няма ляво, няма дясно, всичко дружно против мафията ".
- Идеологиите не играят основна роля в такива моменти, когато би трябвало да се отвоюва превзетата страна - това се видя по време на митингите против Борисов и Гешев. Когато обаче би трябвало да се прави държавно строителство, идеологиите имат доста огромно значение. Те и дебатите за тяхното значение бяха оправдани в целия свят и изключително в Западна Европа през последните 10-15 години. И изключително в светлината на нуждата страната да се намеси доста по-активно в икономическите процеси и в отбраната на публичния интерес, както стана по време на пандемията от ковид. Тепърва в България би трябвало да се случва конфликт сред ляво и дясно, сред демократично и консервативно, сред европейско и националпопулистко. Това, че " Продължаваме промяната " нямат ясна идеология, може да им дава някакви моментни преимущества - в този момент да вземем за пример групировката на Кирил Петков и Асен Василев сърфира сполучливо на вълната на нежеланието на болшинството от българите да се оказва военна помощ на Украйна, с чиито премеждия другояче се солидаризираме. Подобен жанр държание не взема решение огромните проблеми, а единствено ги отсрочва. А те са доста.
- Оставаме на полето на партийността, въпреки и за нещо, което към момента не е основано. Стефан Янев даде ясни сигнали, че ще учреди или съучреди партия. Каква очаквате да е политическата същина на тази предстояща политическа партия?
- Стефан Янев не е прочут с доста огромна конкретика в политическото си говорене - даже доста да приказва, споделя малко. На база държанието му досега и обществените му изяви, както и от Facebook статуси, аз чакам неговата групировка да бъде умерено националистическа, най-малкото тъй като хора с подобен профил декларират поддръжка за него в обществените мрежи. Тя ще бъде в известна степен и консервативна като ценностна система. Не е ясно какво ще предлага в обществената сфера. Не съм чул нищо във връзка с ролята на страната, данъчна промяна - би трябвало ли да има, не би трябвало ли да има, каква да бъде държавната политика към обществено слабите, работещите небогати, пенсионерите, затруднените семейства. Във външната политика линията, която ще се следва, никога няма да е антинатовска, само че преди всичко ще се калкулира така наречен от Янев български народен интерес. На база на неговите изявления той може да се дефинира като " снишаване в границите на НАТО ".
- Как оценявате и коментирате общественото държание на президента Румен Радев в тези последни над три месеца, за които говорихме първоначално в подтекста на изпълнителната и законодателната власт?
- Президентът показва интензивност, която от една страна е похвална за ролята му на коректив, само че от друга го нарежда и като конкурент на държавното управление, както и на обособени министри. Критики имаше за политиката към Северна Македония, за промяната на управлението на " Булгаргаз ", за дейностите на държавното управление към ценовия потрес и други Президентът подлага на критика и промяната на военния министър (б.р. Стефан Янев), по-късно обаче подлага на критика и самия заменен боен министър.
Румен Радев е деен и по тематиката Украйна. Заеманата от него позиция въплъщава настройките на болшинството от българите. Покрай нея обаче пораждат и въпроси, свързани с това до каква степен дейна и разбираема е позицията на България във връзка с съдружниците ѝ, без значение какво мислим за НАТО.
- Сред непозната публика той приказва друго. Не мислите ли?
- Наистина " на открито " е по-критичен към Русия, към държанието на Кремъл. В България някак си е по-обран. Сякаш се пробва да приказва на онази немалка част от българското общество, може би даже болшинство, което фактически осъжда войната, само че в същото време не може да скъса с едни по-архаични разбирания за русофилство.
- " Бронежилетки единствено за цивилно и преди всичко българско население в Украйна ". Вербална неточност ли е това съгласно Вас?
- Това изявление беше неточност, тъй като по този начин излиза, че има две категории застрашени и уязвими хора в Украйна. А това не е по този начин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ