Сърбомански елит, знаме с вентилатор, соц-герб, бутафорен дисниленд в Скопие – как РСМ иска да влезе в ЕС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В изказването на президента Радев има една основна част:
“Абсолютно несъстоятелни са изказванията, че щом България желае пълноправие на македонските българи, обезпечено в Конституцията, на собствен ред РСМ реципрочно може да изиска македонско малцинство в България. Нашите конституционни уредби са радикално разнообразни – българската Конституция планува протекция на самостоятелни права, до момента в който македонската Конституция се основава на отбраната на групови права на части от нации, тъй че няма по какъв начин това въобще да се случи.”
Президентът е напълно прав. Малко обяснение.
Конституцията, както герба на РСМ, е югославска. В Югославия в 1943 година се одобри руският модел за признание на колкото може народности, на които да се основават писмености, просвета и така нататък и се дават групови права.
В многонационална Русия в 20-те години този модел разреши на болшевиките да привлекат локалните националисти и по този начин да запазят империята. Така виждаше нещата и хърватинът Тито и призна нови нации – македонски (вместо дотогавашните наричани от Белград южни сърби), и черногорски, и мюсюлмански. Последните два се осъществиха на процедура и през днешния ден босненците люто ненавиждат сърбите и имат свое малцинство в Санджака. Черногорците станаха сръбските македонци. Вече имат обособен език, черква и история. Дадоха автономност на Войводина и Косово, въпреки че след това я лишиха.
В Македония обаче македонизмът остана дело на локалните сърби и сърбомани, които не са малко. Така и до през днешния ден. В Скопие ние нямаме работа с “македонци”, а със сърби и сърбомани. Езикът на омразата против България е в сърцето на сръбския империализъм в Македония и на македонизма. Той не се е трансформирал най-малко от Балканската война насам.
Работата е, че самата Сърбия се отхвърли от югославско-съветския модел още в 1986 година,
когато известният Меморандум на сръбската академия постанови, че основаването на измислени нации като македонци, черногорци и мюсюлмани било неточност, увреждаща тялото на сръбството, и че Сърбия би трябвало да сътвори нова Велика Сърбия, свободна от малцинства. В 1987 година Слоба Милошевич стана президент на Сърбия и се зае да извърши програмата от меморандума. По типичния за Сърбия зверски метод. С безчовечен нападателни войни, паравоенни банди от престъпни детайли, убийства, изнасилвания, етническо пречистване, в непознати в Европа след 1945 година мащаби. Триста хиляди убити, над три милиона бежанци, десетки хиляди изнасилени, стотици разрушени градове и села.
Това обаче нямаше нищо общо с рухването на Берлинската стена, а си беше вътрешна логичност на сръбския нацизъм след гибелта на Тито в 1980, който бе замразил етноконфликтите в СФРЮ за 35 години с персоналното си наличие и връзки на запад и изток.
След фактическото изпъждане от Милошевич на Словения и Хърватска от СФРЮ и началото на войната на Сърбия и югоармията против тях, Сараево и Скопие също избраха независимостта. Но за разлика от Сараево, сърбоманският хайлайф в Скопие искаше да влезе в някаква нова Югославия. Но тя не се състоя след разгрома на Сърбия в хърватската и босненската война и след независимостта на Косово и Черна гора.
Защо Милошевич не прати войската си и в Скопие в 1991 година и по-нататък? Защото там нямаше нов антисръбски хайлайф като в Сараево, и може би (но не вярвам), и тъй като някой от София му бил споделил, че в случай че той влезел в Скопие, България щяла да влезе в Ниш.
Така Скопие остана с един крайник във въздуха – хем сякаш самостоятелни, но не до такава степен (непроменени сърбомани), хем пък и публична Сърбия сякаш към този момент не признаваше македонския народ (меморандума от 1986) и значи се беше върнала на позициите си от 1912-1941, че в Скопие са южни сърби.
Но Сърбия към този момент не беше в положение да окупира Скопие. И то остана на самотек. Македония претърпя албанското въстание от 2001 година, което бе импорт от Косово и се разви дружно с въстанието на албанците в Прешево и Медведжа в Сърбия. Преживя унижението от Гърция със знамето с вентилатора и името на страната, и на скопското летище. Не си смени соц-герба. Не посмя да си избере химн и народен празник, които могат да обидят Сърбия и се поясняват в „ бугарашки “ смисъл. Построи в центъра на неугледното Скопие гипсокартонен Дисниленд.
Независимо какъв брой положителни връзки има сред хората и компаниите от двете приятелски страни, до момента в който в Скопие остава сърбоманският хайлайф, прогрес по договарянията за Европейски Съюз няма да има. Сърбия също е на опашка за Европейски Съюз, и тя също няма да влезе, и у нея беше ключът към Скопие, само че го е изгубила.
Албания като нищо може да влезе в Европейски Съюз. Това ще е последният удар по гордостта на сръбските нацисти. След изгонването на Джокович.
Текстът е оповестен в e-vestnik.bg
В изказването на президента Радев има една основна част:
“Абсолютно несъстоятелни са изказванията, че щом България желае пълноправие на македонските българи, обезпечено в Конституцията, на собствен ред РСМ реципрочно може да изиска македонско малцинство в България. Нашите конституционни уредби са радикално разнообразни – българската Конституция планува протекция на самостоятелни права, до момента в който македонската Конституция се основава на отбраната на групови права на части от нации, тъй че няма по какъв начин това въобще да се случи.”
Президентът е напълно прав. Малко обяснение.
Конституцията, както герба на РСМ, е югославска. В Югославия в 1943 година се одобри руският модел за признание на колкото може народности, на които да се основават писмености, просвета и така нататък и се дават групови права.
В многонационална Русия в 20-те години този модел разреши на болшевиките да привлекат локалните националисти и по този начин да запазят империята. Така виждаше нещата и хърватинът Тито и призна нови нации – македонски (вместо дотогавашните наричани от Белград южни сърби), и черногорски, и мюсюлмански. Последните два се осъществиха на процедура и през днешния ден босненците люто ненавиждат сърбите и имат свое малцинство в Санджака. Черногорците станаха сръбските македонци. Вече имат обособен език, черква и история. Дадоха автономност на Войводина и Косово, въпреки че след това я лишиха.
В Македония обаче македонизмът остана дело на локалните сърби и сърбомани, които не са малко. Така и до през днешния ден. В Скопие ние нямаме работа с “македонци”, а със сърби и сърбомани. Езикът на омразата против България е в сърцето на сръбския империализъм в Македония и на македонизма. Той не се е трансформирал най-малко от Балканската война насам.
Работата е, че самата Сърбия се отхвърли от югославско-съветския модел още в 1986 година,
когато известният Меморандум на сръбската академия постанови, че основаването на измислени нации като македонци, черногорци и мюсюлмани било неточност, увреждаща тялото на сръбството, и че Сърбия би трябвало да сътвори нова Велика Сърбия, свободна от малцинства. В 1987 година Слоба Милошевич стана президент на Сърбия и се зае да извърши програмата от меморандума. По типичния за Сърбия зверски метод. С безчовечен нападателни войни, паравоенни банди от престъпни детайли, убийства, изнасилвания, етническо пречистване, в непознати в Европа след 1945 година мащаби. Триста хиляди убити, над три милиона бежанци, десетки хиляди изнасилени, стотици разрушени градове и села.
Това обаче нямаше нищо общо с рухването на Берлинската стена, а си беше вътрешна логичност на сръбския нацизъм след гибелта на Тито в 1980, който бе замразил етноконфликтите в СФРЮ за 35 години с персоналното си наличие и връзки на запад и изток.
След фактическото изпъждане от Милошевич на Словения и Хърватска от СФРЮ и началото на войната на Сърбия и югоармията против тях, Сараево и Скопие също избраха независимостта. Но за разлика от Сараево, сърбоманският хайлайф в Скопие искаше да влезе в някаква нова Югославия. Но тя не се състоя след разгрома на Сърбия в хърватската и босненската война и след независимостта на Косово и Черна гора.
Защо Милошевич не прати войската си и в Скопие в 1991 година и по-нататък? Защото там нямаше нов антисръбски хайлайф като в Сараево, и може би (но не вярвам), и тъй като някой от София му бил споделил, че в случай че той влезел в Скопие, България щяла да влезе в Ниш.
Така Скопие остана с един крайник във въздуха – хем сякаш самостоятелни, но не до такава степен (непроменени сърбомани), хем пък и публична Сърбия сякаш към този момент не признаваше македонския народ (меморандума от 1986) и значи се беше върнала на позициите си от 1912-1941, че в Скопие са южни сърби.
Но Сърбия към този момент не беше в положение да окупира Скопие. И то остана на самотек. Македония претърпя албанското въстание от 2001 година, което бе импорт от Косово и се разви дружно с въстанието на албанците в Прешево и Медведжа в Сърбия. Преживя унижението от Гърция със знамето с вентилатора и името на страната, и на скопското летище. Не си смени соц-герба. Не посмя да си избере химн и народен празник, които могат да обидят Сърбия и се поясняват в „ бугарашки “ смисъл. Построи в центъра на неугледното Скопие гипсокартонен Дисниленд.
Независимо какъв брой положителни връзки има сред хората и компаниите от двете приятелски страни, до момента в който в Скопие остава сърбоманският хайлайф, прогрес по договарянията за Европейски Съюз няма да има. Сърбия също е на опашка за Европейски Съюз, и тя също няма да влезе, и у нея беше ключът към Скопие, само че го е изгубила.
Албания като нищо може да влезе в Европейски Съюз. Това ще е последният удар по гордостта на сръбските нацисти. След изгонването на Джокович.
Текстът е оповестен в e-vestnik.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ