Украинският национализъм, натискът от Запад и навлизането на руски войски в Донбас
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По тематиката за спора сред Украйна и Русия в България се сервира полу-коректна информация, в която читателят мъчно може да се ориентира. Тази полу-коректна информация си е напряко агитация, която се пробва да внуши, че в сегашния спор едните са положителните, а другите неприятните, едните са агресори, а другите почтени жертви и така нататък Разбираме само, че някой обстрелва къщи и мирни жители, нарушава примирието и споразуменията, само че кой и за какво не излиза наяве. Незапознатите мъчно вършат разлика сред Луганск и станция Луганск, следени надлежно от проруските сепаратисти и украинската войска. Но разрушената детска градина, която посочваха по медиите по този начин или другояче е реалност и съставлява една доста потискаща панорама. А такива гледки в случай че не се приключи спорът ще стават всекидневие.
В последните години измежду украинците се заражда мощен шовинизъм. Той е сходен на този който ние познаваме и свързваме с македонците в Северна Македония. Този украински шовинизъм във връзка с историческите искания има смешни даже пародийни изражения за античност и значителност от планетарно естество. Според новите украински теории на територията на Украйна се появяват първите хора, оттова потеглят първите арийци, украинският език е най-древният и най-мелодичният и още неща в този смисъл. Руснаците започнаха да се майтапят с този шовинизъм, по този начин както ние се майтапим с македонците.
Появиха се голям брой съветски колажи и карикатури с античните укри (украинци), които търсят произхода си още от времето на каменната епоха, които антични укри собственоръчно били изкопали Черно море и издигнали планината Кавказ и така нататък Дотук със смешното, само че неприятното е, че този украински шовинизъм се подхранва от външни фактори и се употребява за политически и стопански цели от външни сили, както и за опълчване против Русия. И както в тази ситуация с България и Северна Македония, в случай че не приказваме за един народ, то сигурно приказваме за два близки, приятелски народа.
Затова спорът сред тях е мъчителен и непотребен. Военните стълкновения сред украинските и съветските поданици в Източна Украйна почнали през 2014 година, едни смятат за подмолната съветска интервенция в поддръжка за рускоговорящото население, други смятат за украински шовинизъм и необяснима непоносимост към руснаците, наричани с презрителното наименование „ москали”. Истината е, че обстрелът от украинска страна над самообявилите се републики Луганск и Донецк не е от скоро и на процедура е продължавал спорадично след 2014 година, макар така наречен
Минско съглашение от началото на 2015 година. Целта на това съглашение е помирение и известна районна автономия на тези два региона, при опазване на границите на Украйна. Но обстрелът от страна на украинските сили над двете самообявили се републики продължаваше макар че това не доближаваше до нашите медии. В последната си годишна конференция пред медиите персонално Владимир Путин даде обяснение по военна част отговаряйки на въпрос на журналистка.
Той изясни, че първоначално заповедите за пукотевица са давани от централното управление на Украйна и на нейната войска, а по-късно тази отговорност е трансферирана на локалните командири и формирования, което на процедура отстранява опцията за търсене на отговорност (от Украинската държава) и опцията за междудържавен разговор (между Украйна и Русия).
Силната западна агитация за руснаците като агресор, които единствено чака подобаващия миг с цел да нахлуе в Украйна, може и да повлия върху мнението на европейците, само че не можа да повлияе на съветската външна политика. Върху нея повлияха само неволите на нейните съотечественици, в двете области на Източна Украйна – Донецка и Луганска. Разбира се, че настъпването с военни сили на територията на непозната страна е безспорно нарушаване на които и да е правила и интернационалните контракти.
Руската страна има задоволително проблеми, които управлението в Кремъл добре осъзнава и схваща, тъй че това управление сподели до последно, че не желае каквито и да военни дейности и спомагателни произхождащи от това съществени проблеми и последици. Дали натискът от Запад и украинската незрялост и шовинизъм са причина за спора, или съветската нападателна политика, е въпрос, които нашироко ще бъде обсъждан. Но е реалност, че Русия сполучливо и задоволително дълго устоя на най-различни типове провокации.
По тематиката за спора сред Украйна и Русия в България се сервира полу-коректна информация, в която читателят мъчно може да се ориентира. Тази полу-коректна информация си е напряко агитация, която се пробва да внуши, че в сегашния спор едните са положителните, а другите неприятните, едните са агресори, а другите почтени жертви и така нататък Разбираме само, че някой обстрелва къщи и мирни жители, нарушава примирието и споразуменията, само че кой и за какво не излиза наяве. Незапознатите мъчно вършат разлика сред Луганск и станция Луганск, следени надлежно от проруските сепаратисти и украинската войска. Но разрушената детска градина, която посочваха по медиите по този начин или другояче е реалност и съставлява една доста потискаща панорама. А такива гледки в случай че не се приключи спорът ще стават всекидневие.
В последните години измежду украинците се заражда мощен шовинизъм. Той е сходен на този който ние познаваме и свързваме с македонците в Северна Македония. Този украински шовинизъм във връзка с историческите искания има смешни даже пародийни изражения за античност и значителност от планетарно естество. Според новите украински теории на територията на Украйна се появяват първите хора, оттова потеглят първите арийци, украинският език е най-древният и най-мелодичният и още неща в този смисъл. Руснаците започнаха да се майтапят с този шовинизъм, по този начин както ние се майтапим с македонците.
Появиха се голям брой съветски колажи и карикатури с античните укри (украинци), които търсят произхода си още от времето на каменната епоха, които антични укри собственоръчно били изкопали Черно море и издигнали планината Кавказ и така нататък Дотук със смешното, само че неприятното е, че този украински шовинизъм се подхранва от външни фактори и се употребява за политически и стопански цели от външни сили, както и за опълчване против Русия. И както в тази ситуация с България и Северна Македония, в случай че не приказваме за един народ, то сигурно приказваме за два близки, приятелски народа.
Затова спорът сред тях е мъчителен и непотребен. Военните стълкновения сред украинските и съветските поданици в Източна Украйна почнали през 2014 година, едни смятат за подмолната съветска интервенция в поддръжка за рускоговорящото население, други смятат за украински шовинизъм и необяснима непоносимост към руснаците, наричани с презрителното наименование „ москали”. Истината е, че обстрелът от украинска страна над самообявилите се републики Луганск и Донецк не е от скоро и на процедура е продължавал спорадично след 2014 година, макар така наречен
Минско съглашение от началото на 2015 година. Целта на това съглашение е помирение и известна районна автономия на тези два региона, при опазване на границите на Украйна. Но обстрелът от страна на украинските сили над двете самообявили се републики продължаваше макар че това не доближаваше до нашите медии. В последната си годишна конференция пред медиите персонално Владимир Путин даде обяснение по военна част отговаряйки на въпрос на журналистка.
Той изясни, че първоначално заповедите за пукотевица са давани от централното управление на Украйна и на нейната войска, а по-късно тази отговорност е трансферирана на локалните командири и формирования, което на процедура отстранява опцията за търсене на отговорност (от Украинската държава) и опцията за междудържавен разговор (между Украйна и Русия).
Силната западна агитация за руснаците като агресор, които единствено чака подобаващия миг с цел да нахлуе в Украйна, може и да повлия върху мнението на европейците, само че не можа да повлияе на съветската външна политика. Върху нея повлияха само неволите на нейните съотечественици, в двете области на Източна Украйна – Донецка и Луганска. Разбира се, че настъпването с военни сили на територията на непозната страна е безспорно нарушаване на които и да е правила и интернационалните контракти.
Руската страна има задоволително проблеми, които управлението в Кремъл добре осъзнава и схваща, тъй че това управление сподели до последно, че не желае каквито и да военни дейности и спомагателни произхождащи от това съществени проблеми и последици. Дали натискът от Запад и украинската незрялост и шовинизъм са причина за спора, или съветската нападателна политика, е въпрос, които нашироко ще бъде обсъждан. Но е реалност, че Русия сполучливо и задоволително дълго устоя на най-различни типове провокации.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ