ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Във втория епизод на доста занимателния комедиен сериал с Володимир Зеленски " Слуга на народа " един от призрачните злодеи споделя на героя на Зеленски, какъв би трябвало да е новоизбраният президент на Украйна: " Той е прочут с това, че е стоманен и самоуверен ".

Това беше моментът, в който посегнах към отдалеченото, натиснах пауза и поех надълбоко въздух. Това споделя в разбора си за Би Би Си Кати Кей, представена от БГНЕС

Сериалът от 2015 година преди малко стартира да се излъчва тук, в Америка, и за тези от нас, които не са осведомени с него, е малко халюцинационен. Всеки път, когато се уловиш, че се хилиш, по-късно започваш да се чувстваш печален. Това е прочувствено изтощително. Установих, че не мога да виждам повече от един епизод едновременно и го върша с прочут боязън. Приятели са ми казвали, че въобще не могат да го гледат.

И това не е тъй като сериалът е неприятен. Поредицата е добра, а Зеленски е надарен артист. Той е обаятелен и самоироничен. Не, мъчно е да се гледа, тъй като се опасяваме какво ще се случи в този момент с същинския президент на Украйна.

В същия епизод има друга сцена, в която новият президент Василий Петрович Холобородко /героят на Зеленски/, се среща с двойника си от защитата. Един усмихнат политически прислужник споделя на Зеленски за двойника му: " Той ще почине от снайперистки патрон поради теб ", след което се смее на глас пред ужасения взор на Зеленски. И тогава стомахът ти се обръща, тъй като сега ти се коства, че целият западен свят следи Украйна и се моли да не се стигне до такава степен.

Никой не би желал това страдалчество на Украйна. Но към този момент Зеленски и смелите хора, които той управлява, са герои в един свят, в който има изострен недостиг на такива. Излязохме от тъмен интервал на грозно политическо разделяне измежду западните политици и трагична пандемична рецесия и копнеем за нещо хубаво, в което да повярваме. Четиридесет и четири милиона смели украинци като че ли се оправиха с това предизвикателство и ни дадоха мотив за вяра „ в силата на неудачника”.

Ние ги поддържаме. Удивляваме се на тяхната устойчивост. Желаем да оцелеят и да останат свободни. Затова е разбираемо, че можем да станем жертва на това, което един анализатор красноречиво разказа като „ западно пожелателно мислене”.

След нашествието един американски сенатор ми сподели решително, че каквото и да се случи, украинският народ ще бъде свободен. Това беше оптимизъм, който съм привикнала да чакам и оценявам от американските политици. И ние се надяваме, че той ще се сбъдне.

Историята обаче ни припомня, че положителното не постоянно побеждава. Във всеки случай не и против Русия. Попитайте сирийците, които към момента са заклещени под ботуша на режима на Асад, а градовете им са разрушени от съветски бомби. Попитайте чеченците, чиято столица беше изравнена със земята по заповед на Владимир Путин. Или попитайте безбройните смели араби, иранци, беларуси и мианмарци, които рискуваха живота си, с цел да стачкуват против деспотични управници, без да имат късмет.

В покрайнините на Украйна, които се трансфораха в последното полесражение на Путин, Давид в действителност нанесе на Голиат всесилен удар. Но не се заблуждавайте - Русия към момента е заплашителен съперник.
Един от високопоставените европейски дипломати, който познава добре персонално Путин е уверен, че съветският президент няма интерес да договаря за каквото и да било съглашение. Той счита, че Путин по-скоро употребява този миг, с цел да прегрупира силите си и да се достави с нови ресурси, подготвен за нова, евентуално по-опустошителна офанзива. Попитах дали има риск обнадеждените западняци да подценят военните шансове на Русия? „ Да” - кимна той.

Руската войска разполага с 900 000 военнослужещи на дейна работа и два милиона резервисти - повече от осем пъти повече от тази на Украйна. Тя към момента разполага с голям боеприпас и сателитна страна като Беларус, от която може да притегли още войски, както и с опцията да заплаща на наемници от страни като Грузия или Сирия. Разполага с благоприятни условия за водене на кибервойна, които към момента не е разгърнала. Разполага с 4500 нуклеарни оръжия, които заплашва да употребява, и с химически оръжия, за които Западът предизвестява, че може да употребява.

Руснаците се показаха доста по-зле, в сравнение с някой очакваше, само че реализираха някои териториални триумфи, отбелязвайки муден, само че постоянен прогрес към Мариупол и заплашиха да отрежат украинските сили покрай отцепническите източни райони Донецк и Луганск. Често този прогрес се реализира посредством равнене със земята на цивилни квартали. Пренебрегването или подценяването на тези военни триумфи или на оставащата мощност на съветските военни няма да помогне на Украйна. Всъщност може да ѝ навреди.

Успехът на украинците зависи от две неща - от тяхната лична феноменална храброст и - също толкоз значимо, от непрекъснатото им доставяне с военна техника, която тя получава от западните страни. Ако тези страни или обществеността в тях стартират да си мислят, че Давид в действителност е победил Голиат, потокът от оръжия може да се забави или спре. Това би било пагубно за украинската опозиция.

Президентът Байдън прекара тази седмица в Европа, с цел да поддържа западния съюз. Но от ден на ден хора признават, че тази битка ще продължи по-дълго, в сравнение с Русия и Западът са очаквали. Украинците може да се нуждаят от доставки на оръжие и през идващите месеци. Алиансът ще би трябвало да резервира решителността си, с цел да отговори на разрушителната увереност на Путин.

Сега не е моментът да бъдем мечтатели. Реализмът с необятно отворени очи ще помогне на Зеленски повече, в сравнение с пожелателното мислене.